Р Е Ш
Е Н И Е
№422
30.11.2023г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Г.ДИНКОВА административно дело № 578 по описа за 2023г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 83, ал.6
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от Х.И.И. с адрес:
***, против Отказ с изх.№ 8245з-242 от 13.04.2023г. за издаване на разрешение
за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и
боеприпаси за него, издаден от Началника на Второ Районно управление - Стара
Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен от
некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон и неговата цел, както и
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Жалбоподателят сочи, че през 2015г. му е било издадено разрешение за
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, въз основа на което
на 21.01.2016г. е придобил съответното огнестрелно оръжие и му е било издадено
разрешение № 20160176340 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие, валидно до 02.02.2021г. През 2020г. е бил привлечен като обвиняем за
извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което искането му за подновяване
на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие не е било удовлетворено, а
е бил постановен отказ с изх.№ 8245з-54/ 27.01.2021г. Тъй като през
м.02.2023г., с влязло в сила съдебно решение, е бил признат за невинен по
всички повдигнати му обвинения, е подал искане до компетентния административен
орган да му бъде върнато разрешението за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие. Счита, че незаконосъобразно административният орган е
постановил за издаване на исканото разрешително, тъй като е имал предходно
издадено разрешително и при неговото подновяване не следвало отново да се
проверява наличието на основание за носене и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Направено е искане за отмяна на оспорения отказ на Началника на Второ РУ
– Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Началник на
Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото производство
– Х.И.И., е подал Заявление по образец вх. № 824500-5010/ 15.03.2023г. до
Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара
Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за носене,
съхранение и употреба – подновяване, на огнестрелно оръжие и боеприпаси, за
самоотбрана – пистолет „Хеклер и Кох“ Р30, кал.9х19. Като причина за носене и
съхранение на късоцевното оръжие за самоотбрана заявителят е посочил, че работи
в охранителна фирма, за което обстоятелство, при необходимост може да представи
служебна бележка. Сочи се също, че вече е отпаднала необходимостта придобитият
от него пистолет „Хеклер и Кох“ да продължава да се съхранява във Второ
РУ-Стара Загора. Към искането са
приложени копие от лична карта; Декларация по чл. 76, ал.4,
т.2 от ЗОБВВПИ; Удостоверение, издадено от Военно
окръжие I
степен – Стара Загора, че Х.И. е бил на военна служба в МО 8години и 10
месеца; Удостоверение от 22.03.20223г.,
издадено от Национална следствена служба относно липсата на данни за обвинения
по неприключили наказателни производства; електронна справка за съдимост, от
която е видно, че лицето не е осъждано; медицинско свидетелство и др.
По подаденото от Х.И. заявление за
издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевни огнестрелни и ловни
оръжия, е извършена проверка, като видно от Докладна записка с рег. №
8245р-6517/ 22.03.2023г., за лицето няма
регистрирани в системата съдебни дела, има 1 бр. криминалистическа регистрация
през 2022г., а също така са установени данни за противообществени прояви –
лицето е криминално проявено във вр. със ЗМ 1954/2002г., ЗМ 2061/2002г и ЗМ 2147/ 2002г, всички по
описа на 01 РУ-Стара Загора, и ЗМ 63/2022г. по описа на сектор ПОППВОО –
Пловдив; за лицето данни да е настанявано в лечебно заведение по реда на глава V,
раздел втори от Закона за здравето и да е лекувано за
употреба на наркотични вещества, както и за налагани мерки за защита по ЗЗДН и
за нарушаване на обществения ред, за което да му са налагани административни
наказания, като към момента на проверката огнестрелното оръжие е на съхранение
във Второ РУ-Стара Загора. С Докладна записка рег. № 8245р-8308/ 12.04.2023г.,
съставена от мл.ПИ „КОС“ във Второ РУ-Стара Загора, са обобщени резултатите от извършената
проверка във връзка с подаденото от И. заявление за издаване разрешение за
носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, като е направено предложение да
не бъде издавано исканото от Х.И. разрешение.
С оспорения в настоящото съдебно
производство Отказ с изх.№ 8245з-242 от 13.04.2023г. за издаване на разрешение
за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и
боеприпаси за него, издаден от Началника на Второ Районно управление - Стара
Загора към ОД на МВР – Стара Загора, на основание с чл. 58, ал.1,
т.10 и чл. 83, ал.5
от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя Х.И.И. е отказано издаването
на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за самоотбрана. От фактическа страна отказът е мотивиран с
необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение
за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като
физическо лице. Прието е, че заявителят не сочи конкретна обосновка и
основателна причина за издаване на исканото разрешение, тъй като изложените от
лицето причини, факти и обстоятелства не обосновават по несъмнен начин
необходимост от самоотбрана. Въз основа на което решаващият орган е направил
извод за липса на нормативно установена предпоставка за издаване на разрешение
за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за
самоотбрана на Х.И..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за издаване на
разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси
за самоотбрана, в законово установения преклузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентния по см. на чл. 83, ал.5
от ЗОБВВПИ орган – Началника на Второ Районно
управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, в писмена форма и
съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал.2
от АПК реквизити. Посочването на правнорелевантните за
хипотезата на чл. 58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на
основателна причина и необходимост за молителя от издаване на разрешение за
носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за
граждански цели /за самоотбрана/, са необходимите и достатъчни мотиви,
доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на
визираното в административния акт правно основание. След като Началникът на
Второ РУ – Стара Загора е посочил обстоятелствата, които представляват
нормативно регламентираната предпоставка за постановяване на отказ за издаване
на исканото разрешение, следва да се приеме, че е изпълнено законово
установеното изискване по чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК във вр. с чл. 83, ал.5
от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран
административен акт.
При издаването на обжалвания отказ не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Законът за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия, не въвежда специални изисквания или
отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение в хипотезата, при
която на лицето, подало искането, вече е издавано такова. Това налага извода,
че и в тези случаи се спазват процедурата и изискванията, които се прилагат при
първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона. Ако
лицето желае издаване на разрешение за нов срок, респ. ново разрешение, следва
отново да обоснове и да докаже, че отговаря на всички изисквания на закона и че
не са налице пречки да му бъде издадено исканото разрешение. В този смисъл
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като е имал предходно
издадени разрешения за носене и съхранение на късоцевни огнестрелни оръжия за
самоотбрана, не е необходимо да обосновава и да доказва наличието на
обстоятелства, сочещи на нужда от самоотбрана и съответно на основателна
причина за последващо издаване на такива разрешения. Константна е съдебната
практика, че при подновяване срока на издадени разрешения за носене и
съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие /респ. при издаването на нови
разрешения, когато заявлението е подадено след изтичането на срока на валидност
на предходно издадените такива/, административният орган следва да извърши
преценка налице ли са установени чрез надлежни доказателства факти и
обстоятелства, релевиращи нужда от самоохрана и необходимост от носене и
съхраняване на оръжие за лични цели. Тази проверка и преценка по никакъв начин
не е обвързана с предходно направената такава към момента на издаването на
първоначалното разрешение. Да се приеме противното би обезсмислило издаването
на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ с
определен срок на действие. Законодателно възможността за упражняването на тези
дейности е поставена в зависимост от определени предпоставки, наличието на
които следва да бъде установявано периодично, като не съществува нормативно
задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава
срока му на действие. Още повече че в случая не се касае за подновяване срока
на издадено разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие,
а за издаване на ново такова, доколкото към датата на подаване на Заявление вх
№ 824500-5010/ 15.03.2023г. срокът на предходно издаденото на Х.И. разрешение №
20160176340 е бил изтекъл.
Изпълнени са изискванията на чл. 83, ал.1
от ЗОБВВПИ, като е извършена оценка на пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение
и необходимите служебни проверки съгласно чл. 83, ал.4
от ЗОБВВПИ. Законът възлага в тежест на лицето да
обоснове искането си - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства
необходимостта от издаване на заявеното разрешение. Административният орган
няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презюмира
съществуването на обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива,
обосноваващи потенциална необходимост от издаването исканото разрешение, а
единствено да извърши надлежна проверка досежно спазването на формалните
законови изисквания и наличието на въведените от заявителя като основание за
издаването на разрешението факти. Доколкото недостатъчната мотивировка на
подаденото искане не представлява непълнота и/или несъответствие на подадените
документи с изискванията на закона, органът не е бил длъжен да провежда
процедура по чл. 83, ал.2
от ЗОБВВПИ.
Обжалваният административен акт е
съответен и на приложимия материален
закон.
Физическите лица могат да придобиват,
носят и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл. 6, ал.3
от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл. 6, ал.3,
т.1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за
опазване на обществено значими блага, с оглед на което в чл. 58, ал.1,
т.1 - т.10 от
ЗОБВВПИ нормативно са установени материалноправните
пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно
оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ, е регламентирано, че разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното
наличието на "основателна причина", обосноваваща по несъмнен начин необходимостта
от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е
материалноправна предпоставка за издаване на разрешение т.е ЗОБВВПИ
дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически
лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост,
надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган.
Обстоятелството, че жалбоподателят е бивш военнослужещ с прекратено служебно
правоотношение има значение за ползването на по-облекчен
ред за разглеждане на заявлението и необходимите документи, посочени в чл. 78, ал. 2
от ЗОБВВПИ. Относно основанието обаче за издаване на
разрешението се прилагат общите разпоредби, сред които е и правилото на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Анализът на приложимите норми и
въведената с тях императивна правна регламентация води до извода, че
доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Съответно
законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание посочено в
него, които доказателства да установяват, че действително е налице
необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за
исканата дейност с огнестрелно оръжие. Следователно подаването на искането има
не само сезираща функция – освен че с него се поставя началото на
административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на
проверката, която органът е длъжен да извърши, а именно да установи
съществуването на твърдените факти и обстоятелства, с които е обоснована
нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства релевират
обоснована необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.
В случая в приложената обосновка за
основателна причина за носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана
към подаденото от Заявление вх. № 824500-5010/ 15.03.2023г., като обстоятелство,
обосноваващо необходимост от издаване на исканото разрешение, Хр.И. сочи
единствено осъществяваната от него трудова дейност в охранителна фирма. По
аргумент от разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелното оръжие може да
има предназначение за служебни или за граждански цели – т.е нормативно е
направено разграничение между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана
като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради
наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на
изпълняваното от него занятие. Работата като охранител не съставлява основание
за издаване на разрешение за носене на оръжие за самоотбрана, т.е издаването на
разрешение във връзка с работа като охранител е обусловено от наличието на
служебна необходимост и е подчинено на специалния режим на Закона за частната
охранителна дейност и правилата на ЗОБВВПИ във връзка с упражняването на
професионална дейност. С оглед на което правилен и законосъобразен е извода на
административния орган, че не е посочена основателна причина и не е доказана
необходимост за издаване на разрешение на Хр.И. за носене и съхранение на
късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански
цели/. В хода на административното производство, както и в настоящото съдебно
производство, въпреки дадените със съдебно разпореждане от 04.10.2023 г.
указания на жалбоподателя за разпределението на доказателствената тежест, не са
въведени конкретни твърдения, нито са ангажирани доказателства за наличието на
конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за
личната сфера - за живота, здравето, сигурността или имуществото на
жалбоподателя или на членовете на неговото семейство и съотв. за наличието на
застрашеност по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством
огнестрелно оръжие. А както вече беше посочено, наличието на предходно издадено
разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжия за
самоотбрана /при това с изтекъл срок на валидност към датата на подаденото от Х.И.
Заявление по вх. № 824500-5010/ 15.03.2023г. /, нито могат да обосноват
нуждата, още по - малко доказват необходимостта и съществуването на основателна
причина от издаването на исканото разрешение.
Ето защо с оглед нормативното
предписание на разпоредбата на чл. 58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на обоснована и доказана
необходимост и наличие на основателна причина за Х.И.И. от носене и съхранение
на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице, в
съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е
приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за
постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от
жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че оспореният акт е
съобразен с материалните изисквания на закона.
С оглед на изложеното съдът приема, че
оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен
орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И.И. с адрес: ***,
против Отказ с изх.№ 8245з-242 от 13.04.2023г. за издаване на разрешение за
носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси
за него, издаден от Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: