Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 28.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 9059 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 16.06.2020г. по гр. д. № 1815/2016г. Софийски районен съд, ГО, 54
състав, е отхвърлен предявеният от „И.П.“ ЕООД срещу ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ
ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА““ иск с правно основание чл. 12 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 2 328 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди при водене на преговори за сключване на договор за продажба
на парцел – частна държавна собственост, находящ се западно от жп сградата в
гр. Елена, до жп прелеза, между железопътния и шосейния път с площ от 20 дка,
изразяващи се в претърпяна от ищеца загуба – плащане на възнаграждение по
договор за изработка на кадастрална карта и кадастрални регистри, сключен с „Л.“
ЕООД във връзка с преговорите за покупко-продажба на парцела.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца „И.П.“ ЕООД, в която са изложени
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи,
както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че от
събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че в резултат
на предприетите от ищцовото дружество за негова сметка разходи, се е стигнало
до обособяване на процесния парцел и нанасянето му в кадастралната карта като
самостоятелен имот. Твърди, че след извършването на тези действия и след
издаването на акт за частна държавна собственост № 2742 от 26.06.2006г.,
ответникът е бил длъжен да предприеме действия за стартиране на процедурата по
отдаване на имота на публичен търг, така както е поел писмен ангажимент, което
действие обаче не било извършено и до настоящия момент. Поддържа, че е налице
хипотеза на виновно бездействие във връзка със задължението за насрочване на
търг за продажба на имота, което е продължило повече от 14 години. Счита
наведените от ответника възражения за неоснователни, тъй като през 2003г. жп
линията в гр. Елена е била закрита като нерентабилна с постановление № 324 от
23.12.2003г. на МС. В жалбата са изложени подробни съображения относно
поведението на ответника във връзка с водените преговори, което според
въззивника следва да се квалифицира като недобросъвестно поведение. Ето защо
счита, че са налице предпоставките за
уважаване на предявения иск.
Насрещната
страна – ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА““ оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че ищецът е бил уведомен, че
разходите за обособяване на парцела следва да бъдат поети за негова сметка.
Освен това действията по разделянето на имота с цел обособяване на реално
определени части следвало да се съгласуват с ПЕПЖИ Горна Оряховица, което обаче
не било сторено. Именно поради липсата на проведена съгласувателна процедура се
е стигнало до нанасянето на имота с грешка в отразяването на начина на трайно
ползване на терена. Твърди, че съгласно ЗЖТ, ЗДС и правилниците за тяхното
прилагане, е неосъществима продажба на терен с начин на трайно ползване „за жп
гара“. По тези съображения е направен извод, че ищецът в качеството му на
възложител по договора за изработка, не е осъществил контрол на изпълнението на
възложената работа относно качеството, етапа на изпълнение и техническите
изисквания към процесния имот. Навеждат се и доводи, че липсва
причинно-следствена връзка между твърдените вреди и непровеждането на процедура
за продажба на имота, тъй като на търга може да се явят и други купувачи, които
да предложат по-висока цена за имота. Това означава, че не се гарантира
безусловното сключване на договор за продажба за процесния имот именно с
ищцовото дружество. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е иск с правно основание чл. 12 от ЗЗД.
За
да постанови обжалваното решение първоинстнационният съд е приел, че ответникът
не е имал противоправно поведение при воденето на преговорите за закупуване на
процесния имот. Този извод е направен въз основа на обстоятелството, че една от
причините за непредприемане на действия по обявяване на търг стои не в
поведението на ответника, а в това на ищеца, който не е предприел действия по
съгласуване на проекта за обособяване на процесния парцел и нанасянето му в
кадастралната карта и кадастралните регистри с ответника, за което е бил
изрично предупреден с писмо от 08.06.2005г. В резултат на посоченото се е
стигнало до поява на пречка за обявяване на търг за продажба на имота,
доколкото същият е описан с предназначение – за железопътна гара, спирка, а
последната е обект на железопътната инфраструктура по смисъла на чл. 1, т. 1 от
ЗЖТ, който е публична държавна собственост съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЖТ и не
може да бъде обект на разпореждане /чл. 7, ал. 1 от ЗДС/. На следващо място,
съдът е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между извършените от
ищеца разходи и поведението на ответника, доколкото продажбата на имоти частни
държавна собственост представлява сложна процедура, включваща провеждане на
търг, издаване на заповед от областния управител за определяне на купувач и
сключване на договор с внеслия цената купувач /чл. 42 и следв. от ППЗДС в
редакция ДВ, бр. 78 от 26.09.2006г./. При провеждане на търг съществува
възможност в него да участват и други лица, които могат да предложат по-висока
цена, поради което не би могло да се гарантира безусловно сключване на договор
с ответника. По тези съображения е направен извод, че извършените от ищеца
разходи са за негова сметка и на негов риск.
Настоящият
съдебен състав счита обжалваното решение за правилно, като във връзка с
доводите във въззивната жалба намира следното:
От представената
по делото молба с вх. № 94-АД-2360/25.03.2005г., изпратено от „И.П.“ ЕООД до
ответника, се установява, че ищцовото дружество е изразило желание да закупи от
НК „ЖИ” парцел, находящ се западно от жп сградата в гр. Елена, до жп прелеза,
между железопътния и шосейния път с площ над 20 дка. В отговор на молбата,
Централното управление на НК „ЖИ” е уведомило ищеца, че описаният от него
парцел е част от поземлен имот № 001170 с площ от 60 585 кв.м., в землището
на гр. Елена, като НК „ЖИ” не възразява при наличие на техническа възможност „И.П.“
ЕООД да извърши за своя сметка заснемане и обособяване на имота, спазвайки
минимално допустимото съгласно Закона за железопътния транспорт разстояние –
6.00м. от крайната релса на железния път. В отговора си ответникът е посочил
още, че действията по разделяне на имота с цел обособяването на реално
определени части следва да бъдат съгласувани с ПЕПЖИ – Горна Оряховица, а при
наличие на всички необходими документи ПЕПЖИ – Горна Оряховица да направи
предложение за продажба. НК „ЖИ” изрично е информирало ищцовото дружество, че
съгласно действащата нормативна уредба продажбата на имоти – частна държавна
собственост се извършва чрез търг, след разрешение на Управителния съвет на
компанията и министъра на транспорта и съобщенията
Към исковата
молба е приложен и договор за изработка от 16.07.2005г., сключен между ищеца и
„Л.” ЕООД. С него „И.П.“ ЕООД е възложил на изпълнителя „Л.” ЕООД дейности по изработване
на кадастрална карта и кадастрални регистри на жп гара Елена, собственост на
„ПЕПЖИ” – гр.Горна Оряховица – съгласно техническо задание, срещу задължение за
заплащане на възнаграждение в размер на 1 940 лева без ДДС. Между страните
по него е уговорено, че изпълнителят следва да предаде изработеното съобразно
чл. 1 от договора на СК – гр.Велико Търново в срок от 60 дни от датата на
сключването му, като в чл. 10 е посочено, че окончателното заплащане на
работата ще се извърши до три работни дни след докладване и приемане на
материалите от приемателна комисия. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора
изпълнителят е поел задължение да отстрани за своя сметка допуснатите от него
грешки, пропуски, непълноти или несъответствия с действащите нормативни
документи, които са констатирани след приемане на работите. В чл. 11 страните
са предвидили, че приемането на изпълнената работа се извършва по определен ред
от комисия, като за целта се подписва протокол, а самото предаване на
материалите по извършения и приет обект става съгласно ЗКИР, условията и реда
по Наредба № 3/28.04.2005г. на МРРБ.
По делото не е
спорно, а и това се установява от приетите фактури, че ищецът е заплатил
авансово на изпълнителя по договора за изработка сума в общ размер на 1 164
лева с ДДС.
Към договора е
подписан и анекс от 01.09.2005г., представен по делото и неоспорен от страните,
в който е договорено, че „Л.” ЕООД приема ангажимента да съдейства за решаване
на евентуални проблеми до пълното им отстраняване, включително и за оценка на
материалните активи, собственост на ПЕПЖИ Горна Оряховица, без допълнително
заплащане.
От представеното
писмо с вх. № 05-078/09.12.2005г., се установява, че „Л.” ЕООД е информирало
ищеца, че във връзка с подписания договор от 16.07.2005г. е предало обекта на Служба
кадастър – гр.Велико Търново на 12.10.2005г., като има заповед за откриване на
процедура по ККР от 09.11.2005г. и че ККР е предаден с протокол за приемане № 145/01.12.2005г.,
поради което намира, че са изпълнени всички договорености и следва да бъде
извършено окончателно плащане.
Въз основа на
приложен по делото приемо-предавателен протокол, подписан от представители на „Л.”
ЕООД и ищцовото дружество, се установява, че „И.П.” ЕООД е приел без забележка
извършеното по договора за изработка от 16.07.2005г., като е заплатило по
фактура № 322/26.01.2006г. сума в размер на 1 164 лева с ДДС,
представляваща окончателно плащане по договора.
По делото е
прието писмо от 11.10.2005г. на регионалния управител на НК „ЖИ” до СГКК Велико
Търново, с което се моли на основание чл. 35б от ЗКИР да бъде открито
производство за изработка на кадастрална карта и кадастрални регистри за
територията на ЖП гара Елена и за терените на ЖП линиите и имотите на ПЕПЖИ Горна
Оряховица, като е посочено, че средствата за финансиране са осигурени съгласно
договор от 16.07.2005г., приложен към писмото.
С писмо от
31.03.2009г. ищцовото дружество е поискало информация от НК „ЖИ” дали има
готовност за обявяване на търг за закупуване на процесния парцел, като посочва,
че е заплатило за изработката на КККР сума в размер на 2 328 лева с ДДС. В
отговор на същото ответникът е уведомил „И.П.“ ЕООД с писмо с изх. № 47-608/07.05.2009г.,
че имотът е обособен като поземлен имот № 503002 в картата на възстановената
собственост /КВС/ на землището на гр. Елена, както и че към настоящия момент
няма готовност за продажба по следните причини: в скицата за имота неправилно
било отразено, че неговото предназначение е за „жп гара“, а в съставения акт за
частна държавна собственост /АЧДС/ е допусната грешка при изписването на номера
на имота. Посочено е още, че след нанасяне на съответните корекции в КВС и в
АЧДС ще бъдат предприети действия за продажба на имота по реда на ЗДС и ППЗДС.
От представената
по делото скица № 15-126374-22.03.2017г. за поземлен имот с идентификатор
27190.503.2 се установява актуалният статут на същия имот. Имотът е нанесен с
посочения идентификатор в кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-04-172/30.12.2005г. на началника на СГКК – Велико
Търново, с площ от 11 861 кв.м., трайно предназначение на територията –
територия на транспорта; начин на трайно ползване – за железопътна гара, спирка,
с посочен собственик – НК „ЖИ“ – ПЕПЖИ.
За процесният
имот е съставен акт за частна държавна собственост № 2742 от 26.06.2006г.,
съгласно който незастроен поземлен имот № 27190.503.2 по КВС гр. Елена от
11 864 кв.м. - жп гара, е предоставен за управление ***, Предприятие за
експлоатация и поддържане на железопътна инфраструктура Горна Оряховица – чл. 9
от ЗЖТ.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Специалната отговорност за обезщетяване на вреди, предвидена в разпоредбата
на чл. 12 ЗЗД, визира в най-общ вид
задължението за добросъвестност в отношенията между страните при водене на
преговорите и сключването на договори и последиците от неговото нарушаване.
За да бъде
уважен иск по чл. 12 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на
преддоговорни отношения между страните по делото, при които ответникът да е
проявил недобросъвестно поведение, довело до причиняването на вреди на ищеца,
представляващи претърпени загуби, т.е. ищцовото дружество да е понесло
намаление на имуществото си поради несключване на договора /направените разходи
по неосъществилото се прехвърляне на имота/ – в този смисъл решение №
51/22.03.1994г. по гр.д. № 585/1993г., на ВС, ІV ГО.
В правната теория и
съдебната практика е разяснено съдържанието на задължението за добросъвестно
водене на преговори и сключването на договори, което се свежда до следните
хипотези: 1/ задължение за уведомяване за значими обстоятелства, които биха
обусловили решението на насрещната страна да сключи или да не сключи договора;
2/ задължение да не се прекъсват неоснователно преговорите; 3/ задължение за
извършване на проверка за правни пречки пред сключването на договора; 4/
задължение за полагане на грижа за предотвратяване на увреждане на другата
страна при опитване на предмета на бъдещия договор; 5/ задължение за полагане
на дължимата грижа, за да не се допусне грешка от насрещната страна; 6/
задължение да се действа с надлежна представителна власт – ако се действа чрез
представител; 7/ задължение да не се опорочава волята на другата страна чрез
измама, заплаха, възползване от крайната й нужда или от особеното й състояние и
т.н. и др. В конкретния случай се твърдят факти относими към втората хипотеза –
неоснователно бездействие от страна на ответника по осъществяване на
задължението му да обяви търг за продажба на имота.
Настоящият
съдебен състав счита предявения иск за неоснователен по следните съображения:
По делото е
установено по несъмнен начин, че процесният имот е обособен и нанесен като
самостоятелен имот с идентификатор 27190.503.2 в кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-04-172/30.12.2005г. на
началника на СГКК – Велико Търново, с площ от 11 861 кв.м., трайно
предназначение на територията – територия на транспорта; начин на трайно
ползване – за железопътна гара, спирка, с посочен собственик – НК „ЖИ“ – ПЕПЖИ.
Безспорно терен, отреден за железопътна гара и спирка, попада в обхвата на § 1,
т. 1 от ДР на ЗЖТ, в която са определени обектите на железопътната
инфраструктура. А според чл. 3, ал. 1 от ЗЖТ обектите на железопътната
инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за
изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се
осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НК
"ЖИ") или от търговци, на които е възложена концесия, при условията и
по реда на Закона за концесиите. В случая процесният имот е нанесен в
кадастралната карта с посочено трайно предназначение – за железопътна гара, спирка. Между страните по
делото не е спорно обстоятелството, че отразеното в кадастралната карта и
кадастралните регистри трайно предназначение на имота не отговаря на
действителното му предназначение, което е пряко относимо към преценка дали
имотът има характер на публична или частна държавна собственост. Това от своя
страна определя и режимът за разпореждане с имота. Действително, наличието на
обекти на железопътната инфраструктура в един недвижим имот, обособен като
такъв в изработена по реда на ЗКИР кадастрална карта, само по себе си не
обосновава извод, че целият имот има статут на публична държавна собственост
независимо от начина, по който обектите са ситуирани в имота. Необходимо е да
се установи още дали съществуват в тези имоти и други сгради и съоръжения,
които не представляват обекти на железопътната инфраструктура и каква е
прилежащата им площ.
От събраните по
делото доказателства се установява, че при изработване на кадастралната карта
за процесния имот не са спазени изискванията на чл.
25 ЗКИР и не е съобразено предназначението на обособения имот. Кадастралната
карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по
отношение на правото на собственост. Нейната цел и функция е да отрази пълно и
точно актуалното състояние на поземлените имоти - местоположение, граници,
размери, предназначение. Основно изискване на ЗКИР е отразените в кадастралната
карта граници на поземлените имоти да съответстват на обема на правото на
собственост. Установената грешка при отразяване на трайното предназначение на
имота може да бъде отстранена. В случая лицето, което е задължено да предприеме
действия по отстраняване на тази грешка, е изпълнителят по договора за
изработка – „Л.“ ЕООД, което пряко произтича от уговореното в чл. 6, т. 5 от
договора, както и от сключения анекс от 01.09.2005г. Възложителят „И.П.“ ЕООД е
бил уведомен за допуснатата грешка с писмото от 07.05.2009г., поради което е
следвало да информира изпълнителя с оглед предприемане на действия по
отстраняване на допуснатата грешка при отразяване на трайното предназначение на
имота.
С оглед
изложеното се налага извод, че поведението на ответника при водене на преговорите
не е недобросъвестно. Настоящият съдебен състав счита, че обособяването на
процесния имот и нанасянето му в кадастралната карта и кадастралните регистри,
не е завършено с оглед констатираната грешка по отношение на трайното
предназначение на имота, задължение за отстраняване на която е било вменено на
третото лице помагач - „Л.” ЕООД, а не на НК „ЖИ”. Предвид това, настоящият
състав приема, че по делото е категорично доказано, че в преддоговорните
отношение между ищцовото дружество и НК
„ЖИ”, ответникът е бил добросъвестен, поради което не е материално легитимиран
да отговаря по реда на чл. 12 от ЗЗД за твърдените вреди.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С
оглед цената на предявения иск и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121882 от 16.06.2020г., постановено по гр.д. № 1815/2016г. по описа на
СРС, ГО, 54 състав.
ОСЪЖДА „И.П.“ ЕООД, с ЕИК*******, седалище и адрес на управление *** да заплати
на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА““, с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Л.“ ЕООД, с ЕИК *******.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.