№ 164317
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110165945 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от
суброгиралия се застраховател срещу лицето, което е отговорно до пази и
поддържа вещта – причинителя на вредата)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
354683/06.11.2024 г. от "Е*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
в гр. С* срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С* представлявана
от В* - Кмет, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация,
както следва:
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
520.00 лева (петстотин и двадесет лева) - главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** от
15.07.2024 на увредения автомобил при сключена полица Каско на
ищеца, за това че на 13.07.2024 год. в гр. София на бул. Пе*, е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил П*, с
ДК№ *, управляван от Ц*, попада в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, което се поддържа от ответника, като реализира
ПТП с материални щети по автомобила, за което е съставен Протокол за
ПТП № 1948057/13.07.2024г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба (06.11.2024 г.) до
окончателното изплащане
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.07.2024 год. в гр.
София на бул. Пе*, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при
което лек автомобил П*, с ДК№ *, управляван от Ц*, попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
Твърди се, че местопроизшествието е посетено на място и събитието е
1
освидетелствано от компетентните органи на сектор „Пътна полиция" при ОД
на МВР - София с удостоверение, в който са описани видимите материални
щети, нанесени на МПС. Водачът на моторното превозно средство е
правоспособен водач на МПС, не е употребил алкохол към момента на ПТП..
Сочи, че вследствие на ПТП са нанесени щети на процесното МПС,
което е било застрахован при ищеца. Била образувана претенция за
застрахователно обезщетение, а вредите били отстранени от доверен сервиз,
съгласно възлагателно писмо. Била изплатена застрахователна премия за
нанесените вреди размер на 520 лева.
Събитието било настъпило на територията на община- Столична и
съгласно разпоредбите на българското законодателство дърветата на
общинските пътищата са общинска собственост, като поддържането им се
осъществяват от общините (чл. 31 от Закона за пътищата), които следва да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и при наличието на
опасности да поставят необходимите пътни знаци.
Твърди, че ПТП е настъпило на територията на Столична община и
съгласно разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са
публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и
поддържането им се осъществяват от общините /чл. 31 от Закона за пътищата/,
които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и
при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с
оглед предупреждаване на участниците в движението /чл. 3 и чл. 13 от Закона
за движение по пътищата/.
Счита, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на застрахования по имуществената застраховка, встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата /Столична община/
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, на основание чл.410 ГПК.
Посочва, че с писмо ответникът е отказал заплащане на сумата, поради
което възникна правен интерес да води делото.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да
постанови решение по чл.238 ГПК.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Преписка по щета № **********
от 15.07.2024 год. 2. Застрахователен договор „Каско на МПС" № 00500100564771 от
30.04.2024 год. 3. Уведомление от „ЗД Евроинс" АД 4. Общи условия за застраховка „Каско
на МПС"; 5. Свидетелство за управление на Ц* и свидетелство за регистрация на лек
автомобил П* сДК№ * 6. Протокол за ПТП № 1948027 от 13.07.2024г. 7. Опис протокол за
ПТП № ********** от 15.07.2024г. 8. Доклад по щета- 3 стр. 9. Регресна покана и
изявление за доставяне
Моля да се допусне назначаването на съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ) при следните задачи: 1. Какъв е механизмът на ПТП, дали
нанесените щети на л.а. П*", с ДК № *, са в причинна връзка с процесното ПТП; да
2
определи средно- пазарна стойност на щетите на горепосоченото МПС към момента на
ПТП.
Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на
призоваване, а именно Ц*, с ЕГН ********** ,с адрес: гр. С* и *.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32,
т.3 ГПК.
Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира една държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване,
тъй като се търсят задължения. При определяне цената на исковете следва да
се изходи от общата стойност на претендираните суми по пера.
Общият размер такса е 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2
ГПК (л.6 от делото)
По редовността на ИМ
На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е
редовна, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да
бъде изготвен проект за доклад на делото.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
3
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
4
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
5
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
6
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7