Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Козлодуй, 05 октомври 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря В. Гъркова, като разгледа докладваното от съдия
Борислав Методиев гражданско дело №610
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Образувано е по постъпила молба от Н.К.М.
и И.Н.М. за развод по взаимно съгласие. Молителите изразяват желание за прекратяване
на сключения между тях на 03.08.1994 г. граждански брак. Към молбата са
приложили споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване на
брака.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото дубликат
на удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Кметство с.Р., общ. Х.,
обл. В. въз основа на акт за граждански брак № */03.08.1994 г. се установява,
че на 03.08.1994 г. Н.К. Д. с ЕГН:********** и И.Н.М. с ЕГН:********** са
сключили граждански брак в с. Р., общ.Х., като съпругата е приела да носи
фамилното име М.. От брака си молителите имат едно дете – Т. И. М., която е
пълнолетна, видно от приет по делото дубликат на Удостоверение за раждане от ***г.,
издадено, въз основа на акт за раждане №**** от 19.04.1995г..
Съдът е сезиран с молба за развод по
взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие
е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка,
като същите са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от
тях в молбата и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за развод. При това мотивите за развода са без значение, поради което
съдът не следва да ги издирва.
По делото е представено споразумение,
с което страните уреждат личните и имуществените си отношения след прекратяване
на брака. След като извърши проверка на представеното споразумение, с допуснатото
изменение, съдът намира, че то не противоречи на закона, поради което следва да
бъде утвърдено с решението.
От изложеното по-горе може да се
направи извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по
взаимно съгласие и прекратяване брака на Н.К.М. с ЕГН:********** и И.Н.М. с
ЕГН:**********.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 40, 00 лв. Представено е доказателство
за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв., поради което молителят И.Н.М.
следва да бъде осъден да заплати още 15,00 лв..
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод
между Н.К.М. с ЕГН:********** и И.Н.М. с ЕГН:**********, сключили граждански
брак на 03.08.1994 г. в с.Р., общ. Х., обл.В., за което е съставен акт за
граждански брак № */03.08.1994 г..
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между Н.К.М. с ЕГН:********** и И.Н.М. с ЕГН:********** споразумение
по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. Движимите вещи са разделени
извънсъдебно и страните, нямат претенции един към друг;
2. Страните по време на брака си не
са придобивали недвижими имоти, дялове в дружества, акции или каквито и да било
ценни книжа, не са се регистрирали като ЕТ;
3. През време на брака си не са
придобивали по възмезден начин в режим на СИО – МПС и нямат открити общи
парични влогове;
4. Страните не си дължат издръжка
един на друг;
5. След прекратяване на брака
съпругата Н.К.М. ще възстанови предбрачното си фамилно име Д. и в бъдеще ще се
именова Н.К. Д..
6. Разноските по делото се поемат от съпруга
И.Н.М.;
7. Семейното жилище, находящо се в с.Р.,
общ.Х., обл.В., ул.”О.” №**, ще продължи да се ползва от съпруга И.Н.М..
ОСЪЖДА на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК И.Н.М. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд
гр. Козлодуй сумата от 15,00 лева, представляваща довнасяне на окончателно
определената държавна такса по допускане на развода.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: