№ 3201
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Маврова
при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №
20211100106739 по описа за 2021 година
Предявен от И. Г. Б. срещу „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени - неимуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 23.08.2018 г. в гр. София, от водач на лек
автомобил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, ведно със законна лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 27.05.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът И. Г. Б. твърди в исковата молба, че на посочената дата и населено
място, около 8,45 ч., на бул. „Петко Ю. Тодоров“, в района на пазар „Иван
Вазов“, водачът на МПС марка „Волво“, модел „V40“, с рег. № **** К. С. К. е
спрял своя автомобил в най-дясната пътна лента. По същото време, в посока
на движение от Южен парк към бул. „България“ се е движил велосипедиста
И. Г. Б., който е предприел маневра „заобикаляне“ на спрелия автомобил. В
този момент, водачът на автомобила отворил вратата, с която ударил
минаващия покрай него колоездач, който паднал пред предната лява част и
претърпял телесни увреди. Поддържа, че e в резултат на произшествието е
получил следното травматично увреждане: изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна става (става свързваща лопатката и ключицата).
1
Претърпял е по спешно оперативна интервенция – аутоостеопластика, като
ставата е наместена и е фиксирана с метална плака и винтове.
Възстановяването му било съпроводено с болки в лява ръка, поради което му
се налагало да приема постоянно обезболяващи медикаменти. Ищецът сочи,
че не е бил в състояние да движи свободно ръката си, като се налагало негови
близки да му помагат в домакинските потребности и обслужването.
Допълнителен дискомфорт през първите седмици внасяло и обездвижването
на ръката, с оглед поставената му имобилизация. Все още изпитва болки в
областта на травмата при натоварване и влошаване на времето. Оплаквал се
от понижено настроение, тревожни мисли и кошмари, свързани с инцидент.
По повод на процесното пътнотранспортно произшествие в ответното
дружество е образувана щета № ********** по молба от 27.01.2021 г. , по
която няма произнасяне, въпреки предоставянето от страна на ищец на
изисканите допълнително документи.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД в отговора на исковата молба сочи, че не е
налице деликт от страна на водача на лекия автомобил. Релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди че пострадалият
ищец се е движил върху пътното платно по опасен за него начин, като е
можел да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост, като се
качи на тротоар, пътния банкет или осигури достатъчно странично разстояние
от спрелия автомобил. Оспорва размера на иска като завишен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.
235 ГПК, намира следното:
От заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа
експертиза се установява следния механизъм на пътнотранспортното
произшествие:
На 23.08.2018 г., около 8,45 ч в гр. София, по бул.“Петко Ю. Тодоров“, в
посока от „Южен парк“ към бул. „България“, в дясната пътна лента се е
движил лек автомобил „Волво V40“, с рег. № ****, управляван от К. С. К..
Когато е достигнал зоната на пазар „Ив. Вазов“, водачът е спрял в близост до
тротоара. В същото време, в същата посока към бул. „България“, в дясна
пътна лента, се е движил велосипед, управляван от И. Г. Б. със скорост 20-21
км./ч. Когато велосипедистът се е приближавал към спрения лек автомобил,
2
чийто водач се е намирал в него, е започнал да заобикаля автомобила, но не
си е осигурил безопасна странична дистанция 1,0- 1, 2 м., а се е движил на по
- малко странично разстояние. В тази момент водачът на лек автомобил
„Волво V40“ е решил да слезе от автомобила си, но не е огледал достатъчно
внимателно ситуацията зад автомобила и е отворил предната лява врата. Тъй
като времето за отваряне на вратата е от порядъка на 0,5 – 1,0 сек.,
велосипедистът не е имал време дори и да реагира, затова се е ударил най –
вероятно с дясната част на кормилото в задния вертикален ръб н а вратата на
водача на лекия автомобил. От този удар предното колело се е завъртяло
рязко надясно, а по действие на жироскопичния момент, велосипедистът е
паднал на лявата си страна, заедно с велосипеда.
Видно от справката от ГФ, а и това обстоятелство не се оспорва, към
момента на ПТП за лек автомобил с рег. № ****, е налице застраховка „ГО“
в ответното застрахователно дружество.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено, че вина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие има водачът на лекия автомобил, който е отворил предната
лява врата, без да е сигурен че няма да създаде опасност за движението.
Водачът е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 Закона за движение по
пътищата.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно
медицинска експертиза, която съдът кредитира, в резултат на
пътнотранспортното произшествие И. Г. Б. е получил изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна става от трета степен. Патоморфологично е налице
пълно изкълчване на ставните повърхности с тотално разкъсване на корако -
клавикуларните и акромио - клавикуларните лигаменти (връзки) и на ставната
капсула. Ставните повърхности нямат контакт при тази степен на
увреждането. Клинично се наблюдава остро настъпила болка след травмата в
областта на лявото рамо, деформация и силна болезненост при опит за
движение. Постоперативно болковият синдром се дължи на оперативния
достъп и проникването през меките тъкани, наместването и поставянето на
плаката, нарастващият постоперативен хематом и оток.
Проведено е оперативно лечение по спешност в деня на инцидента, като
се е проникнало с оперативен разрез до акромиоклавикуларна става в ляво,
3
извършено е открито наместване и фиксация с плака, остеопластика и шев на
акромиоклавикуларния лигамент. След изписването ищецът е носил
превръзка за 45 дни и са проведени два курса на рехабилитация.
Проследявайки етапите на проведеното лечение, данните от клиничния
преглед и постигнатите резултати, вещото лице приема, че лечебният и
възстановителния период са продължили 7 месеца. По време на клиничния
преглед, е установено че активните движения в лявата раменна става и
останалите стави от раменния пояс са възстановени в пълен обем, като няма
данни за съдово неврологични смущения в крайника. Страданията на ищеца
са свързани с невъзможността да ползва ръката си за период от 45 дни,
ходенето с превръзка, затрудненията в ежедневния тоалет и обслужване.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че осъществен фактическия
състав по чл. 432,ал. 1 КЗ, като са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника..
Размерът на обезщетението се определя в съответствие с установения в
чл.52 от ЗЗД и т. II от ППВС № 4/195.68 г., принцип за справедливост (в този
смисъл и решение № 72/29.06.2022 г., по т.д. № 1191/2021 г. на ВКС, I Т. О.).
Съдът съобрази вида и обема (пълно изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна става от трета степен) на причинените травматични
увреждания, съгласно медицинската експертиза, тежестта – увредена е
ставата, която свързва лопатката и ключицата, дългия период на
възстановяване – седем месеца, обстоятелството, че е предприета оперативна
интервенция, търпените много силни болки след инцидента, поради
разместване на ставните повърхности и разкъсване на меки тъкани и връзки
(посочени в експертизата), както и обстоятелството, че е затруднено
самообслужване на ищеца, както и възрастта му. В тази насока са и
показанията на съпругата на ищеца – А.М.Б., която сочи че съпругът й в къщи
не е можел да се облича и да извършва ежедневните си дейности около един
месец, като след шест месеца се е наложила втора операция за изваждане на
пластината. При отчитане на тези обстоятелства, вземайки предвид, и
социално - икономическите условия на живот в страната към момента на
увреждането, съдът намира, че сумата от 21 000 лв., представлява
справедливо обезщетение за репариране на вредите от ПТП.
4
Относно възражението за съпричиняване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява,
велосипедистът не си е осигурил при преминаване покрай спрелия автомобил
безопасна странична дистанция вляво от автомобила, минимум 1 метър. Той е
могъл за обезопаси движението си, за да не бъде ударен или той да се удари в
отворена врата. В подкрепа на този извод, в протокола за разпит от
07.01.2020г. като свидетел по ДП № 11437/2017 г. по описа на СРТП - ДР-
СДВР, ищецът И. Г. Б. заявява, че преди да заобиколи колата и по време на
самото заобикаляване, не е погледнал в купето обстойно, за да види дали е
има дете или други пътници, тъй като колата е била спряла и си е мислил, че е
паркирала. Дадените показания на ищеца, съдът цени по реда на чл. 175 ГПК,
като признание на страната за неизгодни за нея факти. Въз основа на
изложеното, съдът определя приноса на ищеца в размер на 1/3.
Следователно иска следва да бъде уважен за сумата от 14 000 лв., ведно
със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
27.05.2021 г. до окончателното плащане. До пълния претендиран размер за
горницата над 14 000 лв. до 26 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На ищеца И. Г. Б. следва да бъдат присъдена и сумата от 840 лв. за
държавна такса, 1 276 лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат и общо 484,62
лв. за експертизи (323,08 лв. за автотехническа експертиза и 161,54 лв. за
съдебномедицинска експертиза), съразмерно на уважената част на иска. На
ответника ЗД „Б.И.“ АД следва да бъде присъдена сума в размер на 38,46 лв.
за разноски за съдебномедицинска експертиза и 133,85 лв. с ДДС за
възнаграждение за адвокат (което съдът редуцира до минималния размер по
НМРАВ, с оглед възражението на ищеца за прекомерност, поради липсата на
сложност досежно фактите и правото на настоящето производство).
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ****, гр.
София, бул. „****, да заплати на И. Г. Б., ЕГН **********, гр. София, ул.
„****, представляван от адв. Г. Х., гр. София, ул. ****, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, сумата от 14 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение
5
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
23.08.2018 г., на бул. „Петко Ю. Тодоров“, в района на пазар Иван Вазов, по
вина на К. С. К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управление на лек автомобил марка „Волво“, модел „V40“, с
рег. № **** към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба -
27.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. Г. Б., ЕГН **********, гр.
София, ул. „****, сумата от 840 лв., разноски за държавна такса, сумата от 1
276 лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат и общо 484,62 лв. за експертизи,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. Г. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. „****, да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД,
ЕИК ****, сумата от 38,46 лв. за разноски за съдебномедицинска експертиза
и 133,85 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6