Присъда по дело №1261/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 119
Дата: 3 октомври 2016 г. (в сила от 9 март 2017 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20164520201261
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юни 2016 г.

Съдържание на акта

П РИСЪДА

гр.Русе, 3.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, V-ти наказателен състав, на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

Председател:  Велизар Бойчев Съдебни заседатели:  М.А.

      С.Р.В.Г., в присъствието на прокурора Венислава Йончева, разгледа докладваното от председателя наказателно общ характер дело 1261 по описа за 2016г.

ПРИ СЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Х.Н., роден на ***г***, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работи, ЕГН **********, за

ВИНОВЕН в това, че на 10.09.2015г. в с.Долно Абланово, обл.Русе извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с навършилата четиринадесетгодишна възраст Й.Б. Б., ЕГН **********, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.150, ал.1 във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го

ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което да изтърпи при- първоначален общ режим в открит тип затворническо заведение.

ОСЪЖДА подсъдимия, със снетата по-горе самоличност, да заплати в полза на ОД на МВР- Русе сумата 444.36 лв. за разноски на досъдебното производство и по сметката на РРС сумата 130 лв. за разноски на съдебното следствие.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Русенският окръжен съд.

2.


Председател: Съдебни заседатели: 1.

Съдържание на мотивите

                                                мотиви към присъда №119, постановена по НОХД №1261/2016г. по описа на Русенски районен съд, V-ти наказателен състав

 

                     Русенска районна прокуратура е обвинила ïî­ä­ñú­äè­ìèÿ К.Х.Н. â òîâà, ÷å на 10.09.2015г. в с.Долно Абланово, обл.Русе извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с навършилата четиринадесетгодишна възраст Й.Б.Б., ЕГН **********, като употребил за това сила - престъпление по чл.150 от НК.

                     Прокурорът поддържа обвинението.

                     Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения по делото.

                     Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното:

                     Пî­ä­ñú­äè­ìèÿт обвинила ïî­ä­ñú­äè­ìèÿ К.Х.Н. e ðî­äåí íà ***ã***, áúë­ãàð­ñ­êè ãðà­æ­äà­íèí, неженен, неî­ñú­æ­äàí, с основно îá­ðà­çî­âà­íèå, ðàáîòè, ÅÃÍ **********.

                  Свидетелите М.М.  и Л.Б. живеели на семейни начала в къща в с. Долно Абланово, обл.Русе на ул.”С. Караджа”, №5 с петте си деца, сред които свидетелите Й.Б., на 15 години, Г.Б., на 12 години, с родител М., и Р.Й., на 8 години, И.Й., на 5 години, и детето Тодорка, последните трима с родител Б.. 

                 На 10.09.2015г., около 7.30 часа, подсъдимият се прибирал от работа и преминал покрай къщата на даденото семейство. Свид.М. го забелязал и тъй като били приятели, го извикал да пият кафе. Подсъдимият откликнал на поканата, двамата пили кафе, подсъдимият пил и ракия. В това време свид.М. бил повикан на работа в с.Николово, обл.Русе и той веднага потеглил натам, придружен от свид. Б. и дъщеря й Т.. В къщата останали свидетелите Й.Б., Г.Б., И.Й. и Р.Й. и подсъдимия. Н. започнал да се опива от употребения алкохол и решил да продължи да консумира такъв. За целта изпратил децата до намиращ се в близост магазин, дал им пари  и им поръчал да му купят бира и цигари, а за тях да си купят нещо сладко за ядене. Децата изпълнили заръката му, върнали се с покупките и свид. Й.Б. започнала да подклажда бойлера в дома й, за да има топла вода за възрастните, които били на работа. Около 12.30 часа подсъдимият вече бил изпил голямо количество алкохол и изпитал полово желание по отношение на свид.Б.. За да отклони вниманието на другите обитатели на къщата, подс.Н. предоставил на свидетелите Г.Б., И.Й. и Р.Й. мобилния си телефон и им казал да отидат в друга стая на къщата да си играят с него, което последните и сторили. Използвайки изолираността на свид.Й.Б. в банята, подсъдимият влязъл при нея, хванал с двете си ръце здраво ръцете й в близост до раменете и я притиснал силно към стената. Започнал да я целува по устата, като притискал устните си до нейните. След това притиснал с тялото си тялото й към стената, за да я лиши от възможността да се движи. Свид. Б. силно се уплашила и се опитала да отблъсне подсъдимия и така да се отскубне от него, но последният още по- силно притиснал тялото си в нейното, за да предотврати намеренията й. Свидетелката била отвратена от действията на Н. и започнала да го моли спре да я притиска и опипва, но подсъдимият не се съобразил с молбите й. Вместо това той продължавал да я притиска с тяло със сила към стената и започнал да я опипва по задника, гърба и гърдите, като казвал, че искал тя да му стане жена.  След това започнал да я целува и с език по устата. Б. продължавала неистово да го моли да спре с противните за нея негови действия, дърпала се и се съпротивлявала, но той продължавал да я притиска и опипва. Стенанията на свидетелката Б. били чути от свид. Р.Й., която отишла до банята, приближила се до вратата и през процепа видяла случващото се. Свид.Р.Й. казала на свид.Г.Б. какво е видяла. Н. усетил раздвижването в къщата и преустановил действията си по отношение на Б., която използвала смущението му и успяла да се изплъзне от хватката му и да напусне помещението. Отишла в една от стаите на къщата и се разплакала. Там отишъл и подсъдимия, опитал се да я успокои, за да не бъдат разкрити престъпните му действия, взел мобилния си телефон и си тръгнал.

                 Свид.Й.Б. се чувствала силно унизена и изплашена, поради което не споделила на същия ден случилото се с баща си и жена му. Това сторила на следващия ден, като разговаряла със свид. Л.Б., която предала разказа й на свид. М. и всички заедно уведомили органите на ОДМВР- Русе, след което започнало досъдебно производство по случая.   

                 Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото- справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и от заключенията на назначената и приета  по делото съдебнопсихиатрично- психологична експертиза.  При изграждането й съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която той отрича престъпните си действия. Тези обяснения се опровергават категорично и непротиворечиво от целия останал доказателствен материал по делото. На първо място коментираните обяснения се намират в пълна колизия с показанията на свид.Й.Б., която в цялото производство поп делото пресъздава по идентичен начин главните факти на доказване, отнасящо се и до най- дребните детайли, което сочи на изключителността на преживяното за нейния душевен мир. За изследване на личността на пострадалата и съответно годността й да дава верни показания е назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която дава заключение, че Б., следствие на процесните събития, е в състояние на силен дистрес, с повишена тревожност е и е страхово заредена, развила е недоверчивост към околните и към техните атитюди. Установено е, че при Б. липсват данни за склонност към фантазиране и преувеличаване на факти от преживяното, което се основава на намереното у нея посттравматично стресово разстройство, без данни за предходни психопатологични нарушения. Всички това и непосредствено придобитите впечатления формират у съда кредит на доверие към показанията на пострадалата, които напълно се подкрепят от показанията на всички останали свидетели. Така свидетелите М., Л.Б. и П. пресъздават фактите по делото, възприети от съда във горната обстановка, предадени от пострадалата кратък период след блудствените действия по напълно идентичен начин с изложеното от свид.Б., която, предвид краткостта на този период, не имала време, както и мотив, да измисли история, с която да навреди на подсъдимия. Свидетелите Банков, И.Й. и Р.Й., освен че пресъздават изпълнителното деяние на престъплението в частите му, които са им станали непосредствено достояние и на които са очевидци, включително и насилствеността на това деяние, излагат и душевното състояние на пострадалата след половото посегателство на подсъдимия спрямо нея, а именно силно разстроена, разплакана и изплашена. Обясненията са и крайно абсурдни и противоречащи на формалната и житейска логика, досежно заявената в тях инициативност на пострадалата за интимна близост с подсъдимия, тъй като не е нормално и обичайно дете на петнадесет години да изпитва полово влечение и то към мъж двадесет и четири години по- възрастен от нея, предвид и установената чрез експертизата адекватна степен на психосоциална зрялост на Б. за възрастта й. Поради изложеното съдът не дава вяра на обясненията в обсъдената им част.

                Дадената фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното в нея деяние подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.150, ал.1 от ÍÊ, тъй като на на 10.09.2015г. в с.Долно Абланово, обл.Русе извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с навършилата четиринадесетгодишна възраст Й.Б.Б., ЕГН **********, като употребил за това сила. От обективна страна подсъдимият осъществил първия акт от престъплението- принудата, като със сила- притискането на пострадала с тяло и държането й с ръце сломил съпротивата й. При осъществената по този начин вече принуда, той я целувал по устата, опипал по задните части и гърдите, с което осъществил и втория акт на престъплението, като по този начин го довършил. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл- той съзнавал, че упражнената принуда е от естеството да сломи съпротивата на пострадала, като именно това било намерение му, съзнавал е липсата на съгласие у свид.Б. за осъществяване на действия по половото му удовлетворение и въпреки това извършил тези действия с нея, като предвиждал настъпването на обществено опасните последици от това си поведение и искал настъпването им. 

                    Причина за извършване на престъплението е незачитането на личността и половата неприкосновеност на пострадалата.

                    При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, полагането на обществено полезен труд, ниския интензитет на блудствените действия в сравнение с преобладаващите случаи на това престъпление и наличието на дете, за което да се грижи. В същото време съдът намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. Всички тези обстоятелства формират наличие на предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието лишаване от свобода следва да се определи под най- ниския му предел в размер на една година лишаване от свобода. Не са налице условията на чл.66 от НК. Налице е посегателството срещу дете на приятел на подсъдимия, което означава, че подсъдимият няма никакво уважение към половата неприкосновеност, дори и на най- близките си, като злоупотребява и с доверието им. Наличието на дете не следва да се преекспонира в случая, тъй като с това си поведение подсъдимия представлява ужасен пример за него. При изграждането на този правен извод съда прецени и генералната превенция като цел на наказанието в този исторически момент, в който това престъпление бележи изключителен ръст на територията на съда и за да се предупредят по- лабилните членове на обществото за грозящата ги наказателна отговорност, то тя следва да е в достатъчна тежест, за да повлияе в тази насока. Нещо повече, понастоящем проявите на педофилия се засилват и на територията на ЕС, държавите от който проявяват изключителна нетърпимост към това поведение, една от проявните форми на което е строгостта на наказанията, от което нашата държава, и като членка, не следва да страни. На последно място условното наказание в закона е уредено като изключение и съдът не намира никакви причини да намери случая и личността на дееца за изключителни в сравнение с общия случай на това престъпление. Поради това целите на наказанието ще се постигнат единствено с ефективното му изтърпяване при първоначален общ режим в открит тип затворническо заведение.

                  Подсъдимият, ñ óñòàíîâåíàòà ïî äåëîòî ñàìîëè÷íîñò, следва äà çàïëàòи â ïîëçà íà ОД на МВР ñóìàòà 444.36лв. çà ðàçíîñêè â õîäà íà досъдебното ïðîèçâîäñòâî и по сметката на РРС сумата 130лв. за разноски на съдебното следствие.

                   Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

                                                                Районен съдия: