Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1490 по описа за 2018 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото се
води между Г.Н.Е. с ЕГН **********, с адрес *** и М.В.Т. с ЕГН **********, с
адрес ***.
Ищецът в
исковата си молба излага, че страните имат общо дете Х. Г. Н., ЕГН **********, като са съжителствали заедно в
период от малко повече от една година. В началото се били установили в дома на
родителите на ищеца, където и започнали да отглеждат новородената си дъщеря. В
средата на м. юни 2018г. ответницата внезапно и без да сочи причина напуснала
жилището, отвеждайки и детето. Поведението й било необяснимо за ищеца, тъй като
помежду им не е имало конфликти и напрежение. Детето било отведено в дома на
родителите на ответницата в село Д., който бил крайно неудобен за живеене и за
отглеждане на дете. Жилището се състояло от две стаи, в една от които има
преграда, зад която се намира банята. Хигиенните условия били лоши и двете стаи
се обитавали от четирима възрастни.
Ищецът твърди, че решил да не
притиска ответницата с идеята да запази семейството си и бидейки загрижен за
детето си. Молел да види дъщеря си, но М. му отказала, като за цялото време му
позволила да я види само веднъж. Продължил да се грижи за детето макар и само
като осигурявал финансова издръжка.
През м. август на 2018г. роднини на
ответницата уведомили ищеца, че тя била изоставила детето и заминала без да ги
предупреди и информира къде се намира. Около пет дни по-късно полицейските
органи я намерили в дома на непознат мъж в град Дългопол, след което М. ***.
Месец по-късно същата отново била изоставила детето и решила да замине за
Германия. Узнавайки за тази постъпка, ищецът се завърнал от Германия, където
работел, в България, за да поеме грижите по отглеждането и възпитанието на
дъщеря си. След като пристигнал взел детето Х. от село Д. и я завел в дома си в
град П.. От тогава не се бил разделял с нея, като полагал всички усилия тя да
се чувства спокойна, щастлива и обичана. Единствено срещал проблеми, свързани с
липсата на документи, отразяващи ваксините, които са сложени на детето и
предполага, че вероятно тези документи се намират в ответницата.
Твърди, че за времето, с което
живеел с дъщеря майката не е потърсила информация за нейното състояние, не е
пожелала да разговарят или да посети дъщеря си.
Иска се съдът да предоставите родителските права по отношение на детето Х.,
на нейния баща и законен представител Г.Н.Е.; Местоживеене ***; Режим на лични
контакти на детето с другият родител: всяка втора събота и неделя от месеца от
10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, първата половина от
официалните празници през всяка четна година и втората половина от същите през
всяка нечетна година, всяка четна година на 26.04. – рожденния ден на детето от
10:00 часа до 14:00 часа, а през нечетна година от 14:00 часа до 19:00 часа,
както и един месец през лятната ваканция, когато не ползва годишен отпуск.
Претендира се издръжка за детето в размер на 200 лева месечно, считано от
датата на постановяване на съдебното решение, платимо чрез бащата, до 5-то
число на съответния месец, ведно със законната лихва за всеки ден от
просрочието. Иска се и допускане на предварително изпълнение на задължението за
издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от
ответницата.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалните си представители поддържа предявените искове и моли за
уважаването им. Ответницата не се явява и не изразява становище.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
Удостоверение
за раждане на Х. Г. Н., изд. въз основа на акт за раждане № 700/02.05.2018 г.;
Частичен превод от немски език на документи за изпращане на пари в брой за суми
в размер на 69,80 евро, за 79,80 евро, за 54,90 евро, за 69,80 евро; документи
за изпращане на пари в брой на немски език – 4 листа; Амбулаторен лист №
000482/15.03.2019 г. на Х. Г. Н.; Епикриза на Х. Г. Н. се установява, че детето Х. Г. Н. е родена на ***г. от родители М.В.Т. и Г.Н.Е..
Бащата е превеждал на майката за издръжка на дъщеря им следните суми: на 27.08.2018г. - 69,80 евро, на
03.09.2018г. - 69,80 евро, на
11.09.2018г. - 79,80 евро, на
07.10.2018г. - 54,90 евро. Детето е било
прието за лечение в болницата в гр.П. с диагноза остър бронхит през периода
25.02.2019г. – 05.03.2019г.. На 15.03.2019г. е посетила д-р Георгиев, който й е
поставил диагноза остър назофарингит и й е предписал лечение.
От изготвени
по делото социален доклад се установява, че от м.08-09.2018г. ищецът полага
грижи за дъщеря си Х. Н. в дома си в гр.П.. Бащата е подпомаган от майка му в
грижите за детето си. Детето е в добро здравословно състояние. Жилището, в
което живее е водоснабдено, електроснабдено и разполага с всички условия за
отглеждане на детето, за което има обособена стая. Ищецът работи в
строителството като получава месечен доход от 250 лева. Детето поддържа контакт
с близки и роднини от бащина линия, майката и нейните близки не са се
интересували от детето от около м.08-09.2018г.. Детето е привързано към баща
си, той притежава необходимия родителски капацитет за правилното му отглеждане.
