Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260069/08.03.2021 г. Година 2021 Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първи Граждански състав
На 3 /трети/ февруари Година 2021
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар КАТЕРИНА
МАДЖОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 3316 по описа за 2020
година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба от В.Г.Д. ***, чрез адв. В.Ц., против решение
№ 260077 от 10.09.2020 г., постановено по гр.дело № 297/2020г. по описа на
Районен съд – С.З..
Въззиваемата
е недоволна от постановеното първоинстанционно решение, оспорва го изцяло, моли
за неговата отмяна и произнасяне по същество на спора, чрез уважаване на
предявените от нея искове. Излага подробни съображения. Цитира и практиката на ВКС на РБ.
Моли съда да приеме, че предявения на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск се явява основателен, поради което моли
за отмяна на наложеното със Заповед №17 от 25.11.2019г. на Кмета на Община С.З.
дисциплинарно наказание – Уволнение и произтичащото от него едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение.
Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
Доказателствени искания не са направени.
В
отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Община С.З. чрез Д.В., като
процесуален представител на Ж.Т.– Кмет на Община С.З., взема становище, че
депозираната въззивна жалба е неоснователна. Счита, че доводите изложени във
въззивната жалба не обосновават
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, както и че първоинстанционното
решение е правилно, съответства на събраните по делото доказателства и е
постановено при точно приложение на материалния закон.
Претендира
се отхвърляне на въззивната жалба, поради нейната неоснователност.
Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.260 и чл.261 от ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна,
поради което следва да се произнесе и по нейната материална основателност.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1,
т.2 и т.3 от КТ.
Разгледана
по съществото си въззивната жалба на жалбоподателката се явява неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е
установена следната фактическа обстановка:
Делото е образувано по искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за отмяна на незаконно уволнение,
възстановяване на преди заеманата работа на длъжността „Експерт „Комуникации и
информация“ в отдел при ответника – Община С.З., като въззиваемата В.Г.Д.
оспорва Заповед с № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на Община С.З., с която на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190,
ал.1, т.4 и чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.126, т.7 и т.9, чл.187, ал.1,
т.3, т.7 и т.8, чл.188 т.3 от КТ, като незаконосъобразна – с твърденията, че дисциплинарното
наказание не е наложено правилно, не било извършено също така и от компетентния
за това орган. Моли да заеме отново преди заеманата от нея длъжност „Експерт
„Комуникации и информация“. Претендира и за заплащане на дължимото за оставане
без работа обезщетение за оставане без работа за шест месеца в размер на 11826.00
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното заплащане на същата, както и направените
от нея по делото разноски.
Видно от събраните по делото писмени доказателства страните
не спорят, че ищцата е работила по трудово правоотношение в Община С.З. на
длъжност „Експерт „Комуникации и информация“. Със заповед под № 17 от
25.11.2019г. на Кмета на Община С.З. на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.4 и чл.330 ал.2 т.6 във
връзка с чл.126, т.7 и т.9, чл.187, ал.1, т.З, т.7 и т.8, чл.188 т.3 от КТ.
От представените писмени доказателства
и показанията на разпитаните по делото пред първостепенния съд свидетели Р.Т.и В.П.се
установява, че същите се познават чрез ищцата В.Д.. Свидетелят Т. /по лична
карта С.И.Т./ твърди, че с ищцата се познават от много години и са приятели.
Свидетелят П. заявява, че се запознал с ищцата в Община С.З., тъй като решил
да кандидатства по европейски проект за
Дневен център за увреждания. Ищцата го информирала за условията на проекта и му
предложила телефонните номера на нейни колеги –, като свидетелят решил да се
свърже с Румен Т., с когото се срещнал и сключил договор за изготвяне на
проекта, като заплатил и съответната сума. При разговора с ищцата свидетелят П.
останал с впечатлението, че свидетеля Р.Т.е служител на Община С.З.. В периода
на изготвяне на проекта свидетелят П. поддържал контакт, както със свидетеля Т.,
така и с ищцата, като счита, че последната е била в течение на работата по изготвянето
му, тъй като му давала писмени инструкции. Свидетелят твърди, че предоставил
електронния си подпис на свидетеля Т., който подал документите във връзка с
проекта, но същия не бил одобрен. Свидетелят Т. твърди, че ищцата не е
участвала при изготвяне на проекта, тъй като той се занимава с такава дейност.
Заявява, че не е управител на дружество, а изготвя проектите в лично качество.
Не знае с какво се занимава дружеството, на което в търговския регистър е
вписан като управител, тъй като не развива дейност. За изготвяне на проекта свидетелят П.
заплатил на свидетеля Т. сумата от 4100 лева. Свидетелят Т. твърди, че през
2008г. върнал имената си С.И., но тъй като в обществото бил известен с името
Румен, продължил да се представя с него.
За да наложи дисциплинарното
наказание, Кметът на Община С.З. е приел, че е извършено от ищцата тежко
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената
по указания начин работа и нарушение на Правилата за поведение на работното
място на служителите на ОИЦ, Процедурен наръчник и Длъжностна характеристика,
като в качеството си на служител на Община С.З. насочила клиента на Областния
информационен център – С.З. В.П.към „двама колеги“, единият от които
представила като „сериозен мой колега“, с което в нарушение на т.З и т.7 от
Раздел III от Правилата за поведение на работното място на
служителите на ОИЦ, представила заблуждаващи и неверни факти; насочвайки
клиента към „консултанти“ допуснала облагодетелстване на трети лица, което
произтичало от Договор за предоставяне на консултантски услуги от 26.11.2018г.,
представляващо нарушение на т.7 от Раздел II от Правилата за поведение на
работното място на служителите на ОИЦ и не спазила задължението си по т.2 и т.7
от Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на
ОИЦ, според което служителите били задължени да осъществяват работата си в
интерес на потребителите на услуги в ОИЦ и недопускане облагодетелстване на трети
лица, като предоставила „контакти“ на „двама колеги“.
По иска с правно основание чл.
344, т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността
на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение, което в случая е дисциплинарното уволнение, извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и
чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 126, т. 7 и т. 9, чл. 187, ал. 1, т- 3,
т. 7 и т. 8, чл. 188 т. 3 от КТ;
Дисциплинарното наказание на въззивницата е наложено с
мотивирана заповед, която има изцяло изискуемото по закон съдържание по чл.195,
ал.1 КТ. Спазено е и изискването по чл.193 от КТ преди налагане на
дисциплинарно наказание работодателят да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения, като същите са изискани на 31.10.2019г. В случая
ищцата на датата 04.11.2019г. е дала подробни писмени обяснения във връзка с
постъпилата жалба на В.Х.П., които са и основание за налагане на наказанието.
Неоснователно е възражението на ищцата, че описаното в заповедта нарушение не е
конкретизирано като време на извършване. По принцип е вярно, че нормата на чл.195,
ал.1 КТ изисква посочване кога е извършено дисциплинарното нарушение. Това
обаче може да стане не само чрез посочване на дата, но и чрез посочване на
период, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на
точния ден и час на извършването му (в този смисъл Р-767-2010, ІV г.о.;
Р-379-2010, ІV г.о., двете постановени по реда на чл.290 ГПК; Р-1225-2008, І
г.о.). Процесната заповед съдържа подробно описание на действията на ищцата във
връзка със сключен договор за предоставяне на консултантски услуги между Р.Т.и
Валентин П., като е посочена датата му – 26.11.2018г., което достатъчно
индивидуализира периода на нарушението.
Когато основанията за налагане на дисциплинарно уволнение са няколко,
съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от тях, след което да се
прецени тежестта на нарушенията и съответствието й с наложеното наказание,
съобразявайки всички данни по делото от обективен и субективен характер
(Р-277-12, ІІІ г.о.). По отношение на първото и второто констатирано нарушение
– насочването към „двама колеги“ – Р.Т.и Христослава, съдът намира, че същото е
установено безспорно от свидетелските показания на разпитания свидетел П.,
който ясно и точно е заявил, че ищцата му предложила телефонните номера на
нейни колеги – Р.и Х., като същия останал с убеждението, че те също работят в
Община С.З..
Установени са и нарушенията в т.3 и т.4 от заповедта.
От представения договор за предоставяне на консултантски услуги от
26.11.2018г., сключен между „С.Б.“ ЕООД, представлявано от В.П.и Р.И.Т. /л.39,
л.40 от делото/ и показанията на свидетеля Т. безспорно се установи заплащането
на сумата от 4100 лева от свидетеля П. на свидетеля Р.Т.във връзка с изготвяне
на проекта, за който свидетеля П. е потърсил ищцата в качеството й на
длъжностно лице в Община С.З.. С действията си ищцата е нарушила т.2 и т.7 от
Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ и
т.3 и т.7 от раздел ІІІ от Правилата за
поведение на работното място на служителите на ОИЦ, представила заблуждаващи и
неверни факти; насочвайки клиента към „консултанти“, допуснала
облагодетелстване на трети лица /л.29-33 от делото/. В раздел VІІІ т.4 на Правилата за поведение на
работното място на служителите на ОИЦ е записано, че непосредственият контрол
за спазването на правилата за поведение се извършва от работодателя,
съгласувано с отдел „Информация и комуникация“, дирекция ЦКЗ в АМС. Ищцата е
запозната със задълженията си, тъй като е подписала длъжностна характеристика
на експерт в ОИЦ, профил „Комуникация и информация“/л.53-л.57 от делото/. С
тези свои действия ищцата е нарушила чл.187 т.3, т.7 и т.8 от КТ, както е
отбелязано в заповедта за уволнение – неизпълнение на възложената работа,
като не се спазват правилата и процедурите при изпълнение на длъжностните
задължения, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и злоупотреба
с доверието на работодателя.
Доводите, изложени във въззивната жалба на
жалбподателката не обосновават незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Решението на първоинстанционния съд е правилно, съответства на събраните по
делото доказателства и е постановено при точно приложение на материалния закон.
За да отхвърли като неоснователен предявеният срещу община С.З. иск, съдът въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, правилно е
приел, че не са налице материално-правните предпоставки за уважаването на иска
за признаване на уволнението за незаконно, което би било основание за уважаване
от съда на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ или отмяна на уволнението от
работодателя в случаите по чл. 344, ал. 2 от КТ.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в производството по издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно
наказание уволнение не са допуснати нарушения на приложимите процесуални
правила. По делото се установи, че дисциплинарното нарушение, описано в атакуваната
пред първата инстанция заповед на кмета на общината е осъщественото като
фактически състав от ищцата по делото. Не са основателни твърденията за
необоснованост на атакувания съдебен акт и постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е
съобразено както с приложимата съдебна практика, така и относно установяване на
времето на извършване на деянието, което от страна на работодателя е
квалифицирано като дисциплинарно нарушение и е послужело за основание за
ангажиране на дисциплинарна отговорност и налагане на съответното дисциплинарно
наказание. В тази насока въззивницата В.Г.Д. не е успяла да обори категоричните
и убедителни мотиви, изложени в атакуваната Заповед на въззиваемата Община, с която са били обосновани
и съответните причини за налагането на дисциплинарното наказание “уволнение” на
въззивницата.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви
атакуваната в жалбата заповед се явява напълно правилна и законосъобразна,
поради очевидно спазване на императивни норми на материалния закон, касаещи
налагането на дисциплинарното наказание на въззивницата В.Г.Д.. В рамките именно
на съдебния процес по делото ответникът-работодател е доказал по категоричен
начин твърдението си в отговора на исковата молба, че дисциплинарно уволнената въззивница
е осъществила с поведението си именно посочените в процесната Заповед дисциплинарни
нарушения.
Първостепенния
съд е разгледал подробно и съответно е изложил убедителни и обосновани мотиви
относно всички оплаквания и доводи в исковата молба на въззивницата Д.. В тази
насока въззивният съд препраща и към мотивите на пъроинстанционното Решение
съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.
По иска с правно основание чл.
344, т. 2 от КТ:
Тъй като първият
от обективно съединените искове е преюдициален спрямо втория – за
възстановяване на предишната работа, а първият е изцяло неоснователен и недоказан,
то и вторият иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ следва да бъде изцяло отхвърлен,
като въззивницата не следва да бъде възстановена на предишната работа при
ответника.
По иска с правно основание чл.
344, т. 3 от КТ:
Същото се отнася и по отношение на третия предявен
иск по чл. 225 от КТ, като въззивната инстанция приема, че същият като
акцесорен по отношение на първия главен обективно съединен иск следва да бъде също
отхвърлен в пълния му претендиран от ищцата
размер, ведно и с претендираната законна лихва, до окончателното й изплащане.
В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд се явява
правилно и законосъобразно, включително и в частта му за разноските, поради което
следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
Община - ответника по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, съобразна специалната разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК за въззивната
инстанция.
На
основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение подлежи на касационно обжалване, в
едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на
касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260077 от 10.09.2020 г., постановено по
гр.дело № 297/2020г. по описа на Районен съд – С.З., като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В.Г.Д. ***, ЕГН ********** ***, представлявана от кмета
Ж.В.Т.сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.