Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 12.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражд.дело №374 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск е с правно основание
чл. 694, ал.1, т.1 от Търговския закон.
Ищецът „Б.А.А.” ЕООД, ЕИК ******, чрез пълномощника си адв. А.С.В. - САК, със съдебен адрес: ***,
предявява против „О.Г.” ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя Р.И.К.,
в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност, иск с правно
основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за признаване за установено, че не
съществуват вземания в размер общо на 1 008 399,90 лева, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания по
чл. 692 от ТЗ съгласно определение № 545
от 29.01.2020 г. постановено по т.д. № 607/2018 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав, обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Б.а.а.” ЕООД на 29.01.2020
г., вписан под № 20200129161220.
Твърди, че своевременно е подал възражение с вх.№ 101740 от
09.08.2019 г. срещу списъка на приети
вземания, в частта касаеща вземанията на ответника – основен и допълнителен №2.
Възражението му не е било уважено от съда, който е одобрил окончателния списък
с определение № 545/29.01.2020 г. в размер на общо 1 008 399, 90 лв.
„Б.а.а.” ЕООД поддържа, че вземанията, предявени възоснова на общо пет броя
запис на заповед, за които се твърди, че са издадени на 05.07.2016 г. и
06.07.2016 г. не съществуват и никога не са авалирани записи на заповед,
издадени от „Н.” ЕООД в полза на „О.” ЕООД с посочена дата на издаването им
05.07.2016 г., респ. - 06.07.2016 г. С оглед твърденията, изложени в молба с
вх. № 61232/10.05.2019 г., както и в молба с вх. № 94598/22.07.2019 г. по описа
на СГС, подадени от „О.” ЕООД сочи, че т.нар. „вземания”, предявени от „О.”
ЕООД към „Б.а.а.” ЕООД не са валидно възникнали, не са доказани по основание и
размер и имат изцяло спорен характер. В този смисъл „О.” ЕООД не
притежава качеството кредитор по отношение на ищеца, нито на основание
цитираните в списъка с приети вземания три броя изпълнителни листове - от 08.12.2017
г. по ч.гр.д. 4811/2017 г., ПзРС - 105 000 лв., съответно – изпълн. лист от
06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4853/2017 г. за 99 500 лв., ПзРС и изпълн.лист от
12.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4860/2017 г. на ПзРС за главница в размер на 291 000
лв. и разноски от 5820 лв., нито на основание цитираните в допълнителен списък
№ 2 два броя записи на заповед от 05.07.2016 г. - съответно за сума в размер на
340 500 лв. и за сума от 155 000 лв. На
следващо място - в счетоводството на ищеца не били отразени каквито и да било
задължения към „О.” ЕООД, като той никога не е имал каквито и да било търговски
и/или договорни отношения нито с „О.” ЕООД, нито с „Н.” ЕООД, сочено като
издател на общо петте броя записи на заповед. С оглед на изложеното в исковата
молба ищецът твърди, че относно вземанията по записи на заповед имат изцяло
спорен характер и заявява, че оспорва дължимостта и изискуемостта на парични
вземания в този размер.
ИСКАНЕТО е съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че вземанията претендирани от „О.” ЕООД срещу
„Б.а.а.” ЕООД, които са включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък с приети вземания, не съществуват,
респ. - че дружеството не дължи посочените суми. Претендира присъждане на
деловодни разноски в настоящото производство, включително и за адвокатско
възнаграждение. Сочи доказателства.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът не
е депозирал писмен отговор.
Синдикът не е изразил становище.
СЪДЪТ, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните при спазване на разпоредбата на
чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба
доказателства и справка в Търговския регистър по партидата на „Б.а.а.” ЕООД е видно,
че спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност и от синдика на „Б.а.а.”
ЕООД е съставен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и допълнителен списък на приети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1, ТЗ. С Определение № 545 от 29.01.2020 г., постановено по т.д. № 607/2018 г. по
описа на СГС, TO, VI-2 състав, обявено
в ТРРЮЛНЦ на 29.01.2020 г., съгласно вписване № 20200129161220 е оставено без
уважение възражение на длъжника с вх. № 101740/09.08.2019 г. срещу основния и
допълнителния списък с приети вземания, в частта, касаеща именно вземанията на
„О.” ЕООД. Възражението се отнася до
съответните части от цитираните списъци, според които от временния синдик са
приети вземания, предявени от кредитора „О.” ЕООД, в частта с която е приел
вземания за главница, законна лихва и разноски, необезпечени и
непривилегировани, с посочена поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. С Определение от 29.01.2020 г. по т.д.№
607/2018 г. на Софийски градски съд-ТО, VI-2 състав, чиято поправка е
допусната с определение на съда досежно диспозитива /стр.40/, съдът по несъстоятелността
е оставил без уважение подаденото на
основание чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение с вх. № 101740/09.08.2019 г. срещу
изготвените от синдика Списък на приетите вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД
/непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТР на
02.08.2019 г., в частта му по т. 2, отнасяща се до приемането на предявени от
кредитора – „О.Г.“ ЕООД вземания, както следва : в размер на сумата от 105 000
лв. – главница и 2 100 лв. – разноски, съобразно издаден изпълнителен лист от
08.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4811/2017 г. на РС – Пазарджик; в размер на сумата
от 99 500 лв. – главница и 1 990 лв. – разноски, съобразно издаден изпълнителен
лист от 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4853/2017 г. на РС – Пазарджик; и в размер
на сумата от 291 000 лв. – главница и 5 820 лв. – разноски, съобразно издаден
изпълнителен лист от 12.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4860/2017 г. на РС – Пазарджик,
ведно със законната лихва дължима след 22.04.2019 г., когато е постановено
решението за ОПН до окончателното й изплащане, и Допълнителен списък № 2 на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в
неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е обявен в
ТР при АВ на 02.08.2019 г., в частта му по пункт втори отнасяща се до приети
вземания на кредитора – „О.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******, както следва: за сумата от
340 500 лв. – представляваща сума по издаден на 05.07.2016 г. запис на заповед
авалиран на същата дата от „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК ******;
и за сумата от 155 000 лв. - представляваща сума по издаден на 05.07.2016 г.
запис на заповед авалиран на същата дата от „Б.а.а.“ ЕООД – в
неплатежоспособност, с ЕИК ******. Изложени са мотиви, че задълженията на
търговското дружество длъжник като авалист по записа на заповед е валидно
възникнало и оспорените вземания съществуват в посочения размер. С Решение № 332 от 06.02.2020 г. по т.д. №
3807/2019 г„ ТО, 15-ти състав по описа на САС, е отменено решението на
първоинстанционния съд по търг. дело № 607/2018 г. и е отхвърлена молбата по
чл.625 от ТЗ, поради това че не е налице активна процесуална легитимация за молителя
„О.Г.“ ЕООД. С оглед на установеното по делото въззивният съд е приел, че не е
установено качеството на кредитор по вземане, произтичащо от процесните записи
на заповед, като е счел за основателно възражението
на длъжника- авалист, че менителничното поръчителство е поето от лице, което
няма представителна власт и съобразно чл.301 ТЗ дружеството се е
противопоставило веднага след узнаването
на претендираните към него вземания. Решението не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано пред ВКС.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ.
Искът е допустим, тъй като е предявен от длъжника в законовия 14 дневен срок по
чл.
694, ал.6 ТЗ, срещу кредитор с приети вземания и при наличие на правен
интерес, доколкото при уважаване на същия с влязъл в сила съдебен акт, ще бъде
установено със сила на пресъдено нещо спрямо несъстоятелния длъжник, синдика и
всички кредитори на несъстоятелността, несъществуването на оспореното вземане
(чл. 694, ал. 8 от ТЗ). Предметните предели на установяването в производството
по установителен иск по чл. 694 ТЗ, в случая отрицателен
(ищецът-длъжник цели установяване несъществуването на включеното в списъка
вземане на ответника), са очертани още с молбата на кредитора за предявяване на
вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното
възражение срещу списъка. Вземанията
произтичат от поети задължения по запис на заповед, които са авалирани
от длъжника. При поръчителство по записа на заповед, съобразно чл.483, чл.484,
ал.1, изр. 2 вр. с чл.537 от Търговския закон поръчителят отговаря както
лицето, за което поръчителства. Менителничното поръчителство е резултат
единствено от едностранното волеизявление на авалиста, от което настъпват
неговите правни последици. Задължението на авалиста има самостоятелен характер,
което съществено го отличава в сравнение с поръчителството в гражданското и
търговското право. Вземанията имат изцяло спорен характер и не е постановено
влязло в сила решение, което да разрешава със сила на пресъдено нещо спора
между страните относно съществуването им, нито е налице висящо производство по чл. 422 ГПК между същите страни, решението по което би се ползвало с установително
действие в производството по несъстоятелността (в случая вземанията са били приети,
съответно такова производство не би било пречка за производството по
разглеждания от настоящия състав иск).
С
оглед твърденията в исковата молба и характера на предявения иск, в тежест на
ответника по предявените отрицателни установителни искове е да докаже пълно и
главно вземанията си доказване на основанието, от което произтичат приетите в
производството по несъстоятелност негови вземания; както изискуемостта на вземанията и техният размер. Ответникът не е
ангажирал никакви доказателства за наличието на
приетите вземания съставляващи суми по запис на заповед, както и произтичащите
от тях акцесорни вземания. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени.
Така съдът е длъжен да приеме, че не се установява съществуването на предявените и приети в производството по
несъстоятелност вземания на кредитора
"О.Г.“ ЕООД срещу длъжника „Б.а.а.“ ЕООД, поради което предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото
следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на СГС дължимата се държавна
такса по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК – 40 336 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, чл. 365, т. 4 ГПК, от „Б.А.А.”
ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 7, представлявано от управителя Ц.П.Н.,
действащ чрез пълномощника си адв. А.С.В.
- САК, със съдебен адрес: ***, против „О.Г.” ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.К., че не съществуват вземания на „О.Г.“ ЕООД, включени в Списък на приетите вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД
/непл./, обявен в ТР на 02.08.2019 г., в частта му по т. 2, както следва: в размер на сумата от 105 000
лв. – главница и 2 100 лв. – разноски, съобразно издаден изпълнителен лист от
08.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4811/2017 г. на РС – Пазарджик; в размер на сумата
от 99 500 лв. – главница и 1 990 лв. – разноски, съобразно издаден изпълнителен
лист от 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4853/2017 г. на РС – Пазарджик; и в размер
на сумата от 291 000 лв. – главница и 5 820 лв. – разноски, съобразно издаден
изпълнителен лист от 12.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4860/2017 г. на РС – Пазарджик,
ведно със законната лихва дължима след 22.04.2019 г., до окончателното й
изплащане, и вземанията, включени в Допълнителен списък № 2 на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на
02.08.2019 г., в частта му по пункт втори, а именно: за сумата от 340 500 лв. –
представляваща сума по издаден на 05.07.2016 г. запис на заповед авалиран на
същата дата от „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК ******; и за сумата
от 155 000 лв. - представляваща сума по издаден на 05.07.2016 г. запис на
заповед авалиран на същата дата от „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК
******.
ОСЪЖДА „О.Г.” ЕООД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.К.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 40 336 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: