Р Е Ш
Е Н И Е № 258
гр.Кюстендил, 06.12.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 181 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
А.Н.Т., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора - гр.София, е
предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
вр. с чл.203 и сл. от АПК, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” -
София за заплащане на обезщетение в размер на 150 000,00лв. за неимуществени вреди,
причинени по време на престоя му в
ареста в гр.Дупница за период от
1 година и два месеца, считано от 04.11.2016г., вследствие на лошите и
нездравословни битови условия и на отказа на администрацията да му осигури
своевременна и адекватна медицинска помощ.
Ищецът твърди, че поради престоя
в помещение с малка площ, нехигиенично и пропито от влага, без светлина и достъп до чист въздух, без самостоятелен санитарен възел и без
възможност да се движи, е съсипан физически и психически; че е получил силно
главоболие, загуба на слуха с ляво ухо,
нарушение на зрението с лявото око, развил е белодробно / не могъл да диша/
и кожно заболявания и въпреки
отправени молби и жалби не е получил адекватна помощ, независимо, че бил настаняван
в болница / вж. депозираните молби от 24.01.2018г. и от 07.02.2018г./.
В хода на съдебните прения, ищецът прави искане за уважаване на предявената претенция, като счита същата за доказана, включително претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в съсипано здраве.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Д.Й., изразява становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника; че на ищеца е осигурен престой в самостоятелно помещение с добра вентилация и хигиена, както и с постоянен достъп до санитарен възел и тоалетна; че посочените страдания са неизбежна последица от изтърпяването на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и са следствие от режима на изтърпяването и. По отношение на медицинските грижи - се твърди, че събраните доказателства сочат на осигурявана и предоставяна своевременна и специализирана лекарска помощ, вкл. и болнично лечение, поради което не са налице сочените от ищеца неоснователни бездействия на ответната администрация, както и претендираните вреди. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Заключението на прокурора е, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията в ареста, които да се квалифицират като нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Приема се, че на ищеца са осигурени нормални за арестантско помещение битови условия, както и адекватно медицинско обслужване.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
От фактическа страна се установява, че на 04.11.2016г. ищецът А.Н.Т. е задържан за срок от 24 часа със заповед рег. № 348зз-134/04.11.2016г. на РУ на МВР – Дупница, като на същата дата в 22,30ч е настанен за лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“ – гр.Дупница. Видно от издадената медицинска епикриза /л.75 от делото/ на ищеца е поставена диагноза „пневмоторакс синистра, контузио торацис синистра, фрактура косте V синистра“ и е подложен на оперативно лечение, при което е извършена торакоцентеза с поставяне на тръбен дрен и на активна аспирация, като пациента е изписан на 14.11.2016г.
По време на престоя в болницата, срещу Т. е образувано досъдебно производство № 2710/2016г., ДП - 979/2016г. по описа на ДРП за престъпления по чл.198, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, извършени на 04.11.2016г. около 13,12 ч. в гр.Дупница. С постановления на РП – Дупница от 04.11.2016г. и от 08.11.2016г., А.Т. е задържан двукратно за по 72 часа, а с определение на ДРС от 11.11.2016г. по ЧНД №1671/2016г., потвърдено с определение на КОС от 24.11.2016г. по НЧД №506/2016г., по отношение на Т. е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С разпореждане № 2710 от 14.11.2016г. на РП – Дупница, предвид нестабилното здравословно състояние на А.Н.Т. и по предложение на началника на следствения арест в гр.Дупница, ищецът е преведен в болнично заведение – СБАЛЛС при затвора – гр.София на 14.11.2016г., като по време на престоя е консултиран двукратно в МБАЛ по белодробни болести „ Света София“ и е изписан на 20.12.2016г. като клинично здрав / вж. епикризата на л.77 от делото/.
На посочената дата ищецът е преведен в ареста в гр. Дупница към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Кюстендил при ОСИН – гр.Благоевград, където е настанен самостоятелно в килия №1 с размери 2,20м на 1,60м, която е разположена на партерен етаж срещу входната врата с оглед постоянен достъп на свеж въздух от общия коридор и е обзаведена със стол, маса и две легла, видно от приложено писмо рег. №1579/21.06.2018г. на началника на РСИН – Кюстендил. В същото е посочено, че задържаните лица ползват по определен ред общо санитарно помещение – баня и тоалетна, като до същото има постоянен 24 - часов достъп; че спалните помещения в ареста са електрифицирани и са обект на периодична дератизация и дезинфекция, а в района на ареста е разположено мястото за престой на открито, което задържаните ползват ежедневно за по един час. Проведената дезинсекция и дератизация в ареста, вкл. периодичността на мероприятията във връзка със същите, се установяват от приложеният като доказателство по делото Дневник / л.21-32 /.
Относно медицинското обслужване и лечение на ищеца по време на пребиваването му в ареста, съдът е приел писмени доказателствени средства - заверени копия от Дневник на задържаните лица, нуждаещи се от медицински преглед /л.40 -л.74/ и Медицинска справка рег. № 471/15.02.2018г., изготвена от медицински фелдшер при РСИН – Кюстендил - Сектор „Арести“. Видно от съдържащите се в същите данни, след изписването на Т. от СБАЛЛС при затвора – гр.София и връщането му в ареста в гр.Дупница, на 23.12.2016г. е извършен контролен преглед в МБАЛ –Дупница, като е направена рентгенография на бял дроб. Следват медицински прегледи на 28.12.2016г., на 30.12.2016г. и на 03.01.2017г. , при които лицето не съобщава за оплаквания. На 13.01.2017г. при извършен преглед е констатирано повишено кръвно налягане на Т. и му е предписано медикаментозно лечение. При последвалите прегледи на 16.01.2017г., 18.01.2017г., 20.01.2017г., 23.01.2017г. и 27.01.2017г. – са установени нормални стойности на кръвното налягане на ищеца. На 10.02.2017г. Т. се оплаква от алергичен обрив по тялото и му е назначено медикаментозно лечение. На 22.02.2017г. ищецът се оплаква от безпокойство и нарушение на съня и също му е назначено медикаментозно лечение. Следват медицински прегледи, които са периодични /през ден/ в периода 24.02.2017г. – 21.04.2017г., при които не са приети и констатирани оплаквания на Т..
По време на пребиваването си в ареста, със заявление от 24.04.2017г. ищецът обявява, че отказва да приема храна. При ежедневното проследяване на здравословното му състояние и след като се установява влошаване на същото, с разпореждане на ОП - Кюстендил от 02.05.2017г. , същият е преведен в СБАЛЛС към затвора – гр.София, където е хоспитализиран за периода 03.05.2017г. - 09.05.2017г., видно от епикризата на л. 79 от делото.
След връщането на ищеца в ареста, се извършват периодични прегледи в периода 12.05.2017г. – 11.09.2017г., при които не постъпват оплаквания и не е установено влошаване здравето на Т.. На 13.09.2017г. същият се оплаква от напрегнатост и нарушение в съня, във връзка с което му е предписано медикаментозно лечение. На 11.12.2017г., ищецът се оплаква от силно главоболие, отпадналост и трудно отваряне на очите, като по предписание на лекаря в ареста е извършена консултация с лекар - интернист и лекар - офталмолог от МБАЛ – Дупница. Констатиран е остър конюнктивит на двете очи и е назначено лечение с медикаменти, които са осигурени от административните органи /вж. Бланка за консултация на л.78 и рецептурна бланка на л.80/. Следва проследяване на здравословното състояние на Т. на 12.12.2017г. и на 15.12.2017г., при което е установено оздравяване.
Видно от справка на началника на затвора – гр.Бобов дол, на 21.12.2017г. А.Н.Т. е постъпил в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 7 години, постановено по НОХД № 623/2017г. на Окръжен съд – Кюстендил за извършени престъпления по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл.198, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. Със заповед № Л-306/22.01.2018г. на директора на ГДИН – София, Т. е преведен в затвора – гр.София.
Ищецът е представил като доказателства епикризи за проведено лечение в периода преди задържаното му през м. декември 2016г., както и ЕР № 1779 от 28.09.2016г., изд. от ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ – Дупница. С последното на А.Н.Т. е призната 62 % трайно намалена работоспособност във връзка с диагноза „коксартроза / артроза на тазобедрена става“. От приложените епикризи се установява болнично лечение, включително оперативно лечение на А.Н.Т. на заболявания на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, херния, двустранен лумбосакрален радикулит, лезиая на ляво ахилесово сухожилие, коксартроза декс и като придружаващи заболявания артериална хипертония.
От писмо рег. № 406/08.02.2018г. на началника на РСИН – Кюстендил се установява, че арестът в гр.Дупница е закрит със заповед на министъра на правосъдието, считано от 17.01.2018г.
Във връзка със спорните фактически обстоятелства съдът е събрал и гласни доказателства, като по искане на ответника в съдебното производство е разпитан свидетелят К. Николов П., който е началник на РСИН – Кюстендил. От показанията му се установява, че ищецът е бил настанен в самостоятелна килия с площ около 4 кв.м., разположена срещу вратата на ареста в гр.Дупница с цел по-добра вентилация; че в килията няма прозорец, като свеж въздух е достигал от общия коридор, респ. от вентилаторите в същия; че в килията няма санитарен възел, а задържаните ползват общ такъв, до който имат постоянен достъп; че килията е оборудвана с две легла, маса и стол; че килията е боядисвана периодично без да е правен основен ремонт, поради което има места с паднала мазилка; че килията е отоплявана с централно парно отопление през работно време, а в почивните дни – с климатик и радиатор. Свидетелят сочи, че здравословното състояние на ищеца е наблюдавано от медицински специалист - фелдшер, който е работел в ареста, а при необходимост и в почивните дни – му е осигуряван преглед и лечение от външни специалисти, вкл. в болнично заведение.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за частично основателен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, задържано под стража. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимирана да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на администрацията на ареста в гр. Дупница, доколкото този арест осъществява дейността си под контрола и ръководството на Областната служба „Изпълнение на наказанията“ – гр.Благоевград, респ. Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Кюстендил, които са териториални поделения на ГДИН – София, съгласно чл.12, ал.3 и чл.16, ал.2 от ЗИНЗС. Отделно от горното, дейността по управление на местата за лишаване от свобода, вкл. на арестите, е административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора, съгласно Определение № 46/23.04.2018г. на състав на ВКС и ВАС по гр. дело № 47/2018г.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, които се предполагат до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В разглеждания случай
вредите се претендират като причинени от
незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица при ответника, във връзка със задължението им за
осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ и на адекватно медицинско обслужване. Ищецът твърди, че
за около една и година и два месеца, считано от 04.11.2016г., поради престоя си в помещение с малка площ,
нехигиенично и пропито от влага, без
светлина и достъп до чист въздух, без
самостоятелен санитарен възел и без възможност да се движи, както и поради отказано му своевременно и адекватно
медицинско обслужване и лечение, е съсипан психически и физически, като е получил силно главоболие, загуба на слуха, нарушение на зрението,
развил е белодробно и кожно заболявания.
С
кумулативния ефект от горните действия и бездействия на специализираните
органи по изпълнение на задържането под стража, ищецът обосновава настъпването
на неимуществени вреди, както и искането си
за обезщетяване.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
Изложеното, преценено съобразно заявените от ищеца фактически основания на предявения иск и събраните доказателства, сочи на изводи за допуснато нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС изразяващо се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на мярката задържане под стража поради липса на достатъчно жилищна площ, която да му осигурява нормална двигателна активност, невъзможност за адекватно осветление и проветряване на помещението, отсъствие на самостоятелен санитарен възел, поради противоправно бездействие на ответната администрация. В резултат на горното, същият като лице, изтърпяващо задържане под стража в ареста в гр.Дупница, е подложен на неблагоприятното третиране надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, като е уронено човешкото му достойнство. Нарушена е забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо задържаните лица, а последното ищецът определя като съсипана психика.
От събраните по делото доказателствени средства се установява, че ищецът е пребивавал в Следствения арест в гр.Дупница около една година - от 20.12.2016г. до 20.12.2017г., вкл. поради което за предявения исков период от 04.11.2016г. до 19.12.2016г. искът се явява недоказан и неоснователен.
Както се посочи, исковата претенция на Т. съдът счита за доказана по отношение на фактическите твърдения за неосигуряване на нормални условия за пребиваване в ареста в гр.Дупница. Редът за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е регламентиран в част четвърта от ЗИНЗС, като с чл.240, ал.1 е установена приложимост на разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода. Аналогични правила се съдържат в част шеста от ППЗИНЗС, съотв. в чл. 268 от същия.
С оглед на горното препращане, относими към исковите претенции са разпоредбите на чл.43 от ЗИНЗС, съотв. на чл. 20 и чл.21 от ППЗИНЗС. Съгласно чл.43, ал.2 от закона, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване на човешкото достойнство на задържаните лица. Съгласно чл.43, ал.4 от закона, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м., а съгласно ал.5 на чл.43 - количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според чл.20, ал.3 от Правилника, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
В случая, анализът на събраните доказателства сочи на нарушение на горните нормативни изисквания относно условията в килията, в която е пребивавал ищеца. От представената справка на началника на РСИН – гр.Кюстендил и от показанията на същия е видно, че килия №1, която е ползвал А.Т. е с размери 2,20м на 1,60м, или с площ от 3,5 кв.м. т.е. под минимално определената площ от 4 кв.м.; че в килията няма прозорец, т.е. не влиза дневна светлина и няма възможност за естествено проветряване, а свеж въздух достига от общия коридор; че в килията няма санитарен възел, а задържаните ползват общ такъв. Фактите са безспорно доказани и не се оспорват от страните, а правната им интерпретация сочи на неизпълнение от страна на администрацията в ареста в гр.Дупница, на нормативно установеното задължение за осигуряване на жилищни и битови условия за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване на човешкото достойнство на задържаните лица, съгласно правилото по чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС. Налице е противоправно фактическо бездействие на ответника по време на престоя на ищеца в ареста в гр.Дупница, което представлява неоправдана рестрикция спрямо задържаното лице. Кумулативното въздействие на описаните негативни фактори на битовата среда в арестантското помещение, надхвърля минималния праг на сериозност и строгост, предвиден в чл.3 от ЕКЗПЧ. Визираната разпоредба на Конвенцията, налага задължението за гарантиране на условия на задържаните лица, които са съвместими с човешкото им достойнство, така, че начинът и методът на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ не подлагат същите на изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
Изводите, формирани от преценката на доказателствата по делото са за условия в ареста в гр.Дупница, които не съответстват на минималните критерии и стандарти за живот в местата за лишаване от свобода и за задържане, т.е. за доказано нарушение на забраната по чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, вследствие на което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство и психическо страдание, определено от него като съсипване на психиката.
Съдът следва да посочи, че счита за доказани вредите върху психиката на ищеца, доколкото по делото не се установи, че лошите жилищни и битови условия в килията са причинили здравословни проблеми на задържания Т.. Действително същият, по време на престоя в ареста е пребивавал в болнични заведения и му е оказвано специализирано амбулаторно лечение с медикаменти, но не се представиха категорични доказателства, че заболяванията са пряко следствие от неблагоприятните условия в килията. Чувството на безпокойство и проблемите със съня, главоболието и конюнктивита, затрудненията в дишането и повишените стойности на кръвното налягане, са обичайни симптоми, съпътстващи живота на голяма част от хората, а и в случая се касае за епизодични проявления на горните оплаквания при ищеца, за които не е доказано, че се дължат на неблагоприятните условия в ареста.
Следва, че неимуществените вреди, които са следствие от констатираното нарушение по чл.3 от ЗИНЗС и които подлежат на обезщетяване, са вредите върху психическото здраве на ищеца. Както се посочи, не е необходимо доказването им, в който смисъл е разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Негативното въздействие върху психиката на А.Н.Т. е в пряка причинно-следствена връзка от незаконното фактическо бездействие на администрацията на следствения арест във връзка със задължението по чл.43 от ЗИНЗС. Предвид изложеното, съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното бездействие и настъпилата вреда. Горното сочи на доказаност на предявения иск по основание за периода на престой на ищеца в ареста в гр. Дупница от 20.12.2016г. до 20.12.2017г. вкл.
Исковата претенция в останалата част от периода – от 04.11.2016г. до 19.12.2016г. съдът счита за неоснователна, тъй като Т. не е пребивавал реално в ареста, а е бил настанен на лечение в болнични заведения.
Исковата претенция за обезвреда във връзка с второто фактическо основание, а именно във връзка с фактическите твърдения на ищеца за отказано своевременно и адекватно медицинско обслужване и лечение по време на престоя му в ареста, съдът счита за неоснователна. От анализа на събраните писмени доказателства следват изводи за надлежно изпълнение на задълженията на ответната администрация по чл.135, чл.136 и чл.149 от ЗИНЗС, както и на специалните задължения по отношение на задържаните лица по чл.255, ал.1-3 от ЗИНЗС. Видно от вписаните данни в Дневник на задържаните лица, нуждаещи се от медицински преглед /л.40 -л.74/ и Медицинска справка рег. № 471/15.02.2018г., изготвена от медицински фелдшер при РСИН – Кюстендил - Сектор „Арести“, ищецът е посещаван ежеседмично от медицински специалист, като за част от исковия период - са налице отбелязвания за извършени посещения през ден, както следва: на 13.01.2017г. е извършен преглед, при който е констатирано повишено кръвно налягане на Т. и му е предписано медикаментозно лечение; на 10.02.2017г. във връзка с оплаквания от алергичен обрив по тялото, на Т. е назначено медикаментозно лечение; на 22.02.2017г. във връзка с оплаквания от безпокойство и нарушение на съня, на Т. е назначено медикаментозно лечение; на 13.09.2017г. същият се оплаква от напрегнатост и нарушение в съня, във връзка с което му е предписано медикаментозно лечение и др.
От друга страна, са доказани проведени консултации със специалисти от болнични заведения към и извън местата за лишаване от свобода, както следва: на 23.12.2016г. е извършен контролен преглед в МБАЛ –Дупница, като е направена рентгенография на бял дроб; на 11.12.2017г., е извършена консултация с лекар - интернист и лекар - офталмолог от МБАЛ – Дупница, като е констатиран остър конюнктивит на двете очи и е назначено лечение с медикаменти, които са осигурени от административните органи /вж. Бланка за консултация на л.78 и рецептурна бланка на л.80/. Във връзка с отказ за приемане на храна, обявен от ищеца със заявление от 24.04.2017г., започва ежедневно проследяване на здравословното му състояние и след като се установява влошаване на същото, Т. е преведен в СБАЛЛС към затвора – гр.София, където е хоспитализиран за периода 03.05.2017г. - 09.05.2017г., видно от епикризата на л. 79 от делото. След връщането на ищеца в ареста, продължават периодичните прегледи на здравето му в периода 12.05.2017г. – 11.09.2017г.
Изложените факти, установени по несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателствени средства, доказват надлежно и законосъобразно изпълнение на задължението на ответника за предоставяне на своевременно и адекватно медицинско обслужване и лечение на ищеца по време на престоя му в следствения арест в гр.Дупница. Следват изводи за недоказаност на незаконосъобразни действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които да са основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезвреда. Не се установява неизпълнение на нормативно предвидено задължение за фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от ответната администрация. Горното сочи на отсъствие на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, поради което здравословните проблеми и свързаните с тях страдания на ищеца, макар и доказани, не подлежат на обезщетяване по специалния ред на ЗИНЗС. Не са осъществени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция на посоченото фактическо основание следва да се отхвърли.
Предвид изложените
доводи за доказано нарушение на
ответника във връзка със задълженията по чл.43 от ЗИНЗС, в съответствие с правилото по чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на вредите въз основа на кумулативния ефект на всички
условия, при които пребивава задържания, както и прилагайки презумпцията за
понесени неимуществени вреди от доказаното нарушение, съдът определя размер на
дължимото обезщетение от 1200,00лв.
Същият е съобразен с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, приложен спрямо установените обстоятелства,
свързани с продължителността на увреждането – една година, вида на негативните
последици и характера и обема на вредите.
Искът ще бъде уважен за посочената сума, а за
разликата до пълния размер от 150 000,00лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
По арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС съдът не присъжда юк възнаграждение на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София да
заплати на А.Н.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора - гр.София, обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1200,00лв. за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в противоправно бездействие на администрацията
на ГДИН във връзка с задължението за
осигуряване в ареста в гр.Дупница на благоприятни условия на изтърпяване на мярката „ задържане под
стража“ поради липса на достатъчно жилищна площ, адекватно осветление
и проветряване на помещението, отсъствие на самостоятелен санитарен възел, за
периода 20.12.2016г. – 20. 12.2017г., като за разликата до
размера от 150 000,00лв. и за периода 04.11.2016г. -19.12.2016г. , предявеният иск се отхвърля.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: