РЕШЕНИЕ  

 

№ 616/ 21.05.2019г., Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Бургаският районен съд,   ХLІV-ти наказателен състав,

на петнадесети май           две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав:

                                                                                Председател:КАМЕЛИЯ НЕНКОВА 

 

Секретар: Красимира Андонова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА  наказателно административен характер дело номер 420 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе  взе предвид следното :

       

             Производството по делото е образувано по повод жалбата на „А- ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: с. В, общ. Р, област: Бургас, Стопански двор-РПК, имот № 039, склад №4 , представлявано от Г И В, ЕГН **********, и адрес за кореспонденция: гр. Бургас, кв. „Банево“, ул. „З“,№ против Наказателно постановление № 22-0000018/23.01.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Бургас- К. Я Г., с което за нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.”б”, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподател е наложена  имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

            В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното постановление. С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се поддържа, че Дружеството не е извършило вмененото му нарушение. Моли се за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и сочи доводи, като отправя и доказателствени искания, уважени от съда. Пледира за отмяна на НП.

              ИА„Автомобилна администрация”, Областен отдел – гр.Бургас, не изпраща представител. Депозира писмено становище по делото, с което излага доводи за законосъобразност на атакуваното НП и прави анализ на депозираните доказателства.

             Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

              На 17.01.2019 г. жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 17.01.2019 г.  около 9:40ч. в ОО“АА“, гр. Бургас при подаване на документи за финансова стабилност на фирмата с Лиценз № 13031 за международен автомобилен превоз на товари, при което е констатирано, че не е спазен срокът за подаване документи за доказване на финансова стабилност до 15.01.2019г., видно от справка в система „Лицензи“ на ИА“АА“ и застрахователна полица №3400180900с00005/15.01.2018г. валидна до 15.01.2019г. в нарушение на  чл.6, ал.7,т.3, буква „б“, пр. 1 от            Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. АУАН е бил предявен лично на представляващия Дружеството- Г И В, ЕГН **********, който е вписал, че има възражения, като е подписал, че му е връчен екземпляр от акта на същата дата- 17.01.2019 г. В срока по чл.44 от ЗАНН не е депозирал допълнителни възражения.

 

     В срока за произнасяне административнонаказващият орган е счел, фактическите констатации за безспорно доказани, поради което на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.6, ал.7,т.3, буква „б“, пр. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари  е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 200 лева, като е възпроизвел фактическата обстановка, така както същата е изложена в акта.

         Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима. Разглеждана по същества, според съда, същата се явява основателна.

          Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

          Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: съставеният АУАН № 249100/17.01.2019 г., Наказателно постановление № 22-0000018/23.01.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Бургас- К. Я Г.,  заверени копия на: застрахователна полица №3400180900с00005/15.01.2018г., справка /ЛИЦЕНЗИИ/ от информационната система на ИА „АА“, Заповед № РД – 08-249 от 15.05.2015 г. на МТИТС, допълнително изискани  и приобщени по делото писмени доказателства- постъпило по делото на 16.04.2019 г. от ИА „АА” – Бургас заверено копие от справка за доказване на финансова стабилност с вх. № 30-13-09-441/16.01.2019 г., 2 бр. разпечатки от електронния деловоден дневник на „ИА” АА”, документ от деловодната система на ИА „АА”; както и от показанията на разпитания по делото свидетел- актосъставител- К.Г.Л., който поддържа в показанията си изложените в акта и НП фактически обстоятелства.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

 При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт, обосноваващи отмяната му.

 Съображенията за този извод са следните:

При съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на чл. 42, т. 3, 4 и 5, респ. чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като липсва означаване датата и мястото на извършване на нарушението, ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и точно посочване на нарушените законови разпоредби.

За да бъдат спазени горните изисквания задължително условие е да са отразени всички съставомерни признаци на нарушението, което в конкретния случай не е спазено.

Описанието на нарушението и обстоятелствата свързани с извършването му са абсолютно неясни. От изложените фактически обстоятелства в акта и постановлението не става ясно в какъв срок и на какво основание„А“- ЕООД, ЕИК, е следвало да представи справка за финансова стабилност. Не са изложени никакви факти, от които да се прецени в коя от множеството хипотези по чл. 6, ал.7 от наредбата попада ЮЛ при доказване на финансовата си стабилност. Яснота по този въпрос следва да дават самите обстоятелства на нарушението, а не събраните по преписката допълнително доказателствени материали. Още по-малко обоснован е изводът, че жалбоподателят е следвало да докаже финансовата си стабилност в срок до 15.01.2019 г., след като в същото време е прието, че фирмата е била финансово стабилна до 15.01.2019 г. /датата, до която всъщност е била валидна полицата – стр. 6 от делото- до 15.01.2019 г 23.59 часа/ При тези обстоятелства, абсолютно неопределена е и датата на извършване на нарушението. Според съда обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, и съставляват достатъчно основание за отмяна, без да е необходимо съдът да обсъжда спора по същество. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва коректно посочване на датите на извършване на деянието, което представлява нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и води до опорочаване на административнонаказателното производство в горепосочения смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.7, т.3, б.”б”, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари лицата по чл.2, ал.1 доказват финансова стабилност всяка година преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. /  Чл.6 ал. 7 (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите:Т. 3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) всяка година:б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция./.

 На следващо място, изложените факти са подведени под нормата на  чл. 6, ал. 7, т. 3, буква "б", пр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, която актосъставителят и АНО са приели, че е нарушена. Същата предвижда, че "лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите ... всяка година ... преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка..." Видно е, че тази разпоредба регламентира процедурата за доказване на финансовата стабилност на едноличните търговци и дружествата, които извършват международен транспорт, но не вменява самото задължение за подаване на справка. То е разписано в чл. 6, ал.8 от наредбата, според която финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка. Именно тази норма би била нарушена при констатирано бездействие на превозвача, обвързана със съответната хипотеза по ал.7. Като не е посочил конкретната нарушена законова разпоредба, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение процесуалните правила /в какъвто смисъл е константната практика на  множество районни съдилища/.

Непълното описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното му правно квалифициране, мотивират съдебния състав да приеме, че императивните изисквания на ЗАНН към съдържанието на акта и наказателното постановление съществено са нарушени, което обосновава незаконосъобразност на двата административни акта.

Допуснатото нарушение не е от категорията, които могат да бъдат преодолени в съдебна фаза, тъй като е било накърнено правото на защита в строго формалното административнонаказателното производство, където е недопустимо да се предполага знание на нарушителя относно елементи от състава на нарушението и неговата квалификация. Процесуалните действия в административнонаказателното производство се извършват в императивно определена последователност и гарантиране правото на защита, което е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на всяко процесуално действие. Ето защо БРС намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно от процесуалноправна страна и намира абсолютно основание за неговата отмяна.

               По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно от процесуално-правна страна, без да е необходимо обсъждане на въпросите по същество.

             Предвид гореизложените съображения незаконосъобразно и необосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

     ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000018/23.01.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Бургас- К. Я Г., с което за нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.”б”, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози на „А“- ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: с. В, общ. Руен, област: Бургас, Стопански двор-РПК, имот № , склад № , представлявано от Г И В, ЕГН **********  е наложена  имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

 

    Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                    Председател:

 

 

 

 

ВО:К.А.