Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 811 по описа на СГС за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че с искова
молба от 29.03.2012 г. образувала гр.д. № 4950/2012 г. по описа на Софийски
градски съд за заплащане на сумата 130 556,27 лева, представляваща
заплатена продажна цена по развален предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот и изработка в строителството, сключен на 08.02.2008 г. между „П.Т.“
ООД, като изпълнител и тя, като възложител и неустойка за забава изграждането
на обекта и въвеждането му в експлоатация с разрешение за строеж. С исковата
молба направила изявление за разваляне на предварителния договор и
възстановяване на платените, съгласно същия суми. Исковата молба е връчена на
ответника „П.Т.“ ООД на 11.06.2012 г., от който момент счита, че е възникнало
вземането й за платените суми по разваления вече предварителен договор.
Посочва, че преди връчване на исковата молба се снабдила с обезпечителна
заповед, въз основа на която образувала изпълнително дело, по което запорното
съобщение е връчено на първия ответник на 14.05.2012 г. С влязло в сила решение
на 20.12.2015 г. по горепосоченото гр.д. № 4950/2012 г., Софийски градски съд
уважил предявените от нея искове за сумата от 124 352,28 лева, за която се
снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително дело № 862/2014 г. по
описа на ЧСИ М.К.Ц.. В хода на изпълнителното производство било установено, че
длъжникът „П.Т.“ ООД се е разпоредил с всички собствени на дружество недвижими
имоти на 13.06.2012 г. и не разполага с друго имущество, от което взискателят
да удовлетвори вземанията си. Разпореждането е извършено с нотариален акт №
156, том І, рег. № 6888, дело № 121/2012 г. на нотариус В.М., с който е сключен
договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти вместо
изпълнение на паричен дълг, съгласно който „П.Т.“ ООД прехвърля в собственост
на „И.“ АД всички собствени недвижими имоти. Твърди, че при извършване на
разпоредителната сделка от 13.06.2012 г. длъжникът „П.Т.“ ООД е знаел, че със
същата уврежда интересите й, тъй като исковата молба с изявлението за разваляне
на предварителния договор е връчена на 11.06.2012 г. на дружеството. Посочва,
че и приобретателят „И.“ АД също е знаел, че с действията си уврежда интересите
на кредитора З.И. Д., тъй като запорното съобщение за налагане на запор на
сметките на длъжника е връчено на банката на 14.05.2012 г., поради което счита
за изпълнен фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се обяви за частично недействителни по отношение
на З.И. Д. прехвърлянето с договор за прехвърляне на право на собственост върху
недвижими имоти вместо изпълнение на паричен дълг, сключен във формата на нотариален
акт № 156 от 2012 г. за следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4359.302.2.10, разположен на четвърти етаж, в сграда № 2 с
идентификатор 68134.4359.302.2, с площ от 60,27 кв.м., който представлява по
одобрен инвестиционен проект апартамент № 10, заедно с припадащите му се 3,44 %
идеални части от общите части на сградата, заедно с 0,61 % идеални части от
правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата,
заедно с прилежащия склад № 10, находящ се под вход „Б“ – секция 2, в сграда №
2, на първи сутерен, кота – 3,60 метра, заедно с припадащите му се 0,02 %
идеални части от общите части на вход „Б“, заедно с 0,01 % идеални части от
правото на собственост върху дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.4359.302 и 2/ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.302.2.51, разположен на седми етаж, в сграда № 2 с идентификатор
68134.4359.302.2, с площ от 102,92 кв.м., който представлява по одобрен
инвестиционен проект ателие № 1, заедно с припадащите му се 4,72 % идеални
части от общите части на сградата, заедно с 0,99 % идеални части от правото на
собственост върху дворното място, върху което е построена сградата. С
допълнителна искова молба ищецът счита, че ответниците не правят възражения по
изложените факти и обстоятелства и иска да се отделят като безспорни определени
обстоятелства. Претендира разноски.
Ответникът „П.Т.“ ООД счита
предявеният иск за недопустим и неоснователен. Твърди, че ищцата на 08.02.2008
г. е сключила с дружеството предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и изработка в строителството за апартамент 10, вх. 2 и е декларирано, че
към датата на сключване на договора има тежест върху имота: законна ипотека
върху поземлен имот, вписана на 09.11.2006 г. в полза на „И.“ АД и договорна
ипотека върху правото на строеж от 03.12.2007 г., учредена в полза на „И.“ АД.
Посочва, че ищцата не е сключвала с „П.Т.“ ООД и няма сключен договор или
споразумение за придобиване на ателие № 1 на етаж 7, вх. В, сграда 2, като този
имот не е и предмет на иска по гр.д. № 4950/2012 г. на СГС. Твърди, че с
нотариалния акт за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти
вместо изпълнение на паричен дълг от 13.06.2012 г. е прехвърлил на „И.“ АД
ипотекирани в полза на банката имоти, представляващи обезпечение по договор за
банков кредит от 01.11.2006 г. С нотариалната сделка е извършено погасяване на
парично задължение към „И.“ АД в размер на 2 027 893,66 лева и
предвид това сделката не може да се счита за увреждаща ищеца, тъй като е
реализирана при високи пазарни цени. Посочва, че няма извършено от „П.Т.“ ООД
обезпечаване или изпълнение на чужд дълг, няма извършена безвъзмездна сделка
или такава при занижени цени. Твърди, че при всеки един случай вземанията на
банката са привилегировани пред вземанията на ищеца – купувач по предварителния
договор, тъй като вземанията на банката са обезпечени с ипотека. Счита, че
вземането на ищцата е възникнало на основание съдебно решение от 20.12.2013 г.
по гр.д. № 4950/2012 г., а сделката е от 13.06.2012 г. Поддържа, че не са
налице предпоставките по чл. 135 ЗЗД и предвид липсата на правен интерес за
воденото му, тъй като гр.д. № 4950/2012 г. на СГС няма за предмет иск по чл.
19, ал. 3 ЗЗД и дори при уважаване на иска имотът ще бъде обременен с
ипотеката, учредена в полза на банката. Предвид изложеното иска да се отхвърли
иска.
Ответникът „И.“ АД оспорва
исковете и счита същите за неоснователни. Твърди, че съгласно договор за банков
кредит № КЦ-188/2006/01.11.2006 г. банката е предоставила на „П.Т.“ ООД кредит,
за обезпечаване на който дружеството е учредило в полза на „И.“ АД ипотека
върху собствени недвижими имоти, включително и върху тези, за които се иска
обявяване недействителността на прехвърлителната сделка. Посочва, че „И.“ АД
при прехвърляне на имотите не е знаело за възникналите отношения между ищцата и
другия ответник, както и че уврежда ищцата. Счита, че прехвърлителната сделка
не е увредила ищцата, а банката е добросъвестен купувач на закупените и
ипотекирани в нейна полза недвижими имоти. С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът „И.“ АД заявява, че изцяло поддържа
изложеното в писмения отговор и направени оспорвания.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори
между страните, че на 08.02.2008 г. между З.И.И. като възложител и „П.Т.“ ООД
като изпълнител е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и изработка на строителство за апартамент № 10, вх. 2. С договора първият
ответник е приел да извърши строителството в жилищна сграда, която ще се
построи в гр. София, находяща се в район *****, а именно: апартамент № 10, вх.
2 и склад № 10, вход 2, както и да прехвърли с нотариален акт горепосочените
имоти.
Установява
се, че с нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти № 123, том
V, рег. № 11225, дело № 832 от 03.12.2007 г. на нотариус Р.Т., ТБ „И.“ АД е
отпуснала кредит на „П.Т.“ ООД като за обезпечаване на вземането последното
дружество е учредило договорна ипотека върху правото на строеж за две жилищни
сгради на 6 етажа, с магазини, ателиета и подземни гаражи, в гр. София, район „*****“,
които предстоят да бъдат изградени.
С нотариален
акт № 36, том ІІІ, рег. № 10069, дело № 389 от 04.09.2008 г. за договорна ипотека
върху недвижим имот във връзка с отпуснат на първия ответник допълнителен
кредит в полза на втория ответник е учредена договорна ипотека от „П.Т.“ ООД,
включително и върху имотите по предварителния договор, сключен на 08.02.2008 г.
Представени
са по делото анекс към предварителния договор от 09.02.2008 г., квитанции за
заплатени суми по договора от страна на З.И. и разрешение за ползване на
строежа – жилищна сграда на 6 етажа в ж.к. „*****“, издадено на 30.09.2011 г.
На
29.03.2012 г. З.И.И. е предявила осъдителни искове срещу „П.Т.“ ООД за
заплащане на сумата 124 352,28 лева, представляваща заплатена продажна
цена по развален предварителен договор и сумата 6 204 лева за неустойка за
забава изграждането на обекта и въвеждането му в експлоатация с разрешение за
ползване. С исковата молба на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД ищцата е направила
изявление за разваляне на сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и изработка в строителството за ап. 10, вх. 2,
сключен на 08.02.2008 г.
Представена
е обезпечителна заповед от 11.05.2012 г. по гр.д. № 4950/2012 г. по описа на
Софийски градски съд, с която е допуснато на основание чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК
обезпечение на предявения от З.И.И. срещу „П.Т.“ ООД иск, изразяващо се в
налагане на запор на сметките на „П.Т.“ ООД в ТБ „И.“ АД до размера на
предявените искове от 130 556,57 лева.
Видно е, че
по изпълнително дело № 20128400400511 по описа на ЧСИ М.Ц.до ТБ „И.“ АД е
изпратено запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка запор върху
сметките на длъжника „П.Т.“ ООД до размер на 130 556,57 лева.
С писмо от
18.05.2012 г. „И.“ АД, ***-Централен“, чрез директора Д.К.е уведомило ЧСИ М.Ц.,
че длъжникът „П.Т.“ ООД има открити банкови сметки в „И.“ АД и вземанията му са
запорирани в изпълнение на разпореждане на частния съдебен изпълнител. Посочено
е, че средствата на длъжника са недостатъчни за изпълнение на запорното
съобщение; по откритите банкови сметки няма предходно наложени запори и няма
претенции от трети лица.
Видно от
подадения писмен отговор по образуваното между страните гр.д. № 4950/2012 г. на
Софийски градски съд, че дружеството „П.Т.“ ООД е уведомено за подадената
искова молба на 11.06.2012 г.
На 13.06.2012
г. е подписан договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти
вместо изпълнение на паричен дълг, оформен с нотариален акт № 156, том І, рег.
№ 6888, дело № 121/2012 г. на нотариус В.М., между „П.Т.“ ООД, представлявано
от М.Г., като прехвърлител и „И.“ АД *** – Централен, представлявано от Д.Т.К.,
като приобретател. В договора е констатирано, че „И.“ АД е кредитор на „П.Т.“
ООД по договор за кредит от 01.11.2006 г. и анекси към него, като на основание
постигнато съгласие по чл. 65, ал. 2 ЗЗД между страните, „П.Т.“ ООД като
собственик на ипотекирани в полза на банката имоти прехвърля с договора
конкретно описани собствени недвижими имоти, представляващи самостоятелни
обекти в „Жилищна сграда на шест етажа с ателиета и подземни гаражи“ и в
„Жилищна сграда на шест етажа с магазини, ателиета и подземни гаражи“, въведени
в експлоатация с разрешение за ползване, сред които са и процесните имоти, за
които е подаден настоящият иск.
С решение от
20.12.2013 г. по гр.д. № 4950/2012 г. на Софийски градски съд дружеството „П.Т.“
ООД е осъдено да заплати на З.И.И. сумата от 124 352,28 лева,
представляваща заплатена от нея цена на недвижим имот – апартамент № 10, вх. 2,
ведно със склад № 10, поради отпадане на основанието за плащането й, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и
разноски, и е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 6 204
лева – неустойка за забава изграждането на обекта и въвеждането му в
експлоатация
На
18.07.2014 г. е издаден изпълнителен лист в полза на З.И. Иванов за присъдените
по гр.д. № 4950/2012 г. на Софийски градски съд.
От
представената от Териториална дирекция София, Национална агенция за приходите справка
за актуално състояние на трудовите договори за М.В.Г.се установява, че за
периода от 21.08.2006 г. до 08.06.2017 г. регистриран работодател на лицето е „И.“
АД.
С
молба-уточнение от 21.02.2018 г. ответникът „И.“АД заявява, че не е получавал
справки от „П.Т.“ ООД за продадени недвижими имоти по предварителен договор,
сключен между З. Д. и „П.Т.“ ООД.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба,
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е
знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо
длъжника, като съгласно трайно установената практика на ВКС, всяко отчуждаване
на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворяване на
кредитора, тъй като съгласно чл. 133 ГПК длъжникът обезпечава вземането му с
цялото си имущество.
За да се
уважи искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, трябва да се налице следните кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: действително вземане в полза на кредитора,
възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска;
извършване на увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно – знание за
увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял, което знание следва да е
налице към момента на сключване на сделката като подлежи на установяване от
кредитора с всички допустими доказателствени средства и може да бъде изведено
въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка
косвено водят до несъмнен извод за наличието му.
От приетите
и обсъдени по-горе доказателства безспорно се установи, че исковата молба, с
която ищцата е отправила изявление за разваляне на сключения между него и
първия ответник предварителен договор, поради неизпълнение и заплащане на суми,
е получена от дружеството „П.Т.“ ООД на 11.06.2012 г., което е преди
атакуващата сделка, сключена на 13.06.2012 г. Обстоятелството, че вземането,
което З.И. има към първия ответник не е било безспорно към този момент,
доколкото спорът е разрешен с влязло сила решение, съответно по него е издаден
на 18.07.2014 г. изпълнителен лист, е ирелевантно за момента на възникване на
вземането и за приложимата хипотеза на чл. 135 ЗЗД. В практиката на ВКС се
приема, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има
вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има
вземане, без да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 ЗЗД
кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказелствени
средства. В разглеждания случай ищцата З.И. е имала вземане срещу „П.Т.“ ООД, възникнало
на отпаднало основание от развален, поради неизпълнение от първия ответник на
задълженията му по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и
изработка на строителство за апартамент № 10, вх. 2, сключен на 08.02.2008 г. В
изпълнение на този договор ищцата е заплатила на продавача сумата от
124 352,28 лева като цена на съответните недвижими имоти, които ще бъдат
построени и прехвърлени в нейна собственост, съгласно поетите от продавача
задължения в същия договор. В последствие с предявената на 29.03.2012 г. искова
молба, връчена на 11.06.2012 г. на първия ответник З.И. е развалила договора и
е поискала дружеството да й върне получената вече на отпаднало основание цена.
В последствие е постановено и влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
4950/2012 г. на Софийски градски съд, с което „П.Т.“ ООД е осъдено на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати горепосочената сума на ищцата. С процесния договор
от 13.06.2012 г. за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти
вместо изпълнение на паричен дълг ответникът „П.Т.“ ООД се е разпоредил с
притежаваните от него имоти, сред които и тези предмет на настоящия иск, в
полза на втория ответник „И.“ АД. От всичко изложено безспорно се установява,
че е налице действително вземане в полза на З.И. като кредитор.
Съдът
намира, че е налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, тъй като прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на
длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение
на кредитора. Неоснователни са възраженията на ответниците, че атакуваната
сделка не е увреждаща за ищцата, тъй като е реализирана при високи пазарни
цени; вземанията на банката са привилегировани пред вземанията на ищцата, тъй
като са обезпечени с ипотека и банката е добросъвестен купувач на закупените и
ипотекирани в нейна полза недвижими имоти. Както се възприема и в решение № 320
от 05.11.2012 г. по гр.д. № 1379/2012 г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, уреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със
секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването
на кредитора. В конкретния случай с разпоредителната сделка първият ответник се
е лишил от притежаваното от него имущество, с което безспорно затруднява ищцата
да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Намаляването е факт и поради
обстоятелството, че срещу прехвърленото право в патримониума на „П.Т.“ ООД не е
постъпило никакво имущество, тъй като получената цена е отишла за погасяване на
съществуващ към втория ответник дълг. Що се отнася до вписаната ипотека и това
дали банката ще се удовлетвори предпочително поради вписана върху имотите
ипотека е извън предмета на изследване по настоящото производство, доколкото е
възможно такива права да не съществуват, било поради погасяване, опрощаване и
т.н., но това ще бъде предмет на преценка в хода на принудителното изпълнение. В
определение от 23.01.2018 г. по гр.д. № 1010/2016 г. на ВКС, ІV Г.О., с което
не е допуснато касационно обжалване на въпроса: „дали покупко-продажбата на
ипотекиран недвижим имот с получените средства, от която се погасяват
задълженията към единствения привилегирован кредитор, представлява ли увреждащо
действие спрямо останалите необезпечени кредитори“, е възприето, че всеки
кредитор може да насочи принудително изпълнение на вземането си спрямо всяко
едно имущество на длъжника, независимо от това дали върху него други кредитори
имат права, даващи им възможност за предпочително удовлетворяване. Дали такива
права съществуват и техните носители ще са присъединени кредитори по право в
изпълнителното производство или ще встъпят в него, както и дали с оглед на това
първоначалният взискател ще може успешно да събере вземането си или не, е
въпрос на производството по принудително изпълнение. В допълнение следва да се
посочи, че увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение
на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество и целта на иска е
да се даде възможност на кредитора да насочи принудително изпълнение върху
вещта, а дали това ще е успешно, няма как да бъде предмет на изследване в
настоящото производство с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Извършеното
увреждащо кредитора действие е възмездно, поради което следва да се установи
знание за увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял към момента на
сключване на сделката, което знание, както се посочи, подлежи на установяване
от кредитора с всички допустими доказателствени средства. За наличие на знание
е достатъчно приборитателят по транслативната сделка да е съзнавал, че в
резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се
удовлетвори от стойността на имота, като се приема, че длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
вземането на кредитора. Ищцата има качеството кредитор на първия ответник още
от сключване на предварителния договор на 08.02.2008 г., като „П.Т.“ ООД следва
да се счита уведомено за разваляне на договора на 11.06.2012 г., което е преди
разпоредителната сделка от 13.06.2012 г. В разглеждания случай не се спори, че
не е налице презумпцията за знание на третото лице „И.“ АД, тъй като същото не
е от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като безспорно по делото е, че по
своята правна същност процесната сделка е възмездна. Такова знание ще е налице,
ако дружеството-приобретател знае за наличието на парично задължение,
произтичащо от конкретен правопораждащ факт – сключен между страните
предварителен договор и последиците от неговото разваляне. От събраните по
делото данни е видно, че във връзка със заведеното гр.д. № 4950/2012 г. на
Софийски градски съд е издадена обезпечителна заповед, с която е наложен запор
върху вземанията на „П.Т.“ ООД по банкови сметки на дружеството, открити в „И.“
АД. На 18.05.2012 г. „И.“ АД подава отговор на запорното съобщение до ЧСИ М.Ц.като
изрично заявява, че е наложил запор за търсената сума от З.И. срещу „П.Т.“ ООД
в размер на 130 556,57 лева и че към този момент няма предходно наложени
запори и претенции от трети лица. Видно е, че писмото е подписано от лицето Д.Т.К.,
директор на клон „София – Централен“. При сключване на процесната сделка от
13.06.2012 г. лицето, което е представлявало „И.“ АД е същото лице Д.Т.К..
Следователно лицето, което е договаряло от името на втория ответник е знаело за
наличието на парично вземане на ищцата. Индиции за това, че третото лице е
знаело за възникналите между страните отношения, а след писмото от 18.05.2012
г. и за наличие на вземания от З.И., са и обстоятелствата, че в периода от
21.08.2006 г. до 08.06.2017 г. М.В.Г.е бил служител в „И.“ АД; към 09.11.2006
г. е представлявал „И.“ АД при вписването на законна ипотека във връзка с
отпуснат кредит за построяване на имотите, сред които и процесните; в
последствие това е лицето, което е представлявало като управител „П.Т.“ ООД при
изповядване на сделката на 13.06.2012 г. Показателно е също така, че отговорът на
запорното съобщение от „И.“ АД, който е с дата от 18.05.2012 г. е заведен при
частния съдебен изпълнител едва в деня на сделката на 13.06.2012 г., т.е. почти
месец след като е съставен. От посочените факти може да се направи извод, че
вторият ответник-приобретател е знаел за заявените вземания от ищцата, както и
е съзнавал при извършване на процесната сделка, че с нея е възможно да се
възпрепятства ищцата да събере вземането си.
Предвид изложените
съображения съдът намира за доказани в процеса всички елементи от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което предявеният иск
следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът,
който своевременно прави искане за тяхното присъждане и който претендира
разноски в общ размер на 10 269,50 лева, от които 1 192,30 лева за
държавна такса, 57,20 лева разноски за обезпечение на бъдещ иск и вписване на
възбрана, 20 лева за платени такси за преписи и съдебно удостоверение и
9 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за който извод
съобрази, че делото не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност;
видна на извършените по делото процесуални действия, броя на проведените
съдебни заседания, както и размерът на дължимия минимален хонорар по Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, който възлиза на 3 883,12 лева.
Ето защо претендираният от ищцата хонорар следва да се намали до размера от
5 000 лева. При съобразяване изложеното и доколкото за другите поискани
разноски са ангажирани доказателства за тяхното извършване на З.И. Д. следва да
се присъдят разноски в общ размер на 6 269,50 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА по иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от З.И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „П.Т.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** и „И.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредитора З.И.И. договор за
прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на
паричен дълг, оформен с нотариален акт № 156, том І, рег. № 6888, дело №
121/2012 г. на нотариус В.М., сключен между „П.Т.“ ООД и „И.“ АД В ЧАСТТА по отношение на СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, А ИМЕННО: 1/ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.302.2.10, разположен
на четвърти етаж във вход „Б“ – секция 2, в сграда № 2 с идентификатор
68134.4359.302.2, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта: едно, с площ от
60,27 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.302.2.42, самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4359.302.2.9, самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.302.2.11, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.302.2.6, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.302.2.14, който представлява по одобрен инвестиционен проект
апартамент № 10, разположен на 4 етаж, кота + 11,40 на вход/секция 2, със
застроена площ по ценообразуване от 60,27 кв.м., състоящ се от: антре, баня с
тоалетна, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня и тераса, при граници
съгласно инвестиционен проект: двор, апартамент № 11 от вход 2, коридор,
апартамент № 9 от вход 2 и апартамент № 12 от вход 3, заедно с припадащите му
се 3,44 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 0,61 % идеални
части от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата,
заедно с прилежащия склад № 10, находящ се под вход „Б“ – секция 2, в сграда №
2, на първи сутерен, кота – 3,60 метра, заедно с припадащите му се 0,02 %
идеални части от общите части на вход „Б“, заедно с 0,01 % идеални части от
правото на собственост върху дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.4359.302, целият с площ от 2 416 кв.м. и 2/
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.302.2.51, разположен на
седми етаж, във вход „В“ – секция 3 в сграда № 2 с идентификатор
68134.4359.302.2, с предназначение на самостоятелния обект – Ателие за
творческа дейност, броя нива на обекта: едно, с площ от 102,92 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4359.302.2.82, самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.302.2.52, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.302.2.48, самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.302.2.79,
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.303.2.47, самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4359.302.2.80, самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.302.2.49, над обекта – няма, който самостотелен обект представлява
по одобрен инвестиционен проект ателие № 1, разположено на седми етаж, кота +
19,80 на вход/секция 3, със застроено площ по ценообразуване от 102,92 кв.в.,
включваща и тераси с площ от 32,50 кв.в., състоящо се от: антре, баня с
тоалетна, гардероб, дневна-трапезария-кухненски бокс, една спалня и две тераси,
при гарници съгласно инвестиционен проект: ателие № 2 от вход 3, коридор,
стълбище, вътрешен двор, ателие № 2 от вход 4 и двор, заедно с припадащите му
се 4,72 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 0,99 % идеални
части от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена
сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4359.302, целият с
площ о 2 416 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.Т.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** и „И.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплатят на З.И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 6 269,50 лева /шест
хиляди двеста петдесет и девет лева и петдесет стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: