Решение по дело №13/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20227250700013
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  19                      2903. 2022 година                                        град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                  Търговище

на       петнадесети март                                                                             2022 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА   

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                                             ИВАНКА ИВАНОВА

                                                                                              

Секретар: С. И.

Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ

Като разгледа докладваното от Председателя

КНАХД № 13 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба  от „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София  против Решение   № 351/ 22.12.2021 г. постановено по АНД  № 20213530200688 по описа за 2021 година  на ТРС, с което е   било потвърдено  Наказателно постановление № 88 от 20.08.2021г., издадено от Директора на РЗИ - Търговище, с което на „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София  за нарушение на чл.56, ал.1 и на основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., като правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон  - неправилна квалификация на нарушението и процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН.   Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема становище. Не претендира разноски.

Ответната страна  не се представлява.   

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище  дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид   законосъобразността на въззивното решение.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена  в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е  неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 88 от 20.08.2021г., издадено от Директора на РЗИ - Търговище, с което на „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София за нарушение на чл.56, ал.1 и на основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция приела, че на 30.07.2021 г. в 10. 30ч. инспектори от РЗИ - Търговище извършили проверка в игрална зала „Меджик бет“, находяща се на бул. „Митрополит Андрей“ № 21 в гр.Търговище, стопанисвана от ”ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД, ЕИК *********. В хода на проверката било установено, че обектът представлява закрито обществено място с плътно затворени стени и таван, без възможност за естествена циркулация на чист въздух. Проверяващите констатирали, че в игралната зала не се спазва забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, не се осъществява контрол и се допуска тютюнопушене. Констатирано било, че клиент на заведението пуши цигара, която представлява фабрично изработено тютюнево изделие и не е електронна, като същевременно персоналът го обслужва и му сервира напитки. Било установено, че пред част от клиентите има поставени пластмасови чаши, пълни с вода и фасове от цигари. При така установените обстоятелства,  инспектор в РЗИ –Търговище съставил  на ”ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД АУАН № 90/03.08.2021г. за нарушение по чл.56, ал.1 във вр. с чл.218, ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/. Срещу така съставения АУАН било депозирано писмено възражение. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта, Директорът на РЗИ - Търговище издал Наказателно постановление № 88 от 20.08.2021г., с което за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ и на основание чл.218, ал.2 от ЗЗ наложил на „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000 лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието,   в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Въззивната инстанция е приела, че във връзка с връчването на АУАН също не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството. Управителят на ”ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД се е запознал със съдържанието на АУАН и своевременно е депозирал възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въпреки, че е приел, че възражението е просрочено, наказващият орган е преценил същото и го е обсъдил, изпълнявайки задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Приемайки възражението за неоснователно, Директорът на РЗИ – Търговище е издал НП, срещу което дружеството е депозирало и жалба в съда, въз основа на която е образувано и настоящото производство. Обоснован е извод, че правото на защита на наказания субект не е било нарушено. Същият го е упражнил в пълен обем, поради което и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока е неоснователно.

Въззивната инстанция е приела, че  съгласно чл.56, ал.1 от ЗЗ е забранено тютюнопушенето в закритите обществени места т.е. налице е цялостна забрана за тютюнопушене в такива обекти. Провереният обект представлява закрито обществено място по см. на § 1а от ДП на ЗЗ. За да е налице неизпълнение на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места е достатъчно да е установено и едно лице да употребява по предназначение тютюневи изделия, посочени в т. 4 от § 1 на ЗТТСИ, което в случая е доказано от показанията на свидетелите, които са непротиворечиви и изцяло кореспондират с данните от констативния протокол от 30.07.2021г. От посочените доказателствени средства се установява, че в момента на проверката лицето Г.Х. пушело цигара, която не била електронна и изтръсквало пепелта от цигарата в пластмасова чаша, пълна с вода. За безспорно  е прието за доказано, че в проверената игрална зала „Меджик бет“ в гр.Търговище е било допуснато нарушение на чл.56 от ЗЗ.  

 Адресати на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места са както посетителите на тези места, така и лицата, под чийто контрол е дейността в обекта. Санкционната норма на чл.218, ал.2 от ЗЗ предвижда наказания за лицата, които допускат, т. е. позволяват въпросната забрана да бъде нарушавана. ЗЗ предвижда нарушението да се извърши във формата на допустителство, съобразно чл.10 от ЗАНН. Субект на нарушението е управителят на дейността, като това може да бъде както физическото лице управител на обекта, така и търговецът физическо или юридическо лице, който го стопанисва. Т.е отговорността на управителя не изключва отговорността на търговеца, доколкото адресати на задължението са и двата правни субекта. Затова правноирелевантно е обстоятелството дали търговецът, осъществяващ дейност в закритото обществено място е възложил на другиго контрола по спазване на забраната по чл.56 от ЗЗ, доколкото същият не може да се освободи от собственото си задължение по закон да я съблюдава, нито да го прехвърли на другиго. Предвид това и представената по делото заповед № 84/03.06.2020г. на управителя на „ПИРИН ТУРС 2002“ ЕООД не изключва отговорността на търговеца, която е обективна и безвиновна.

  Имуществената санкция  е в минималния размер от 3000лв., предвиден в нормата на чл.218, ал.2 от ЗЗ. От съдържанието на НП е видно, че наказващият орган е извършил преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН като е приел, че не са налице основания за прилагане на посочена привилегия на закона. Изложени са подробни доводи.

Основните доводи изложени в жалбата  по същество са свързани с липса на осъществен фактически състав на нарушение и доказателства, които го подкрепят, връчване на АУАН на пълномощник, правилно определяне субекта на нарушение и приложението на института на чл.28 ЗАНН. На всички тези възражения въззивната инстанция е отговорила аргументирано като тези изводи напълно се споделят от  настоящия състав.

 Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен. Осъществено е от обективна  страна административно нарушение обективирано в АУАН и НП.  

Въззивната инстанция е обсъдила всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен  на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения.

Не е допуснато нарушение на процесуалните  правила.  

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд – Търговище,

             

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение   № 351/ 22.12.2021 г. постановено по АНД  № 20213530200688 по описа за 2021 година  на ТРС .   

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

                                                                                     2.