№ 4634
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110127747 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца М. Я. Н., ЕГН **********, срещу ответника
*****************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване недължимост на вземания по Изпълнителен лист от 26.03.2014
г., издаден по ч.гр.д. № 14716/2014 г. по описа на СРС, 88-ми състав, а именно-
сумата от 14 394,63 лв., представляваща главница по договор кредит, ведно
със законната лихва, считано от 19.03.2014 г. до окончателното й плащане,
сумата от 1460,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.06.2013 г. до 16.02.2013 г., сумата от 341,94 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 05.07.2013 г. до 18.03.2014 г., както и
разноски в размер на 323,94 лв.- държавна такса, и 573 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът М. Я. Н., ЕГН **********, твърди, че срещу него
било образувано изп. д. № 968/2014 г., а впоследствие и изп.д. № 802/2020 г.
по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** към КЧСИ, въз основа на Изпълнителен
лист от 26.03.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 14716/2014 г. по описа на СРС, 88-
ми състав. Сочи, че на 19.05.2015 г. бил наложен запор на банковите сметки на
ищеца, което било последното предприето изпълнително действие, годно да
прекъсне давността. Твърди, че към 19.05.2020 г. вземанията по процесния
изпълнителен лист се явяват погасени по давност. Твърди, че ответното
дружество е подало молба за образуване на ново изпълнително дело на
02.11.2020 г., въз основа на която било образувано изп.д. № 802/2020 г. по
описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** към КЧСИ. Твърди, че ответникът е депозирал
молби за предприемане на изпълнителни действия, по които частният съдебен
изпълнител не е взел становище и не е предприел принудително изпълнение.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. В. Й., с който оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана по размер. Твърди, че е бил
наложен запор на банковите сметки на ищеца на следните дати- 12.09.2014 г.,
19.05.2015 г., 29.09.2015 г. и 18.08.2016 г. по изп. д. № 968/2014 г. по описа на
ЧСИ Г. Д., рег. № *** към КЧСИ. Твърди, че бил наложен запор и върху
трудовото възнаграждение, получавано от ищеца, на 25.05.2015 г. По
1
изпълнителното дело има данни за постъпили суми от ищеца до 16.10.2015 г.
Твърди, че са били удържани суми и от солидарния длъжник до 25.04.2016 г.
Поддържа, че след прекратяване на изп. д. № 968/2014 г. по описа на ЧСИ Г.
Д., рег. № *** към КЧСИ, било образувано ново в законоустановения срок въз
основа на молба от 28.08.2019 г. С молбата били направени и искания за
извършване на изпълнителни действия- за налагане на запор върху банковата
сметка на ищеца и опис на движими вещи. Сочи, че на 17.11.2020 г. били
наложени запори на банкови сметки, на 11.10.2021 г.- запор върху трудово
възнаграждение, на 03.01.2023 г. и 28.02.2023 г.- запори върху банкови сметки,
а на 25.01.2024 г.- запор на трудово възнаграждение, като били правени
удръжки до 05.07.2024 г. Оспорва да е изтекла общата погасителна давност.
Поддържа, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността.
Излага твърдения, че между страните е било сключено Споразумение за
разсрочване на парично задължение от 29.06.2021 г., като съгласно чл. 4 от
същото ищецът е признал задължението си по основание и размер. Твърди, че
на 30.11.2022 г. било сключено ново споразумение за пълно погасяване на
задължението, а на 23.02.2023 г.- трето споразумение за разсрочване на
процесното вземане, с оглед което със сключването всяко едно от трите
споразумения била прекъсната давността. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните са отделени за безспорни обстоятелствата, че срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 26.03.2014 г. по ч.гр.д. № 14716/2014 г.
по описа на СРС, 88-ми състав, за процесните суми. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. д. № 968/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Д.,
рег. № *** към КЧСИ, а в впоследствие и изп.д. № 802/2020 г. по описа на
ЧСИ Г. Д., рег. № ***.
По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение
следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика. С тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също,
че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че
искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да
тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото
2
Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като е прието,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира.
С тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 на ОСГТК на
ВКС е уеднаквена съдебната практика, че докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
Следователно, в конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната
практика по въпроса за давността, се налага извода, че давността за
процесното вземане по издадения изпълнителен лист от 26.03.2014 г. не е
текла от образуването на изпълнителното дело на 03.09.2014 г. до 26.06.2015 г.
На 19.05.2015 г. е бил наложен запор на трудово възнаграждение на М. Н. в
****************, а с писмо от 09.09.2019 г., ЧСИ е уведомен, че М. Н. вече
не е служител на **************** поради прекратяване на трудовото
правоотношение. След това давността е била прекъсната с искането на
взискателя за налагане на запори и възбрани на 05.09.2017 г / л. 71 от изп.
дело № 968/2014 г./. С молбата, взискателят е поискал да бъдат направени
справки за непрекратени трудови договори, притежавано движимо и
недвижимо имущество, притежавани дружествени дялове и банкови сметки от
М. Н. и да бъдат наложени запори и възбрани. На 16.10.2015 г. М. Н. платила
100 лева. Насрочен е бил и опис на движими вещи, за което М. Н. е уведомена
на 18.08.2016 г. На 02.11.2020 г. взискателят е поискал извършване на
изпълнителни действия: запори и опис и е образувано ново изпълнително
дело № 802/2020 г. по описа на ЧСИ Д.. На 17.11.2020 г. е наложен запор на
банкови сметки на М. Н. в **************** и ************************,
на 22.10.2021 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на М. Н. в
*******************.
Със задължителните разяснения в тълкувателно решение от 04.07.2023 г.
по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС е прието, че ново писмено искане по
делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за
определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК.
Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за
принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща
се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането
му се отдава на причини, независещи от кредитора. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността , защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва
сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният
изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. / Така и
Решение №50002 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3008/2022 , III г.о. на
ВКС, Решение № 757 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 2721/23, IVг.о. на ВКС,
Определение № 344 от 18.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 1249/2024 г. на ВКС./
Следователно с молбата от 05.09.2017 г. давността за вземането спрямо М. Н.
3
е прекъсната. Впоследствие наложените запори от 17.11.2020 г. и от
22.10.2021 г. също прекъсват давността.
Междувременно на 29.06.2021 г. страните подписват споразумение, с
което длъжникът признава дълга и го разсрочва с нов погасителен план.
Впоследствие се сключват споразумения от 30.11.2022 г. и 23.02.2023 г. Макар
формалната доказателствена сила да бе оспорена от ответника, същата не бе
оборена в хода на процеса. Ето защо споразуменията обвързват длъжника. Със
задължителни разяснения в тълкувателно решение №4/2019 г. от 04.10.2022 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че признаването на вземането по чл. 116, б. „а“
ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на
задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено
съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия
кредитор. Признаването на вземането не е правопораждащ, правопроменящ
или прекратяващ юридически факт. Неговата единствена последица като
законоустановен юридически факт е прекъсване на погасителната давност, в
резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в процеса
възражение за изтекла давност. Следователно настоящият състав приема, че с
признаване на дълга в споразумението, давността отново е прекъсната. Ето
защо не е изтекъл срок по-дълъг от петгодишен, в който да не са искани, нито
извършвани изпълнителни действия спрямо М. Н.. Висящият процес по чл.
439 ГПК е такъв „относно вземането“ по смисъла на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.
Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, без значение дали исковият
процес е иницииран от длъжника или от кредитора. Ето защо, съдът приема,
че предявените отрицателни установителни искове са неоснователни.
По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски има
ответникът. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Я. Н., ЕГН **********, с адрес:
************************************ срещу ответника
*****************, ЕИК *********, гр. ***** иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че М. Я. Н., ЕГН **********
не дължи на *****************, ЕИК ********* сумата в размер на 14 394,63
лв., представляваща главница по договор кредит, ведно със законната лихва,
считано от 19.03.2014 г. до окончателното й плащане, сумата от 1460,47 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2013 г. до 16.02.2014 г.,
сумата от 341,94 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
05.07.2013 г. до 18.03.2014 г., както и разноски в размер на 323,94 лв.-
държавна такса, и 573 лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 26.03.2014 г., издаден по ч.гр.д. №
14716/2014 г. по описа на СРС, 88-ми състав като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М. Я. Н., ЕГН ********** с адрес:
************************************ да заплати на *****************,
ЕИК *********, гр. ***** сумата в размер на 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4