МОТИВИ към присъда по НОХД № 80/2011г. по описа на
ГОРС
Районна прокуратура- Г.Оряховица е повдигнала
обвинение срещу Д.И.Х. за това, че на 13.11.2010 г. в гр. Горна Оряховица,
общ. Горна Оряховица, в района
на „Санитарна площадка" на ЖП Гара гр. Горна Оряховица, чрез използване на техническо средство
- режещ инструмент ножовка,
отнел чужди движими вещи - 12 /дванадесет/ броя междувагонни кабели, всеки с дължина 1,80 метра на обща
стойност 1950,00 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лева, от владението на служители на собственика „БДЖ - Пътнически превози"
ЕООД, Поделение за
пътнически превози гр. Горна Оряховица, без тяхното съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието извършил след предварителен сговор с А.А. С. и кражбата не представлява маловажен
случай- престъпление по чл.195
ал.1, т.4, пр.2 и т.5,
вр. с чл.194 ал.1 от
НК,
както и против А.А. С. за това, че на 13.11.2010 г. в гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, в района на „Санитарна площадка" на
ЖП Гара гр. Горна Оряховица, в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо
средство - режещ инструмент ножовка, отнел чужди движими вещи - 12 /дванадесет/ броя междувагонни кабели, всеки с дължина 1,80 метра на обща стойност
1950,00
/хиляда деветстотин и петдесет/ лева, от владението на служители на
собственика „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение за
пътнически превози гр. Горна Оряховица, без тяхното съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието извършил след
предварителен сговор с Д.И.Х. и кражбата не представлява маловажен случай- престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр.
с чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 от НК.В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подсъдимите.
Пред настоящата инстанция
подсъдимите заявяват, че са извършили
инкриминираното деяние. Правят искане за разглеждане на делото при условията на
съкратено съдебно следствие.
Защитникът на подсъдимите- адв.Г. предложи на съда на подзащитните й да
бъде наложено минимално наказание.
Не е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански
иск.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с
изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Д.И.Х. и А.А. С. се познавали, живеели в гр. Горна Оряховица.
На 12.11.2010 г. С. и
Х. били в дома на първия. Двамата разговаряли да излязат заедно след полунощ, за да
„изкарат някой лев".
На 13.11.2010 г., в
ранните часове на деня, двамата се насочили към ЖП Гара Горна Оряховица. Движели се пеша
и достигнали до района на „Санитарна площадка", стопанисвана от БДЖ ЕООД -Поделение за
пътнически превози гр. Горна Оряховица. А. С. носел със себе си ножовка. На територията
на площадката имало множество вагони и Д.Х. останал в близост до тях, за да наблюдава
за охрана и други лица, които можело да се появят в района. През това време, с помощта
на ножовката А. С. отрязал 12 /дванадесет/ броя междувагонни кабели /проводници/. След
като отнели кабелите двамата се насочили към с.Първомайци, общ. Горна Оряховица.
Преди селото, в близост до речно корито, двамата скрили отнетите вещи. След
извършване на деянието
двамата се прибрали в домовете си.
В сутрешните часове на
13.11.2010 г. С. и Х. отишли до мястото, където били укрити вещите. След като
отстранили обвивката на проводниците, отделили метала. С. се свързал по телефона със
свидетеля К.И. ***, като го
помолил да ги откара с лекия си автомобил до гр. Велико Търново. К.И. се съгласил и тримата се насочили към гр. Велико Търново. В града С. и Х. продали метала от проводниците на свидетеля А.Р. ***, за
което получили парична сума - около 330 лева.
Видно от изготвената съдебно - оценъчна
експертиза, вещите -обект на посегателство,
били на стойност 1950 лева, собственост на БДЖ ЕООД - ППП - Горна Оряховица. За района, от който били отнети кабелите, отговарял свидетелят Д.С.Д. ***.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието
на квалифициращия
признак на инкриминираното престъпление, а именно-извършване на същото чрез използването на техническо
средство - ножовка, посредством която е станало възможно срязването и
отнемането на процесните вещи.
Приетата фактическа
обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195
ал.1, вр. чл.194 ал.1 от НК, поради което следва да се ангажира наказателната
им отговорност. От обективна страна подсъдимите са отнели чужди движими вещи от
владението на другиго, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвоят. До извършване на изпълнителното деяние, вещите
са били във фактическата власт на лице, различно от дейците.Фактическата власт
на собственика не е била прекъсната с факта, че вещите са оставени временно без
наблюдение, тъй като владението е просто възможност за фактическо разпореждане
с вещите и за наличието на такава възможност не е необходимо държателят на
предмета на престъплението/владелец, собственик/ непрекъснато, във всеки един
момент да го наблюдава или да го пази.Изпълнителното деяние на кражбата-
отнемане на вещите от владението на другиго е осъществено с действията на
двамата подсъдими по прекратяване на фактическата власт по отношение на същите,
която до момента се е упражнявала от собственика и установената тяхна
фактическа власт върху процесните вещи.Престъпният резултат на това резултатно
престъпление- промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството,
е настъпила вследствие на деянието.Подсъдимите са успели да установят своя
фактическа власт върху откраднатото имущество и с това са настъпили
предвидените от закона и искани от престъпните дейци общественоопасни
последици. Подсъдимите са действали с намерение противозаконно да присвоят
вещите, тъй като са желаели след деянието да се разпореждат с тях в свой
интерес. С общите си действия и
двамата подс.са допринесли за настъпването на престъпния резултат. От
субективна страна подс. са действали умишлено при форма на вината пряк умисъл-
същите са съзнавали, че предмет на престъплението са чужди движими вещи и че с
действията си ще лишат от фактическа власт владелеца-собственик на тези вещи.
Освен това те са предвиждали преминаването им в тяхна фактическа власт и са целяли да установят тази власт върху
предмета на престъплението. В този смисъл дейците са предвиждали
общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му последици и са
искали тяхното настъпване.
Касае за чужди движими вещи, собственост
на ощетеното юридическо лице, което
чрез законните си представители и длъжностни лица, са осъществявали фактическа власт спрямо вещите.
Обвинението се доказва по категоричен и безспорен начин от
свидетелските показания, приложените доказателства, от заключението на
съдебно-оценъчната експертиза.
Кражбата е квалифицирана, като повдигнатото обвинение
по отношение на двамата подсъдими е по
чл.195 ал.1,т.4,пр.2 и т.5, вр. чл.194 ал.1, поради което следва да се ангажира
наказателната им отговорност за деяние, извършено посредством техн.средство-ножовка. Подсъдимите са използвали техническото
средство, с помощта на което са
направили възможно отделяне на вещите и установили спрямо тях противозаконна
фактическа власт. Посоченото средство представлява произведение на техниката,
съобразно приетото от съдебната практика,
което чрез привеждане в действие
служи за осъществяване на техническа операция и всеки от съизвършителите е съзнавал участието на
другия в осъществяване на изпълнителното деяние. От субективна страна е налице умисъл за отнемане на предмета на
престъплението чрез техн.средство, с което са се снабдили подсъдимите.Налице е
и квалифициращото обстоятелство предварителен сговор по см. на чл.195 ал.1 т.5
от НК, тъй като
подсъдимите са взели решение за извършване на кражба и са съгласували
престъпната си воля известно време преди деянието при обсъждане на мотивите
“за” и “против” извършването на кражбата.Същите са мотивирани от липсата на
пари и тяхното набавяне е в основата на взетото предварително решение.
Случаят е немаловажен с
оглед стойността на отнетите вещи, а при извършване на деянието, с оглед
установяване на фактическа власт спрямо вещите, подсъдимите са използвали техн.
средство, за да направят възможно отнемането на вещите, предмет на
посегателството.
Деянието е извършено от
подс.А.С. при условията на опасен рецидив, тъй като същият е осъждан с акт по НОХД № 63/09 г. на ЕРС/в сила от 08.04.09г./,
на една година и два месеца лишаване от
свобода. Т. е. подсъдимият е осъждан за тежко умишлено престъпление и
наложеното наказание е над една година
лишаване от свобода ефективно/чл.29 ал.1 от НК/.
Причини за извършване на деянието
са ниска правна култура, стремеж към
противозаконно материално облагодетелстване, утвърдени престъпни навици,
незачитане правото на собственост.
Обществената
опасност на деянието съдът прецени като висока,
с оглед на създаденото „усещане” и убеждение от страна на подсъдимите,
че чуждото имущество може да им служи като
перманентен източник на средства.
Обществената
опасност на дееца С. съдът прецени като средно висока към висока, след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства бяха отчетени социалното положение на дееца и
направените самопризнания. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха
отчетени лошите характеристични данни, както и множеството предишни осъждания,
наложени на подсъдимия, които не се отразяват на квалификацията на деянието.
Обществената
опасност на дееца Х. съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства бяха отчетени чистото съдебно минало на дееца, липсата на
постоянен източник на средства .
При така отчетените причини за извършване
на деянието, обществената му опасност и
тази на дееца С., както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.ІІ НПК,
съдът счете, че е налице превес
на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Беше приложена разпоредбата на чл. 58 а ал.І НК, действаща от
10.04.2010 г. Наказанието беше определено
в минималния размер, а именно – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Намалено
с една трета, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 58 а ал.І НК, на подс.А.С.
беше определено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като беше
постановено, същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип, на основание предвиденото в
разпоредбата на чл. 41 ал.VІ вр.57 ал.І вр. чл.60 ал.І вр. чл.61 т. 2 вр. §3
ал.І т.2 ЗИНЗС.
По отношение личната обществена опасност
на С. не се събраха многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде определено наказанието при условията на
чл. 55 ал.І т. 1 НК, а не по реда на чл. 58 а ал.І НК. Направеното от
подсъдимия самопризнание не беше
отчетено от съда като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът счете, че с наложеното наказание и в този размер, би се реализирала както личната,
така и генералната превенция на наказанието, за извършеното от С. деяние.
Необходимо е
наказанието наложено на подс.С.,
да бъде в определения от съда размер, тъй като
в съзнанието му е формирано
чувство за безнаказаност, във връзка
с извършваното деяние и реализирането на наказателната превенция след това, предвид наложените и изтърпени наказания
. С наложеното наказание в този размер, С. би осмислил, че за всяко извършено
от него деяние, следва да понесе санкцията на закона, което би го накарало да
преустанови извършването на престъпления, като начин за реализиране на средства.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д.Х. за престъплението, за
което е повдигнато обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК обсъди степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на
престъпното деяние.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с
квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание за
това престъпление- по чл.195 ал.1 от НК- от 1 до 10г.ЛОС. Бе взето под
внимание, че подсъдимият не е осъждан за престъпления към момента на извършване
на деянието и липсват други отегчаващи вината обстоятелства, а са налице
смекчаващи такива- направеното
самопризнание и липсата на осъждания.
Относително определената съгласно чл.195 ал.1 НК санкция
е от една до десет години лишаване от свобода в относително определения размер,
което наказание в случая следва да бъде определено към минимума- лишаване от
свобода от една година, тъй като въпреки липсата на условията за приложението на чл.55 ал.1 от НК,
няма основания за налагане на по-тежко от минималнопредвиденото от законодателя
наказание, като в тази връзка се отчитат
тежкото материално положение на
подс.Х. и чистото му съдебно минало, поради което съдът не наложи ефективно
наказание лишаване от свобода по
отношение на подс.
С оглед
обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.ІІ НПК, съдът счете, че е
налице превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Беше приложена разпоредбата на чл. 58 а ал.І НК, действаща от
10.04.2010 г. Наказанието беше определено
в минималния размер, а именно – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Намалено с една трета, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 58 а ал.І НК,
на подс.Х. беше определено наказание
от ОСЕМ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С условно изтърпяване на
така наложеното наказание би се постигнало необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
На основание чл. 189 ал.ІІІ НПК
подс.С., беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 12.50 лв. в полза на ГОРС, както и 5.00 лева/пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист; На основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, подс.Х. беше осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 12,50 лв. в полза на ГОРС, както и 5.00 лева/пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: