РЕШЕНИЕ № 1272
гр. Пловдив, 24.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа въззивно гражданско дело № 1873/ 2018 г. по описа на ПдОС,
IХ-ти гр. състав, докладвано от съдията Велина Дублекова, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в
първоинстанционното производство „Бра Гал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ****, чрез пълномощник адв. Т.П.,***, против Решение №
286/ 25.06.2018 г., постановено по гр. д. № 572/ 2018 г. по описа на Районен
съд- Асеновград, като решението се обжалва в частта, с която е признато за
незаконно уволнението на А.Д.С. по заповед № 6/ 9.01.2018 г. и същото е
отменено, както и ответникът „Бра-Гал“
ООД е осъден да заплати на А.Д.С.
обезщетение в размер на 1615.40 лв. за
оставането без работа поради незаконно уволнение за периода 09.01.2018 г. –
06.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 8.03.2018
г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за задържане на трудовата й книжка
в размер на 354.60 лв. за периода 9.01.2018г. - 21.01.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска 8.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и ответникът е осъден да
заплати разноски по делото.
В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Оспорват се
фактическите констатации на районния съд като неправилни, формирани в резултат
на неправилна преценка на събраните доказателства. В тази връзка се излагат
оплаквания, че са кредитирани единствено свидетелските показания на свидетелите
на ищцата и необосновано не са взети предвид показанията на свидетелите на
ответника. Сочи се, че неправилната преценка на събраните по делото
доказателства е довело до погрешно формиран извод, че прекратяването на
трудовия договор по желание на работника, изразено в писмена форма, е
незаконосъобразно. В тази връзка се сочи и се излагат аргументи, че от
свидетелските показания на свидетелите на ответника се установява действителният
конфликт, довел до нежеланието на ищцата да работи в цеха и желанието й да
напусне работа. На следващо място се излагат доводи за неправилност на
решението по иска за задържане на трудовата книжка, като се сочи, че ищцата е
подала молба за незабавно напускане, а първоинстанционният съд не е отчел, че
оформянето на всички документи изисква време, и че трудовата книжка следва да
се оформи от счетоводството на ответното дружество. Въз основа на изложеното се
иска решението в обжалваните части да бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата А.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв. К.Т., със съдебен адрес ***, оспорва
въззивната жалба като неоснователна, по доводи и съображение, изложени в
депозиран писмен отговор. Въз основа на изложеното се иска въззивната
жаллба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
Пловдивският окръжен
съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна
проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
При въззивната проверка
за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при
проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски
окръжен съд намира следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.226, ал.2 КТ.
Ищцата с исковата молба
твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжност ***,
***, с основно трудово възнаграждение в размер на 600 лв., като при постъпването
си на работа е предала трудовата си книжка за съхранение при работодателя,
както и че трудовото й правоотношение с ответника е прекратено считано от
09.01.2018 г., за което е издадена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно която е вписано, че прекратяването е по желание на
ищцата, при неспазен срок за предизвестие от страна на работника. Оспорва
уволнението като незаконосъобразно, тъй като, от една страна, не е имала воля
да напуска работа по собствено желание, а от друга страна, в подписаната от нея
молба не се съдържа изрично изразена воля, че отправя предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на 09.01.2018 г. е отишла
на работа и след като е започнала работния процес, отговорникът и организатор
на производството Р. Г. е установила редица нарушения, направени от колегите им
от втората смяна, за което Г. е провела разговор с друг отговорник, в опит да
намери разрешение за възникналите проблеми, но тъй като не били предприети
мерки от другия отговорник, ищцата заедно с Г. решили да отидат да разговарят
лично със собственика на дружеството, за да го запознаят с възникналата
ситуация. По тази причина ищцата и Г., заедно още с други техни колежки,
напуснали цеха, където работят, и се отправил пеша към офиса на собственика на
дружеството работодател, който офис се намирал в друга сграда, близо до
работното им място. По пътя към офиса се разминали с Д. Б. – единия от
собствениците, който се движел с автомобила си към работното им място. Твърди
се, че ищцата заедно с нейните колежки се върнали обратно, за да разговарят с
г-н Б., който обаче бил много ядосан и гневен, крещял и ги обиждал и им казал,
че всички са увонени, поради което те не могли да му обяснят за нарушенията в
производството, каквото и била причината да са навън. Твърди се, че Б. връчил
на всички по един бял лист и накарал ищцата да напише молба за напускане на
работа и да си тръгва, като такава молба за напускане била принудена да напиши
и Р. Г.. Твърди, че е била принудена да напише и подпише молба да бъде
освободена от работа, защото била изплашена от поведението на Б. и правила
това, което ѝ казва с идеята, че след като се успокои ще им даде
възможност да разговарят. Твърди се, че ищцата написала в молбата това, което
ѝ наредил Б., а именно, че желае да бъде освободена от работа, като
ищцата твърди, че в молбата не е посочвала, че отправя предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, не е посочила срок и дата на предизвестие и
въобще не е имала идея да напуска работа, както и че била принудена в същия ден
да си тръгне от работа. Ищцата твърди, че на 13.01.2018 г. се провела среща между
нея и двамата собственици – Б. и Г., на която Б. настоявал ищцата и Г. да се
върнат на работа, за да изработят предизвестията си, като ищцата се съгласила,
поради което на 15.01.2018 г. тя и Г. се явили на работа точно в 8,30 ч., но в
9,30 ч. Б. и Г. ги извикали при тях и им казали, че техните договори са
прекратени от 09.01.2018 г. и ако желаят да останат на работа трябва да подадат
отново молби за постъпване на работа, при което ищцата отказала, а двамата
съдружници ѝ казали тогава да си тръгва и отиде на следващия ден да си
получи документите. Твърди, че на 16.01.2018 г. ищцата и Г. отишли във фирмата
и когато поискали да прочетат заповедите за прекратяване на трудовите им
правоотношения установили, че в тях било записано, че напускат по собствено
желание и че били отказали да си изработят предизвестието, а когато възразили,
че записаното не е вярно, Б. им издърпал документите от ръцете, при което
ищцата и Г. няколкократно помолили Б. да им върне документите, както и да им
върне трудовите книжки, но Б. отказал. Ищцата твърди, че е получила трудовата
си книжка на 21.01.2018 г., по пощата с препоръчано писмо, подадено от
счетоводната фирма, обслужваща счетоводно ответното дружество. По изложените съображения се иска уволнението
да бъде признато за незаконосъобразно и неговата отмяна, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа вследствие
незаконно уволнение в размер на 1615,40 лв., за периода 09.01.2018 г. – 06.03.2018
г., и обезщетение за задържане на трудовата й книжка в размер на 354,60 лв., за
периода 09.01.2018 г. – 21.01.2018 г.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответникът “Бра Гал” ООД оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че
ищцата е работила при него на длъжност „***“. Твърди, че на 09.01.2018 г. Д. Б.,
като отишъл на работа в производствената база на дружеството в гр. А. видял
група жени- около пет на брой, на тротоара на улицата, около 300 метра от
работния цех на дружеството, които били напуснали работните си места и стояли
извън цеха и които като видели Б. да идва на работа тръгнали към
административната сграда, а Б. спрял пред производствения цех и влязъл вътре,
където попитал отговорничката защо тези работнички са отвън, а последната му
отговорила, че тези работнички не са започнали сутринта работа и стояли отвън,
защото искали да говорят с него. Б. взел бели листове и отново отишъл навън при
работничките, като им казал, че имат две възможности: да се върнат на работните
си места и осъществят трудовата си дейност съгласно сключените трудови договори
или ако не им харесват условията, могат да подадат молба за напускане с
предизвестие и да преустановят трудовата си дейност като спазят трудовото
законодателство и задълженията си по него. Твърди се, че част от работничките
се върнали на работните си места и продължили дейността, а други подали молби
за напускане, какъвто бил случаят с ищцата. Твърди се, че ищцата си е подала молбата
за напускане, без да ѝ е оказван какъвто и да е било натиск, тръгнала си
е и повече не е идвала на работа, както и че съгласно молбата й за напускане
желанието й е било трудовото й правоотношение да бъде прекратено още от същия
ден, с оглед на което и издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е считано от деня на подаване на молбата за напускане –
09.01.2018 г. Твърди се, че ищцата е дошла в цеха отново около 6 дни по-късно,
когато ѝ е било обяснено, че документите й се намират в счетоводната
кантора, която обслужва дружество, включително трудовата й книжка за оформяне,
като на ищцата й е предоставена възможност в три дневен срок да я получи. Въз
основа на изложеното се иска предявените искове да бъда отхвърлени.
За да уважи предявените искове, районният съд
е приел, че трудовото правоотношение е незаконосъобразно прекратено, тъй като
от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
ищцата е била принудена да подаде молба за напускане, като в действителност не
е имала такова намерение. Приел е, че ищцата е доказала факта на оставането си
без работа и съответно конкретния размер на дължимото обезщетение за процесния
период, както и че трудовата й книжка е била неправомерно задържана, предвид на
това, че работодателят дължи връщане на трудовата книжка незабавно, без да е
нужно да бъде поканен за това.
Пред
въззивния съд не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява
акта си на базата на събраните такива пред първата инстанция. От събраните доказателства по делото, обсъдени отделно и в тяхната
съвкупност, настоящият състав намира за установена следната фактическа
обстановка, въз основа на която и при анализа на събраните по делото
доказателства се обуславят следните изводи:
По исковете с правно основание по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ
Страните по делото не спорят, че същите са се
намирали във валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемал длъжността „**“,
с месторабота – цех за монтаж на електронни елементи, с адрес гр. А., ул. „***,
което обстоятелство се установява и от приложения по делото копие от трудов
договор № 50/ 25.01.2017г., сключен на 25.01.2017 г. между страните по делото.
Не се спори, че трудовото правоотношение е било безсрочно, както и че същото е
прекратено, със заповед № 06/ 09.01.2018г., считано от 09.01.2018г., като
съгласно вписаното в заповедта трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл.326, ал.1 от КТ, т.е. в хипотезата на едностранно прекратяване на
трудовия договор с предизвестие от работника, като в случая е отразено, че е
налице неспазено предизвестие от работника, за което последният дължи на
работодателя една заплата.
Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е
написала собственоръчно и подписала молба от дата 09.01.2018 г., със следното
съдържание: “Моля, да бъда освободена от
длъжност и от работа от фирма „Бра Гал“ ООД“ (л.16, гр. д. № 572/ 2018 г.
на АРС), както и че молбата е предадена на Д. Б., който е съдружник в
търговското дружество – работодател, и по отношение на когото страните не
спорят, че последният действа като пълномощник на законния представител на
дружеството- управителя Д. Г., който се
явява вторият съдружник в дружеството.
Страните описват и сравнително сходна
фактическа обстановка при подаване на молбата, а именно че ищцата заедно с още
няколко нейни колежки не са били на работните си места в цеха, а извън
сградата, където навън ги е видял Д. Б., както и че листът, на който е написана
молбата за напускане, е даден на ищцата от Д. Б..
Спорният по делото въпрос, с оглед на това,
че ищцата оспорва законосъобразността на процесната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение по съображения, че е била принудена да напише и
подпише молбата за напускане от 09.01.2018 г. без да е имала воля да напуска
работа и съответно без да е отправяла
предизвестие за напускане, се заключава до това дали по отношение на ищцата е
оказана принуда да подаде молба за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Установява се безспорно по делото, че от
страна на ищцата е депозирана молба за прекратяване на трудовото
правоотношение, като спорно е дали е налице действителна воля за това,
доколкото се твърди, че молбата е написана под принуда и заплаха. В
доказателствена тежест на ищцата е да установи, че депозираната от нея молба за
напускане е написана при наличие на порок на волеизявлението, което в настоящия
случай (предвид на изложените в исковата молба твърдения) означава да установи,
че с действията си представител на работодателя е възбудил у нея основателен
страх, под въздействието на който тя е направила волеизявлението за напускане,
с цел да избегне неблагоприятните последици, които ѝ са били внушени, че
ще настъпят. За предизвикване на страховите представи е необходимо използването
на средства, които могат да възбудят основателен страх. Такива средства са
както осъществена психическа принуда, така и комбинация от психическо насилие и
физически действия, които целят и като краен резултат формират страх у лицето,
под въздействието на който страх лицето извършва определено правно действие. Доводите
на ищцата за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото й
правоотношение поради липса на действително изразена от нея воля за това поради
осъществена по отношение на ищцата принуда са неоснователни, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установява по отношение на същата да е
осъществена физическа и/ или психическа принуда, не се установяват по несъмнен
начин формиране на страхови представи у ищцата, още по- малко основателен страх
в резултат на упражнено физическо или психическо въздействие върху последната
от представител на работодателя.
Такъв извод не може да се обоснове въз основа
на събраните по делото свидетелски показания. От показанията на св. К. и св. Р.
се установява, че всички от производството, които са работели с поялници, сред
които са ищцата А.С. и св. Р. Г. са напуснали първоначално работните си места и
са преустановили работа, след което са се върнали в цеха заедно с Д. Б., който
е казал на всички да останат на работа и да седнат да си работят, а който иска
да напуска и че никого не задължава за нищо. Установява се, че от цялата група,
която работи с поялници (пет човека), само ищцата и св. Г. са напуснали, а
останалите работнички са останали на работа. Съдът кредитира показанията на
свидетелките К. и Р. като достоверни, основани на техните лични и непосредствени
впечатления, тъй като свидетелките К. и Р. свидетелстват за събития, на които
са били очевидци, те са били на работа през въпросния ден (09.01.2018 г.) и в
тяхно присъствие е станало както напускането на работните места от цялата група
работещи с поялниците, така и връщането им в цеха, казаното от Д. Б., както и
това, че останалите работнички с изключение на ищцата и св. Г. са се върнали на
работните си места. Показанията на двете свидетелки са еднопосочни, че от
цялата група само ищцата и св. Г. са напуснали работа, а останалите работнички
са се върнали на работните си места и са продължили да работят. Отделно от
това, от показанията на св. Г. не се установя също да е била упражнена
физическа и/ или психическа принуда ищцата да напише молбата за напускане.
Свидетелката сочи, че Д. Б. е крещял, че всички са уволнение и им е дал на
всяка по един бял лист да си напише молба за напускане. Само по себе си
изявлението на Б., че ищцата е уволнена не може да бъде възприето като такова
действие, което е породило основателен страх у ищцата, под въздействието на
който тя е написала молбата за напускане, с цел да избегне неблагоприятни за
нея последици.
Съдържанието на молбата е недвусмислено и
сочи изрична воля за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно
разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ ищцата има правото едностранно да прекрати
трудовия си договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя, със
срок 30 дни (както и е уговорено с трудовия договор, сключен между ищцата и
ответното дружество). Трудовото правоотношение може да бъде едностранно
прекратено от работника, като последният ако не спази срока на предизвестие и
съответно не отработи реално срока на предизвестието дължи обезщетение на работодателя
си за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение. Отказът на работника от отработване на срока на предизвестие
поражда вземане за работодателя за обезщетение за неспазване на срока на
предизвестието, но не влияе върху прекратяването, което настъпва с получаване
на волеизявлението на работника от адресата работодател. В настоящия случай е
безспорно също така, че ищцата като е заявила желание да напусне работа, не е
посочила считано от кога, което следва да се тълкува, че същата желае да
прекрати трудовото си правоотношение веднага, с подаването на молбата. Законът
не ограничава работника да прекрати едностранно трудовия си договор, без да
посочи срок за отработване, т.е. без да спази срока на предизвестие, същият е
свободен да прекрати трудовото си правоотношение, но в тази хипотеза е задължен
да заплати предвиденото в закона обезщетение. При непосочен срок на предизвестие
(т.е. от кога да се прекрати трудовото правоотношение) е житейски логично и
правно обосновано да се счита, че прекратяването е считано от датата на
подаване на молбата, в какъвто смисъл е възприето и от работодателя в настоящия
случай. В настоящия случай реално ищцата не е отправила срок на предизвестие,
което също е принципно нейно право – да иска да бъде освободена веднага от
работа, но трябва да понесе неблагоприятните последици, които следват от
това, а именно да заплати на
работодателя обезщетение за неспазено предизвестие. Отправеното от ищцата
изявление за напускане нито е в някое от хипотезите на чл. 327 от КТ, нито
съдържа предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие (няма и твърдения в тази насока), с оглед на което отправеното от
ищцата изявление за прекратяване касае хипотезата на упражнено право от страна
на работника да прекрати трудовото правоотношение по своя инициатива с
предизвестие, в хипотезата на неспазено такова, при което положение настъпват
предвидените в този случай правни последици: от деня на подаване на молбата
трудовото правоотношение се прекратява, като работникът дължи на работодателя
обезщетение за неспазено предизвестие за целия срок – 30 дни.
По изложените съображения издадената заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество е
законосъобразна, а искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Неоснователността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ обуславя и
неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение поради оставяне без работа поради незаконно
уволнение за исковия период. Като е достигнал до други правни изводи районният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, с
която е уважил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
По иска с правно основание по чл.226, ал.2 КТ
Местоизпълнението на задължението на
работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика
не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде
определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му е
търсимо, т. е в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на
трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи
надлежно и да я предаде на работника.
Съгласно чл.348, ал.3 КТ трудовата книжка се
съхранява от работника. Той може да я остави на съхранение и у работодателя.
Когато след прекратяване на трудовия договор работникът е предал съхраняваната
от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я
оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й – да посочи кога тя ще
е оформена. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова
книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността
изисква той да покани работника за получаването й. Когато трудовата книжка се
съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако
работодателят не му я предаде, той изпада в забава, т.е. когато трудовата
книжка се съхранява от работодателя, инициативата да си я потърси е за
работника и задържането на трудовата книжка не е незаконно, а забава за
работодателя настъпва едва след поканата от работника (така Решение № 553/ 15.07.2010 г., по гр. д.
206/ 2009 г., IV г.
о. на ВКС и Решение № 229/ 12.07.2011 г., по гр. д. 1875/ 2009 г., IV г. о. на ВКС).
Страните по делото не спорят, че трудовата
книжка на ищцата, докато същата е в трудово правоотношение с ответното
дружество, е била дадена за съхранение при работодателя. С исковата молба
ищцата твърди, че на 16.01.2018 г. е отишла да си получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и тогава е поискала и да й бъде
предадена трудовата книжка. В тази насока са и показанията на св. Х. Н. (съпруг
на Р. Г.), съгласно които ищцата и негова съпруга са отишли да си търсят документите
от ответното дружество – заповедта за уволнение и трудовата книжка, искали са
да си ги получат, но не им ги дала и им казали да си ги търсят от някаква
счетоводна кантора, като свидетелят сочи, че това се е случило приблизително
една седмица по-късно, след като са ги уволнили. Не се спори, че трудовата
книжка на ищцата е върната на 21.01.2018 г.
С оглед на така установените факти настоящата
инстанция намира, че е налице незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата
за периода 16.01.2018 г. – 21.01.2018 г., за който период искът се явява основателен, предвид на което
на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 157,60 лв. Размерът
на обезщетението е изчислено съгласно приетото по делото Заключение на в. л. А.
Д. по ССчЕ, за четири работни дни по 39,40 лв./ ден.
По изложените съображения искът за заплащане
на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка е основателен за
сумата от 157,60 лв. и за периода 16.01.2018 г.- 21.01.2018 г., а за разликата
до пълния предявен размер и за периода 09.01.2018 г. – 15.01.2018 г., следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед на което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в частта, с която искът е уважен до сумата от 157,60
лв., а за разликата до пълния присъден от първоинстанционния съд размер следва
да бъде отменено.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора, заявените претенции
и на двете страни за присъждане на разноски и предвид на представените
доказателства за тяхната направа, на страните следва да бъдат присъдени
разноски по съразмерност за настоящото производство, както и да бъде изменено
първоинстанционното решение в частта за разноските, като законна последица от
резултата пред настоящата инстанция, както следва:
За въззивното производство на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса в размер на
95,30 лв. (държавната такса за иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ в размер на 40
лв. и за иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ в размер на 32,30
лв. и държавна такса за иска по чл.226, ал.2 от КТ в размер на 23 лв., по
съразмерност). От жалбоподателя не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
За въззивното производство на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 40
лв., изчислено по съразмерност съобразно уважената и отхвърлена част от
исковата претенция.
За първоинстанционното производство, с оглед
изхода от спора и размера на уважената, респ. отхвърлена част от исковата
претенция, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 322 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност съобразно
уважената и отхвърлена част от исковата претенция.
За първоинстанционното производство, с оглед
изхода от спора, на ищцата се дължат разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 40 лв., изчислено по съразмерност съобразно
уважената и отхвърлена част от исковата претенция, с оглед на което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с ответникът е
осъден да заплати на ищцата разноски за разликата над сумата от 40 лв. до
присъдения от районния съд размер от 500 лв.
За първоинстанционното производство, с оглед
изхода от спора, ответникът не дължи държавна такса за отхвърлените искове по
чл. 344, ал.1, т.1 от КТ по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предвид
на което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд- Асеновград
държавна такса за разликата над сумата от 50 лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
286/ 25.06.2018 г., постановено по гр. д. № 572/ 2018 г. по описа на Районен
съд- Асеновград в частта, с която спрямо
„БРА-ГАЛ“ ООД, с ЕИК ****, е
признато за незаконно уволнението на А.Д.С., с ЕГН **********, по Заповед № 6/ 9.01.2018 г., и е отменено уволнението по Заповед № 6/
9.01.2018 г. на „БРА-ГАЛ“ ООД, с ЕИК ****, с което е прекратено трудовото правоотношение с А.Д.С.,
с ЕГН
**********, както и в
частта, с която „БРА-ГАЛ“ ООД, с ЕИК ****, е осъдено да заплати на А.Д.С., с ЕГН
**********, обезщетение по
реда на чл.225 КТ в размер на 1615.40 лв. за оставането без работа поради
незаконно уволнение, за периода 09.01.2018 г. – 06.03.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 8.03.2018 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която „БРА-ГАЛ“
ООД, с ЕИК ****, е осъдено да заплати
на А.Д.С., с ЕГН **********, обезщетение по реда на чл. 226 КТ за задържане на
трудовата й книжка за разликата над сумата от 157,60 лв. до пълния предявен
размер от 354,60 лв. и за периода 09.01.2018 г. – 15.01.2018 г. ведно със законната
лихва от предявяване на иска 8.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която „БРА-ГАЛ“ ООД,
с ЕИК
****, е осъдено да заплати на А.Д.С., с ЕГН
**********, разноски по производството за разликата над сумата от 40
лв., както и в частта, с която „БРА-ГАЛ“
ООД, с ЕИК **** е осъдено да
заплати по сметка на Районен съд- Асеновград, държавна такса за разликата над
сумата от 50 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от А.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против „БРА-ГАЛ“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от Д.
Г., искове за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 6/
9.01.2018 г., издадена от „БРА-ГАЛ“ ООД, с която на основание чл.326, ал.1, т.1
от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между страните и за присъждане на
обезщетение за оставане без работа, вследствие на уволнението в размер на 1615.40
лв., за периода 09.01.2018 г. – 06.03.2018 г., както и за присъждане на обезщетение
за задържане на трудовата й книжка за разликата над сумата от 157,60 лв. до
пълния предявен размер, за периода 09.01.2018 г. – 15.01.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 286/ 25.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 572/ 2018 г. по описа на Районен съд- Асеновград в частта, с която „БРА-ГАЛ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от Д. Г.,
е осъдено да заплати на А.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение по
реда на чл.226 КТ за задържане на трудовата й книжка в размер на 157.60 лв. за
периода 16.01.2018 г. – 21.01.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска- 8.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която „БРА-ГАЛ“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. ****, представлявано от Д. Г., е осъдено да заплати на А.Д.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, разноски по производството в размер на 40 лв. , както и в частта, с която „БРА-ГАЛ“ ООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от Д. Г.,
е осъдено да заплати по сметка на Районен съд- Асеновград държавна такса в
размер на 50 лв. и разноски по производството в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА А.Д.С., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БРА-ГАЛ“ ООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от Д. Г.,
сумата от 322 /триста двадесет и два/ лева, представляваща разноски за
производството по гр. д. № 572/ 2018 г. по описа на Районен съд- Асеновград,
както и сумата от 95,30 лв. /деветдесет и пет лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща
разноски за производството по в. гр. д. № 1873/ 2018 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив.
ОСЪЖДА „БРА-ГАЛ“
ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от
Д. Г., да заплати на А.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 40
лв. /четиридесет лева/, представляваща разноски за производството по в. гр. д.
№ 1873/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
Решението по
исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Решението в останалата му част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.