№ 313
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330203159 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0438-000618 от
08.06.2020 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с
което на ЕМ. Д. Д., ЕГН: **********, са наложени административни
наказания, както следва: за нарушение на чл. 104А от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложена– глоба в размер на 10
/десет/ лева. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6
точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния
си представител – адв. С.П., моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. До съда е депозирана писмена молба-становище, в която се
излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление, като се
претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При
1
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.06.2020 г. около 14.05 часа жалбоподателят Д. управлявал лек
автомобил "Тойота Корола", с рег. № **********, собственост на фирма
„Мого България“ ЕИК *********, в гр. Пловдив по ул. "С.Б." № **. В това
време същият бил забелязан от полицейски автопатрул, в близост, към 03 РУ
Пловдив, че докато управлява процесното МПС, използва телефон без „хендс
фрий“. Това накарало полицейските служители, свид. В. В. Л. и колегата му
Ц. Н. Ц., да спрат конкретния автомобил и водача му Д. за проверка. В хода
на проверката констатирали, освен че жалбоподателят по време на движение
на моторното превозно средство използва мобилен телефон без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му,
но и че същият не представя контролен талон към СУМПС, след поискването
му.
За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 598212 от
03.06.2020 г. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 104А от
ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
Д., който подписал акта без възражения. Получил и препис от него.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
ЕМ. Д. Д., са наложени административни наказания, както следва: за
нарушение на чл. 104А от ЗДвП на осн. чл. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 100, л. 1, т.1 от
ЗДвП на осн. чл. 183, ал.1, т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
/двадесет/ лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства – показанията на актосъставителя Л., разпитан в
2
качеството на свидетел, който потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Противоречие в събраните гласни и писмени
доказателства, относно релевантните по делото факти, не се наблюдава,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Относно нарушението по чл. 104А от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.
104А от ЗДвП. Тази законова норма забранява на водачите на МПС да
използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен при наличието на устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете. Установява се по делото, че на 03.06.2020 г. около
14.05 часа жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил "Тойота Корола", с
рег. №**********, собственост на фирма „Мого България“ ЕИК ********* в
гр. Пловдив по ул. "С.Б." № **, като е използвал мобилен телефон, без да има
устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.
С оглед извършеното нарушение по чл. 104А от ЗДвП правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 6
от ЗДвП, като е наложено административно наказание – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева. Размерът на наложеното наказание е фиксиран в закона и не
подлежи на преоценка от страна на съда.
Вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение е
доказано по несъмнен начин. Доказателства в тази насока са не само
свидетелските показания на Л., като актосъставител, но и приложения по
делото редовно съставен АУАН с бл. № 598212 от 03.06.2020 г., който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. От страна на жалбоподателя не е оборена материалната
доказателствена сила на акта, като последният дори не е изложил възражения
при съставянето и връчването на АУАН. А в жалбата единствено се твърди,
че констатираното от актосъставителя не отговаря на истината.
Относно нарушението по чл. 101, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Нарушението е правилно подведено под така определената в АУАН и НП
материална норма. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай,
както в АУАН, така и в НП са описани достатъчно ясно установените при
3
проверката факти и са спазени законовите изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Описани са ясно действията на
жалбоподателя по управление на МПС, място и време на това управление.
Описано е също така и какви документи не е представил и съответно не е
носил при проверката жалбоподателят. С оглед на всичко това според
настоящия съдебен състав са описани всички съставомерни действия на
жалбоподателят, за да разбере последният какви факти са преценени от
актосъставителя и наказващия орган като такива, с които се осъществяват
административните нарушения, чиято правна квалификация е дадена в
съставените надлежно АУАН и НП.
В тази връзка, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи
описание на нарушението, от което не ставало ясно какво бил извършил
жалбоподателят. На първо място лишено от всякаква житейска логика е
поведение на жалбоподателя при което в хода на извършвана от контролните
органи проверка той да не представи изисканият от него контролен талон към
СУМПС, въпреки че се намира в него. Прави впечатление и това, че самият
жалбоподател подписва съставеният АУАН без възражения. Нещо повече, и в
подадената жалба същият не твърди по време на проверката да е носил със
себе си контролен талон към СУМПС, но да не го е представил. Дори и да се
приеме, че е налице процесуално нарушение при съставянето на АУАН и НП,
то не е от категорията на съществените. В случая, не се касае за добавяне на
съставомерен признак, поради което не се споделя и възражението с
наказателното постановление да се вменявало във вина на жалбоподателя
ново и различно деяние. В този смисъл жалбоподателят много добре е разбрал
за кое свое поведение от фактическа страна е наказан, а правото му на защита
не е ограничено по никакъв начин, като сочените доводи от жалбоподателя
целят единствено освобождаването му от отговорност на формално
основание.
С оглед извършеното нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност по чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр.2 от ЗДвП, като е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10 /десет/ лева. Размерът на наложеното наказание е
фиксиран в закона и не подлежи на преоценка от страна на съда.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в
4
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено
изцяло.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер между 80 лв.
и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия, съдът определя минималния размер от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-0438-000618 от
08.06.2020 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с
което на ЕМ. Д. Д., ЕГН: **********, са наложени административни
наказания, както следва: за нарушение на чл. 104А от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложена– глоба в размер на 10
/десет/ лева.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив
5
сумата в размер 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6