Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, разгледа
докладваното от съдия Чолакова административно дело № 712 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. чл.145 от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на
Н.В.Б. ***, чрез адв. С.С. – ВАК, срещу заповед № 41/31.01.2018 г. на Кмета на
Район Одесос, с която на основание чл.46 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2 и чл.223, ал.1, т.8
от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Надстройка на два
етажа над съществуваща едноетажна жилищна сграда“, находяща се в имот с
идентификатор 10135.1501.1225 по КК на гр. Варна, с административен адрес
ул.“Кап.Райчо“ №64А.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в нарушение
на процесуалните правила и в разрез с изискванията на материалния закон.
Излагат се доводи, че не са налице предпоставките за издаване на процесната
заповед, защото сградата е била декларирана в сроковете по §184 или §127 от ПЗР
на ЗУТ, както и няма приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за
узаконяване. Със Заповед № ДК-10-Р-08/28.02.2005 г. на РДНСК Варна е бил
отменен отказа на Главния архитект на район Одесос за издаване на акт за узаконяване.
Последващи действия не са били извършвани, поради което производството не е
приключило и производството по обжалваната заповед е опорочено. В заповедта,
неправилно органа се е произнесъл, че не може да се приложи §127, ал.1 от ПЗР
на ЗУТ, защото липсва произнасяне по висящата процедура по заявлението по реда
на §184 от ПЗР на ЗУТ. В заповедта е цитирана разпоредбата на чл.225, ал.2 от ЗУТ, която съдържа различни хипотези и не може да бъде обвързана с фактическата
обстановка. Моли оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание
редовно уведомен се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и
претендира сторените разноски в размер на 1410 лв. Твърди че от заключението на
приетата СТЕ се установява, че органа не е довършил процедурата по §184 от ПЗР
на ЗУТ.
Ответната страна – Кмета
на Район Одесос, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата и претендира присъждане на
разноски. Депозирани са писмени бележки, в които се излагат доводи, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, съдържа реквизитите на чл. 59, ал.2 от АПК. При издаване на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена
в съответствие с материалноправните предпоставки на закона. Незаконният строеж
е бил установен от комисия, която е съставила констативен акт, в който е посочила, че
извършеното незаконно строителство е без одобрени проекти и разрешение за
строеж, с което е нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ. Неоснователно се твърди от жалбоподателя,
че има висящо производство по реда на §184 от ПЗР на ЗУТ, както и че наличието
на такова е пречка за издаване на оспорената заповед. В случай, че действително
е налице не произнасяне от страна на органа в производството по §184 от ПЗР на
ЗУТ, то е налице формиран мълчалив отказ, който жалбоподателя е имал възможност
да обжалва, и като не е сторил това, строежът подлежи на премахване по реда на
чл.225 от ЗУТ, §184, ал.12 от ПЗР на ЗУТ.
Заинтересованата страна
– С.А. М., чрез адв. Б., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на
съдебни разноски в размер на 600 лв. Депозирани са писмени бележки, с които се
излагат доводи, че е спазена процедурата по чл.225А, ал.1 от ЗУТ, като при
провеждане на административното производство липсват допуснати нарушения на
материалния закон. Извършеният строеж е в противоречие с императивните правила
и норми за застрояване, действали през периода на изграждане на строежа, както
и към сега действащите норми. Жалбоподателят не е подавал заявление за
узаконяване и не е предприемал действия по обжалване на мълчалив отказ на
компетентния орган. Заповедта е в съответствие с §184, ал.12 от ПЗР на ЗУТ.
Заинтересованите страни
– С.Х.Т., Н.Т.Н., П.Т.Н., Х.С.Д., редовно уведомени, не се явяват, не се
представляват и не изразяват становище по спора.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените с
административната преписка доказателства е видно, че с Констативен акт №23/15.09.2017
г., съставен при проверка от служители при Район Одесос – Община Варна, на
строеж „Надстройка на два етажа над съществуваща едноетажна жилищна сграда“,
находящ се в имот с идентификатор 10135.1501.1225 по КК на гр.Варна с
административен адрес ул.“Капитан Райчо“ №64А, гр.Варна. Имотът е с площ 292
кв.м., и е собственост на С.А.М., Наследници на Х. Т. Г., Н.В.Б.,
Х.С.Д.. Комисията е определила, че строежът е пета категория, съгласно чл.10 от
Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи, във връзка с разпоредбите и
текстовете на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Строежът е собственост на Н.В.Б., който
притежава къща, състояща се от стая, дневна, кухня, антре и тоалетна,
разположена във вътрешната част на имота. Незаконният строеж „Надстройка на два
етажа над съществуваща едноетажна жилищна сграда“ е изпълнен и се ползва от Н.В.Б.,
който е възложител и строител. Комисията е установила, че за изграденият строеж
няма учредено право на строеж /договор в нотариална форма/ със съсобствениците
на имота по смисъла на чл.183, ал.1 от ЗУТ, няма одобрени инвестиционни
проекти, няма разрешение за строеж, няма
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Строежът е изпълнен в североизточната
част на имот с административен адрес ул.“Капитан Райчо“ №64А, гр.Варна, в УПИ
ХІІ-7,17 по плана на 9-ти микрорайон, с идентификатор 10135.1501.1225 по КК на
гр.Варна, съществувалата монолитна едноетажна сграда с идентификатор
10135.1501.1225.3 е била надстроена с два етажа. Сградата е разположена на
страничните регулационни линии, граничещи с имоти с идентификатори
10135.1501.136 и 10135.1501.141. На Северозапад граничи със сграда с
идентификатор 10135.1501.1225.1 собственост на Х. Т. Г.,
а на югозапад със сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, собственост на С.А.
М.. Над съществуващия
първи етаж са изградени още два етажа, като са изпълнени стоманобетонни подови
плочи и колони. Изградени са ограждащи зидове, изпълнена е дървена скатна
покривна конструкция, монтирана е дограма. Вторият етаж от сградата е напълно
завършен и се обитава. На етажа са разположени санитарен възел и две стаи с
излаз на общ балкон. Застроена площ около 50 кв.м. Третият етаж отвън е с
положена мазилка. Отвътре е на груб строеж, няма изпълнени мазилки и настилки,
не се обитава. Разпределението на етажа повтаря разпределението на втория етаж,
застроената площ е около 50 кв.м. Покривът е завършен, конструкцията е дървена,
скатна, покрита с битумни керемиди. Достъпа до вторият етаж се осъществява от
първия етаж по вътрешно еднораменно стълбище. От вторият етаж по вътрешно вито
стълбище разположено в северният ъгъл на сградата се достига до третия етаж. Комисията
е установила, че за проверяваният строеж от собственика на строежа има подадено
в предвидените в ЗУТ срокове молба по §184 от ЗУТ за узаконяване. За строежа от
Главния архитект на район Одесос е бил издаден отказ за узаконяване, който е
бил обжалван пред РДНСК и е бил отменен със Заповед №ДК-10-Р-08/28.02.2005 г.,
потвърдена с Решение на Окръжен съд Варна и с Решение на Върховния
административен съд. Била е представена нотариално заверена декларация от Н.Б.,
че сградата е била изградена през 2003 г., поради което комисията е приела, че
хипотезите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са
неприложими. За имота е в сила ЧИЗРП за УПИ ХІІ-7,17, кв.288, 9-ти м.р.,
одобрен със Заповед №Г-19001.08.1995 г. на Кмета на Община Варна. Строежът е
недопустим съгласно предвижданията на действащото градоустройство – не попада в
застроителните линии.
Комисията е установила,
че извършеното строителство е без одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж и без договор в нотариална форма със съсобствениците в
имота за учредяване право на строеж, с което са нарушени разпоредбите на
чл.148, ал.1 от ЗУТ и на чл.183, ал.1 от ЗУТ, което квалифицира строежа
„Надстройка на два етажа над съществуваща едноетажна жилищна сграда“, като
незаконен съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Направено е предложение
за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
При извършване на
проверката и съставяне на констативния акт са присъствали служителите на Район
Одесос и собственикът, съответно възложителят на строежа – Н.Б., за което се е
разписал в констативния акт.
На основание проведеното
административно производство и съставения констативен акт била издадена и
оспорената Заповед № 41/31.01.2018 г. на Кмета на Район Одесос, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Надстройка на два етажа над
съществуваща едноетажна жилищна сграда“, находящ се в имот с идентификатор
10135.1501.1225 по КК на гр.Варна, с административен адрес ул.“Капитан Райчо“
№64А.
По делото е допусната,
съответно СТЕ, от заключението на вещото лице инж. М.А. се установява, че в
дъното на УПИ ХІІ – 7,17 по плана на 9-ти м.р. гр.Варна, с вход от ул.“Капитан
Райчо“ е изградена надстройка над съществуваща едноетажна сграда. Сградата е
разположена на границата с имоти с идентификатори №№10135.1501.136 и
10135.1501.141. Над съществуващия етаж е изграден етаж с площ 49,85 кв.м.,
състоящ се от две стаи, санитарен възел, вътрешно вито стълбище и балкон.
Изграден е трети етаж, като не е изпълнен предвиденият по проект покрив със
скосяване от 45˚. Разпределението на етажа: две стаи, санитарен възел,
вътрешно вито стълбище и балкон застроена площ – 4,95 кв.м. Конструкцията е
стоманобетонна – колони, греди и плочи. Покривът е дървена конструкция с
покритие от битумни керемиди. Стените са с тухлена зидария. Изпълнена е външна
мазилка, монтирана е PVC дограма. Вторият етаж е завършен и се ползва, а
третият етаж е на груб строеж и не се ползва. Изграденият строеж в УПИ ХІІ –
7,17 по плана на 9-ти м.р. гр.Варна с вход от ул.“Капитан Райчо“ №64А не
отговаря на изискванията на ЗУТ. Строежът е временен до започване на ново
строителство с установен нов начин на застрояване, но не отговаря на условията
на чл.54, ал.1 и ал.4 и чл.147, поради което се категоризира в строеж от пета
категория.
В производството пред
съда са представени преписката по „узаконяване“ на процесния обект, Решение по
адм.д.№430/2005 г. на Окръжен съд Варна и Решение №9197/26.09.2006 г. на ВАС/л.75-172
от делото/.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По валидността на акта:
Компетентността за
издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта и шеста
категория е уредена с нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ. Тя е предоставена на
кмета на общината или на упълномощено от него лице. Със заповед № 4794/25.11.2015 г. издадена от
кмета на Община-Варна, са предоставени
правомощия на кметовете на райони в гр. Варна да издават мотивирани заповеди по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225,ал.2 от ЗУТ или на части от тях . В случая
извършеният строеж е от пета категория на основание чл.137,ал.1,т.5, б. „а“ от ЗУТ. Следователно нормативно определената компетентност е спазена и не са
налице основания актът да бъде прогласен за нищожен.
По процесуалната и материална законосъобразност на акта:
При издаване на
процесната заповед не са нарушени правилата на процесуалния закон, доколкото по
делото са представени и приети доказателства за надлежното откриване на
производството с връчването на констативен акт № 23/15.09.2017 г. и
предоставената възможност за възражения и представяне на допълнителни
доказателства. Правото на защита на жалбоподателя в хода на административното
производство е било гарантирано.
Преценен за съответствие
с материалноправните разпоредби , оспореният административен акт е издаден в
съответствие и с приложимия материален закон.
Нормативно установените предпоставки за издаване на заповед за премахване на строеж по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ са следните: установен строеж: постройка от допълващо застрояване, от четвърта до шеста категория, извършен, без разрешително за строеж, който строеж да не е със статут на търпим по смисъла на §16 респ. §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, както и да не е узаконен. Предвид това, изводите на съда са следните:
Строежът е незаконен. От събраните в хода на административното производство материали, приобщени като доказателства по делото, както и от събраните пред съда доказателства се установява безспорно, че процесният строеж е надстройка на два етажа над съществуваща жилищна сграда , за изграждането на която се изисква разрешение за строеж, каквото жалбоподателят не представя и не притежава. С това е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, от което следва, че правилен е изводът на административния орган, че строежът е незаконен.
По делото се установи, че процесният строеж е изграден в периода 2003 г. От работилата по делото СТЕ се установи, че строежът не съответства на правилата на строителството , както към момента на изграждането му, така и към настоящия момент. Т.е. строежът не може да се отнесе и към категорията „търпими строежи“, за които въпреки, че са незаконни съществува забрана за премахване. Обстоятелствата относно годината на изграждане на строежа, вида на строежа , неговите размери и обем и съответно извършителя на строежа се съдържат в съставения констативен акт № 23/15.09.2017 г. Посоченият представлява официален документ, който има материална доказателствена сила, като отразените в него факти не са били оборени от жалбоподателя.
Горното е основание за извод за правилно приложение на
материалния закон от страна на административния орган, тъй като строежът на „Надстройка
на два етажа над съществуваща едноетажна жилищна сграда“, като незаконен, не
"търпим" и не "узаконен", подлежи на премахване. Факт са
всички законови предпоставки за това.
По отношение на възражението,
че оспореният акт е издаден при наличие на висяща процедура за узаконяване на
строежа, съдът го намира за неоснователно.
Действително
жалбоподателят е упражнил законовото си право да инициира процедура за
узаконяване на строежа, съобразно възможността съгл. пар.184, ал.1 от ПР към
ЗИД на ЗУТ. От развилите се производства по административно и съдебно оспорване
на решението за отказ за узаконяване на главен архитект на район „Одесос“,
Община-Варна за строеж „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ ХІІ-7,17 на кв. 288
по плана на ІХ-ти подрайон на гр.Варна с административен адрес ул. „Капитан
Райчо“ № 64А, собственост на Н.В., производството по преписката с вх.№ Ж 423-00-078
от 10.01.2005 г. е върнато в изходната си позиция, считано от 26.09.2006 г. /
датата на съдебното решение на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5086/2006 г./ .
Съгласно пар.184, ал.1 от ПР към ЗИД на ЗУТ Строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. По делото липсват данни за произнасяне на компетентния орган по направеното искане за узаконяване, след постановяване на решението на Върховния административен съд. Към датата на постановяване на решението на ВАС е в сила АПК и при липса на изрична регламентация за заварените административни производства, приложими са правилата на действащия процесуален закон. Крайният срок за произнасяне, съгласно чл.57,ал.5 от АПК е едномесечен, като разпоредбата на чл.58,ал.1 от АПК предвижда, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. По делото не са представени доказателства, нито се правят твърдения за това мълчаливият отказ да е бил обжалван, поради което е влязъл в сила.
По горните съображения доводите на процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни.
Обжалваната заповед съответства и на целите на закона,
сред които е и преустановяването и премахването на незаконното строителство, а
при издаването й не са засегнати права и законни интереси в степен, надвишаваща
целите на приложимия материален закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Изложеното води до извод за неоснователност на
оплакванията на жалбоподателя във всичките им части, тъй като извършената
съдебна проверка не установи отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. на основание чл.78,ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.144 от АПК. На заинтересованата страна С.А.М., следва да се присъди платено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., удостоверено с представена разписка и договор за правна помощ.
Водим от горното, и на основание чл. 143, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.Б. ***, чрез адв. С.С. – ВАК, срещу
заповед № 41/31.01.2018 г. на Кмета на Район Одесос, с която на основание чл.46
от ЗМСМА, чл.225а, ал.1, във връзка с
чл.225, ал.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Надстройка на два етажа над съществуваща едноетажна жилищна
сграда“, находяща се в имот с идентификатор 10135.1501.1225 по КК на гр.Варна,
с административен адрес ул.“Кап.Райчо“ №64А.
ОСЪЖДА Н.В.Б. *** да плати в полза на Община – Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
ОСЪЖДА Н.В.Б. *** да плати в полза на С.А.М. , ЕГН **********,
сторените по делото разноски в размер на 600,00 ( шестстотин )лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд-Варна, до
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: