Присъда по дело №557/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	25
Дата:	13 ноември 2023 г. (в сила от 29 ноември 2023 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20235620200557
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Свиленград, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело частен характер № 20235620200557 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Я. Й., роден на ********** година в
град Нова Загора, област Сливен, български гражданин, живущ в град
************* област Сливен, неженен, ЕГН **********, неосъждан –
реабилитиран по право, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.09.2023 година в град
Свиленград, област Хасково, причинил на П. Щ. Щ. с ЕГН ********** от
град Свиленград, област Хасково, разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК – оток и кръвонасядане на челото, порезни рани по
челото и по гръбната повърхност на външния нос и множество повърхности
порезни рани и драскотини по челото и лицето в дясно - престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 305,
ал. 5 от НПК, вр.чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
„ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет
лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
На основание чл. 45, вр.чл. 52 от ЗЗД, ОСЪЖДА М. Я. Й. с ЕГН
1

********** от град ************* област Сливен, ДА ЗАПЛАТИ на П. Щ.
Щ. с ЕГН ********** от град ***********, област Хасково, сумата от 1 500
лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените
от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
19.09.2023 година до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск за сумата над 1 500 лв. до 2 000 лв. като недоказан по
размер.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия М. Я. Й.
с ЕГН ********** от град ************* област Сливен, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград,
сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща дължима държавна такса в
производство по НЧХД № 557/2023 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА М. Я. Й. с ЕГН
********** от град ************* област Сливен, ДА ЗАПЛАТИ на П. Щ.
Щ. с ЕГН ********** от град ***********, област Хасково, сумата от от 12
лв. (дванадесет лева), представляваща направените по делото разноски за
заплатена държавна такса.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА М. Я. Й. с ЕГН ********** от град
************* област Сливен, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. М. от
Адвокатска колегия - Разград, сумата от 875 лв. (осемстотин седемдесет и пет
лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие на
П. Щ. Щ. по НЧХД № 557 по описа на Свиленградския Районен съд за 2023
година.
Присъдата подлежи на жалба в 15 - дневен срок, считано от днес пред
Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 25 от 13.11.2023 година
по НЧХД № 557/2023 година на Районен съд – Свиленград

С Разпореждане № 1288 от 13.10.2023 година, Съдия при Районен съд -
Свиленград предава на Съд по обвинение от частен характер подсъдимия М.
Я. Й., роден на ********** година в град Нова Загора, област Сливен,
български гражданин, живущ в град ******************, област Сливен,
неженен, ЕГН **********, неосъждан – реабилитиран по право, за това, че на
19.09.2023 година в град Свиленград, област Хасково, причинил на П. Щ. Щ.
с ЕГН ********** от град Свиленград, област Хасково, разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – оток и кръвонасядане на
челото, порезни рани по челото и по гръбната повърхност на външния нос и
множество повърхности порезни рани и драскотини по челото и лицето в
дясно - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което НК предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.
С Определение на Съдия–докладчика, постановено в открито съдебно
заседние на 13.11.2023 година, на основание чл. 84 и сл. от НПК е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от П. Щ. Щ. с ЕГН ********** от град
Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 36, област Хасково, със съдебен адрес:
град Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат Е. М.,
срещу М. Я. Й. за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деянието.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.
3 от НПК в отсъствие на подсъдимия М. Я. Й., тъй като
1./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко умишлено престъпление;
2./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
3./ редовно е призован подсъдимият за датата на днешното съдебно
заседание;
4./ не е посочил уважителна причина за неявяването си и
5./ изпълнена е процедурата по чл. 252, ал. 4 от НПК – съобщено е на подсъдимия за датата на съдебното заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.
В съдебно заседание, редовно призован, частният тъжител и граждански
ищец П. Щ. Щ., се явява. За него се явява и процесуален представител
(повереник) – адвокат Е. М., която поддържа Тъжбата против М. Я. Й., счита
че престъплението е безспорно доказано и пледира Съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание, както и да
1

уважи предявения граждански иск в пълния му размер, ведно със законната
лихва, както и да бъдат присъдени на Щ. направените разноски по делото за
заплатена държавна такса. Адвокат М. претендира за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата (ЗА).
В съдебно заседание процесуалният представител (назначен служебен
защитник при условията на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК) на подсъдимия –
адвокат М. Д., пледира за освобождаване на подсидимия от наказателна
отговорност и прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК като бъде наложена
Глоба в минималния размер предвид наличието на смекчаващи вената
обстоятелства. Пледира, че размерът на гражданския иск е завишен, поради
което следва да бъде уважен в по-нисък такъв.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
М. Я. Й. е роден на ********** година в град Нова Загора, област
Сливен, с ЕГН **********. Български гражданин е. Живее в град
******************, област Сливен. Не е женен. Не е осъждан –
реабилитиран е по право за всяко едно от осъжданията му - констатацията за
съдебното минало на подсъдимия са изведени от приложената Справка за
съдимост, Бюлетини и Писмо относно изтърпяване на наказанията.
Видно от Харектиристичната справка по местоживеене, изготвена от
**************** – МлПИ в РУ – Нова Загора към ОДМВР – Сливен,
подсъдимият няма ненавършили пълнолетие деца, има криминалистическа и
съдебна регистрации.
Частният тъжител и граждански ищец П. Щ. Щ., свидетелят
***************** и подсъдимият М. Я. Й., познат с прякора „Цъто” на дата
19.09.2023 година се намират в град Свиленград, област Хасково, в парк
Младежки, където се провежда ежегодния есенен панаир. Трите лица са
работници в увесилителни паркове и в тази връзка по служба се намират на
есенния панаир, като Щ. и *********** работят при един и същ работодател.
Подсъдимият започва да говори глупости и да псува, което поведение
притеснява Щ. и *********** и те му правят забележка, защото ги
притеснява и защото искат да ги поговорят. Тогава подсъдимият взема
стъклената бутилка с уиски, което употребява и надига с ръка бутилката за
удар към Щ. и ***********, но последният успява да се дръпне назад и
подсъдимият удря Щ. в главата и по-точно в областта на лицето – челото и
носа, като потича много обилно кръв. В резултат на болката Щ. припада.
*********** и шефът им водят Щ. в Центъра за спешна медицинска помощ в
Свиленград, където му е оказана такава като му е направена хирургична
обработка на раните и му е издаден Фиш. Междувременно пристигат и
полицейски служители, които получават сигнал на спешния ЕЕН 112 за
случилото се. В резултат от побоя Щ. се чувства подтиснат и има страх да не
2

бъда отново ударен от Й.. Отделно от това изпитва и ежедневна болка в
областта на главата и носа и има затруднения с дишането през носа, като все
още на моменти не се чувства добре.
На следващия ден Щ. посещава в град Стара Загора съдебния лекар – д-
р Тодор Пасев и се снадбява след извършения му преглед със
Съдебномедицинско удостоверение № 88-II/2023 г., в което е посочено, че
има оток и кръвонасядане на челото, порезни рани по челото и по гръбната
повърхност на външния нос и множество повърхности порезни рани и
драскотини по челото и лицето в дясно, които травматични увреждания
представлялат разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК и че уврежданията са причинени от действието на предмети с остри
ръбове и могат да се получат при нанасяне на удар с бутилка и последващо
нараняване от счупените стъкла.
Приложена е и преписката на РУ – Свиленград образувана по случая, в
която е приложено Сведение, написано и подписано от М. Й., в което сочи, че
действително е ударил в областта на главата Щ. с бутилка от уиски.
Съдът кредитира и дава вяра на разпитания свидетел, макар формално
за същият да е налице хипотетична заинтересованост от крайния изход на
делото, доколкото свидетелят явно е в приятелски отношения с частния
тъжител и граждански ищец, поради което и има интерес с показанията си да
благоприятства процесуалното положение на П. Щ. Щ., но не това е
основният критерий за доказателствената оценка на неговите показания. По–
съществено значение има вътрешната последователност и убедителност,
безпротиворечивост, логичност и добросъвестност на показанията му.
Анализът на съдържанието на неговите показания, сочи на едно
добросъвестно пресъздаване на фактите, които е възприел. Свидетелят
отговори на всички поставени му въпроси, като в показанията му няма
противоречия. Преди всичко следва да се посочи, че тези показания не
намират нито едно опровержение в събраната доказателствена съвкупност, на
която Съдът дава вяра. Същите се явяват подробни, последователни, логични,
еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви. Това позволи на настоящия
Съдебен състав да изгради цялостно и правдиво описание на фактологията по
делото. Ето защо Съдът оцени този свидетел като достоверен и надежден
източник на информация, т.е. като убедителен. При това положение няма
основание да се откаже кредитиране на показанията на ангажирания от
частния тъжител и граждански ищец свидетел, макар същият да е близък като
разбира се се взе предвид неговата заинтересованост. Като се прецени и
обсъди всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че са събрани
достатъчно доказателства за нанесен физически побой на тъжителя П. Щ. на
инкриминираните по Тъжбата време и място, при който му са били
причинени и инкриминираните увреждания.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че е налице
несъотвествие в часа на деянието – в част от документи е посочено 00.30 –
01.00 часа, а в друга – 04.00 – 05.00 часа, но това не представлява основание
3

за оправдаване на подсъдимия, тъй като данните относно мястото и датата на
деянието са категорични и неопровержими.
Също за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в
Докладна записка с рег.№ 351р-22561 от 28.09.2023 година е допусната
техническа грешка относно датата на деянието, която на едно место е
посочена като 18.09.2023 година; но явно става дума за техническа грешка,
тъй като и в самата цитирана Докладна и в другите документи по
полицейската преписка е посочена вярната дата на престъплението:
19.09.2023 година, включително в Докладната записка, съставена от
полицейския служител, посетил мястото на инцидента – Димитър Михайлов.
Всичко гореизложено дава основание на Съда да възприеме като истина
поддържаната от частния тъжител и граждански ищец позиция, доколкото
същата не намери сериозно опровержение в доказателствата по делото.
Предвид всичко гореизложено Съдът даде вяра именно на гласните
доказателствени източници – свидетелските показания на
*****************, като базира правните си изводи основно на данните,
получени от тях.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти. Представените Съдебномедицинско
удостоверение и Фиш за спешна медицинска помощ са официални документи
по смисъла на чл. 93, т. 5 от Допълнителната разпоредба на НК и
удостоверяват определени обстоятелства, констатирани от оторизирани
медицински лица в кръга на службата им при извършен личен преглед на
частния тъжител. Данните, отразени в тези документи установяват механизма
на причиняване на увреждането и самото увреждане. Съдебният лекар (д-р
Тодор Пасев), е установил, че получените увреждания отговарят да са
получени по начина, описван от частния тъжител, а именно да е от
действието на остър предмет и могат да се получат при нанасяне на удар с
бутилка и последващо нараняване от счупените стъкла.
Липсва противоречие в събраните доказателства и доказателствени
средства относно датата и мястото на извършване на деянието.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият М. Я. Й. е
осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.
По правната квалификация на деянието:
С оглед наличните по делото неоспорени писмени документи, Съдът
приема, че на частния тъжител е причинена лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Налице е лека телесна повреда по
4

смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК когато са налични увреждания на целостта на
тъканите (рани), изискващи някаква медицинска, хирургична или друга
обработка или такива увреждания, които в една или друга степен нарушават
присъща, обичайна функция (двигателна, сетивна или друга), свързана с
организма на човека. В конкретния случай е налице нарушение на целостта на
кожата. Т.е. установените, понесени от частния тъжител увреждания – оток и
кръвонасядане на челото, порезни рани по челото и по гръбната повърхност
на външния нос и множество повърхности порезни рани и драскотини по
челото и лицето в дясно, са съставомерни по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като се
надхвърлят страданията и болките и уврежданията му се изразяват в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По деянието:
Обект на това престъпление са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Анализирайки доказателствената маса, Съдът намира, че фактическото
обвинение, очертано в Тъжбата, се установява по изисквания от процесуалния
закон несъмнен начин, по следните съображения:
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от
състава на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК. Нанасянето на удара спрямо
частния тъжител Щ., довело до причиняването на контузионните увреждания,
са безспорно установени от анализа на събраните по делото доказателства. В
този ред на мисли от обектива страна на 19.09.2023 година в град Свиленград,
област Хасково, М. Я. Й. е причинил на П. Щ. Щ. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в оток и
кръвонасядане на челото, порезни рани по челото и по гръбната повърхност
на външния нос и множество повърхности порезни рани и драскотини по
челото и лицето в дясно.
Уточнени са видът и характерът на телесната повреда, която е лека
такава по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като се доказа, че причинените
оток и кръвонасядане на челото, порезни рани по челото и по гръбната
повърхност на външния нос и множество повърхности порезни рани и
драскотини по челото и лицето в дясно на П. Щ. представляват разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в каквато насока е и
константната съдебна практика относно този вид телесни повреди. В тази
насока е и Съдебномедицинското удостоверение, което както вече бе
посочено Съдът кредитира, както и другите доказателства по делото, а
именно гласни такива и Фиша за спешна медицинска помощ.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Действал в
състояние на вменяемост; разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
5

настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Бил е наясно, осъзнавал е, че с удара, който нанася на
пострадалия П. Щ. с оглед на неговата сила и твърдостта и материала на
използвания предмет ще причини сериозни телесни повреди на пострадалия и
е целял именно това.
Субектът на престъплението има качеството на наказателно отговорно
лице - пълнолетно и вменяемо. Авторът на деянието е установен по безспорен
начин в производството, както и изпълнителното деяние по време, начин,
място и механизъм на извършване.
Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни елементи
от състава на престъплението, както и причинна връзка между
изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца Й..
По вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, Съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно: принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация
на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 130, ал.
1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до 2
години или наказание „Пробация” (както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение).
По делото няма законна пречка при реализирането на отговорността на
подсъдимия за извършеното деяние да се приложи чл. 78а от НК, тъй като са
налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на
посочената разпоредба за освобождаване на подсъдимия М. Я. Й. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
за извършеното от Й. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК, както вече бе посочено, се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 2 година или наказание „Пробация”; подсъдимият
М. Й. не е осъждан за престъпление от общ характер – реабилитарн е; не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата
на извършване на процесното престъпно деяние: реабилитеран е; той не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този момент, според правната теория и съдебната
практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл.
78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е
от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото
приложение. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки М. Я. Й. следва да бъде признат за виновен в извършване на
6

престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума
на ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на М. Й., Съдът взе предвид като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта му. Фактът, че подсъдимият не е осъждан е
основание за прилагане на чл. 78а от НК. По тази причина няма как да бъде
взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е
неосъждан. Като отегчаващо вината обстоятелство се констатираха факта, че
има нанесени няколко травматични увреждания.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България, регулиращо
обществени отношения, свързани с човешкото здраве и телесна
неприкосновеност, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на живота и здравето на личността.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – не дължи издръжка на
ненавършили пълнолетие деца.
С оглед на гореизложеното, при уравновесяване на смекчаващото и
отегчаващото вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност
на деянието и на дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която призна
подсъдимия М. Й. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му
наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от
НК за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв. В този смисъл, Глобата в наложения размер
според Съда се явява справедливо наказание, което съответства на тежестта
на извършеното от него.
Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвика
положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение
в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността
на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
7

превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието би допринесло
със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него М. Й. ще
бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
нарушения на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане
на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно -
да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
Подсъдимият следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Относно гражданския иск:
С оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимия, се явява доказан по
основание предявеният от П. Щ. Щ. граждански иск на основание чл. 45, ал. 1
от ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба
вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД следва от страна на
гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия състав на
деликта, а именно: противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на
това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на
подсъдимия е да я опровергае.
При така посочените елементи от фактическия състав на деликта,
настоящият Съдебен състав намира за доказано осъществяването на всеки
един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Й. по
реда на чл. 45 от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда срещу
подсъдимия, поради което следва да се приеме за доказано извършването на
деянието от този подсъдим, както за доказани следва да се приемат неговата
противоправност и вината на извършителя.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за
доказани по делото. Безспорно по делото се установи, че след побоя на
19.09.2023 година, гражданският ищец П. Щ. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, стрес, неудобство, страх и морални страдания.
Това се установи от свидетелските показания. Всичко това няма как да не
доведе до дискомфорт в ежедневието му, изпитване на морални страдания от
8

случващото се с него, психически шок и физически болки. Всичко това е
повлияло на личното му достойнство и самочувствие. Така описаните
последици от побоя Съдът намира за претърпени от страна на гражданския
ищец Щ. неимуществени вреди – болки, страдания, страх и неудобство,
подробно описани по-горе. Така причинените на гражданския ищец Щ.
неимуществени вреди са резултат от престъпното деяние, съставляващо
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието,
доколкото същите са настъпили вследствие на побоя.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва
да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда и по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4 от 1964 година на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от
Съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесна повреда, каквато е налице в разглеждания по настоящото дело
случай, са характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които
то е извършено и последиците от това увреждане. В случая, с оглед характера
и тежестта на уврежданията на гражданския ищец Щ. (лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и кръвонасядане на челото, порезни рани по челото и по
гръбната повърхност на външния нос и множество повърхности порезни рани
и драскотини по челото и лицето в дясно, която е причинила разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК), продължителността на
претърпените от пострадалия болки и страдания (и към настоящия момент
изпитва все още понякога болка), обстоятелствата, при които е станало
(нанесен е удар със стъклена бутилка), трудоспособна възраст на подсъдимия
Й., фактът, че са нанесени няколко травматични увреждания и
обстоятелството, че характерът и тежестта на уврежданията обаче не е извън
типичните за подобен вид деяния, настоящият състав на Районен съд –
Свиленград счита, че справедливото обезщетение за претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди възлиза на 1 500 лв. За да определи
точно този ръзмер Съдът взе предвид факта, че претърпените телесни
увреждания са в областта на лицето, в близост до жизнено важен орган, а
именно: окото; същевременно е извършено с предмет с остър режещ ръб.
Искът по чл. 45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 2 000
лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се
доказаха претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична
стойност.
Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец сумата в размер
на 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
9

увреждането – 19.09.2023 година до окончателното му изплащане, предвид
искането в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня
на деликта.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са направени действително разноски от
страна на частния тъжител и граждански ищец в размер на 12 лв. за държавна
такса. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния
тъжител и граждански ищец направените от него разноски за държавна такса.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и следващата се по
закон държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 60 лв.
съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Относно адвокатското възнаграждение на адвокат М. за
предоставената от нея безплатна правна помощ на П. Щ. Щ.:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, Съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
частния тъжител и граждански ищец своевременно е заявена претенция за
заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал частния тъжител и граждански ищец по делото. В
представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна
защита и съдействие от 21.09.2023 година, сключен между П. Щ. Щ. и
адвокат Е. Г. М., изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. като
безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
10

ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е
инициирано по Жалба на частния тъжител П. Щ. Щ., който е бил
представляван по делото от надлежно упълномощения адвокат Е. М., а
подсъдимият е признат за виновен на основание чл. 78а от НК и е осъден да
заплати обезщетение за причинените от престъплението неимуществени
вреди. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от
нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК право – при признаване на подсъдимия за
виновен, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Тъжбата е имал
такъв, да се възстанови от признатия за виновен подсъдим.
Предпоставките на закона за осъждане на подсъдимия да заплати на
частния тъжител и граждански ищец адвокатско възнаграждение са налице,
поради което следва да се уважи искането на процесуалния представител на
частния тъжител и граждански ищец за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 13, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на
875 лв. за настоящата инстанция като се съобрази с факта, че гражданският
иск не бе уважен в цялост.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11