Р
Е Ш Е
Н И Е
С., 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №10167/2018г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Н. В.Т., ЕГН **********,***
чрез адвокат С.К.Н., твърди, че на 29.03.2018 г., около 16:30 часа, е пострадал
в резултат на ПТП, управлявайки лек автомобил „Пежо 307” с peг. № ******. Сочи,
че се движел по Околовръстен път на гр. С. в посока от с. Световрачене към кв.
Требич, когато в района на кръстовището с ул. „Искърско дефиле” насрещно
движещият се лек автомобил „Дачия Докер” с peг. № ******, управляван от Г.И.Д.,
внезапно предприел маневра завой на ляво, навлязъл в неговата лента за движение
и последвал удар между двете превозни средства. Заявява, че виновен за
настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Дачия Докер“ Г.Д., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като предприел маневра завой на ляво, без да го пропусне да премина.
Ищецът излага, че в резултат от процесното ПТП е получил следните травматични
увреждания: закрито счупване в долния край на лявата лъчева кост, охлузване и
разкъсно-контузна рана в дясна бедрено-тазова област, кръвонасядане в долната
част на предна коремна стена и лява хълбочна област и разкъсно- контузна рана
на ляво коляно. Приет е по спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ”, където му е проведена
операция под локална анестезия за репозиция и му е поставена имобилизация.
Левият горен крайник е напълно обездвижен. Твърди, че състоянието му било
изключително тежко. И към настоящия момент здравословното му състояние не е
напълно възстановено и изпитва болки в областта на фрактурата. Налице са и
трайни козметични дефекти от проведената операция и разкъсно-контузните рани.
Посочва, че към датата на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил „Дачия Докер” е бил налице
валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното З.Д.(застрахователна полица №
BG/08/117002707475, валидна от 30.12.2017 г. до 29.12.2018 г.). Предвид това
сезирал същото с искане за изплащане на обезщетение за причинените му при ПТП
вреди, но в законоустановения срок застрахователят не се е произнесъл с
окончателен отговор, поради което намира, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Претендира да му бъде присъдено обезщетение в
размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2018 г.(датата на
настъпване на ПТП) до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- „Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, но
оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване
на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадал ищецът.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на приетата съдебно-медицинска, изготвена
от вещо-лице ортопед, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че ищецът Н.Т. е получил следните травматични
увреждания при процесното ПТП: охлузване и разкъсно-контузна рана в дясната
бедренохълбочна област, кръвонасядане в долната част на предната коремна стена
и разкъсно-контузна рана на лявото коляно. Вещото лице сочи, че травмите биха
могли да бъдат получени при процесното ПТП с оглед механизма му. Приложено е
следното лечение : болнично - от 29. 03. 2018 г. до 30. 03. 2018 г. - 1 ден и -
домашно - амбулаторно - от 30. 03. 2018 г. до 29. 05. 2018 г.- 61 дни. По време
на болничното лечение е направено закрито наместване на счупването на лъчевата
кост и поставен гипс, който носил един месец. След свалянето му провеждал
раздвижване в домашна обстановка. Вещото лице сочи, че лечението на Н.Т. е
завършило. Счупването на лявата лъчева кост е зарастнало напълно. Понастоящем
се установяват следните остатъчни явления - лявата китка е по-дебела 2 см.,
лявата гривнена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10 %. В
дясната бедренохълбочна област се вижда белег от рана с хоризонтална посока и
дължина 8 см., от вътрешната страна на лявата колянна става се вижда белег от
рана 2 см. Според д-р Д.а ищецът е претърпял болки и страдания с голям
интензитет непосрествено след ПТП за 7-8 дни, а също така и след сваляне на
гипса и започване раздвижване на ръката за 9-10 дни, болки с умерен интензитет
до края на втория месец от ПТП, след което болките са били с малък ин тензитет
и непостоянен характер до около 3 месеца след ПТП. Ищецът би могъл да изпитва
болки и понастоящем при влажно и студено време и при по-продължително
натоварване на лявата ръка до около 1 година от ПТП.
По делото е
прието и заключение на АТЕ, според което механизмът
на ПТП е следният: На 29.03.2018 г., около 16.30 ч., л.а. Пежо
307 с водач Н. Т. се движи по Околовръстен път
от с..Световрачане към разклона за кв, Требич. В
същия момент л.а. Дачия Докек с водач Г. Д. се движи в обратна посока, като водачът му
е предприел изпреварване на по- бавно движещи се
превозни средства, навлизайки в лентата на л.а. Пежо с цел
завой наляво към Нови Искър. Водачът на л.а. Пежо предприема отклонение наляво
с цел избягване на удара, като в този момент водачът на л.а. Дачия решава да
се върне в неговата си лента на движение. Следва удар между цвата аьтомобила,
като ударът е челен в левите части на автомобилите. Пежо 307 се завърта образно
на часовниковата стрелка, а Дачия Докер се завърта по часовниковата стрелка,
като двата автомобила се установяват в покой. Вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка причината за ПТП са субективните действия на водача на
л.а. Дачия Докер, който е предприел маневра за изпреварване или завой наляво
към Нови Искър, като не е осигурил преминаване на движещия се направо автомобил
Пежо 307 и е предизвикал неправомерната маневра, при която водачът на л.а. Пежо
307 е навлязъл в насрещното платно за движение.
Тъй като
заключението на АТЕ е оспорено от ответника, съдът е допуснал повторна АТЕ,
изготвена от в.лице инж. А., според който причината за създаване на опасността
и настъпване на произшествието е в предприетото навлизане на л.а. Дачия Докер в
лентата за насрещното си движение в опасна близост насрещно движещия се л.а.
Пежо 307. Втората причина за настъпване на произшествието е в неадекватните
действия на водача на л.а. Пежо 307, който независимо по какво причина е
навлязъл в лента за движение на л. Дачия Докер, вместо да предприеме спиране и
завиване надясно към десния си банкет.
По делото
са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният
св. Х. И.Д., очевидец на ПТП, сочи, че
по време на процесното ПТП е имало колона от автомолиби. Колата,
предизвикала ПТП, е изпреварвала колоната. Ударът е точно пред него. Не може да
каже за скоростта.
Разпитан
като свидетел е и деликвентът Г.И.Д., който отразява механизма на ПТП от своя
гледна точка. Твърди, че ударът е станал в неговата лента на движение. Частично
бил навлязъл в насрещната лента, но като видял, че има кола се прибрал веднага
в своята лента на движение. Искал да завие, за да влезе в гр.Нови Искър, нямал
намерение да изпреварва.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно основание чл.432
от КЗ е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застраховател.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ . От заключението се установява, че причината за настъпване на произшествието е в
предприетото навлизане на л.а. Дачия Докер в лентата за насрещното си движение
в опасна близост насрещно движещия се л.а. Пежо 307. Втората причина за
настъпване на произшествието е в неадекватните действия на водача на л.а. Пежо
307, който независимо по какво причина е навлязъл в лента за движение на л.
Дачия Докер, вместо да предприеме спиране и завиване надясно към десния си
банкет.
В тази
насока основателно е възражението на
ответника за съпричиняване на вредосносния резултат от страна на ищеца с оглед
посоченото по-горе заключение на АТЕ.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има птравматичните увреждания на ищеца,
лечебния процес, младата възраст, наличие на съпричиняване, както и
икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 10 000
лв., за колкото искът следва да се уважи.
По
изискванията на КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по ранната от двете дати: изтичане на срока от 15 работни дни от представяне
на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ (чл.497, ал.1, т.1); или- изтичане на срока по чл.496, ал.1-три месеца
от предявяване на претенцията. В настоящия случай претенцията е предявена на
30.04.2018 г., а тримесечният срок е изтекъл на 30.07.2018 г.
При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената
част от исковете. Видно от данните по
делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7,
ал.2, т.4
от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 830 лв. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 450 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 550 лв. от 770 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 400лв., както и
700лв. разноски на СГС за възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н. В.Т.,
ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 10 000
лв. (десет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.07.20`8 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10 000 лв. (десет хиляди лева) до пълния предявен размер
от 35 000лв.(тридесет и пет хиляди лева), както и претенцията за законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до 30.07.2018 г..
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат С.К.Н., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер
на 830лв. (осемстотин и тридесет лева).
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Й.Ц.и П.А.- изпълнителни директори, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лв.(четиристотин лева), както и 700 (седемстотин)
лева разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА Н. В.Т.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски по делото в
размер на 550 лв. (петстотин и петдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: