Решение по дело №59/2016 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 48
Дата: 9 май 2016 г. (в сила от 15 октомври 2016 г.)
Съдия: Стоян Петров Георгиев
Дело: 20162170100059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 43                              09.05.2016 ГОДИНА              ГР. СРЕДЕЦ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. СРЕДЕЦ                                     ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 15.04. /петнадесети април/         2016 /две хиляди и шестнадесета/ година

В публично заседание в следния състав :

СЪДИЯ : Стоян Георгиев

Секретар – Маринка Маринчева

като разгледа докладваното от Стоян Георгиев

гражданско дело № 59 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството по делото е образувано по искова молба от Д.С.Н., против Е.Н.П. и е с правно основание чл. 108 от ЗС. Претендира се ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца ползването на собствения си недвижим имот, а именно : Апартамент № 22, находящ се в гр. Средец на ул. „Преображенска”, в бл. 11, вх. 1, ет. 4, с площ от 40,71 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-WC, антре и две тераси, при граници : изток – външен зид ; запад – стълбище ; север – ап. 21 ; юг – ап. 23; отгоре – покрив ; отдолу – ап. 19, заедно с прилежащото му избено помещение № 22, с полезна площ от 3,90 кв.м., при граници : изток – обща изба ; запад – изба № 23 ; север – коридор ; юг – външен зид, както и 2,053% идеални части от общите части на сградата и да му заплати направените по делото разноски.

Описано е, че страните са живели на семейни начала от 2001 година, като през 2008 година са закупили заедно описания недвижим имот. През 2011 година ищецът е прехвърлил, чрез покупко-продажба, на ответницата притежаваната от него 1/2 идеална част от имота – обективирано в нотариален акт № 11, том VI, рег. № 2521, дело № 561 от 2011 година на нотариус В. К. Посочва, че с това ответницата е станала собственик на недвижимия имот, а той си е запазил правото, цит. : „на безвъзмездно и пожизнено ползване върху целия апартамент”.

Заявява, че в последствие отношенията между двамата са се влошили. Помолил ответницата да напусне апартамента и да преустанови всяко неоснователно действие, с което му пречи да реализира в пълен обем „учреденото” му, респ. „запазено” право на ползване върху имота, което тя не е направила. Описва, че ответницата не само е продължила да живее в жилището, заедно с него, против волята му, но започнала да упражнява върху него постоянен психически тормоз – канила приятели и майка си, които оставали да пренощуват. Заявявала му, че тя е собственик на апартамента и че той трябва да го напусне и ако не го стори доброволно, тя щяла да го изгони насила.

В определения от Закона срок е подаден писмен отговор от ответницата, с които се изразява становище, че иска е недопустим и неоснователен. Описва се, че ищеца няма учредено право на ползване върху целия имот и никога не е имал право на ползване върху целия имот, че е закупила от него 1/2 идеална част от имота, върху която част той е запазил правото си на ползване, че няма как да е запазил нещо, което никога е нямал.

Посочва, че не отговаря на твърденията на ищеца обстоятелството, че тя препятства по някакъв начин правото му на ползване в обема, който притежава, а напротив той я ограничавал. Заявява, че апартамента е нейна собственост и се прибира само нощем и то не винаги, като ползва само кухнята, която е по-малката част от жилището, че никога не я заключва и никога не пречи на ищеца да я ползва и той, че той обитава другата стая, която е по-голямата част от жилището, като тя няма достъп до нея, тъй като е заключена, когато той не е в жилището и тя няма ключ. Описва още, че за двадесет дни е отсъствала от жилището и след като се е върнала установила, че липсват доста неща – посуда, климатик, хладилник, фризер, пералня, че ищецът ползва вода и ел. енергия, а не ги заплаща и никога не е заплащал за тях. Вписано е, че е смехотворно твърдението, че има агресивно поведение спрямо ищеца и че тя упражнява над него тормоз и че се случва обратното.

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

За да бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС ищецът следва да докаже : 1. правото си на собственост, в случая – правото си на ползване, върху имота, предмет на иска ; 2. че имота се намира във владение или държане на ответницата и 3. че същата владее или държи имота без правно основание.

            Районен съд – гр. Средец, след като взе предвид всички събрани по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Ищецът заявява право на ползване върху процесния недвижим имот, като твърди, че при прехвърлителна сделка е запазил правото си на ползване върху имота. Има интерес от предявяване на иска. Налице е твърдение от негова страна, че имотът е във владение на ответницата, която го владее без правно основание, отказва да предаде владението, с което се препятства упражняването на правото му на ползване.

Ищецът и ответницата са живели на семейни начала. Видно от нотариален акт № 42, том IV, рег. № 216, дело № 650/2008 година, през 2008 година, двамата заедно закупили недвижими имот – Апартамент, с административен адрес - гр. Средец, ул. „Преображенска”, бл. 11, вх. Б, ет. 4, ап. 22, построен в кв. 100 по плана на гр. Средец, с площ от 40,71 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-WC, антре и две тераси, при граници : изток – външен зид ; запад – стълбище ; север – ап. 21 ; юг – ап. 23; отгоре – покрив ; отдолу – ап. 19, заедно с прилежащото му избено помещение № 22, с полезна площ от 3,90 кв.м., при граници : изток – обща изба ; запад – изба № 23 ; север – коридор ; юг – външен зид, както и 2,053% идеални части от общите части на сградата и 46,77 кв.м. идеални части от правото на строеж върху терена.

През 2011 година ищецът и ответницата са извършили сделка, обективирана в нотариален акт № 11, том IV, рег. № 2521, дело № 561/2011 година, с която ищецът Д.С.Н. е продал на ответницата Е.Н.П. притежаваната от него 1/2 /една втора/ идеална част от описания по-горе недвижим имот, като е запазил пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху продавания имот.

В исковата молба от ищеца и в съдебно заседание от процесуалният му представител се поддържа становището, че ищецът е запазил правото си на ползване върху целия имот/апартамент/, което становище не може да бъде споделено от настоящия състав.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил собственик на 1/2 /една втора/ идеална част от недвижимия имот, като останалата 1/2 /една втора/ идеална част е била собственост на ответницата. Безспорно при извършената покупко-продажба ищецът е продал на ответницата собствената си 1/2 /една втора/ идеална част от имота, като е запазил правото си на ползване, което е елемент от правото собственост и което той е притежавал в размер на 1/2 /една втора/ идеална част, т.е. запазил е правото на ползване върху 1/2 /една втора/ идеална част от имота. Не би могъл да запази право на ползване върху целия имот, т.е. в размер над 1/2 /една втора/ идеална част, тъй като той не е притежавал право на собственост, съответно право на ползване в размер над 1/2 /една втора/ идеална част. Останалата 1/2 идеална част от правото на ползване върху имота е в притежание на ответницата.

Липсват каквито и да са доказателства ищецът да е собственик или да му е учредявано право на ползване върху останалата 1/2 /една втора/ идеална част от имота.

Както от исковата молба, така и от останалите доказателства по делото, основно свидетелските показания, се установява, че имотът се ползва както от ищеца, така и от ответницата, като ищецът ползва стаята, която е по-голямата част от апартамента, а ответницата – кухнята.

Предвид гореизложеното, не са налице основания за уважаване на претенцията : 1. Ищецът разполага с 1/2 /една втора/ идеална част от право на ползване върху имота, което право е реализирал и продължава да го реализира, като ползва повече от 1/2 иделна част от имота ; 2. Имотът се намира във владение и държане както на ищеца, така и на ответницата и 3. Ответницата ползва идеална част от имота на правно основание – същата е собственик на имота и разполага с 1/2 /една втора/ иделна част от правото на ползване върху имота. Не са налице доказателства да се препятства упражняването на притежаваното от ищеца правото на ползване.

Във връзка с изложеното претенцията на ищеца, като недоказана и неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид отхвърлянето на претенцията, е основателно искането, направено в съдебно заседание от процесуалния представител на ответницата, ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 108 от ЗС, Районен съд – гр. Средец,

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Н., с ЕГН – **********, с адрес ***, против Е.Н.П., с ЕГН – **********, с адрес ***, иск за осъждане на П. да предаде на Н. ползването на собствения си недвижим имот, а именно : Апартамент № 22, находящ се в гр. Средец на ул. „Преображенска”, в бл. 11, вх. 1, ет. 4, с площ от 40,71 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-WC, антре и две тераси, при граници : изток – външен зид ; запад – стълбище ; север – ап. 21 ; юг – ап. 23; отгоре – покрив ; отдолу – ап. 19, заедно с прилежащото му избено помещение № 22, с полезна площ от 3,90 кв.м., при граници : изток – обща изба ; запад – изба № 23 ; север – коридор ; юг – външен зид, както и 2,053% идеални части от общите части на сградата и 46,77 кв.м. идеални части от правото на строеж върху терена.

ОСЪЖДА Д.С.Н., с ЕГН – **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.П., с ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото /адвокатско възнаграждение/.

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Бургас.

 

                                                                                                СЪДИЯ :