Решение по дело №571/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 451
Дата: 30 октомври 2019 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20194400500571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    

                                            /30 .10.2019

                                    гр.Плевен 30.10.2019г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на втори октомври   

през две хиляди и деветнадесета     година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                             : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ 

    при секретаря  Жени Стойчева                                           и в присъствието  

    на  прокурора                                          като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                     въззивно гр.дело №571 /2019г.

    по     описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

           Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

 С решение на  Плевенски   Районен съд ,ХІІІ-ти гр.с.№ 287  от 15.02. 2019г., постановено по гр.д.№2730/2018г.по описа на същия  съд е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район М., ж.к.“ ***“, Б. П.С.,сграда ***,чрез пълномощника  Адвокатско дружество „Г. и П.“, БУЛСТАТ ****, предст. от адв. В.Г. от САК , съдебен адрес:***  против А.Д.Н.,***   с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на иска        837,56 лв.Със същото решение на ПРС „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., район М., ЖК ***, Б. П.С*, е осъдено да заплати в полза на ПРС държавна такса в размер на 25 лв.

          Недоволен от така  постановеното решение на ПРС е останал ищецът „****“ЕАД гр.С.,който чрез своя пълномощник адвокат В.Г. от САК го обжалва пред ПОС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.В жалбата са изложени доводи,че решението на ПРС страда от пороци на формата ,тъй като не съдържа мотиви и съдът не е обосновал своите изводи за неоснователност на исковата претенция, като единственият довод е,че вземането на ищеца е погасено по давност.Твърди се,че цялото  решение на ПРС представлява описание на фактологията по случая  с бланкетно въведен извод за недължимост на вземането,поради погасяването му по давност,че необосноваността на решението  представлява порок ,водещ до неговата неправилност.В жалбата се твърди,че от ПРС е допуснато и друго процесуално нарушение,а именно,че съдът служебно се е позовал на изтекла погасителна давност,като не е взел предвид ,че в срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на ИМ,като особеният представител на ответника е взел становище по делото едва в първото по делото заседание ,но не е въвел възражение за погасяване задължението на ответника по давност. Посочено е,че решението на ПРС  противоречи на материалния закон,като съдът въобще не е изследвал конкретиката по случая,като се твърди,че давността не е изтекла. В жалбата се твърди,че в обжалваното решение липсва произнасяне както за претенцията за неустойка,първоначално за сумата 638,48лв.по ИМ,а впоследствие изменена чрез намаляване цената на иска до размер на 119,97лв.,така и относно претенцията за неплатени лизингови вноски в размер на 162,82лв.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение въззивникът моли съда да отмени решението на ПРС и вместо него постанови друго,с което претенцията на ищеца да бъде уважена.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.В съд.заседание на 02.10.2019г.пред ПОС за въззивното дружество не се е явил представител.

          Въззиваемата А.Д.Н. чрез адвокат Ф.П. от ПАК,назначена за неин особен представител е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който  взема становище,че решението на ПРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.Посочено,е ,че освен сумата 37,26лв.ищецът не е представил доказателства ,че действително се дължи сумата в размер от 837,56лв.,като по делото не е поискано назначаване на ВЛ.В съд.заседание на 02.10.2019г.адвокат Ф.П. взема становище,че жалбата е частично основателна,доколкото ПРС се е произнесъл , че вземането е погасено по давност,а такова възражение тя не е правила. Особеният представител счита,че въззиваемата дължи сумата 199,08лв.,но не дължи каквито и да е суми  за неустойка.

       Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната   жалба оплаквания,становищата на страните  и представените по делото доказателства,  приема за установено следното:

       Въззивната жалба  е  подадена  в срока по чл. 259 ал.1  ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е   допустима. Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

       От приложеното ч.гр.д.№2730/2018г.по описа на ПРС безспорно                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         се установява, че същото е образувано на основание подадено от „****“ЕАД гр.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу А.Д.Н. ***. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №5917 от 04.12.2017г.по чл.410 ГПК  ,с която е разпоредено длъжникът А.Н. *** да  заплати на кредитора “****“ЕАД гр.С. сумата 837,56лв.,представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,сумата 127,47лв. мораторна лихва за забава върху просроченото задължение ,начислена за периода от 17.05.2016г.до 15.11.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението 01.12.2017г.до окончателното изплащане на задължението,както и направените по деловодни разноски-25лв. ДТ и 180лв.адвокатски хонорар.В самата заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:договор за далекосъобщителни услуги от 17.10.2015г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК ,като на осн.чл.415 ал.1т.2 ГПК ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си .На това основание кредиторът-„*****“ЕАД гр.С. е предявил иск за установяване съществуване на вземането си в размер на 837,56лв.–главница,която включва:сумата 37,26лв.незаплатени далекосъобщителни услуги;сумата 638,48лв.неустойка  и сумата 161,82лв.-неизплатени лизингови вноски.С ИМ по чл.422 ГПК не се претендира мораторната лихва за забава в размер на 127,47лв. за периода от 17.05.2016г.до 15.11.2017г., за която сума също е издадена заповедта по чл.410 ГПК. Така предявеният установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК е  предмет на разглеждане в настоящото производство.

От представените към ИМ писмени доказателства,които не са оспорени от ответницата се установява,че на 17.10.2015г.между „**** „ЕАД гр.С. като оператор и А.Д.Н. като потребител  е сключен договор за мобилни услуги за номер **** по програма **** и договорен стандартен месечен абонамент в размер на 39,99лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца,за периода от 17.10.2015г.до 17.10.2017г.На същата дата 17.10.2015г.между страните е сключен и договор за лизинг,по силата на който „****“ЕАД гр.С. като лизингодател е предоставил на А.Н. като лизингополучател мобилен телефон, марка  ***,модел  **** с лизингова цена 206,77лв.с вкл.ДДС. Постигната е договореност А.Н. като лизингополучател да заплати цената на мобилния телефон на 23  месечни лизингови вноски,всяка в размер на 8,99лв.,съгласно погасителен план.На датата на подписване на договорите 17.10.2015г.ответницата е подписала и декларация-съгласие , с която е декларирала,че е получила от оператора екземпляр от Общите условия на „*****“ЕАД ,съгласила се е с тях и се е задължила да ги спазва.

За ползваните от ответницата мобилни  услуги за тел.номер 0896 109701,клиентски номер *********  въззивникът е издал няколко фактури.На 01.02.2016г.е издадена фактура за отчетен период 01.2016г.до 31.01. 2016г., съгласно която е начислена сума в размер на 9,01лв.и срок за плащане 16.02. 2016г. На 01.03.2016г.е издадена фактура за отчетен период от 01.02.2016г.до 29.02.2016г.,като е начислена общо сумата 33,59лв.,включваща месечни абонаментни такси -15,59лв.,лизингова вноска в размер на 8,99лв.,задължение от предходен период 9,01лв.,като срокът за плащане на сумата е 16.03.2016г.На 01.04.2016г.с кредитно извести е извършена корекция за отчетен период 01.03.2016г.-31.03.2016г.,като е начислена сума в размер на 37,26лв.и срок за плащане на задължението 16.04.2016г.Всички гореописани фактури съдържат извлечение за общото потребление за съответния месец на конкретния мобилен номер.

В ИМ ищецът твърди,че дружеството едностранно е прекратило сключения договор,поради неизпълнение на задължението на абоната за заплащане на дължимите суми.На 01.05.2016г.е издадена фактура за отчетен период 01.04.2016г.-30.04.2016г.,съгласно която цялото задължение на А. Николаева е в размер на 837,56лв.,която сума включва неустойка в размер на 638,48лв.;лизингови вноски в размер на 161,82лв. и задължения за предходен период  в размер на 37,26лв.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите установено ли е по основание и размер вземането на ищеца в размер на 837,56лв.-главница,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№9048/2017г.по описа на ПРС.

За да отхвърли изцяло така предявения иск ,ПРС е приел ,че вземането на „****“ЕАД е погасено по давност.Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.111 ЗЗД,съгласно която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем,за лихви и др.периодични плащания.

Така постановеното решение е изцяло незаконосъобразно,немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон.Съгласно чл.120 ЗЗД  давността не се прилага служебно,която разпоредба  ПРС е нарушил при постановяване на обжалваното решение.В случая ответницата А.Н. чрез назначения й особен представител адвокат Ф.П. не е направила такова правопогасяващо възражение за погасяване по давност на вземането ,предмет на исковата претенция.За да се произнесе съда по такова възражение,същото следва да е направено с писмения отговор на ответника, и то ако е депозиран в едномесечния срок по чл.131 ГПК.В конкретната хипотеза ответницата чрез особения представител  адвокат Ф.П. е получила препис от ИМ и доказателствата към нея на 30.11.2018г./л.46/. Едномесечният срок за писмен отговор е изтекъл на 30.12.2018г./неделя ,почивен ден/,съответно по правилата на чл.60 ал.6 ГПК този срок е изтекъл на 31.12.2018г. /понеделник,работен ден/.В едномесечният срок не е депозиран писмен отговор,а  такъв е представен едва на 14.01.2019г.,т.е.две седмици след срока по чл.131 ГПК.В писмения отговор не е направено възражение за погасяване по давност на претендираните суми от страна на ответницата.Неправилно и  в нарушение на чл.120 ЗЗД,ПРС служебно е приложил давността,без  в тази насока да има надлежно възражение от ответника,направено с писмения отговор  и то в едномесечния срок по чл.131 ГПК.От друга страна съдът въобще не е изложил мотиви защо е приел,че вземането е погасено по давност.В тази връзка не е обосновал своя извод от кой момент е приел,че претендираните с ИМ  суми са станали изискуеми,респ.от коя дата счита,че е започнала да тече тригодишната давност за вземанията за неустойка и за периодични плащания по чл.111 ЗЗД и към кой момент същата е изтекла.

С оглед обсъдените и неоспорени писмени доказателства съдът приема,че ответницата не е изпълнила задължението си по двата договора и не е заплатила дължимите суми за м.януари и февруари 2016г.за ползваните мобилни услуги в размер на 37,26лв.,както и лизинговите вноски за предоставения й мобилен телефон в размер на 161,82лв.В тази насока не са ангажирани доказателства дължимите суми да са изплатени от А.Н.,както към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-01.12.2017г.,така и към днешна дата.За тези суми вземането на „*****“ЕАД съществува,доказано е по основание и размер и искът по чл.422 ГПК се явява основателен и доказан.Дължимостта на тези суми не се оспорва и от особения представител на въззиваемата.

Съгласно чл.19б,т.“в“ от Общите условия Теленор има правото едностранно да прекрати индивидуален договор ,в случаите,когато потребителят не е платил дължими суми,след изтичането на сроковете за плащане.В този смисъл е и разпоредбата на чл.75 от Общите условия.В съответствие с цитираните разпоредби въззивното дружество като оператор е прекратило сключения с въззиваемата договор,преди изтичане на срока,за който е сключен-17.10.2017г.,поради факта,че ответницата е била неизправна страна по договорите и не е заплащала дължимите суми за ползваните мобилни услуги в уговорените срокове,както и месечните лизингови вноски,съгласно погасителния план.Съгласно сключения между страните индивидуален договор  при прекратяване на договора по вина на потребителя,последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски до края на срока на договора.С ИМ се претендира неустойка в размер на 638,48лв.С допълнителна молба –становище от ищеца,постъпила в ПРС на 05.02.2019г. е посочено,че се претендира неустойка в по-малък  размер -119,97лв.,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси /3х 39,99лв./,с оглед постигнато споразумение между КЗП и „****“ ЕАД.С тази молба ищецът не е направил искане за изменение/намаляване на иска по реда на чл.214 ГПК,съответно такова изменение на исковата претенция относно размера на неустойката не е допуснато от ПРС и в проведеното единствено съдебно заседание на 06.02.2019г.,поради което искът се счита предявен за сумата,посочена в ИМ -837,56лв.Съдът намира,че претенцията за неустойка в размер на 119,97лв.е основателна и доказана.Срочният договор за ползване на мобилни услуги е прекратен предсрочно,по вина на ответницата , която е неизправна страна по договорите и дължи неустойка в размер на 3 месечни абонаментни вноски,съгласно постигнатата спогодба между КЗП и „****“ЕАД за намаляване размера на неустойките при неизпълнение на договорите от страна на потребителите,вкл.и  за заварените договори.   

С оглед изложеното искът с правно основание чл.422 ГПК е основателен и доказан за сумата 319,05лв.,представляваща непогасени задължения по процесните договори,която включва сумата 37,26лв.незаплатени мобилни услуги за м.януари и февруари 2016г.,сумата 161,82лв.-неизплатени лизингови вноски за предоставен мобилен телефон и сумата 119,97лв.неустойка от предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5917 от 04.12.2017г.по ч.гр.д.№9048/2017г.по описа на ПРС.Върху сумата от 319,05лв.се дължи и законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението 01.12.2017г.до окончателното й изплащане.За разликата над 319,05лв.до претендирания размер от 837,56лв.искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Ищецът не е направил изменение чрез намаление на иска по реда на чл.214 ГПК.

Решението на ПРС е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, поради което и на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени изцяло,тъй като искът е отхвърлен като погасен по давност,без съдът да се  е произнесъл по съществото на спора.Въззивната инстанция следва да се произнесе по същество в горния смисъл.

При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК А.Н. следва да заплати на „*****“ЕАД направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции,съобразно уважената част от иска в размер на 307лв.

Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивното дружество и направените  в заповедното производство по ч.гр.д. №9048/2017г. разноски  в размер на 68лв.,съобразно уважената част от иска./т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.по тълк.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/. 

Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

          ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски  Районен съд,ХІІІ-ти гр.с.№287 от 15.02.2019г.,постановено по гр.д. №2730/2018г. по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК,че А.Д.Н. *** дължи на „*****“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С.,ж.к.“***“, Б. П.С.,сграда * сумата   319,05лв.,представляваща неизплатени суми по договор за мобилни услуги и договор за лизинг,сключени на 17.10. 2015г.,от която 37,26лв.незаплатени мобилни услуги за м.януари и февруари 2016г.,161,82лв.неизплатени лизингови вноски за предоставен мобилен телефон и сумата 119,97лв.неустойка от предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ПРС №5917 от 04.12. 2017г. по ч.гр.д. №9048/2017г.по описа на същия съд,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 01.12.2017г. до окончателното й изплащане,като за разликата до 837,56лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.   

          ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК А.Д.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С.,ж.к.“****“,Б. П.С*,сграда * деловодни разноски за двете съдебни  инстанции ,съобразно уважената част от иска в размер на 307лв.

          ОСЪЖДА А.Д.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на „****“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С.,ж.к.“****“,Б. П.С.,сграда * деловодни разноски ,направени в заповедното производство по ч.гр.д.№9048/2017г.по описа на ПРС ,съобразно уважената част от иска в  размер на 68 лв.    

          Решението  е окончателно  и не  подлежи на  касационно обжалване, съгласно чл.280  ,ал.3,т.1  ГПК.         

         

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :