Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 10.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кърджали в публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха
Халил и в присъствието на прокурор Делчева
от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №24 по описа на КАС за 2020 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Т.Ю.С. от ***,
чрез пълномощник, против Решение №6/08.01.2020 г. постановено по анд №946/2019 г. по описа на Районен съд Кърджали. В
касационната жалба се сочи неправилност на решението, поради нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че нарушението не е установено по несъмнен
начин, като не са налице доказателства за извършване на таксиметров превоз на
пътници срещу заплащане. В тази връзка твърди, че автомобилът не бил в работен
режим; не бил включен касовият апарат и съответната светлинна сигнализация, а
табелата „такси“ била закрита. Твърди също, че пътниците не са заплатили
извършения превоз. Счита, че е налице и несъответствие между описанието на
извършеното деяние и посочената като нарушена разпоредба на чл.24, ал.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. В НП било отразено, че автомобилът е
включен в списък към удостоверение за регистрация, а в АУАН и в НП не били
изложени обстоятелства, за чия сметка се извършва превозът и чие е задължението
за снабдяване с разрешение за таксиметров превоз, за да се прецени субекта на нарушението.
Иска се отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът
по касация не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна.
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано
лице - страна по анд № 946/2019 г. по описа на Районен
съд Кърджали.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление №
29-0000170/29.08.2019 г., издадено от началник ОО „АА“, гр.Кърджали, с което,
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, на Т.Ю.С. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение по чл.24, ал.1
от ЗАвтП.
Районният
съд е приел за установено, с оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и
показанията на свидетелите Г. Г., К. А., И. Ю., С. И. и Л. Д., че
жалбоподателят е извършил описаното в акта и НП нарушение, тъй като на
посочените в АУАН и НП време и място, е извършвал таксиметров превоз на пътници
с лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег.№ ***, без
валидно разрешение за извършване на такъв вид превоз, издадено от кмета на община
Кърджали. От субективна страна нарушението било извършено виновно, с пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че не разполага с необходимото разрешение
по закон, за да осъществява тази дейност. Правилно му било наложено и
административно наказание, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като водач
на моторното превозно средство. При извършената служебна проверка, районният
съд не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
допуснати в хода на административнонаказателното
производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление били съставени от
компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението било пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, а от изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства ставало ясно, какво деяние, къде и кога е осъществено от
жалбоподателя, респ. не било ограничено правото му на защита.
При извършената
служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд счита, че решението
е валидно, допустимо и правилно.
С посочената
като нарушена разпоредба на чл.24, ал.1 от ЗАвтП, е въведено изискване таксиметровите
превози на пътници да се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен
таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а,
ал. 5, след издаване на разрешение за
таксиметров превоз на пътници.
С текста на чл. 93, ал.1 от Закона за автомобилните превози, въз основа
на който е наложената санкцията, е предвидена административнонаказателна
отговорност за водач
на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
По смисъла
на §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу
заплащане, а таксиметров превоз на пътници, според разпоредбата на чл.2 от
Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, е обществен
превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил, по заявен от пътника маршрут.
Т.е., за да е налице посоченото нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАвтП, което да обосновава
отговорността по чл.93, ал.1 от ЗАвтП, следва водачът на МПС да извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари по указан
маршрут и срещу заплащане.
В случая лицето е санкционирано за това, че на
23.07.2019 г., като водач на лек автомобил „Шевролет Калос“
с рег.№ ***, извършва таксиметров превоз от *** до *** в ***, на пътниците И.
Ю. и Ф. М., без редовно издадено разрешение от Община Кърджали. В АУАН и в НП е
отбелязано също, че последното МПС включено в списък към удостоверение за регистрация
№*** на превозвача ЕТ „Ю.-Ю. С.“. От показанията на свидетеля И. Ю., пътувал в
автомобила към момента на проверката се установява, че последния, заедно с
дъщеря си Ф. М., са наели лекия автомобил срещу заплащане, като сумата от ***
лв. била уговорена към края на пътуването - на влизане в ***. Наетото МПС било
жълто на цвят и обозначено с табела за такси. От изложеното следва, че водачът
е извършвал обществен превоз на пътници срещу
заплащане по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗАвтП и чл.2 от Наредба №34/1999 г. Горните
факти се установяват и от показанията на свидетелите Л. Д., Г. Г. и К. А. В
тази връзка, неоснователни са твърденията на касатора
за липса на доказателства за извършване на таксиметров превоз на пътници срещу заплащане.
От своя страна, по делото не е представено редовно издадено разрешение за таксиметров превоз на
пътници, а видно от приложеното писмо изх.№ *** г., изд. от кмета на община
Кърджали, за управлявания от касатора лек автомобил с
рег.№ ***, няма издадено такова разрешение, в периода 01.01.2019
г. – 23.07.2019 г.
Неотносимо към спора
е, за чия сметка се извършва превозът и чие е задължението за снабдяване с
разрешение за таксиметров превоз, тъй като административнонаказателната
отговорност на лицето е основана на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП, в качеството му на
водач на МПС, а последното качество е безспорно установено по делото.
При така
приетото настоящата инстанция счита, че нарушението по чл.24, ал.1 ЗАвтП е
безспорно доказано и правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача, на основание чл.93, ал.1, т.1 от с.з. Налице е пълно
съответствие между описанието на извършеното деяние и правната му квалификация.
Наложеното с НП административно наказание е законосъобразно, и като е съобразил
горното, районният съд е постановил правилно решение.
Предвид
изложеното, касационната инстанция намира, че оспореното решение е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така, и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№6/08.01.2020 г. постановено по анд №946/2019г. по описа на Районен съд Кърджали.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.