№ 3087
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100500552 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.11.2022 г. по гр.дело № 46543/2019 г., СРС, ГО, 173 с-в
е признал за установено по отношение на "А.Д.И. В С." ЕООД, ЕИК ****, със
седалище в град София, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че А. Е. В., ЕГН
**********, от град София, не дължи на "А.Д.И. В С." ЕООД, следните суми:
сумата от 555,77 лева, представляваща дължим наем за ползването на
апартамент в град София, ул. "Райко Алексиев" № ****, за периода
05.02.2005г.-05.03.2005г., сумата от 1324,92 лева, представляваща обезщетение
за ползване на същия имот за периода 06.03.2005г.-18.05.2005г., сумата от
127,77 лева за неустойка за забавено плащане, сумата от 335 лева за разноски по
дело, както и сумата от 50 лева за разноски за издаване на изпълнителен лист,
за които суми на 12.05.2011г. по т.д. № 1677/2011г. на СГС, TO, VI-12 състав,
въз основа на Решение от 15.06.2006г. по ВАД 56/2005г. на Арбитражния съд
при Българската търговско-промишлена палата е издаден изпълнителен лист
и за събирането на които е образувано изп.д. № 20118470400636 на ЧСИ №
847 - Н.П.. Осъдил е „А.Д.И. В С." ЕООД, ЕИК ****, със седалище в град
София, да заплати на А. Е. В., ЕГН **********, от град София, на основание
1
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1203 лева, представляващи разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника „А.Д.И. В С." /АДИС/ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“,
ул.“****, представлявано от управителя П.Г., чрез пълномощника
юрисконсулт Б.О. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е
недопустимо, като ищцата не е доказала своята активна процесуална
легитимация. Ищцата А. В. не е доказала промяна в имената и идентичността
си с А.Ю.. Тя е представила декларация за идентичност на имената, но
промяна в имената на български гражданин се удостоверява с официални
документи, например лична карта, свидетелство за брак и др. Приемайки
обратното, съдът е постановил един недопустим съдебен акт. Ако съдът не
приеме, че решението е постановено по един недопустим иск и следва да бъде
обезсилено, то се сочи, че следва да бъде отменено като неправилно. Видно
от молбата с вх. № 02418/13.05.2011 г. за образуване на изпълнителното дело,
същата е депозирана в рамките на петгодишния давностен срок на чл.117, ал.2
от ЗЗД, считано от датата на постановяване на арбитражното решение на
15.05.2006 г., т.е. твърденията на ищеца за неспазване на 5 г. давностен срок
са изцяло неоснователни. Неоснователно се явява и твърдението, че
подаването на молба за издаване на ИЛ и образуването на изп. дело не е
действие, което прекъсва давността. Прекъсването на давността за
процесните суми е преустановено от момента на отмяната на тълкуването на
правната норма, дадено с Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС,
извършена с т.10 от ТР № 2/26.02.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Нова погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване-26.06.2915 г,. но С. не се основава на този период.
Моли съда да постанови решение, с което да обезсили съдебното
решение или да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата/ищца А. Е. В., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат И. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, партер
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
2
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск от А. Е. В. срещу „А.Д.И. В
С." /АДИС/ ЕООД, ЕИК **** с искане да бъде признато за установено между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 555,77 лева,
представляваща дължим наем за ползването на апартамент в град София, ул.
"Райко Алексиев № ****, за периода 05.02.2005г.-05.03.2005г., сумата от
1324,92 лева, представляваща обезщетение за ползване на същия имот за
периода 06.03.2005г.- 18.05.2005г., сумата от 127,77 лева за неустойка за
забавено плащане, сумата от 335,00 лева за разноски по дело, както и сумата от
50 лева за разноски за издаване на изпълнителен лист, за които суми на
12.05.2011г. по т.д. № 1677/2011г. на СГС, TO, VI-12 състав, въз основа на
Решение от 15.06.2006г. по ВАД 56/2005г. на Арбитражния съд при
Българската търговско-промишлена палата е издаден изпълнителен лист и за
събирането на които е образувано изп.д. № 20118470400636 на ЧСИ № 847
Н.П..
Ищцата твърди, че решението на Арбитражния съд, което било
окончателно, влязло в сила на 15.05.2006г. Изпълнителното дело било
образувано едва на 02.08.2011г., към която дата вземанията по изпълнителния
лист вече били погасени по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
3
молба, с който оспорил иска като недопустим, а по същество неоснователен.
От фактическа страна:
Видно от представеното по делото заверено копие, на 12.05.2011г.
Софийският градски съд, VI-12 състав, е издал по т.д. № 1677/2011г. на СГС и
въз основа на Решение от 15.05.2006г. по ВАД 56/2005г. на Арбитражния съд
при Българската търговско-промишлена палата изпълнителен лист в полза
на "А.Д.И. в С." ЕООД срещу А.Ю. за сумите: 555,77 лева наем за ползването
на апартамент № 35, находящ се в град София, ул. ****, за периода от
05.02.2005г.-05.03.2005г., 1324,92 лева за обезщетение за ползването на
същия имот за периода 06.03.2005г,18.05.2005г„ 127,77 лева за неустойка за
забавено плащане, 335 лева за разноски по делото, законна лихва в размер на
2008,46 лева, както и 5 лева разноски за издаването на изпълнителния лист. За
събиране на сумите по молба на ответника от 13.05.2011 г. е образувано
изп.д. № 20118470400636 на ЧСИ № 847 Н.П., по което до А. Е. Ю. са
пращани покани за доброволно изпълнение и са налагани запори върху
вземания.
От правна страна:
Настоящата инстанция намира, че и въз основа на представената по
делото нотариално заверена декларация, имената на А.Ю. и А. Е. В. са имена
на едно и също лице, т.е. установена е активната процесуална легитимация
на ищцата.
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
4
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години.
В конкретния казус ИЛ е издаден въз основа на Решение от 15.05.2006г.
по ВАД 56/2005г. на Арбитражния съд при Българската търговско-
промишлена палата. Според чл.41,ал.3 от Закон за международния търговски
арбитраж, решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. То се
смята за обявено с връчването му на една от тях. С връчването му то влиза в
сила, става задължително за страните и подлежи на принудително
изпълнение. Липсват данни кога решението е било връчено на коя и да е от
страните, поради което настоящата инстанция също приема, че най-късния
момент на влизането му в сила е момента на издаването на ИЛ на 12.05.2011 г.
В този смисъл неоснователни се явяват твърденията в исковата молба че към
момента на издаването на ИЛ, 5-годишния давностен срок вече е бил
изтекъл..
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок.
СГС намира, че от 12.05.2011 г. е започнала да тече давност за събиране
на вземането по ИЛ. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980
г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на
изпълнителния процес не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След
този момент и занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно т. 10 от същото, давността в изпълнителния процес се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
5
извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и
изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от
исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество
на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и
прилагане на нови изпълнителни способи.
В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело №
20118470400636 на ЧСИ № 847 Н.П., се установява, че то е образувано преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 04.11.2013 г.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
следва да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г., когато е
обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС. От тази дата започва да тече нова давност. По делото
липсват данни след тази дата да са искани от взискателя и да са били
извършвани изпълнителни действия, поради което пет годишната давност е
изтекла към датата на приключване на устните състезания по настоящето дело
на 25.10.2022 г., факт, който следва да бъде взет предвид по реда на чл.235,
ал.3 ГПК/ така и решение № 209 от 02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г., I Т.О.
на ВКС/
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
6
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на пълномощника на въззиваемата адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция по чл.38 от ЗА в размер на 539,34
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.11.2022 г. по гр.д. № 46543/2019г. на СРС, I ГО,
173 състав.
ОСЪЖДА „А.Д.И. В С." /АДИС/ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“****, представлявано от
управителя П.Г., чрез пълномощника юрисконсулт Б.О. да заплати на
адвокат И. Д. от САК, като пълномощник на ищцата А. Е. В., ЕГН **********,
с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“****, партер адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 539,34 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7