Решение по дело №214/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

            Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „О.Л.“ ЕООД ***, представлявано от ***, против Решение № 69/02.03.2025 г. постановено по АНД № 1123 по описа на Районен съд /РС/ – Враца за 2024 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ - гр. София, Наказателно постановление /НП/ № 006119/02.12.2024г., с наложената „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., на основание чл. 45 ал.1 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ - за нарушение на чл.11 ал. 1 т.9а и т.12 от същия закон.

            В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че няма извършени нарушения от дружеството и има допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и оспореното решение. Твърди се и маловажност на случая. Иска се отмяна на решението.

           Пред настоящия съд в с.з. не се явява представител на касатора - „О.Л.“ ЕООД ***.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител ***, в представено по делото писмено становище преди с.з., оспорва същата с доводи, че  обжалваното решение не страда от сочените пороци. Сочи се, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Иска оставяне в сила на решението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Участващият в касационното производство прокурор при Окръжна Прокуратура - Враца, дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, както и за оставяне в сила на оспореното решение.

             Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище доводи и съображения, както и становището на прокурора, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

            Касационната жалба против решението е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и  допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

              Предмет на касационна проверка е Решение № 69 от 02.03.2025г. постановено по АНД № 1123 по описа на РС – Враца за 2024 г.,  с което е потвърдено НП № 006119/02.12.2024г., издадено от ответника, Председателя на КЗП, с наложената на касатора на „О.Л.“ ЕООД ***, „имуществена санкция“ от 3 000 лева. - на осн. чл. 45 ал.1 от ЗПК  - за нарушение на чл. 11 ал.1 т.9а и т.12  от същия закон – затова, че при проверка на служители на КЗП на 19.03.2024г. с Констативен Протокол № К-2773161 в ***, стопанисван от дружеството и последващи проверки на документи, е установено, че на 09.01.2024г. кредиторът „О.Л.“ ЕООД, е сключил с потребител Договор за финансов лизинг №248440388064, който не съдържа цялата задължителна информация, съобразно изискванията на ЗПК: по чл. 11 ал. 1 т. 9а от ЗПК – методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а от ЗПК и по чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК – планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителни разходи.

            В оспореното решение е прието, че АУАН е съставен при спазване на  предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура, и съдържа визираните в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, като същите са съставени в сроковете по ЗАНН. По същество са изложени подробни доводи, че са налице извършени нарушения по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 9а и т. 12  от ЗПК, което се доказва безспорно от доказателствата по делото. Размера на „имуществената санкция“ от 3 000 лв. е приет за правилно определен доколкото за извършено административно нарушение от този вид размера е от 3 000 лв. до 8 000 лв. Затова и въззивния съд е потвърдил НП.

  Решението на районният съд е валидно - постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

  Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения.

Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Районния съд е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не е налице „маловажен случай“ по смисъла на § 1 т. 4 от ЗАНН – не е налице липса или незначителност на вредните последици, няма смекчаващи обстоятелства, както и нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

 Неоснователни се явяват доводите в касационната жалба, че решението на РС-Враца е незаконосъобразно и необосновано, като няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и решението. Има извършени нарушения по смисъла на чл.11 ал. 1 т. 9а и т. 12  от ЗПК, като размера на санкцията е правилно определен. Не е налице маловажен случай.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл.37 от ЗПП /Закона за правната помощ/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева – за разноски пред настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 02.03.2025 г. постановено по АНД № 1123 по описа на Районен съд – Враца за 2024 г.           

ОСЪЖДА „О.Л.“ ЕООД ***, да заплати на Комисия за защита на потребителите - гр. София, разноски по делото в размер на 120 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.