РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет
и девети юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга Петрова и в присъствието на
прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 800 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Н.Х. ***, против
Наказателно постановление № 18- 1085- 000576 от 22.03.2018 г. на Началник
Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за нарушения по чл.40 ал.1 от ЗДвП и по чл.123
ал.1 т.3 б.”а” от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва- на
основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 месец.Жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС и в това си качество е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.
На 04.12.2017 г., около 21.00 часа, като
водач на товарен автомобил „ДАФ ХФ 460 ФТ” с рег. № Р 2709 ВС, жалбоподателят
се намирал в гр.Русе.На същия бил възложен превоз на стока от шивашко предприятие, като за да
достигне до мястото на натоварване, водачът следвало да премине през кръстовище
на улиците „Цар Калоян” и „Люлебургас”. Вечерта на посочената дата св.И.И.
паркирал собствения си автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № Р 0212 РХ по ул.”Цар Калоян”. Около 20.00 часа И. забелязал превозното средство на
жалбоподателя- товарен автомобил с ремарке, да маневрира в посока на шивашкото
предприятие.На следващата сутрин лицето установило, че по собственото му МПС
има материални щети, като с него е настъпило произшествие.Автомобилът бил
ударен отзад, в ляв заден калник, като бил счупен и заден ляв стоп.У св.И.
възникнали съмнения, че щетите са причинени при маневрирането на товарния
автомобил, който забелязал предната вечер, поради което подал сигнал в Сектор
ПП ОДМВР Русе, като включително посочил данни за управляваното от Х. превозно
средство.След заявлението било извършено разследване на територията на Сектор
ПП Пазарджик, където камионът бил регистриран.От направен оглед на
управляваното от Х. МПС, въз основа на който бил изготвен фотоалбум, се
установили протривания, както и изпъкнали части по конструкцията на ремаркето,
видимо съотвестващи на местоположението на получените щети по леката кола на И..В
снетите обяснения жалб.Х. не отрекъл, че на посочената дата и място именно той
управлявал товарния автомобил, като заявил, че действително бил затруднен да
премине през кръстовище /улиците „Цар Калоян” и „Люлебургас”/, поради което бил
подпомогнат от колега, намиращ се с него в автомобила.Водачът обяснил, че сам
разгледал паркираните автомобили, след като извършил всички маневри, тъй като
се опасявал от щети поради липсата на разстояние за преминаване, съответстващо
на габаритите на камиона.След проведено разследване, св.В.- актосъставител, не възприел тезите на жалбоподателя, а приел,
че са налице осъществени нарушения по ЗДвП- по чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3
б.”а”. Вменените нарушения били за движение на заден ход, без водачът да се е
убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, както и
неоказване на съдействие за установяване на вреди от ПТП.АУАН е предявен,
подписан с формални възражения и лично
връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с
наложените административни наказания.В производството пред въззивната инстанция
се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като липсват
доказателства за авторството на вменените нарушения.Във въззивното производство
са разпитани св.Г.В.- актосъставител, В.Д.- приятел на жалбоподателя, за който
се твърди, че го съпровождал при въпросния курс на товарене на стока, както и
св.И.И.- заявител пред Сектор ПП ОДМВР Русе по повод ПТП с щети за автомобила
му.
Изложеното се установява от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 18-
1085-000576, протокол за ПТП, справка за
нарушител, фотоалбуми, заявление за издаване на протокол за ПТП, доклад за
установени факти, справка за лице, застрахователни полици, декларация по чл.188 от ЗДвП, собственоръчни обяснения,
показанията на свидетелите В., Д. и И..
Правни изводи:
Видно от доказателствата по делото- разписка за връчване на НП, същото е доставено на лицето, сочено като нарушител, срещу подпис, на 30.03.2018 г.Жалбата е депозирана пред съда на 10.04.2018 г.Налице е просрочие на жалбата, въз основа на което същата се явява недопустима.
Извън посоченото, по същество жалбата е и неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените
актове.Както съставеният акт за нарушение, така и издаденото наказателно
постановление притежават всички
изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните
правила.
По същество извършването на всяко от
нарушенията е правилно установено и доказано.
Разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП
създава задължение за водачите на МПС преди да започнат движение назад да се
убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Според чл.123 ал.1 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен,
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
От събраните по делото доказателства
се установява, че жалбоподателят в качеството на водач на МПС- товарен
автомобил, е забелязан във вечерните часове на 04.12.2017 г. да маневрира в
района на кръстовище на улиците „Цар Калоян” и „Люлебургас” в опит да се
установи пред шивашко предприятие за извършване на натоварване.Именно по
ул.”Цар Калоян” бил паркиран автомобилът на пострадалия И., като той лично
възприел част от действията на жалбпоподателя /придвижването на превозното
средство в района/.От снетите обяснения на лицата при извършената проверка по
подадено заявление за ПТП, се доказва, че действително маневрирането на камиона
било затруднено от паркираните автомобили.Това се потвърждава и от показанията
на св.В.Д.- съпровождащ Х..Съдът не дава вяра на твърденията на този свидетел
за липса на настъпило произшествие, тъй като те се явяват в разрез с останалите
доказателства по делото- заявеното пострадалото лице, както и приложените
фотоалбуми.Св.Д. е в приятелски отношения с жалбоподателя- видно от показанията
му, като този факт е предпоставка за поддържане на тезата на соченото като
нарушител лице.Очевидно в качеството си на водач на МПС жалбоподателят не само
не е съобразил обстоятелството, че пътят не е свободен, но и не е проявил
активност при установяване на последиците от настъпилото произшествие.В този
смисъл всяко от нарушенията е правилно установено и доказано.
В частта на постановените
административни наказания издаденото постановление се явява обосновано и
законосъобразно.Според нормата на чл.175 ал.1 от ЗДвП на санкциониране с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до
200 лева подлежи водач, който наруши
задълженията си като участник в ПТП.Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.2 т.11
от ЗДвП, водач, който нарушава правилата за движение назад се наказва с глоба
от 20 лв.Видно от съдържанието на обжалваното НП, жалб.Х. е санкциониран с
административни наказания в минималния законов размер измежду предвидените в
разпоредбата на чл.175 ал.1 от ЗДвП.Наказващият орган дори е пренебрегнал
доказателствата за отегчаващи отговорността обстоятелства /данните за предходни
нарушения по ЗДвП/ и е определил наказанията в минимума на закона, като за
настоящата инстанция не са налице правни възможности да измени постановлението
в тази част.Същото, като обосновано и законосъобразно според другите критерии
на закона следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 1085- 000576 от 22.03.2018
г. на Началник сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Д.Н.Х. с ЕГН **********,***, за нарушения по
чл.40 ал.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.”а” от ЗДвП, са наложени
административни наказания, както следва- на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП-
глоба в размер на 20 лв., на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен
съдия: