№ 144 / 1.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.Монтана, 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и. седми май през две хиляди и. двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и. с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 84 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и. сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Г.В.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 003888 издадено на 06.01.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр.Монтана, с което на жалбоподателя са били наложенш административни наказания глоба в размер на 20.00 лева и. 2 000.00 лева, както и. лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършени нарушения по чл.20, ал.1 и. чл.174,ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си до съда санкционираното лице оспорва авторството на вменените му с наказателното постановление административни нарушения с твърдението че не то, а Д. Й., е управлявала МПС – то, което са извършени. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което изцяло да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.П., редовно призован, се явява лично и. просредством упълномощения си защитник поддържа жалбата и. моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и. не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни и. писмени доказателства, както и. наведените в жалбата оплаквания и. становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и. от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и. следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 28.12.2019г. в с.Студено Буче, Област Монтана, се събрала компания в лицето на жалбоподателя Г.П. и. свидетелите В. В. и. Р. М. за да се почерпят. Всички били употребили алкохол. Вполедствие към тях се присъединила и. свидетелката Д. Й., с която П. съжителствал на съпружески начала. След около час време Й. и. П., заедно със свидетеля В., си тръгнали към гр.Монтана. Автомобилът, с който пътували, бил управляван от жалбоподателя и. бил марка ,, xxxx с рег xxxx и. бил собственост на Й.. След като пристигнали в града, жалбоподателят и. неговата приятелка оставили пътьом свидетеля и. тръгнали да се прибират към техния дом. На следващия ден 29.12.2019г., около 00:20ч. в ж.к. ,,Младост” срещу вх.Д на паркинга между блоковото пространство, при преминаване покрай паркирани МПС – та, П. блъснал паркирания лек автомобил xxxx ”, с рег xxxx който от ударът поднесъл и. се ударил в електрически стълб. През това време свидетелката Ц.И.. чула форсиране на двигател на автомобил и. след като се показала от прозореца на стаята си от апартамента, в който живеела, видяла настъпилото ПТП. Свидетелката е категорична, че от мястото на шофьора на ,,Ауди” – то излязъл именно жалбоподателя, за да огледа щетите по двата автомобила. След като тя и. баща й Х. И. В. (собственик на удареното МПС) слезли да огледат щетите забелязали, че жалбоподателят бил в нетрезво състояние. На място се оказала и. свидетелката Д. Й., която заявила, че не приятелия й, а именно тя е управлявала автомобила, реализирал ПТП – то. След като на място пристигнал полицейски екип от ОДМВР – гр.Монтана в лицето на свидетелите Б.Б. и. М.П., същите запазили местопроизшествието до пристигането на служители от сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана. Пред тях свидетелката потвърдила, че е видяла именно жалбоподателя да излиза от автомобила, причинил ПТП. Впоследствие пристигнали и. компетентните полицейски органи в лицето на свидетелите А.Д. и. В.Г.. Пред тях свидетелката И.. потвърдила, че е забелязала кой е карал автомобила. Жалбоподателят ту признавал това обстоятелство, ту го отричал.
Впоследствие бил съставен Протокол за ПТП № 1371835, в който като участници в реализираното ПТП били посочени Х. И. В. и. Г.П.. Последният отказал да подпише протокола, тъй като не бил съгласен с отразените в него констатации. Въз основа на констатираните нарушения бил съставен АУАН № 3888, с който било отнето СУМПС и. който бил връчен лично на жалбоподателя неподписан от него, което било удостоверено с подпис на полицейски служител. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 0996 – 000910 на Началник група към ОДМВР – гр.Монтана на жалбоподателя било отнето СУМПС. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и. писмени доказателства.
Както АУАН, така и. обжалваното НП са издадени от компетентните органи и. в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и. ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и. дадената правна квалификация в акта и. наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и. чл.57, ал.1 т.5 и. т.6 от ЗАНН.
Посочената в наказателното постановление фактическа обстановка напълно кореспондира с събраните доказателства.
В своите показания депозирани непосредствено в съдебно заседание, свидетелката Ц. Д. е категорична, че е забелязала непосредствено акта на извършените нарушения и. тяхното авторство, в лицето именно на жалбоподетеля. При разпита си същата подробно и. с категоричност заявява, че е видяла реализирането на самото ПТП, както и. че от мястото на водача на МПС – то, с което било реализирано, излязъл не свидетелката Й., а и. Г.П.. Съдът кредитира показанията на свидетелката И.., относно факта на реализираното произшествие и. неговото авторство, като обективни и. достоверни. Същите изхождат от лице, което е очевидец на деянията и. което по никакъв начин не е заинтересовано да набеждава с показанията си самия жабоподател. Косвено нейните показания се потвърждават и. от тези на свидетелите А.Д., В.Г., Б.Б. и. М. П., както и. от изготвения впоследствие протокол за ПТП. При разпитите си част от свидетелите, които не са били очевидци на самото деяние признават, че Г.П. е бил в нетрезво състояние и. ту признавал, че той е управлявал МПС, ту е отричал това обстоятелство, очевдино опасявайки се от реализирането на административна отговорност. Предвид изложените съображения гласните доказателствени средства на горепосочените свидетели обуславят логическо и. юридическо единство при формиране на съдебното вътрушно убеждение.
На свой ред показанията на свидетелите В. В. и. Р. М. също следва да бъдат кредитирани с необходимата степен на доверие, доколкото техните твърдения обаче не са във каквато и. да е връзка с предмета на доказване. При разпитите си в съдебно заседание, свидетелите потвърждават единствено факта, че с жалбоподателя са били в една компания предната вечер и. са употребили алкохол, както и. че свидетелката Д. Й. е пристигнала в с.Студено буче, за да го прибере. Двамата обаче не заявяват в показанията си кой точно е управлявал автомобила и. не са очевидци на извършените нарушения. Същевременно с необходимите резерви следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката Д. Й.. Съдът не възприема нейното твърдения, че не жалбоподателя, а тя е управлявала лекия автомобил, с който е било причинено ПТП. В тази им част, показанията с канегоричност се опровергават от тези на свидетеля очевидец Ц.И.., която с категоричност посочва, че водач на МПС – то е бил именно Г.П.. Дали свидетелката Й. е била в автомобила или е отишла някъде и. е пристигнала впоследствие, както твърди в показанията си свидетелката И.. не е от значение и. това обстоятелство по никакъв начин не поставя под съмнение показанията й. Още повече, че свидетелката не е имала възможност да наблюдава постоянно поведението на П., тъй като е уведомила своя баща и. е слязла пред блока, за да огледат щетите по паркирания им автомобил. Извършената между двете свидетелки очна ставка също не успя да отстрани противоречивите им показания относно лицето, което се твърди че е управлявало автомобила ,,Ауди”. По отношение на останалите й показаниа, че се е намирала на ПТП, на което впоследствие пристигнали свидетелката И.. и. полицейските служители съдът каридитира показанията й като правдиви.
Ето защо и. предвид изложените съображения следва да се приеме, че семейните отношения между жалбоподателя и. свидетелката Й., както и. употребеното количество алкохол от първия, обуславят очевидния стремеж към неговото оневиняване посредством поемането на отговорността за реализираното ПТП. Предвид изложените съображения и. не следва да бъдат преценявани в тази насока и. обясненията на жалбоподателя, относно водача на МПС. В случая следва да бъде зададен резонния въпрос след като не е управлявал автомобила, а това е сторила неговата приятелка, защо е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че наказателното постановление е законосъобразно и. обосновано и. издадено в съответствие с материалния и. процесуален закон.
От обективна страна изпълнителните деяние са формални и. се считат за извършени посредством действия.
Същите се изразяват в липсата на контрол върху управлявано ППС, вследствие на което било реализирано ПТП с материални щети, както и. отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта (в този смисъл е и. Решение по АНД № 295/2018г. по описа на Административен съд – гр.Монтана и. др.).
От субективна страна изпълнителното деяние по чл.20, ал.1 от ЗДвП е извършено по непредпазливост, а по чл.174, ал.3 от ЗДвП – умишлено. Жалбоподателят е реализирал ПТП поради небрежно поведение и. впоследствие, напълно съзнателно, е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол в кръвта.
Поради тази причина и. насотящата съдебна инстанция намира, че административно наказващият орган е отчел правилно обстоятелството, че именно жалбоподателят Г.П. е лицето, извършило и. двете административни нарушения.
По отношение на наказанието административно наказващият орган правилно е отчел степента на обществена опасност на деянието и. дееца. Санкциониращите разпоредби на чл.185 и. чл.174, ал.3 от ЗДвП изрично определят вида и. размера на наказанията за извършените нарушения, а именно глоба в размер на 20 лева и. 2 000 лева, както и. лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца. Поради тази причина и. съдът няма правомощия да извърши последваща редукция на наложените административни наказания.
При извършена служебна проверка по законосъобразното провеждане на административното производство, не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи цялостната отмяна на санкциониращия акт.
Воден от горното и. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 003888 издадено на 06.01.2020г. от Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Монтана, с което на Г.В.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени административни наказания глоба в размер на 20.00 лева и. 2 000.00 лева, както и. лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършени нарушения по чл.20, ал.1 и. чл.174,ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: