Решение по дело №1367/2019 на Районен съд - Нова Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 

гр. Нова Загора, 26.02.2020 год.

                                  

В   ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично засеД.е на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА                                                                     

 Съдебни заседатели:

                                                                        Членове:

при секретаря Диана Дечева  и в присъствието на прокурора                                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА  гражданско дело № 1367 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание по чл. 150 от СК.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са родители на детето М.С.Д., родена на ***г. Твърди се, че с влязло в сила на 25.09.2014г. Решение № 152/25.09.2014г. по Гр.д. № 711 /2013г. по описа на PC Нова Загора, съдът е прекратил с развод гражданския брак на страните, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдил постигнатото между тях споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху малолетното дете М. е предоставено на майката, а бащата е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 150,00лв., считано от 25.09.2014г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Сочи се, че от първоначалното определяне на издръжката до сега са изминали почти 5 години, през които били настъпили множество промени в обстоятелствата, въз основа на които страните са договорили тогава размера на издръжката, а съдът е утвърдил споразумението, включително и в частта „издръжка", съобразявайки висшия интерес на детето. Детето М. е вече на 10 години и през 2019/2020 учебна година, е ученичка в 4 клас на СУ „Христо Ботев" гр. Нова Загора. Сочи се, че за детето М. били необходими значителни средства за храна, облекло, обувки, учебници и учебни помагала, за развлечения и почивка, за осигуряване на нормални битови условия за живот, за покриване на разходите в ежедневието й на учаща, за закупуване на лекарства, при необходимост.

В исковата молба се твърди, че ищцата била значително затруднена да поема на практика цялата издръжка на дъщеря си, наред с непосредствените грижи за нея, тъй като изплащаните от бащата 150,00лв. месечно били само една малка част от необходимите средства за отглеждането на детето М.. Твърди се още, че извън определената от съда издръжка, ответникът не предоставял други парични средства, с които да подпомага финансово майката в грижите за детето М., като се сочи, че действително, понякога той купувал дрехи на дъщеря си, които обаче не били съобразени с конкретните нужди и желания на детето.

В исковата молба се твърди, че ответникът реализирал много добри доходи, чрез дейността на търговско дружество „Д. М 99" ЕООД, гр. Нова Загора, чийто едноличен собственик на капитала бил той и което дружество било с основен предмет на дейност - земеделие. Ответникът нямал други низходящи, за които да се грижи и издържа. В исковата молба се твърди още, че финансовото и материално състояние на ответника давали възможност да предоставя адекватна издръжка на малолетната си дъщеря М. и така да и осигурява по- добър и спокоен живот, но ответникът доброволно не желаел да увеличи изплащаната от него издръжка за детето М. в размер на 150, 00лв. месечно.

В исковата молба се сочи, че ищцата работела на постоянен трудов договор, но получавала средномесечно трудово възнаграждение в чист размер малко над МРЗ за страната. Освен това, считано от началото на м.06.2019г. тя получава само обезщетение за временна нетрудоспособност, след претърпяна оперативна интервенция. На следващо място се сочи, че освен горепосоченото през изминалия дълъг период от време от първоначалното определяне на издръжката, се увеличил и минимума при издръжките, съобразно увеличението на МРЗ за страната и определената с Решение № 152/25.09.2014г. на НЗРС издръжка вече била почти на законовия минимум, който не съответствал нито на нуждите на детето, нито на възможностите на ответника. Горното обуславяло завеждането на предявения от ищцата иск.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 152/25.09.2014г по Гр.д. № 711/2013г. по описа на PC Нова Загора, като я увеличи от 150,00лв. на 350,00лв. и да осъди ответника С.Д.Д. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете М.С.Д. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.С.Д. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване на законови основания за изменението или прекратяване й, както и да й заплати направените разноски по настоящото дело.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява че иска е допустим и частично основателен до размера на 180-200лева месечна издръжка на малолетното дете М., а над този размер счита иска за крайно завишен и неоснователен и неотговарящ на нуждите на детето и възможностите на родителя.

С отговора си ответника оспорва изнесените в исковата молба обстоятелства що се отнася до това, че не бил предоставял други парични средства за отглеждането и възпитанието на детето им М.. В отговора на исковата молба се твърди,  ответникът подпомагал с парични средства извън определената издръжка както детето си М. така и неговата майка като ги бил завел на екскурзия в чужбина, поемайки изцяло разходите за това, включително и разходите за операцията на ищцата и майка на децата му, колкото и да му било трудно.

В отговора на исковата молба ответникът  твърди, че не било вярно  твърдението, че той бил давал само 150 лв. месечно за издръжка на детето М., като ищцата неправилно изключвала своето участие с парични средства в издръжката на детето. Бащата не бил длъжен да поеме цялостната месечна издръжка на детето си, а майката следвала да участва в нея съобразно дохода си. Определената издръжка към 2014 година за 5 годишно дете в размер на  150 лева  била много над необходимата му такава, при практика на съдилищата между 60-70 лв. на тази възраст и време.

Представеното от ищцата удостоверение за доходите и било непълно и целящо укриване на доход с оглед по благоприятно за нея съдебно решение. Сама признава, че през тези месеци, в които е посочила нулев доход от трудово възнаграждение е получавала обезщетение поради заболяване и болнични /получавани от НОИ/ което не била посочила като размер.

В отговора на исковата молба се сочи, че правната форма на дружеството на ответника - ЕООД изключвала идентификация и съвпадение с физическото лице  носител на задължения за издръжка. Недопустимо било дейността на дружеството и неговите резултати да бъдат ангажирани, като доходи на физическото лице. Освен това ответникът, като физическо лице плащал получен по време на бракът между страните, с който бил закупили имоти в режим на СИО, като твърди, че ищцата не била платила нито една стотинка по този заем, а черпела само права от това, което също намалявало възможностите на ответникът за даване на издръжка.

В отговора на исковата молба се сочи, че в районен съд Нова Загора имало заведено дело за делба под №1348/19 година от което е видно, какво е имущественото състояние и на двамата родители-300 дка ниви в режим на СИО

Твърди се още, че освен това ищцата имала и собствен обект за търговска дейност от 50 кв.м. над дискетока "Флай", от който получавала по 200 лева месечен наем, освен това било индиция и за имотното и състояние. както и това че ищцата  имала 1/3 идеална част от ниви останали в наследство от баща й общо в размер 90 дка в землището на с.Езерово, както и 1/3 идеална част от имот двор с къща в с.Езеро, Новозагорска община останали в наследство от баща и, както и 1/6 идеална част от апартамент в град Нова Загора наследство от баща и с обща площ 120 кв.м..

В съдебно засеД.е ищцата, чрез пълномощника си адв. М.П.М. *** моли съда да уважи предявения иск в пълен размер като основателен и доказан, както и да и присъди направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно засеД.е ответникът, чрез пълномощника си адв. Г.М.С. заявява, че поддържа отговора на исковата молба в който бил посочил до какъв размер считал искът за основателен, като от този размер до претендираният искът следвало да бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото пропорционално на отхвърления иск.

От Дирекция „Социално подпомагане”-град   Нова Загора е депозиран социален доклад, в който е изразено становище за постановяване на решение, с оглед защита на най-добрия интерес на малолетното дете - М.С.Д..

 Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверението за раждане на малолетното дете М., ответникът е неин баща и като такъв й дължи издръжка, съгласно разпоредбите на СК. Размерът на издръжката се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя да я осигурява. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК, издръжката на малолетни и непълнолетни деца е безусловна и се дължи с цел осигуряване на условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителят е длъжен да я заплаща, без значение дали накърнява собствената си издръжка.

Видно от представеното по делото заверено копие на решение по гр.д.№ 152 от 25.09.2014г. по гр.д. № 711/2013г. по описа на РС-Нова Загора, бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие, като  родителските права върху двете деца - Д., тогава на 15 години и М., тогава на 5 години, е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка, на всяко от децата си, в размер на по 150 лв.

В първите няколко години след развода, ответникът е подпомагал финансово ищцата, което обстоятелство се установи от разпита на свидетелите и което ищцата не отречи, отговаряйки на поставени въпроси, по реда на чл. 176 от ГПК. Установи се още, че страните дори са правили опити да подобрят отношенията си и са предприемали съвместни пътувания и почивки. Установи се че ответника оказал и помощ на ищцата, във връзка с лечението на онкологичното й заболяване и свързаната с него операция. Тази оказана помощ съдът приема като израз на добра воля от страна на ответника, както и на грижа към негови близки но няма отношение към определяна на размера на дължимата издръжка по отношение на детето М..

В хода на производството по делото бе установено че през лятото на 2019година по-голямото дете Д./което е навършило пълнолетие/ се е изнесъл от дома на майката и оттогава ответникът преустановил изцяло контактите си с детето М., както и финансово да подпомага майката в отглеждането й.

Установи се от приетите доказателствата по делото, че от около една година непосредствени грижи за малолетното дете М. полага единствено майката, както и единствено тя покрива всички разходи за детето М. - обичайни и извънредни такива. Установи се че през този период, доходите на майката драстично са намалели - до около 250 лв. на месец, представляващи обезщетение за временна нетрудоспособност. В този период ищцата се е лекувала от тежко онкологично заболяване и самата тя е имала нужда от повече средства, за да поеме разходите по лечението си. Установи се че въпреки трудният период, в който се е оказала ищцата тя е осигурила и осигурява към момента  на детето М. всичко необходимо - храна, дрехи, учебни помагала, заплаща консумативните разходи за домакинството, осигурява на детето си М. развлечения, почивки, занимания с извънкласни форми.

По делото се събраха писмени доказателства, от които е видно, че само в последната половин година ищцата е заплатила следните суми, свързани със задоволяване нуждите на детето: 380 лв.- за учебни помагала за текущата учебна година, 140лв.- за дрехи, 405лв.- за почивка, 400лв.- за текущото обучение на детето в клас „Пиано", 264,99лв.- за закупуване на синтезатор, 370лв.- за закупуване на телевизор за стаята на М., 54лв.- за развлечения /театър/, както и значителни суми за храна и консумативни разходи за домакинството.

Разпитаните по делото св. В.Б. и св. Ст. С. са категорични, че майката лишавайки себе си е осигурила на детето си М. всичко необходимо, съобразява се с желанията й и развива талантите на детето си М..

В хода на производството ответникът не доказа закупуването дори на една необходима вещ за детето си в този или в предходен период от време. Твърденията му и тези на посочения от него свидетел- Д. С. /син на страните по делото/, че непрекъснато купувал маркови дрехи, играчки и други вещи на дъщеря си, останаха недоказани, дори напротив св. С. потвърди че баща му не е купил подарък за дъщеря си за Коледа и Нова година. Твърденията за закупени вещи-играчки /ел. тротинетка/ са голословни но дори да се приемат за реални то по делото се установи че същите са оставени за ползване в селото в дома на ответника в производството,  в с. Брястово, за да може М. да ги ползва, когато ходи при там /което стана ясно, че в последната една година не се е случвало/. Съдът намира че тези евентуални разходи на ответника, свързани с детето М., не следва да се имат предвид при определяне на издръжката, т.к. закупените от бащата вещи не служат на детето в ежедневието и не подпомагат майката в процеса на отглеждането му

Св. Д. С. заяви пред съда, че ответникът, който е и негов баща, му предоставял по 500.00лв. на месец, освен че му давал заплата за работата му в търговско дружество „Д. М 99"ЕООД - негова собственост. Свидетелства още, че ответникът поддържал квартира в гр. Стара Загора и, че всеки ден пътувал от там до с. Брястово, където работи и обратно, въпреки че в същото село има свой имот. Последните празници - Коледа и Нова година ответникът посрещнал в чужбина.

От определяне на първоначалната издръжка са изминали повече от 5 години, през които и особено през последната една година, са настъпили множество промени в обстоятелства, въз основа на които е определена издръжката тогава. От една страна детето М. значително е пораснало, от друга страна финансовите възможности на майката са намалели, поради сериозно заболяване, а тези на бащата - са се увеличили. Видно от годишната данъчна декларация за 2018г. ответникът е реализирал чист годишен доход от около 123 000лв., упражнявайки търговска дейност с фирмата си „Д. М 99" ЕООД. Средномесечният му доход е повече от 10 000лв.

Безспорно се установи по делото, че през последната една година, ответникът не е полагал каквито е да било непосредствени грижи за детето си М., въпреки че няма други низходящи, за които да се грижи и издръжка. Опитите на св. Д. С. /син на страните в производството и брат на детето М./ да оправдае баща си и да обвини ищцата, че е ограничавала контактите им с малолетната М. останаха неуспешни а твърденията - недоказани. Тези твърдения на св. С./за невъзможност да се свържат с детето М./ са житейски нелогични и неприемливи, още повече, че в хода на съдебното производство съдът категорично установи, че ищцата и синът й св. С. са в силно влошени отношения.

Съдът намира че издръжката на едно дете не се ограничава само с осигуряване на храна, дрехи и елементарни лични вещи. Тя включва още осигуряване на добри битови условия, лично жизнено пространство, развлечения, почивки, отбелязване на лични празници, осигуряване на компютър, мобилен телефон, интернет, интерактивни играчки и такива стимулиращи конгнитивното развитие, осигуряване на адекватно медицинско лечение при необходимост. Без значение размера на доходите на майката, тя е осигурила и осигурява всичко това на детето си М. за да расте то физически и психически здраво.

А позицията на бащата, изразена в отговора на исковата молба, че няма възможност да плаща издръжка в по- висок размер, т.к. и без това подпомага майката финансово, е проява на неглижиране на отговорността и на законовите задължения като родител. Получаваните от ответника сериозни доходи от земеделие, чрез собственото му ЕООД, дават възможност на ответника да заплаща издръжка в един по- голям размер от определената с акта на съда  през 2014год.

Съобразявайки най – вече интересът на детето неговите нужди и потребности съдът следва да определи такъв размер на издръжката, който да му позволи да поддържа житейски стандарт/бит/, поне на нивото отпреди раздялата на родителите, още повече когато възможностите на родителя, неупражняващ родителските права, да предоставя издръжка са по – високи. В подкрепа на този извод на съда е, че самият ответник поддържа становище, че след развода не е преставал да подпомага ищцата финансово и че е давал значителни суми, което още веднъж доказва, че доходите му позволяват да го прави.

Като отчете икономическите, финансови и нормативни фактори за увеличаване на минималната работна заплата за страната на 610лв. във вр. с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, въз основа на които се определят размерите на необходимите издръжки, възрастта на детето и възможностите на родителите, счита, че общата месечна издръжка от която се нуждае детето М. е 520.00лв. месечно. В тази средства се включват нуждите на детето от храна, облекло, извън класни занимания, средства за културни и спортни мероприятия, лекарства от първа необходимост. От така определеният размер  по голямата част от дължимата издръжка за детето М. в размер на 300лв. следва да се поемат от бащата, а другата част – 220.00лв. от майката. При определянето на размера на издръжката за детето М. съдът отчете обстоятелствата, че бащата получава средномесечен доход,/ като се раздели годишния деклариран доход/ в размер на около 10000.00лв. Бащата няма задължения за даване на издръжка към други низходящи. Задълженията които има към взети заеми от финансови институции, не влияят за безусловното му задължението за даване на издръжка на своите не навършили пълнолетие деца.

Минималният размер на издръжката от 01.01.2020г. е в размер, по-висок от 150лв., колкото ответникът е осъден да заплаща към момента. Издръжка поне в такъв размер трябва да осигури на малолетното си дете дори болен и без никакви доходи родител. В настоящия случай, отчитайки много добрите финансови и материални възможности на ответника, както и възрастта му и здравословното му състояние, които предполагат добри възможности да продължава да реализира трудови доходи, съдът намира за основателно искането на ищцата за увеличаване на издръжката на малолетното дете М., като при определяне на издръжката съда отчита, че единствено майката полага непосредствените грижи за детето М., които грижи следва да се приспаднат при разпределяне на издръжката между двамата родители и ответникът да поеме изплащането на по- голямата част от необходимата издръжка, като съдът отчита и сериозната разлика в доходите на двамата родители.

Предвид горното, съдът счита че е налице промяна в обстоятелствата, на база на които първоначално е определена издръжката на малолетното дете М., която се изразява в увеличени нужди на детето и завишени възможности на ответника да предоставя издръжка, поради което искът се явява основателен и доказан до размер от 300.00 лева, като в останалата част до размер от 350.00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2019г., тъй като към този момент детето М. е имало определена такава в размер на 150.00лв..

Върху така увеличеният размер на издръжката на детето М., ответникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Нова Загора, държавна такса в   размер на 216.00 лева.

Ищцата е претендирала да и бъдат присъдени направените по делото разноски  в размер на 300.00лева за адвокатско възнаграждение. Които ответникът следва да заплати на ищцата. 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯВА определената с решение № 152/25.09.2014г., влязло в сила от 25.09.2014г. по гр.д. № 711/2013г. по описа на РС-Нова Загора  месечна издръжка в смисъл, че я увеличава, като:

ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на  В.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, като майка и законен представител на малолетното дете  М.С.Д., с ЕГН **********, месечна издръжка за детето в размер на 300.00/триста/ лева, считано от 03.09.2019 година до настъпване на законни основания за нейното прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното и изплащане.

ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета по сметка на РС-Нова Загора сумата 216.00/двеста и шестнадесет/лева -  държавна такса върху увеличената издръжка.

ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ваня С.а Д. с ЕГН **********, с адрес ***,  сумата  300.00/триста/лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на страните пред Сливенски окръжен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: