№ 61
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Р.а Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Р.а Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501214 по описа за 2021 година
С Решение № 260103 от 07.06.2021г., постановено по гр. дело №
6/2021г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлен иска на Л. В. Д. за
осъждане на С. В. Р. да заплати на ищцата сума в размер 700 евро с левова
равностойност 1 369, 08 лева, предоставени в заем от ищцата на ответника по
договори за заем от 01.02.2016г. и 04.05.2016г., съответно 200 евро по
договора от 01.02.2016г. и 500 евро по договора от 04.05.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Против постановеното решение е депозирана
въззивна жалба с вх. № 261844/21.06.2021г. по описа на Районен съд –
Поморие от Л. В. Д., с която се претендира да бъде отменено атакуваното
решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на
спора, по силата на което да бъде уважена изцяло исковата претенция. В
жалбата се посочва, че атакуваното решение е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като
направените фактически изводи и тълкувания на факти и доказателства,
поставени в основата на първоинстанционното решение са формални, то е и
незаконосъобразно и неправилно поради нарушения на процесуалния закон. В
1
жалбата се посочва, че е неправилно заключението на решаващия състав, че
доказателствата за поемане на заемно задължение по делото не са ангажирани
от страна на ищцата, тъй като от събраните доказателства при условията на
пълно и главно доказване е установено сключването на договорите за заем и
предаването на сумите, а заемните суми не са върнати от ответника и той не
ангажира никакви доказателства за защита на твърденията си. В жалбата се
посочва, че не става ясно защо съдът игнорира показанията на водения от
ищцата свидетел, посредством които се установява сключването на
договорите за заем и предаването на сумите, както и последващи уговорки за
тяхното връщане, а игнорирането на тези факти води до съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост на
съдебното решение, а липсата на мотиви относно преценката на
свидетелските показания за процесуално нарушение, с което се нарушава
основен принцип на гражданския процес, а именно – мотивиране на
съдебните актове.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – С. В. Р. не депозира по
делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно
становище по основателността на претенцията.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не се
явява и не се представлява. Не изразява конкретно становище по
основателността на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от Л. В. Д. –
2
гражданин на Р. Ф., родена на **********г., притежаваща разрешение за
продължително пребиваване в Република България № ***, издадено на
05.08.2020г., ЛНЧ ***, с адрес на територията на Република България – гр. П.,
ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. * и със съдебен адрес – гл. Поморие, ул. „Солна“ № 46,
партер против С. В. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. „В.“ № *, ет. *, с които
се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата следните суми
– сума в размер на 200 евро, представляваща невърнат заем, предоставен на
01.02.2016г., както и сума в размер на 500 евро, представляваща невърнат
заем, предоставен на 04.05.2016г., ведно със законната лихва върху всяка една
от претендираните суми за периода от датата на предявяване на исковата
молба – 08.01.2021г. до окончателното плащане на претендираните суми.
В исковата молба се посочва от Л.Д., че ответната страна я е
помолил да му даде паричен заем, който се е задължил да й върне при първа
възможност и първоначално тя му е превела сума в размер на 200 евро – на
01.02.2016г., а впоследствие – на 04.05.2016г. му е превела още 500 евро.
Посочва се, че във времето няколко пъти ищцата е канила няколко пъти
ответника да й върне предоставения заем, но той не е изпълнил своето
задължение.
Ответната страна по предявения иск – С. В. Р. депозира по делото
писмен отговор, в който твърди, че не е сключвал договор за заем с ищцовата
страна. Посочва, че средствата, които Л.Д. й е предоставил са, за да й плаща
сметките за ток, данъци и други консумативни разходи. Посочва се, че в
представените по делото преводни бележки не е посочено основание за
превода, а не може да се презумира, че предаването на суми или вещи от едно
лице на друго става на основание договор за заем.
За да отхвърли предявените искове, съдът е приел, че ищцата не
установява при условията на пълно и главно доказване, че процесните суми
са предадени на ответника по силата на Договор за заем. Приел е също, че по
делото е представено копие от кореспонденция в приложението за безплатни
съобщения Вайбър, от което е видно, че 20.04.2016г. ответникът е поискал от
свидетелката В. Д. сума в размер на 1 000 евро, предназначена за ремонт на
лодка, което искане тя е препратила на своята майка.
По делото са представени две копия от банкови нареждания, от от
които е видно, че на 01.02.2016г. Л.Д. е превела на С.Р. сума в размер на 200
3
евро, а на 04.05.2016г. Л.Д. е превела на С.Р. сума в размер на 500 евро, като
не е посочено основанието поради което ищцата е извършила двата превода в
полза на С.Р..
По делото в качеството й на свидетел е разпитана В. А. Д. –
дъщеря на ищцата, от показанията на която се установява, че в началото на
2016г. С.Р. е помолил първо нея за пари, но тя му е казала да се обърне към
майка й и в нейно присъствие в началото на 2016г. в разговор по Вайбър С.Р.
и нейната майка са се разбрали тя да му даде 200 евро. Свидетелката посочва,
че майка й е дала тези 200 евро на С.Р., тъй като той е било в трудно
финансово положение и са се разбрали, че след като той започне работа ще й
върне парите. Свидетелката посочва, че през април или май – 2016г. С.Р. я е
помолил за още 500 евро и отново тя го е насочила към майка й и тя му е
превела още 500 евро. Свидетелката посочва, че след този момент майката й
неколкократно я е питала дали С.Р. е започнал работа и кога ще й върне
парите, но той а престанал да отговаря на телефонните й обаждания и едва
през 2019г. са се срещнали и той собственоръчно е написал на бележка
сумите, които дължи на майка й.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
конкретния случай е безспорно, че първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По отношение на наведените съображения във въззивната жалба,
настоящата инстанция намира за установено следното:
На основание чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
На основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелските показания
се допускат във всички случаи, освен ако се отнася да установяване на
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева, освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Както бе отбелязано по-горе, ищцата твърди, че между нея и С.Р.
4
са сключени два договора за заем – на 01.02.2016г. в размер на 200 евро и на
04.05.2016г. в размер на 500 евро. По делото не се спори, а и от представените
писмени доказателства относно двата банкови преводи се установява, че на
01.02.2016г. ищцата е превела на ответника сума в размер на 200 евро, а на
04.05.2016г. е превела на ответника сума в размер на 500 евро.
От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства
се установява, че в началото на месец февруари – 2016г. ответникът С.Р. е
поискал от свидетелката В. Д. заем, но тя го е насочила към майка си, след
което Л.Д. му е превела сума в размер на 200 евро и впоследствие още 500
евро. Свидетелката посочва, че С.Р. е обещал да върне парите при първа
възможност, тъй като е бил в трудно финансово положение. Настоящата
инстанция намира, че свидетелските показания на свидетелката В. Д. следва
да бъдат кредитирани, независимо от обстоятелството, че тя е дъщеря на
ищцата, тъй като същата се е съгласила на даде показания в качеството си на
свидетел. По делото няма данни, които да опровергават дадените показания, а
нещо повече – свидетелските показания кореспондират точно и се
потвърждават от представените по делото писмени доказателства –
доказателства за извършените банкови преводи.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по
делото се установява по безспорен начин обстоятелството, че Л.Д. и С.Р. на
01.02.2016г. са сключили устен договора за заем, по силата на който ищцата е
предоставила на С.Р. заем в размер на 200 евро, като той се е задължил да
върне заетата сума. От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че Л.Д. и С.Р. на 04.05.2016г. са сключили устен договора за
заем, по силата на който ищцата е предоставила на С.Р. заем в размер на 500
евро, като той се е задължил да върне заетата сума. По делото няма данни
предоставените в заем суми да са върнати на ищцата, поради което и съдът
намира, че за ответника съществува задължението да върне сумите, които е
получил в заем – сума в размер на 200 евро и сума в размер на 500 евро. В
този смисъл, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По делото остават недоказани възраженията на ответната страна
по предявените искове – С.Р., изложени в писмения отговор на исковата
молба относно обстоятелството, че тези суми са му преведени (ответникът не
5
отрича, че е получил от ищцата процесните две суми), за да заплати
консумативни разходи в полза на ищцата, тъй като от негова страна не е
представено нито едно доказателство в подкрепа на своето твърдение. Нещо
повече – по делото са представени множество доказателства, от които е
видно, че семейството на Л.Д. е заплащало дължимите данъци и цената за
потребление на други услуги – електроенергия, водоснабдяване, а за някои
плащания са ползвани и директни преводи от страна на банка към доставчика
на услугата. Действително – по делото се установява, че между страните са
били налице имуществени отношения, които отношения обаче не изключват
по презумпция обстоятелството Л.Д. да е предоставила на С.Р. заем, както е
приел първоинстанционния съд. От друга страна – в писмения отговор на
исковата молба не се твърди от страна на С.Р. да е получил тези суми за
ремонт на лодка, както приема първоинстанционния съд въз основа на
представено писмено доказателство, което не носи белезите на официален
или на частен документ.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че ищцовата страна
установява по делото при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че предоставените от страна на Л.Д. на С.Р. суми са му
предоставени в заем, а той от своя страна не успява да опровергае така
установеното от доказателства по делото и да докаже своите твърдения в
писмения отговор на исковата молба.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които
е направил първоинстанционния съд, съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, по силата на което да бъде осъден
ответника С.Р. да заплати на Л.Д. сума в размер на 200 евро и сума в размер
на 500 евро. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, ответната страна следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху общата сума от 700 евро
от датата на предявяване на исковата молба - 08.01.2021г. до окончателното
плащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на въззивната страна и да й бъдат присъдени направените по делото
6
разноски – сума в размер на 429, 76 лева, дължими разноски за
първоинстанционното производство и сума в размер на 277, 38 лева,
представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
По делото са представени разписки – лист 49 от първоинстанционното
производство и лист 24 от въззивното производство, от които е видно, че
сумите, които са договорени като възнаграждение за адвокат К. са заплатени
от страна на ищцата Л.Д..
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като са предявени
два иска, всеки един от които с цена на иска до 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260103 от 07.06.2021г., постановено по гр.
дело № 6/2021г. по описа на Районен съд – Поморие и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. В. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. „В.“ № *, ет. *
да заплати на Л. В. Д. – гражданин на Р. Ф., родена на **********г.,
притежаваща разрешение за продължително пребиваване в Република
България № ***, издадено на 05.08.2020г., ЛНЧ ***, с адрес на територията
на Република България – гр. П., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. * и със съдебен адрес –
гл. Поморие, ул. „Солна“ № 46, партер сума в общ размер от 700
(седемстотин) евро (с левова равностойност от 1 369, 08 лева), от които сума в
размер на 200 евро, представляваща невърнат заем по сключен устен Договор
за заем от 01.02.2016г. и сума в размер на 500 евро, представляваща невърнат
заем по сключен устен Договор за заем от 04.05.2016г., ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата сума от 700
евро от датата на предявяване на исковата молба – 08.01.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. В. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. „В.“ № *, ет. *
да заплати на Л. В. Д. – гражданин на Р. Ф., родена на **********г.,
притежаваща разрешение за продължително пребиваване в Република
България № ***, издадено на 05.08.2020г., ЛНЧ ***, с адрес на територията
7
на Република България – гр. П., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. * и със съдебен адрес –
гл. Поморие, ул. „Солна“ № 46, партер сума в размер на 429, 76
(четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното
производство и сума в размер на 277, 28 (двеста седемдесет и седем лева и
двадесет и осем стотинки) лева, представляваща направените по делото
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8