№ 633
гр. Варна, 18.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500470 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Гитекс“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез управителя Г.Ц.Г. със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
"Цар Петър" № 7, ет. 4 срещу решение № 913/06.08.2024 г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 322/2023 г., с което са отхвърлени исковете, предявени
от "Гитекс" ЕООД срещу Й. М. Й., ЕГН ********** и Д. С. Й.,
ЕГН **********, двамата от гр.Варна, за заплащане на сумата от 107 710 лева,
евентуално по половината за всеки от тях, представляваща разликата между
стойността на правото на строеж за жилище, което ответниците са закупили
през 2011 г. от "Астрея трейд" ЕООД и "Манаус-Комерс" ООД и стойността на
трансформираното право на строеж в право на собственост и въвеждане на
самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, район Приморски, ***,
представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда, с площ 63.96 кв. м,
при граници: СОС с идентификатор ***, стълбище, дворно място, ведно с
прилежащите му 0.9474 % от общите части на сградата и от правото на
строеж, основан на твърдение, че ответниците са знаели и не са се
противопоставили, с правно основание чл.72, ал.1 ЗС, вр. чл.74, ал.2 ЗС,
евентуално - представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез
спестяване на извършените разходи за подобряване на имота, на основание
чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на исковете, до
окончателното изплащане на претендираната сума.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на
1
обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че в настоящия случай страните са обвързани
със СПН по въпроса за собствеността на спорния недвижим имот, но не са
обвързани по въпроса владелец ли е бил ищецът. Жалбоподателят сочи, че е
завладял имота за себе си, построил е спорната сграда за себе си и я е своил, а
ответниците са знаели за тези обстоятелства и не са се противопоставяли.
Релевирал е доводи за възникване на обекта на собственост едва след
завършване на строежа на цялата сграда до степен „груб строеж“, а не на
самостоятелни обекти в същата. Счита, че съдът е пропуснал да се произнесе
по валидността на удостоверение рег. № АУ041279ПР/13.05.2016 г. и
констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от 10.05.2016 г., доколкото били
издадени по заявление на № АУ041279ПР/09.05.2016 г. на Йорданка Георгиева
Кирилова, която е трето лице за исковото производство. Желае да не бъде
зачитано решение № 1109/29.07.2021 г. по адм. д. № 2289/2020 г. по описа на
АдмС – Варна, доколкото същото не било влязло в сила. Навел е подробни
съображения за установена фактическа власт над вещта при манифестирано
намерение за нейното своене. Сочи, че към настоящия момент ищцовото
дружество продължава да упражнява фактическа власт над имота и че
презумпцията по чл.69 ЗС не е оборена. Излага становище, че не бива да бъде
зачетено заключението на вещите лица по назначената съдебно-техническа и
оценителна експертиза в частта, с която е определена оценка на правото на
собственост на ап. № 4 в сградата, а следвало да бъде оценено правото на
строеж на същия обект. От увеличената стойност на обекта, въззивникът
счита, че следва да бъде извадена единствено цената за закупуване на правото
на строеж от ответниците в размер на 5 239.59 лева. Въззивникът изтъква, че
поддържа и евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД, тъй като именно
той е извършил необходимите фактически и правни действия на обща
стойност, равняваща се на сумата от 6 939 947.78 лева по изпълнение на
строеж „Жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в урегулиран поземлен
имот I-10, масив 28, по плана С. О. „Виница-север“, гр. Варна“, а приносът на
ответниците се свежда единствено до заплащане на сумата от 5 239.50 лева,
представляваща цената на правото на строеж, което заплатили на „Астрея
трейд“ ЕООД и „Манаус-Комерс“ ООД. Счита, че правото на собственост над
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** възникнал в
патримониума на ответниците през м. март 2021 г. След този момент
започнало облагородяването на двора и довършителните работи в
реализирания от въззивника строеж. За осъществяване на посочените
довършителни работи въззиваемите страни поемали разходите
пропорционално на площта на притежавания от тях самостоятелен обект в
сградата. Изложени са съображения за непълнота на заключението по
депозираното пред първата инстанция заключение по назначената СТОЕ, но
не е отправено искане за назначаване на допълнителна експертиза.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответните страни – Й. М.
Й. и Д. С. Й., в който се излага становище за неоснователност на жалбата, в
2
подкрепа на което са изложени подробни съображения по съществото на
спора.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално
допустима. Искания по доказателствата не са направени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.03.2025 г. от 09:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3