Р E Ш Е Н И Е
№ 172
гр.Плевен, 29.03.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи март февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка антонова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 39 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 896 от 12.11.2018
год., постановено по НАХД № 1854/2018 год., Районен съд – Плевен отменил наказателно постановление № 15-0000482/30.08.2017г.
на директора на Дирекция “Инспекция по труда”-Плевен, с което на „Х. ***, ЕИК:
*********, представлявано от И.С.Х. с ЕГН ********** е наложена на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415, ал.2 от КТ имуществена санкция в размер
на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
Недоволни от горното решение останали от
Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен, които чрез юрк. Р.И. са подали в
законния срок касационна жалба против него. В същата се излагат доводи за
недопустимост на въззивната жалба, тъй като оспореното НП е връчено по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН на 02.04.2018г., поради което обжалването е извършено след
изтичане на законовия 7 –дневен срок. Сочи се също така, че нарушението е установено
от контролните органи по безспорен начин и е налице единство в описанието на
извършеното нарушение между АУАН и НП. В заключение се прави искане да бъде
отменено решението на РС- Плевен и да бъде потвърдено процесното НП. С
касационната жалба са представени и писмени доказателства- заверено копие от разпечатка от търговския
регистър, заверено копие от писмо с обратна разписка до „Х. *** и протокол от
02.04.2018г., съставен от Б.Н., Т.Т.и Ж.И...
Постъпил е отговор на
касационната жалба от представляващия ответното дружесство г-н И.С.Х., чрез
пълномощника адв. О.Б.от АК- Плевен, в който се излагат доводи, че решението на
РС- Плевен е правилно и законосъобразно. Твърди се, че не са спазени
изискванията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което правилно РС- Плевен е приел,
че въззивната жалба не е просрочена. Оспорва се доказателствената стойност на
представените с касационната жалба протокол и обратна разписка като се излагат
доводи, че протоколът е съставен в нарушение изискванията за съдържание по
чл.129 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН. Излагат се твъдения, че
административнонаказателното производство е опорочено, тъй като АУАН е съставен
в отсъствие на нарушителя и при липса на предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, т.к. съставеният
акт не е бил предявен на нарушителя, нито пък е бил изпратен за връчване по
реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Твърди се,че от своя страна
административнонаказващият орган е нарушил чл.52, ал.2 от ЗАНН като не е върнал
АУАН на актосъставителя, а е издал оспореното НП. Горното е довело до
накърняване правата на нарушителя, което съставлява основание за отмяна на
издаденото НП. В заключение се прави искане да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно решението на РС- Плевен.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. И., която поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира допълнителни доводи извън тези по депозирания писмен
отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че въззивното решение е правилно
и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящия
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба се прави
оплакване, че Районен съд- Плевен е разгледал просрочена жалба, тъй като
оспореното НП е било връчено на нарушителя по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на
02.04.2018г., поради което към датата на подаване на въззивната жалба е изтекъл
законоустановения 7- дневен срок за оспорването му. Въззивният съд се е
произнесъл с решението си по този въпрос и настоящият съдебен състав споделя
напълно неговите доводи, но все пак и с оглед конкретиката на правния спор
намира за нужно да посочи следното :
Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН съставлява
изключение от общото правило, че препис от НП се връчва срещу подпис на
нарушителя /чл.58, ал.1 ЗАНН/. За да се
счита за редовно връчено по този ред, следва да са налице кумулативно
предвидени от закона предпоставки, а именно нарушителя да не е намерен на
посочения от него адрес, а новият му такъв да не е известен. Тоест освен да не
бъде намерен на адреса си, за нарушителя следва да има някакви данни, че го е
променил. В случая се касае за юридическо лице, поради което под адрес следва
да се има адресът на управление на дружеството- гр. Плевен, ул. „*****, ап.1. От
представения по делото протокол от 02.04.2018г. / л.18 от въззивното
производство и л.4 от касационното дело/ е видно, че трима служители на
ответника са посетили адреса на управление на дружеството на 02.04.2018г., но
не са установили контакт с работодателя, с лице, което го представлява или с
лице, определено да получава кореспонденция на работодателя. От този протокол
не е видно да е налице констатация, че дружеството е променило адреса си на
управление. Не е видно и в колко часа е направено посещението, а доколкото се
касае за юридическо лице, то за да бъде открит негов представител е резонно
посещението да бъде направено в рамките на работното му време. Това
обстоятелство обаче не се установява от посочения по- горе протокол. Ето защо
настоящият съд споделя доводите, изложени във въззивното решение, че не е
налице редовно връчване на оспореното НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради
което следва да се приеме, че въззивната жалба е подадена в законен срок и е
допустима за разглеждане.
С касационната жалба не се правят други оплаквания и
не се сочат други касационни основания за отмяна на оспорваното решение.
Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на
въззивния съд, за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН, които съставляват основание за отмяна на издаденото въз
основа не него НП.
Административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в
отсъствието на представител на дружеството,което станало при съблюдаване на
разпоредбите на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Контролните органи са изготвили на основание чл. 47 ал. 1 от АПК призовка до "Х.
строй" ЕООД с ЕИК:********* в
качеството му на работодател във връзка с открито в Д"ИТ" - Плевен
административно производство № 1722400/19.06.17г. / протокол от проверка -л.13-18 от делото/, с която са
призовали на 13.07.2017год. в 09:00ч. лично представляващия и управляващ
дружеството или чрез упълномощен представител (притежаващ изрично пълномощно,
нотариално заверено) да се яви в Д "ИТ" - Плевен, където да представи
изрично посочени в призовката документи. В тази призовка (л.21-22 от делото) е
посочено, че явяването е задължително, като при обективна невъзможност да се
яви представляващ дружеството, то следва Д "ИТ" писмено да бъде
уведомена. Посочено е също така, че при неявяване без представляващия писмено
да е уведомил дирекцията, ще бъде потърсена административно-наказателна
отговорност, като в тази връзка настоящата призовка да се счита за покана по
смисъла на чл.40 ал.2 от ЗАНН и в отсъствие
на представител на дружеството ще бъде
съставен АУАН за извършено нарушение на чл.415 ал.2 вр. с чл.402 ал.1 т.2 от КТ.
Налице са обаче допуснати нарушения на чл.43, ал.1 и
ал.4 от ЗАНН. Съставеният АУАН не е бил предявен на нарушителя, нито пък е била
изпълнена процедурата на чл.43, ал.4 и ал.6 от ЗАНН.
Въззивният съд е изложил подробни доводи в тази
насока, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК същите не следва да бъдат отново повтаряни
и в настоящия съдебен акт.
Връчването
на АУАН е съществен елемент от административнонаказателната процедура, който
представлява на практика доказателство, че на лицето е известно в какво е
обвинен, че е извършил, от който момент насетне той може да реализира правото
си на защита. В случая това право е било накърнено, тъй като жалбоподателят не
е могъл да упражни предоставената му от закона възможност да направи възражения
в момента на връчване на АУАН и/или в 3-дневен срок от връчването - чл. 44, ал.
1 от ЗАНН, да посочи доказателства в подкрепа на своята защитна теза - ал. 2 от
същата разпоредба и по този начин, ако възраженията са основателни, да могат да
бъдат преценени още от административнонаказващия орган в производството по
издаването на наказателното постановление - чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Настоящият съд намира, че оспореното решението е
валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен
състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд
по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.
При така изложените съображения АС- Плевен намира, че
решението на въззивния съд е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
896 от 12.11.2018 год., постановено по НАХД № 1854/2018 год. по описа на
Районен съд- Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/