МОТИВИ към
присъда от 04.11.2020г.
по НОХД № 1794/2020г. по описа
на Варненския Районен Съд, ХІІІ наказателен състав
Производството
пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против И.В.И., за
престъпление от общ характер по чл. 355
ал. 2 от НК, за това, че на 14.04.2020 г. в гр. Аксаково, обл. Варна е нарушил мерки издадени против
разпространяването на заразителна болест по хората - т.6 от Заповед
№РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р България,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/ 19.03.2020г. на Министъра на здравеопазването в Р България
, която е изменена и допълнена със Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването в Р България
като лице по т.1 от заповедта, поставено под 14-дневна карантина с
Предписание за поставяне под карантина изх.№7114/04.04.2020
г. на РЗИ - Русе, не е изпълнил задължението да не напуска адреса, на който се
изпълнява карантината за посочения в предписанието срок - гр. Аксаково, обл. Варна, ж.к. „Надежда" бл.5, вх.2, ет.3, ап.33,
като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, във връзка с разрастваща се пандемия от COVID-19, обявено с
Решение от 13.03.2020 г. на народното събрание, обнародвано в ДВ
бр.22/13.03.2020 г. на основание чл.84, т.12 от Конституцията на република
България.
Производството по делото се проведе по
реда на чл.
371 т.1 от НПК, без
провеждане разпити на свидетелите.
Участващият
в производството представител
на ВРП поддържа предявеното против подс.И. обвинение, счита че същото е доказано
с оглед събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Поради това и акцентирайки върху деянието и неговия характер, както и данните за личността
на подсъдимия И., пледира да бъде
признат за виновен, като за
извършеното деяние да му бъде
наложено наказание при условията на
чл.55 ал.1 от НК.
Подсъдимият И. участва в производството лично, представляват се от процесуален представител.
В хода на съдебното
производство защитника на подс.И. счита, че
има доказателства клиента му да
е осъществил деянието, моли за наказание
по реда на
чл. 55 от
НК.
След преценка на събраните
по делото релевантни гласни и писмени доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
С Решение от
13.03.2020 г., на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Р. България, първоначално за периода от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Със същото решение е възложено на Министерския
съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната
ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл.
57, ал. 3 от Конституцията на Р. България.
В изпълнение на
горното, Министъра на здравеопазването на Р. България издал Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. Съгласно същата всички български граждани и граждани на
други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Р. България и членовете на техни семейства, пристигащи от
посочените в заповедта рискови държави, сред които била и Федерална Република
Германия, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място
за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на
органите на граничния здравен контрол. Същата мярка се прилагала и за водачите
на тежкотоварни автомобили, пристигащи от рисковите държави, изброени в т. 1 на
Заповед № РД – 01-130/17.03.2020 г., които не предвиждали отпътуване към
държава по т. 1. Със същата заповед бил утвърден и образец на Предписание по т.
1, като приложение.
На 19.03.2020 г.
със Заповед № РД-01-140 на Министъра на здравеопазването на Р. България била
изменена и допълнена Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., като бил изменен и
образеца на Предписанието за поставяне под карантина и изискването да бъдат
включени лицата влизащи от държави в които е имало установени случай на Ковид.
Съгласно Заповед
№ РД-01-157/26.03.2020 г. на Министъра на Здравеопазването, посочените по –
горе две заповеди, както и други издадени във връзка с обявеното извънредно
положение, на основание чл.
60, ал. 3, вр. чл. 75 от АПК, било допуснато тяхното предварително изпълнение.
Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която били приети
мерки против разпространението на заразителната болест (COVID-19) по хората. Съгласно т. 1 от Заповедта всички български граждани и
граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България и членовете на техните
семейства, влизащи на територията на Република България от „рискови"
държави, изброени в заповедта, сред които е и Р. Унгария и Р Румъния, се
поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание на
органите на граничния здравен контрол. Съгласно т. 6 от Заповедта всички лица,
поставени под карантина, са длъжни да не напускат домовете си или мястото за
настаняване в посочения в предписанието срок.
В изпълнение на Заповедта, лицата, влизащи в
Република България, попълвали формуляр за събиране на данни на пристигащи от
рискови държави, в което посочват държавата, от която пристигат, личните си
данни и мястото, на което се задължават да пребивават за период от 14 дни,
считано от момента на пристигането си. По отношение на лицата, пристигащи от някоя от изброените
в Заповедта на Министъра на здравеопазването държави, били издавани предписания
за поставяне под карантина от здравните власти. Незабавно след
издаването на предписанията, Регионалните здравни инспекции информирали
директорите на областните дирекции на МВР с цел осъществяване на контрол по
изпълнението на разпоредените мерки. РЗИ поддържали и
актуален списък на всички карантинирани лица на територията на съответната
област с начална и крайна дата на карантината.
На 04.04.2020г. подс. И.И. пристигнал в Република
България, предвижвайки се от Р. Унгария, тъй като бил шофьор на камион към
„Транс Моторс" ЕООД, осъществяваща международен транспорт. С преводното
средство И. преминал през територията на Р. Румъния и влязъл в страната през
ГКПП Дунав мост.
В изпълнение на въведената със
Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването на Р България, изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-140/ 19.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването в Р България , която е изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването в Р
България процедура за поставяне
под карантина на лица, пристигащи от рискови държави, на подс.
И. при влизането му в Р. България било издадено предписание с изх. № 7114/04.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция - гр. Русе, въз
основа на информацията във формуляр за събиране на данни, попълнена от него. В
предписанието било посочено, че подс.И. се задължава
да спазва ограничението да не напуска жилището на адрес гр. Аксаково, жк. „Надежда" бл.5„ вх. 2, ет. 3, ап. 33, считано от
04.04.2020 г. за срок от 14 дни. Предписанието било
подписано по надлежния ред от служител на РЗИ - гр. Русе и от подс. И., с което била завършена процедурата по поставянето
му под карантина и по уведомяването му за наказателната отговорност, която носи
по чл. 355 НК, при неизпълнение на задължението да не напуска адреса, на който
е заявил, че ще пребивава за срока на карантината. На 06.04.2020 г. подс.И. се прибрал в дома си на горепосочения адрес в гр.
Аксаково, обл. Варна.
Информация за издаденото му предписание била
подадена от РЗИ на ОД на МВР - Варна. Контролът върху изпълнението на
наложените му мерки бил възложен на служителите на РУ Аксаково при ОД на МВР -
гр. Варна за извършване на периодични проверки.
Около 17.30 ч. на 14.04.2020 г. свид.
* - полицейски инспектор в РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна, прибирайки се от
работа с намерение да пазарува влязъл в търговски обект- магазин за хранителни
стоки, находящ се на ул. „Капитан Петко
Войвода", до бл.6 на ж.к. „Надежда" в гр. Аксаково, обл. Варна, собственост на „В и Д 2014" с управител *,
в който като продавач-консултант работела свид.*.
Когато дошъл реда на свид. * да си закупи
необходимите стоки, свид. *му посочила подс. И., чакащ в този момент реда си да влезе в търговския
обект и съобщила на полицейския служител, че това лице било поставено под
карантина. Свид.*излязъл от магазина, приближил се до
него, представил се, поискал личната му карта и попитал поставен ли е под
карантина. Подс.И. предоставил документ за
самоличност и потвърдил, че бил карантиниран, като обяснил излизането от дома
си под предтекст да пазарува, тъй като нямало кой да
му доставя хранителни продукти. Свид.* извършил
справка чрез ОДЧ на РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна, където било потвърдено,
че лицето било поставено под карантина до 17.04.2020 г. и името му на
фигурирало в предоставения списък на лица, поставени под карантина, т.е. той не
се намирал на адреса, а пребивавал пред търговски обект находящ
се на ул. „Капитан Петко Войвода", до бл.6 на ж.к. „Надежда" в гр.
Аксаково, обл. Варна, с намерение да пазарува.
По случая било
образувано и процесното досъдебно производство.
Тази фактическа
обстановка съдът приема въз основа на обяснението на подсъдимия и признанието
на вината и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните свидетели *.
Съдът възприема
и кредитира изцяло показанията на свидетелите като логични, последователни и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът приема
обясненията на подс.И., че е излязъл за да си
напазарува, но с това именно е нарушил карантината под която бил поставен.
Изразява съжаление за деянието което е осъществил.
При така
установената фактическа обстановка, съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.
355, ал. 2, пр. 3 от НК, 14.04.2020 г., в гр. Аксаково, обл.
Варна е нарушил мерки издадени против разпространяването на заразителна болест
по хората - т.6 от Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Р България, изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/
19.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването в Р България , която е изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването в Р България като лице по т.1 от заповедта, поставено под
14-дневна карантина с Предписание за поставяне под карантина изх.№7114/04.04.2020 г. на РЗИ - Русе,
не е изпълнил задължението да не напуска адреса, на който се изпълнява
карантината за посочения в предписанието срок - гр. Аксаково, обл. Варна, ж.к. „Надежда" бл.5, вх.2, ет.3, ап.33,
като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, във връзка с разрастваща се пандемия от COVID-19, обявено с
Решение от 13.03.2020 г. на народното събрание, обнародвано в ДВ
бр.22/13.03.2020 г. на основание чл.84, т.12 от Конституцията на република
България.
С действията си
14.04.2020 г., а именно напускането на дома си, отиването на обществено място -
магазин, както и непредупреждаването на полицейски служители и медицинско лице,
че е лице поставено под карантина, подсъдимият И. грубо е нарушил мерките по
издадени от Министъра на Здравеопазването на Р. България заповеди, а именно
Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед №
РД-01-140/19.03.2019 г., свързани с разпространяването или появяването на
заразна болест по хората /COVID-19/. Същото представлява инфекциозно
заболяване. В края на януари 2020 година, в съответствие с разпоредбите на
Международните здравни правила, Световната здравна организация, заболяването е
обявено за спешно за общественото здраве от международно значение, като в
последствие предвид повсеместното му разпространение в световен мащаб и
засягането на голям брой хора COVID-19 е обявено за пандемия.
С посочените
заповеди на Министъра на здравеопазването на Р. България са въведени неотложни
противоепидемични мерки с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, в
условията на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с
Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. Мерките по тези заповеди и разпореденото в тази връзка предварителното им изпълнение,
се предприемат с цел ограничаване на епидемията от COVID -19, която
представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в
национален и световен мащаб. Това именно обосновава характера им на мерки от
изключително висок обществен интерес. Затова всяко нарушаване им се явява
грубо, тъй като последиците от неприлагането, респ. нарушаването на мерките
биха причинили значителни или трудно поправими, включително и непоправими вреди
за живота и здравето на хората.
Подсъдимият е
бил предупреден за спазването на посочените мерки с издаденото му предписание
за поставяне под карантина на РЗИ – гр. Русе, като му е бил връчен и екземпляр
от същото. Предписанието е издадено по утвърден образец, от надлежен
компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити. Предписането
е издадено понеже на 04.04.2020 г. той е влезнал в Р.
България като водач на тежкотоварен автомобил, идващ от рискова държава, с
разрастваща се епидемия от COVID – 19.
От субективна
страна деянието е осъществено при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, искал е и се е
съгласил с настъпилите общественоопасни последици. И.И. е знаел, че за срок от 14 дни не следва да напуска дома
си и е поставен под карантина, но въпреки това е извършил процесното
деяние.
При така
установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация съдът като
съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК намира, че наказанието на подсъдимия, следва да се определи при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът приема чистото съдебното минало и
признанието на вината на дееца.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – извънредно положение в Република България,
предизвикано от вирус Ковид -19.
Причини, мотиви
и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия и слаби морално волеви задръжки.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прие направените от подсъдимия
самопризнания, семейното му положение, добрите характеристични данни.
Съдът не отчете
наличие на отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
При определяне
на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът
се съобрази с целите на идеалната и генерална превенция и наложи на подсъдимия И.
на основание чл.
355, ал. 2, вр. ал.
1 предл. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2 буква "б" от НК наказание "ПРОБАЦИЯ",
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.
"Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с
явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването
два пъти седмично. 2. "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът счита така
определеното наказание за максимално справедливо и за отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Така наложената
санкция съответства най-пълно на степента на обществена опасност на дееца, на
тежестта на извършеното от него престъпление и би спомогнала най-пълно за
превъзпитанието му в дух на спазване на законите на Република България.
По делото няма
направени разноски.
Причини за
извършване на деянието – ниска правна култура, неспазване и незачитане на
установения в държавата правен ред.
Мотиви – чувство
за безнаказаност.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