От
показанията на св.С. и св.А., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с всички събрани по делото доказателства се установява, че след
като се е родила Х. ответницата не е искала да се грижи за нея и я е давала на
майката на ищеца, за да се грижи тя за детето. Когато Х. е била на 42-43 дена
ответницата я е взела и е напуснала дома на ищецът. Той е отишъл да работи в
чужбина и е изпращал пари на ответницата за издръжка на детето. През м.08-09.2018г.
ответницата е изоставила детето и заминала да работи в чужбина като
проститутка, поради което ищецът се е завърнал в Р.България и е поел грижите за
дъщеря си с помощта на майка си. Ищецът работи в строителството като месечния
му доход е около 800-1000 лева. Условията в дома на бащата са много добри.
Бащата води детето на лекар, майката и нейните близки не проявяват никакъв
интерес към детето.
От правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127 от СК - за
определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо детето Х. Г. Н., определяне на местоживеенето на детето, чл. 143 от СК – за осъждане на
ответницата да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител,
месечна издръжка в размер на 200 лева месечно за
детето Х., считано от датата на постановяване на
съдебното решение, платимо чрез бащата, до 5-то число на съответния месец,
ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието.
В тежест на ищеца е да докаже, че
страните са родители на детето Х. Г. Н., момента на раздялата по между си, лицето,
което полага грижи за детето, родителския си капацитет, качества, възможности
за отглеждането на детето, наличието на
жилище, където да живее детето, възможността на ответницата да дава исканата
издръжка.
В тежест ответникът е да докаже положителните
фактите, на които би се позовала, правоизключващите и правопогасяващите
възражения.
От
събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са
родители на детето Х. Н.. Родителите на детето са разделени от около м.06.2018г.,
като майката е напуснала дома на бащата и е отвела детето със себе си. Установи
се, че майката се е дезинтересирала от дъщеря си като през м.08 – м.09.2018г. е
оставила дъщеря си е заминала да работи в чужбина. От тогава грижите за детето
се полагат от баща му и баба му по бащина линия. Майката не търси детето си, не
му изпраща пари за издръжка, не се интересува от него, от здравословното му
състояние. Бащата напротив, през периода, в който е работил в чужбина е изпращал
пари за издръжка на дъщеря си и след като е била изоставена от майката е поел
грижите за детето. Бащата притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждане на детето, в дома му има нужните условия, същия води детето си на
лекар, подпомаган е в грижите за Х. от майка си. Предвид гореизложеното съдът
намира, че родителските права спрямо детето Х. следва да се предоставят за
упражняване на бащата, местоживеенето на детето също следва да бъде при бащата
в гр.П.. На майката следва да се определи режим на личен контакт с детето, за
да може в случай, че има желание да поддържа връзка с дъщеря си. Съдът намира
за подходящ следният режим на личен контакт: всяка
първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с
преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка четна година, през Великденските
празници на всяка нечетна година, един
месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. От събраните по делото доказателства се установи, че след като
родителите са се разделили майката по никакъв начин не е участвала във
финансовата грижа за него – не е изпращала пари или подаръци. Детето е било
изцяло издържано от баща си.
С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера
на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната
работна за страната. С
Постановление № 320 от 20.12.2018г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната в размер на
560 лева от 01.01.2019г. Според това минималния размер на
издръжка от 01.01.2019г. е в размер на 140 лева.
За определяне размера на
издръжката меродавни са нуждите на детето, което е на почти 1 година, което обуславя нуждата от разходи за облекло,
обувки, памперси. От събраните доказателства по делото се установи, че бащата
получава доходи в размер на около 1000 лева месечно, а за майката няма данни за
получаваните от нея доходи. Предвид гореизложеното съдът намира, че детето има
нужда от месечна издръжка в общ размер на 320 лева, от които майката следва да
заплаща 150 лева, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 16.11.2018г.. При определяне този размер на издръжка, близък
до минимума, съдът взе предвид, че няма доказателства за доходите на майката, а
бащата получава около 1000 лева възнаграждение а труда си.
Ищецът не е направил искане за
присъждане на разноски поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса по иска за издръжка в размер на 216 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Х. Г.
Н. с ЕГН **********, на бащата Г.Н.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето
Х. Г. Н. с ЕГН ********** при бащата Г.Н.Е. с ЕГН **********
***, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката М.В.Т. с ЕГН **********, с адрес *** с детето Х. Г. Н. с ЕГН ********** както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с
преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка четна година, през Великденските
празници на всяка нечетна година, един
месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОСЪЖДА М.В.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплаща в полза на
детето си Х. Г. Н. с ЕГН **********,
действаща чрез своя
баща и законен Г.Н.Е. с ЕГН
********** издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от 16.11.2018г.,
с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика от уважения размер от 150 лева до предявения
размер от 200 лева, на основание чл.127,
ал.2, вр. с чл.143 СК.
ОСЪЖДА М.В.Т.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Провадийски районен съд
държавна такса по исковете за издръжка в размер на общо 216 лева,
на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………