№ 2290
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110103761 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Г. П., ЕГН: **********, с
настоящ адрес в ***, действащ чрез своята майка и законен представител Г. И. И., срещу Г. Р.
П., ЕГН: **********, с пост. адрес в ***, иск с правно основание чл. 150 СК, за изменение
размера на издръжката, която Г. Р. П. е осъден да заплаща по силата на Решение №
493/24.10.2023 г., постановено по гр. дело № 2074/2023 г. по описа на РС-Ямбол, на детето
М. Г. П., чрез неговата майка и законен представител – Г. И. И., от 220 лева месечно на 400
лева месечно, дължима до 15-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.03.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
считано от датата на падежа й до окончателното изплащане.
В исковата молба се сочи, че нуждите на детето за последните две години, от
определяне на горния размер на издръжката са се увеличили значително. Присъдената
издръжка в размер на 220 лева е крайно недостатъчна за задоволяване на ежедневните
нужди на детето и майката не може сама да се справи с нарастващите му нужди. Сочи, че
към настоящия момент бащата на детето е в трудоспособна възраст, не е трудоустроен и не
страда от животозастрашаващо заболяване. Сочи, че предвид възрастта на детето, ежегодно
заплаща над 1000 лева за нови дрехи и обувки, а разходите за храна на детето за по около 10-
15 лева на ден /300 – 450 лева месечно/. Твърди, че с доходите, които реализира и
получаваната издръжка, не може да задоволява горните нужди, тези за покриване на основни
жизнени потребности за храна, облекло и за здравето на момчето. Поради горното и
социално-икономическите условия за живот в страната, счита че е налице трайно изменение
на обстоятелствата при които е определена издръжката, поради което сезира съда с искане за
увеличение на нейния размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Р. П. депозира писмен отговор на исковата
молба, с който искът се признава като основателен до размер от 300 лева. Излага, че не е в
състояние да заплаща издръжка в размер на 400 лева. Твърди, че реализира доход от около
1900 лева средно месечно, с който следва да обезпечи и грижите за друго свое малолетно
дете Г. Г. П.. Наред с това има задължения и по потребителски кредит, част от средствата по
1
който са вложени за обзавеждане на жилището, в което в момента живее Г. И. И.. Заявява, че
до сега редовно е заплащал издръжка за детето М. Г. П., като от два месеца изплаща
издръжка в размер на 270 лева месечно, съобразявайки увеличаването на минималната
работна заплата. С оглед изложеното изразява готовност да заплаща издръжка в размер на
300 лева.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – М. Г. П., чрез процесуален
представител адв. Д. М. поддържа предявения иск. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – Г. Р. П., редовно призован не
се явява, не се представлява. Постъпила е молба с вх. № 48642/02.06.2025г. подадена от адв.
К. Д. - процесуален представител на Г. Р. П., с която моли да бъде даден ход на делото в
тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа изцяло депозирания отговор на исковата молба.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане” – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. Постъпило е становище вх. № 50056/05.06.2025г. от контролиращата страна
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, в което сочи, че моли да се даде ход на делото,
не прави искания по доказателствата. По съществото счита, че предвид увеличението на
минималната работна заплата за страната и нарасналата възраст на детето М. Г. П. нарастват
и ежедневните му разходи. Предвид горепосоченото счита, че е в негов интерес да бъде
увеличен размера на постановената издръжка.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане № ********** се установява, че родители на М. Г. П.,
роден на 21.08.2022г., са Г. И. И. и Г. Р. П..
От решение № 493/24.10.2023г., постановено по гр.д. № 2074/2023г., по описа на РС-
Ямбол, става видно, че е утвърдено постигнатото между Г. Р. П. и Г. И. И. споразумение по
смисъла на чл. 127, ал. 1 от СК, по силата на което двамата са постигнали съгласие,
упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. П. да бъде предоставено
на майката Г. И. И., а бащата Г. Р. П. да заплаща в полза на детето М. П. месечна издръжка в
размер на 220 лева.
От удостоверение за настоящ адрес на Г. И. И. и на М. Г. П. става видно, че настоящият
им адрес е в ***.
От трудов договор № 00624/18.02.2025 г. става видно, че Г. И. И. получава основно
месечно възнаграждение в размер на 1077 лева.
От удостоверение за получавани доходи за времето от месец ноември до месец
февруари 2025 г. на Г. И. И., става видно, че същата е получила брутен доход за посочения
период в размер на 4802,06 лева.
По делото е представено и извлечение от банкова сметка на Г. И. И. за времето от
01.01.2022 г. до 13.05.2025 г.
По делото е представена справка за извършени прегледи на М. Г. П., от която се
установяват извършените от общопрактикуващия лекар К. М.Т. по отношение на детето М.
П. медицински манипулации.
От удостоверение изх. № 105/11.04.2025 г. става видно, че Г. Р. П. е получил брутно
възнаграждение за времето от месец април 2024 г. до месец март 2025 г. в общ размер на
22866,94 лева, което е по 1905,58 лева средно на месец за последната една година.
От удостоверение № ********** става видно, че Г. Р. П. е родител на още едно дете – Г.
Г. П., роден на 29.08.2013 г.
Представен е договор за кредит за текущо потребление от 14.12.2021 г. и погасителен
план към него, сключен между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и Г. Р. П. като
кредитополучател, от който става видно, че на Г. П. е отпуснат банков кредит в размер на
2
45000 лева със срок на издължаване на кредита от 120 месеца, като месечната му вноска по
кредита е в размер на 482,79 лева.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Р. И. И., без дела със страните, сестра
на ищцата, показанията на която преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира като
обективни, правдоподобни, еднопосочни и във връзка с останалия събран по делото
доказателствен материал. Р. И. И. заявява, че знае, че ответникът към настоящия момент
плаща месечна издръжка за детето М. П. в размер на 270 лв. От момента на раждането на
детето М., баща му Г. не е помагал извън тази издръжка. Освен издръжката не дава нищо
друго. За детето изцяло се грижи неговата майка Г. И.. Тя работи, но има финансови
трудности, свързани с отглеждането на детето. Разходите за детето към настоящия момент са
за облекло и храна.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 150 от СК е посочено, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменена или прекратена. За да
бъде изменена присъдената издръжка е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания. От момента на присъждане на първоначалната
издръжка през 2023г. до предявяване на иска са изминали около една година и половина,
което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на детето, а от тук и на разходите за
покриване на ежедневните нужди от храна, облекло, консумативи, както и на средства за
посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването.
При това положение и държейки сметка за икономическите отношения в страната,
увеличението на минималната работна заплата, съдът приема, че е налице трайно и
съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща
месечна издръжка в полза на своето дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. Минимланата издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата.
От 01.01.2025 г. минималната работна заплата в България е 1077 лева. Съответно
размерът на минималната издръжка е 269,25 лева. Издръжката, която бащата е бил осъден да
заплаща в полза на своето дете с решението през 2023г. в размер на 220 лева е под
минималния размер на издръжка, който се дължи през 2025 г.
По данни на Националния статистически институт, въз основа на наблюдението на
домакинските бюджети, тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през
първото тримесечие на 2025 г. е 2860 лв., което е 953,33 лева месечно. След изключване на
групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (за
алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход на човек за
тримесечие възлиза на 1947,11 лева или 649,04 лева за месец. Съобразявайки, че детето е на
почти три годишна възраст, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да
бъде осигурявана от родителите е в размер на 650 лева.
Възможността на дължащия издръжка родител се определя от дохода, квалификацията,
имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и
издръжка. В настоящия случай се установи, че ответникът реализира доходи от труд в
размер на 1905,58 лева средно месечно за последните 12 месеца, като с тези средства следва
да покрива, както собствената си издръжка, така и тази на друго свое низходящо. При
отчитане възможностите на ответника, съдът намира, че не следва да бъдат вземани предвид
задълженията му към банкови институции, тъй като задължението за заплащане на издръжка
има безусловен характер.
Издръжката следва да се понесе от двамата родители и даването й трябва да съдейства
за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му
3
така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно и в общо домакинство.
Задължението за издръжка на непълнолетните деца от техните родители е преди всичко
морално, а след това законово вменено. Издръжката е нужна на всяко дете за покриване на
неговите основни и важни за възрастта ежедневни потребности, което разбира се следва да е
в границите на възможностите на родителите. От друга страна, размерът на издръжката не
следва и да стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващ възможност
сумите да се използват за цели извън издръжката. Бащата е в трудоспособна възраст, без
данни за увреждане на здравето, препятстващо го да полага труд. Майката е поела
непосредствените грижи за детето М. П. и нейният принос в отглеждането му следва да бъде
взет предвид. Предвид факта, че тя е тази, която осъществява непосредствените грижи за
детето, размера на нейните доходи, от така определения размер на издръжката в полза на
детето, бащата следва да заплаща в пари сумата от 350 лева. Този размер на издръжката,
съдът определя като кореспондиращ на нарасналите нужди на детето, на изминалия период
от време – почти 2 години, както и на материалните възможности на ответника. За разликата
над 350 лева до претендирания размер от 400 лева, искът се явява неоснователен, поради
което следва да се отхвърли.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен в размер до 350
лева, като за разликата над 350 лева до предявения размер от 400 лева подлежи на
отхвърляне.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.6 ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса за увеличения размер на
издръжката в размер на 187,20 лева.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК всяка от страните има
право на разноски.
Г. Р. П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на М. Г. П.,
чрез неговата майка и законен представител Г. И. И., сумата в размер на 437,50 лева,
представляваща стойност на сторени в производството пред РС-Варна съдебно-деловодни
разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от иска.
М. Г. П., чрез неговата майка и законен представител Г. И. И., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на Г. Р. П. сумата в размер на 47,50 лева,
представляваща стойност на сторени в производството пред РС-Варна съдебно-деловодни
разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на присъдената с решение №
493/24.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2074/2023г., по описа на РС-Ямбол, издръжка,
дължима от Г. Р. П., ЕГН: **********, с пост. адрес в ***, в полза на детето М. Г. П., ЕГН:
**********, с настоящ адрес в ***, действащ чрез своята майка и законен представител Г. И.
И., като я увеличава от 220.00 лева на 350.00 месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.03.2025г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска с падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 350 лева до пълния предявен размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Г. Р. П., ЕГН: **********, с пост. адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата в размер на 187,20 лева /сто
осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по
изменения размер на издръжката, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
4
ОСЪЖДА Г. Р. П., ЕГН: **********, с пост. адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. П.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес в ***, действащ чрез своята майка и законен
представител Г. И. И., сумата в размер на 437,50 лева /четиристотин тридесет и седем лева
и петдесет стотинки/, представляваща сторени в производството пред РС-Варна съдебно
деловодни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес в ***, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. И. И., да заплати на Г. Р. П., ЕГН: **********, с пост. адрес
в ***, сумата в размер на 47,50 лева /четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща сторени в производството пред РС-Варна съдебно деловодни разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5