№ 184
гр. П., 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500370 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 14398/04.05.2023 г. от И. С. П. ЕГН
********** против решение № 415/31.03.2023 г., постановено по г. д. № 753/2022 г. по
описа на ОС – П., с което е отхвърлен иска И. С. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.Ш.” №
15, вх. Д, ап. 29 против С. А. В. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.Ш.” № 15, вх. Д, ап. 29 за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен
собственик на следния недвижим имот, придобит по време на брака им: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №.... по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 29.10.2021 г., с адрес на имота: гр. П., ул.
„Б.Ш.” № 15, вх. Д, eт. 5, ап. 29, който самостоятелен обект се намира на пети етаж в сграда
с идентификатор ..., разположена в поземлен имот ....., с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, с посочена в документа площ - 65 кв. м, с прилежащи части -
изба № 29 с площ от 5.50 кв. м. и 1,419 % идеални части от общите части на сградата, ниво-
1, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж - ....28, ....26, под обекта -
....20, над обекта - ....34, поради пълна трансформация на негови лични средства при
придобИ.ето му.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск за изключителна собственост на недвижим имот, придобит по време на брак
с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК.
Предявен от И. С. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.Ш.” № 15, вх. Д, ап. 29
против С. А. В. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.Ш.” № 15, вх. Д, ап. 29.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че е изключителен собственик на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №.... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 29.10.2021 г., с адрес на
имота: гр. П., ул. „Б.Ш.” № 15, вх. Д, eт. 5, ап. 29, който самостоятелен обект се намира на
пети етаж в сграда с идентификатор №..., разположена в поземлен имот № ....., с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с посочена в документа
площ - 65 кв. м, с прилежащи части - изба № 29 с площ от 5.50 кв. м. и 1,419 % идеални
части от общите части на сградата, ниво-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата -
на същия етаж ....28, ....26, под обекта - ....20, над обекта ....34, поради пълна трансформация
на негови лични средства при придобИ.ето му. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Няма спор, че ищецът и ответникът са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на
19.06.2001 г. в гр. П., е прекратен с влязло в сила съдебно решение № 2035/08.11.2021 г.,
постановено по г. д. № 12218/2021 г. на РС- П..
Не е спорно, че по време на брака, с договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 28.11.2014 г. с нотариален акт № ..... г., по описа на нотариус К., рег. № ...,
ищецът П. е придобил на свое име, като купувач, недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .... по КККР на гр. П., с адрес: гр. П., ул.
„Б.Ш.” № 15, вх. Д, ап. 29, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 65 кв. м.,
както и 0,169 % идеални части от поземлен имот с идентификатор № ...... Според договора,
продажна цена за имотите е в размер на 17 000.00 лева, като от нея 16 800.00 лева - са за
СОС и 200.00 лева за идеалните части от ПИ /които не са предмет на спора/. Същата е
изплатена от купувача на продавача по банков път в деня на подписване на договора.
В исковата молба се твърди , че този апартамент е изключителна
собственост на П., тъй като е закупен изцяло със средства от извънсемеен произход.
2
Това твърдение не кореспондира с представените по делото доказателства..
Действително ищецът е представил писмени доказателства, от които се
установява, че на 11.09.2006г., с нотариален акт № ... г., С. И.ов П. (баща на ищеца) е
закупил недвижими имоти: апартамент № А10, със застроена площ от 66,25 кв. м.,
разположен на четвърти етаж, ведно с 4,407 % идеални части от общите части на сградата,
ведно със склад № 1, както и 12/280 идеални части от дворното място, находящо се в гр. П.,
ул. „К.В.” № 69, за общата сума от 23 710.00 лева. Видно удостоверение за наследници №
000260/27.01.2010 г., издадено от община П., С. И.ов П. е починал на 10.12.2009 г. и е
оставил за свои наследници по закон: Д. П. (съпруга), И. П. и К. П. (синове). На 18.08.2014
г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ... ІІ№, рег. №
3....... г., съгласно който И. П., действащ лично за себе си и като пълномощник на Д. П. и К.
П., е продал на И.ка З.Н. гореописаните имоти за сумата от 58 063.20 лева. Отразено е в
нотариалния акт, че продажната цена е изплатена чрез превод от бащата на купувача по
банкова сметка на продавача И. П., което обстоятелство се установява и от представеното
преводно нареждане от 18.08.2014 г. Представено е преводно нареждане от 28.11.2014 г. за
преведена от И. П. сума в размер на 33 518.00 лева с посочено в нареждането основание -
вноска за жилище ”Оазис 3”, секция Д, ап. 29. С преводно нареждане от 01.12.2014 г.
ищецът е заплатил по сметка на Община П. данък за придобИ.е на недвижим имот в размер
на 1513.04 лева.
Не е спорно, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила съдебно
решение № 2035/08.11.2021 г., постановено по г. д. № 12218/2021 г. на РС- П., с което е
утвърдено и постигнато споразумение. В чл. 6 от него изрично е посочено, че семейното
жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор №.... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 29.10.2021 г., с адрес на имота: гр. П., ул. „Б.Ш.” № 15, вх. Д, eт. 5, ап. 29, който
самостоятелен обект се намира на пети етаж в сграда с идентификатор ..., разположена в
поземлен имот ....., с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с
посочена в документа площ - 65 кв. м, с прилежащи части - изба № 29 с площ от 5.50 кв. м. и
1,419 % идеални части от общите части на сградата, ниво-1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата - на същия етаж - ....28, ....26, под обекта - ....20, над обекта - ....34 е
придобито от тях при режим на съпружеска имуществена общност.
Няма спор между страните, че на 18.11.2021 г. същите са сключили
споразумение, с което констатират и признават за установено в отношенията помежду си, че
са придобили по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност следния
недвижими имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ...., с адрес на обекта: гр.
П., ул. „Б.Ш.” № 15, вх. Д, ап. 29, намиращ се на пети етаж в сграда с ИД №..., разположена
в поземлен имот с идентификатор №..... (нотариален акт № ..... г.).
Съгласно чл. 1, ал. 2, страните приемат за установено, че са сключили
споразумение за прекратяване на брака им по взаимно съгласие в рамките на
3
производството по г. д. № 12218/2021 г. по описа на РС - П., което е обявено за решаване в
открито заседание на 12.10.2021 г., като със споразумението (чл. 2) се съгласяват, че в 10-
дневен срок след влизане в сила на решението С. П. се задължава да прехвърли на ищеца
правото си на собственост върху 1/2 идеална част описаните имот.
Според чл. 8, страните се съгласяват, че договорките, постигнати във връзка с
имота, имат характер на предварителен договор по повод уреждане на имуществените им
отношения, касаещи цитирания апартамент.
На практика са налице два договора между страните: утвърденото от съда
споразумение от 08.11.2021 г. и споразумение от 18.11.2021 г. (л. 22 – 24 от делото на ОС), в
които недвусмислено страните заявяват, че процесният апартамент е придобит при режим на
съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили.
След като има две волеизявления на ищеца, че процесният апартамент е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, то последващото твърдение за
изключителна собственост очевидно противоречи на тези волеизявления. А те могат да
бъдат могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая няма съгласие на
другата страна нито е налице случай, предвиден в закона.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на тезата
на ищеца, че е изключителен собственик на процесния апартамент. Ето защо така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден И. С. П.
ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.Ш.” № 15, вх. Д, ап. 29 да заплати на адвокат М. Г. Д. от
АК – П., ул. „П.“ № 7, ет. 2, ап. 4, в качеството на пълномощник на С. А. В. ЕГН
**********, сумата от 5 097.52 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415/31.03.2023 г., постановено по г. д. № 753/2022
г. по описа на ОС – П..
ОСЪЖДА И. С. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.Ш.” № 15, вх. Д, ап. 29 да
заплати на адвокат М. Г. Д. от АК – П., ул. „П.“ № 7, ет. 2, ап. 4, в качеството на
пълномощник на С. А. В. ЕГН **********, сумата от 5 097.52 (пет хиляди и деветдесет и
4
седем лева и 52 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, определено по реда на чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5