Решение по дело №630/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 47
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20197270700630
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 02.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                           Административен съдия: Христинка  Димитрова

 

при секретаря Иванка Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 630 по описа за 2019г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.М.П. с ЕГН ********** ***, против Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ при община Нови пазар, назначена със Заповед № 230/22.02.2019г. на кмета на община Нови пазар, обективирано в Протокол №6/20.03.2019г., с което е приета оценка / цена на сервитута в размер на 7420,00 лева за възникнал сервитут с площ от 7.822 дка върху част от поземлен имот (ПИ) № 32353.28.16 в землището на с.Избул, общ.Нови пазар. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за противоречието му с материалния закон. Изразено е несъгласие с оценката на имота, направена от комисията. Оспорващата счита, че размерът на обезщетението е значително занижен спрямо пазарните цени, обявени от НСИ. По изложените съображения моли за решение, с което да се измени решението на комисията по чл.210 от ЗУТ при община Нови пазар, като бъде увеличено еднократното обезщетение за частта от имота, която попада в границите на сервитута.

Ответната страна – Община Нови пазар, представлявана в съдебно заседание от гл.юрисконсулт Б.Г.оспорва жалбата, като счита, че справедливата цена на обезщетението е определена правилно, при съобразяване с нормативно регламентираните изисквания и критерии, като оценката съответства на пазарните цени на имоти в региона.

Заинтересована страна «Булгартрансгаз» ЕАД - град София не изразява становище по жалбата. Редовно и своевременно призована не изпраща представител в съдебно заседание.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

М.М.П. се легитимира като собственик на поземлен имот № 32353.28.16 в землището на с.Избул, община Нови пазар, стар номер 028016, целият имот с площ 77,01дка, начин на трайно ползване: нива, III категория, съгласно решение №6/07.05.1992г. на Поземлена комисия в гр.Нови пазар за възстановяване право на собственост на наследниците на М.П.С. на земеделски земи в землището на с.Избул, в това число и имот № 028016 по плана за земеразделяне и удостоверение за наследници № 003325/16.09.2009г. на община Шумен, видно от което същата е единствен наследник по закон на М.П.С..

Със Заповед № РД-02-15-28/13.03.2014г. на министъра на регионалното развитие е одобрен ПУП – парцеларен план за обект «Преносен газопровод «Южен поток» на територията на Република България» за част от общата дължина на газопровода на територията на област Ловеч, област Разград и област Шумен - общини Нови пазар, Шумен и Хитрино. Съгласно писмо изх. №АУ14-31/10.05.2014г. на Заместник министър на регионалното развитие заповедта е влязла в законна сила.

С т.2 от Решение №312/10.05.2018г. на Министерски съвет обект «Разширение на газопреносната инфраструктура на «Булгартрансгаз» ЕАД паралелно от северния газопровод до българо-сръбската граница» е определен за обект с национално значение.

При изграждане на обекта частично се прилагат одобрените ПУП – ПП, т.к. се изгражда само една тръба за газопровод.

Видно от приложен по делото Регистър на засегнатите имоти във връзка с частично прилагане на ПУП – Парцеларен план (л.83 – 88 от делото), под номер 13 е описан имотът на жалбоподателката, с отразена площ с ограничения – 7.822 дка.

Във връзка с постъпило заявление от «Булгартрангаз» ЕАД и на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.205, ал.2, във връзка с чл.210 от ЗУТ, вр.чл.193, ал.8 от ЗУТ, със Заповед № 230/22.02.2019г. Кметът на Община Нови пазар назначил комисия със задача да определи размера на дължимото обезщетение за учредяване на сервитутни права на обект «Разширение на газопреносната инфраструктура на «Булгартрансгаз» ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница» в засегнатите имоти на територията на Община Нови пазар.

В хода на административното производство е изготвен Доклад за оценка за учредяване на сервитут в поземлен имот с идентификатор 32353.28.16 в земеделска територия по КК на с.Избул, собствен на оспорващата. Видно от оценителския доклад, експертът използвайки метод на пазарните аналози и метод на капитализация на бъдещи доходи, е направил заключение, че справедливата пазарна оценка на земята е в размер на 1185,83 лева за 1 дка, а пазарната стойност на учредените вещни права в сервитутната зона се определят с корекция 80% от пазарната стойност на земята, в резултат на което е определил размер за еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот, върху който е възникнал сервитут, в размер на 7420 лева за площ с ограничение 7.822 дка от имота.

С Решение по Протокол №6 от 20.03.2019г. Комисията по чл.210 от ЗУТ изцяло възприела изготвените пазарни оценки от лицензиран оценител за засегнатите имоти и въз основа на същите определила размера на дължимото обезщетение на собствениците на засегнатите имоти, като съгласно т.11 от протоколното решение за наследниците на М.П.С. е определено дължимо обезщетение в размер на 7420 лева за площ с ограничения от 7.822 дка от имота.

С писмо изх.№ 94-00-2823/09.12.2019г. кметът на община Нови пазар уведомил оспорващата за приетата от комисията оценка и размер на обезщетение. Съобщението е връчено по пощата с обратна разписка и получено лично от неговия адресат на 12.12.2019г.

Недоволна от размера на обезщетението, М.М.П. депозира настоящата жалба с искане за неговото изменение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна: 

Предмет на оспорване е Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ при община Нови пазар, назначена със Заповед № 230/22.02.2019г. на кмета на община Нови пазар, обективирано в Протокол №6/20.03.2019г., с което е приета оценка / цена на сервитута в размер на 7420,00 лева за възникнал сервитут с площ от 7.822 дка върху част от поземлен имот (ПИ) № 32353.28.16 в землището на с.Избул, общ.Нови пазар, собственост на М.М.П..

Оспорването е направено от активно легитимирано лице – собственик на засегнатия имот и адресат на решение по протокол от 20.03.2019г. на комисия по чл.210 от ЗУТ към община Нови пазар (в обжалваната му част) и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Актът е съобщен на М.П. на 12.12.2019г., поради което жалбата, депозирана на 23.12.2019г. се явява подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледано по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, оспорването се преценява като неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

Обжалваното решение е прието от компетентния по смисъла на чл.210, ал.1 от ЗУТ колективен орган - комисия, назначена със заповед № 230/22.02.2019г. на кмета на Община Нови пазар. Същото е в предвидената от закона форма - обективирано в надлежно изготвен и подписан протокол; съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

Съдът намира, че в хода на осъщественото административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а и такива не се твърдят от оспорващата.

Обжалваното решение е постановено при наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, като в случая е безспорно, че е налице влязъл в сила ПУП – парцеларен план за обект «Преносен газопровод «Южен поток» на територията на Република България» за част от общата дължина на газопровода на територията на област Ловеч, област Разград и област Шумен - общини Нови пазар, Шумен и Хитрино, а съгласно Регистър на засегнатите имоти, в границите на сервитутните зони попада и част от процесния имот.

Спорът в настоящото производството е досежно размера на обезщетението и начина на неговото определяне по отношение на сервитута, възникнал в поземлен имот № 32353.28.16 в землището на с.Избул, общ.Нови пазар, собственост на М.М.П.. Неговото разрешаване е свързано с преценката за приложението на материалния закон при определянето на пазарната оценка на сервитута и съответно размера на дължимото еднократното обезщетение на собственика на имота.

Въз основа на доказателствата по делото и като съобрази приложимите материално правни разпоредби, съдът намира, че обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно по следните съображения:

Административното производство е образувано по повод изграждане на енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ - обект «Разширение на газопреносната инфраструктура на «Булгартрансгаз» ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница». Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. По аргумент от нормата на чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, за възникването на законовите сервитути по чл.64, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, титулярът на сервитута дължи заплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. В чл.65 от ЗЕ нормативно са регламентирани приложимите критерии за определяне размера на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, като в чл.64, ал.6 от ЗЕ е предвидено, че определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните, с оценка от лицензиран оценител.

В случая размерът на обезщетението е определен по реда на чл.210 от ЗУТ. В посочената норма е регламентирано, че изготвянето на оценки и определянето размера на обезщетенията се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Определената от комисията по чл.210 от ЗУТ при община Нови пазар с обжалваното решение пазарна оценка за възникналото сервитутно право на прокарване на трасето на газопровода, с площ на сервитута 7.822 дка през поземлен имот №32353.28.16 в землището на с.Избул, собственост на оспорващата във връзка с изграждането на енергиен обект, в размер на 7420,00 лева, се основава на изготвен оценителски доклад за определянето пазарната стойност на обезщетение за учреден сервитут върху земеделска земя.

По отношение на използваните от оценителя методи за оценка, относно сравнителния метод е отразено, че за определяне реалната пазарна стойност на имотите е използвана информация от база данни от Агенцията по вписванията при районен съд – Нови пазар, както и продажните цени по подобни вещни права през 2018г. и 2019г. в селата на община Нови пазар, взети от публично достъпни източници – интернет, агенции за недвижими имоти и други. Експертът е посочил, че на използваните три аналога за продажби на поземлени имоти с НТП ниви в села на община Нови пазар, е направена корекция за офертност, местоположение, категория и други фактори, като при определяне на пазарната стойноста на обезщетението е съобразено обстоятелството, че обезщетението не може да надхвърля по стойност пазарната стойност на земята, т.к. е учредено за ограничени вещни права.

 В разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЕ е предвидено, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ (каквото е процесното) да се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Следва да се отбележи, че процесният сервитут възниква по силата на Закона за енергетиката, принудително за собственика на имота, предвид което обезщетението, което същият следва да получи, следва да е справедливо такова. Въпреки че Законът за енергетиката и Законът за устройство на територията боравят с тази терминология, по отношение на същата не е налице легална дефиниция. В тази връзка настоящият състав намира, че справедлива пазарна оценка е тази, която собственикът на имота би получил при предлагането му на свободния пазар. Следвайки това разбиране, съдът обсъди и прецени законосъобразността на извършената оценка по реда на чл.210, ал.1 от ЗУТ.

Видно от оценителския доклад, оценката има за цел да определи пазарната стойност на обекта на основа на подходи и методи за оценка – пазарен подход – метод на пазарните сравнения (аналози) и приходен (инвестиционен) подход – метод на капитализация на бъдещи доходи / метод на поземлената рента. Основен стандарт при оценката е пазарната стойност, който отразява данни и обстоятелства, свързани с възможната пазарна реализация на оценявания обект, като при определяне на пазарната стойност водещи следва да бъдат единствено условията на свободен пазар. При определяне на справедливите пазарни стойности на оценявания имот са използвани трите посочени метода, за нуждите на които е събрана и използвана информация за цените на сравними имоти, разположени в района и по съседство, и сходни с оценявания. Показан е в табличен вид тежестта на всеки един от методите при определяне на крайната оценка. С оглед липсата на точно регламентиран метод, по който да се извърша оценката, то използваният от експерта в административната фаза на производството следва да бъде кредитиран и от съда. Видно от Таблица 1 към оценителския доклад, при използване на сравнителнителния метод се получава стойност на имота в размер на 1185,83 лева на 1 дка, а при използване на приходния метод 1100 лева, съгласно Таблица 2. При определяне на размера на еднократното обезщетение експертът е възприел изцяло сравнителния подход, съответно по-високата цена на земята, като база за определяне на обезщетението.

Жалбоподателката твърди, че оценката е силно занижена, като се позовава на извадка от доклад на Националния статистически институт, съгласно която през 2018г. най-висока е цената на земеделската земя в Североизточния район – 1345 лева на декар. Съдът намира възражението за недоказано. Представената от страната извадка от доклад на НСИ не сочи на друг извод. Същата е изготвена и може да се ползва единствено за статистически цели, но не като основа за определяне на обезщетение, доколкото не се базира на оценката на конкретния имот или имоти. С определението за насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на оспорващата, че следва да посочи и представи конкретни доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения. Такива не бяха ангажирани от жалбоподателката. Както се посочи по-горе, представената справка от НСИ съдържа общи статистически данни и съдържащата се в нея цена на земеделската земя не може да бъде привързана с цената на засегнатия от сервитута имот.

От друга страна, по аргумент от нормата на чл.65, ал.1 т.4 от ЗЕ, един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляра на сервитута обезщетение, е справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Аналогично е и изискването на чл.210, ал.1 от ЗУТ - обезщетението се определя въз основа на оценка по пазарни цени. В случая в оценителския доклад, изготвен в хода на административното производство, е посочено, че цел на същия е да се определи пазарната стойност на имотите, засегнати от сервитутното право на прокарване на трасето на газопровода, като изрично е акцентирано, че оценката следва да се базира на концепцията за определяне на «справедливата пазарна стойност», която се дефинира като предполагаема цена за право на прокарване през частна собственост в условията на достатъчна информираност за предмета на сделката и съществуващите пазарни условия за нейното осъществяване. Упоменато е също, че за оценката на земята са използвани два метода: метод на пазарните аналози и нормативен метод и като резултат е определена пазарна стойност на сервитутното право за засегнатия имот в размер на 7420 лева, като при неговото определяне са отчетени характеристите и особеностите на конкретния поземлен имот, засегнат от това ограничение. Правилото по чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ според което, размерът на обезщетението се определя въз основа на справедливата пазарна оценка на имота или на частта от имота, която попада в границите на сервитута, задължава административния орган да определи пазарната цена на сервитутното право при прилагане единствено метода на пазарните сравнения, като се вземат предвид продажните цени по разпоредителни сделки с вещни права върху имоти със сходни характеристики - в случая от гледна точка на местонахождение, площ и категория земя. Именно определяне на справедлива пазарна оценка на имота е целта на изготвения оценителски доклад. Експертът е определил справедливата пазарна цена на имота на жалбоподателката при отчитане на неговото местоположение и характеристики. Справедливата пазарна стойност на частта от имота, засегната от сервитута, е един от компонентите за формиране размера на обезщетението, като законодателят е предвидил съобразяването и на други фактори като ограниченията в ползването и срок на сервитута, което в случая е спазено с прилагането на коефициента от 80%, вследствие на което е формиран крайният размер на обезщетението. Оценителският доклад е подробен и обоснован, подрепен с препратки към използваните източници на информация, поради което същият се кредитира изцяло и от съда.

По изложените съображения съдът намира, че определеното обезщетение в размер на 7420лв. за учреденото сервитутно право е справедлива пазарна стойност за засегнатата част от имота, а жалбата на М.М.П. срещу решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ се явява неоснователна.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че оспореното решение по протокол № 6 от 20.03.2019г. на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед № 230/22.02.2019г. на Кмета на Община Нови пазар, се явява законосъобразен акт в обжалваната част по отношение на определеното парично обезщетение за учредено безсрочно сервитутно право в размер на 7420,00 лв., а жалбата срещу него следва като неоснователна и недоказана да се отхвърли.

Водим от горното Шуменският административен съд

                                       

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.М.П. с ЕГН ********** ***, против Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ при община Нови пазар, назначена със Заповед № 230/22.02.2019г. на кмета на община Нови пазар, обективирано в Протокол №6/20.03.2019г., с което е приета оценка / цена на сервитута в размер на 7420,00 лева за възникнал сервитут с площ от 7.822 дка върху част от поземлен имот № 32353.28.16 в землището на с.Избул, общ.Нови пазар.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: