Решение по дело №384/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалбата на A.S. (А. С.), роден на 29.12.1984 г. в Украйна, подадена чрез процесуален представител адвокат А. Г., срещу Заповед № 312з-746/22.03.2024 г. на началник група „Миграция“ при ОДМВР-Пазарджик, с която му е приложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Посочено е, че заповедта не е съобразена с принципа за съразмерност, като не е отчетено, че чуждият гражданин има издадено разрешение за пребиваване в Република Полша и семейното му положение. Счита, че липсват мотиви относно срока на приложената ПАМ, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 42з, ал. 3 ЗЧРБ. Липсвало и произнасяне на органа по реда на чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ. Посочва, че липсата на мотиви препятства възможността за преценка доколко приложената ПАМ се явява пропорционална на изискванията на ЗЧРБ и на гарантираните от нормите на КЗПЧОС права на жалбоподателя. Иска се отмяна на заповедта изцяло или в частта й, касаеща Република Полша, както и присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът –– началник група „Миграция“ при ОДМВР-Пазарджик лично и чрез процесуален представител юрисконсулт К. П., изразяват становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

В Докладна записка рег.№ 312р-6998/22.03.2024 г. на младши полицейски инспектор при ОДМВР-Пазарджик е посочено, че на 22.03.2024 г., около 15.05 часа на АМ „Тракия“, км. 58 в посока гр. София е спрян за проверка лек автомобил „Тойота“ с полска регистрация № *** с водач A.S., гражданин на Украйна, който превозва четири лица на видима възраст около 30-40 години и две лица на видима възраст 15-16 години, без документи за самоличност, отговарящи на профила за незаконно пребиваващи чужди граждани на територията на Република България, самоопределящи се като сирийски граждани. Образувано е досъдебно производство със ЗМ № 106/22.03.2024 г. на РУ-Септември по чл. 281 от Наказателния кодекс НК).

Във връзка с докладваното е издадена процесната Заповед № 312з-746/22.03.2024 г. на началник група „Миграция“, с която на посочено правно основание чл. 39а, ал. 1, т. 4, чл. 42з, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, с която на A.S. му е приложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС“ за срок от 5 години за това, че е установен да извършва деяния, съставляващи престъпление по чл. 281 НК във връзка с образуваното ДП и изложеното в докладната записка.

От началника на Затвора-гр. Пазарджик по делото е представено копие от индивидуализиращата страница на украински паспорт № FZ494921 на лицето A.S., валиден до 12.10.2030 г. и копие от КARTA POBYTU (карта за пребиваване) № RR6480105, издадена от Република Полша, валидна до 05.09.2025 г.

По делото са постъпили документи на чужд език, както и копия от титулни страници на паспорти и други документи, подадени от съпругата на жалбоподателя А. С..

Представена е и молба от 30.04.2024 г., подписана от A.S., с която моли съда да преразгледа заповедта за прилагане на ПАМ, забраната за влизане и пребиваване в ЕС да бъде заменена със забрана за влизане и пребиваване в Република България и да му бъде разрешено да се върне при семейството си в Република Полша.

Във връзка с указания на съда по делото е постъпил и приложен протокол от 29.04.2024 г. по НОХД № 566/2024 г. на Районен съд-Пазарджик, с който съдът е одобрил постигнато споразумение, с което A.S. се признава за виновен за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 във вр. с ал. 1 НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години. Определението на съда е окончателно.

При така установеното от фактическа страна и след извършване на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, съгласно който принудителните административни мерки се налагат със заповеди на директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 312з-944/25.04.2018 г. директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил заместник-директора на ОДМВР-Пазарджик и началник на група „Миграция“ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1 ЗЧРБ, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, началникът на група „Миграция“ при ОДМВР-Пазарджик е компетентен да издаде оспорената заповед.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в законоустановената писмена форма като противно на релевираните в жалбата доводи, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Предвид, че жалбата срещу оспорената заповед е депозирана в срок и фактът, че чужденецът е упълномощил адвокат за осъществяване на процесуално представителство, реализирано в пълен обем, съдът приема, че не е нарушено правото на защита на чужденеца.

Оспореният акт е издаден на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ. Съгласно цитираните разпоредби „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“, се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, а именно по т. 4 - има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят е чужд гражданин по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ – гражданин е на Украйна и е установено да извършва деяния съставляващи престъпление по чл. 281 НК. Тези факти безспорно доказват осъществяването на материалноправната предпоставка за прилагане на процесната принудителна мярка, още повече, че образуваното досъдебно производство е приключило с одобрено от РС-Пазарджик споразумение, с което A.S. се е признал за виновен и е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са доводите на жалбоподателя, че сочената от органа материалноправна предпоставка не е единствената, релевантна за прилагане на процесната мярка, тъй като не са отчетени и съобразени обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Последното е необходимо с оглед недопускане чрез прилагане на ПАМ да бъде нарушено основното право на личен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Съгласно чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ при прилагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.

Цитираната разпоредба е приложима по отношение на всяка една мярка, която се прилага по реда на ЗЧРБ и няма правна норма, която да изключва приложението й при прилагане на мярката „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“. В настоящия случай органът не е обсъдил факта, че A.S. има карта за пребиваване № RR6480105, издадена от Република Полша, валидна до 05.09.2025 г., както и че семейството му живее понастоящем там. Органът не е събрал и осъдил абсолютно никакви доказателства за живота и поведението на жалбоподателя, в т. ч. и за семейните му отношения. Несъбирането на доказателства за тези релевантни за законосъобразността на мярката факти и тяхното необсъждане от органа прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като изискванията на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ са националната разпоредба, която пряко регламентира гарантираното от чл. 8, § 1 на КЗПЧОС право на неприкосновеността на личния и семейния живот. Допустимата, с оглед на § 2 на чл. 8 от Конвенцията намеса на държавата в упражняването на това право, следва да бъде надлежно доказана, а в случая, дори от малкото доказателствата по делото е видно, че правото на личен и семеен живот на чуждия гражданин би било накърнено, без да е доказано наличието на предпоставките, при които това е допустимо.

Съдебният контрол върху акта за прилагане на принудителна административна мярка включва и проверка за съответствието му с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В случая заповедта за прилагане на мярката не отчита, че правото на личен и семеен живот на чуждия гражданин би могло да се засегне несъразмерно. Неизследването на описаните обстоятелства, относими към преценката по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна. Задължението на компетентните органи да отчитат обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ е императивно и съответно на прокламирания с чл. 6 АПК принцип на съразмерност.

Изложеното дотук обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, с която по отношение на A.S. е разпоредено „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години, поради което същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР-Пазарджик да бъде осъдена да заплати на адвокат А. Г. такива в размер на 1 000 лв. съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024 г. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност, доколкото възнаграждението е в съответствие с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на A.S. (А. С.), роден на 29.12.1984 г., гражданин на Украйна, Заповед № 312з-746/22.03.2024 г. на началник група „Миграция“ при ОДМВР-Пазарджик

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик да заплати на А. Г. - адвокат от Адвокатска колегия-Пазарджик с личен № **********, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.