РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. ХАСКОВО, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500409 по описа за 2021 година
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – Е. Д. Н. е останала недоволна от
решение № 260058 от 05.04.2021 год., постановено по гр.д. № 1394 / 2020
год. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която е отхвърлен
предявения от нея иск за разликата над уважения размер от 500 лева до
предявения размер от 800 лева, претендирана като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно –
транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 19.04.2020 год. в с.***,
Община ***, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и
вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска, предявен
като частичен в размер на 800 лева, от общо 5 000 лева, ведно със законната
лихва и деловодни разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД –
гр.София – оспорва въззивната жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд
е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. Н. против Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България“ АД – гр.София с искане за
присъждане на сума в размер на 800 лева, претендирана като застрахователно
1
обезщетение за неимуществени вреди по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за настъпило на 19.04.2020 год. в с.***,
Община ***, застрахователно събитие, причинено виновно от Н.Д.Д. като
водач на лек автомобил марка „Шкода Фабия“, с рег. № ***. Искът е предявен
като частичен от общо 5 000 лева.
Безспорно по делото е установено, че на 19.04.2020 год. в
с.***, Община *** е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по
вина на Н.Д.Д., който като водач на лек автомобил марка „Шкода Фабия“, с
рег. № ***, при наличие на пътен знак „Б 2“ е отнел предимството на
движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка „Ауди“ „А6“, с рег.
№ ***, който вследствие на удара е навлязъл в насрещната лента за движение,
удряйки се в бордюра и в насрещно идващия лек автомобил марка
„Мерцедес Ц 220“, с рег. № ***, в който е пътувала ищцата. В тази насока
съдът цени приетия като писмено доказателство протокол за ПТП от
19.04.2020 год., акт за установяване на административно нарушение от
19.04.2020 год. и Наказателно постановление от 14.05.2020 год., с което е
ангажирана административно наказателната отговорност на водача Д. В
подкрепа на изложените по-горе обстоятелства относно механизма на
настъпване на ПТП е и заключението, представено по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява още, че при поставен
предпазен колан е малко вероятно да се получи удар от въздушната
възглавница с описаните в исковата молба наранявания. Като пример в тази
насока вещото лице посочва липсата на наранявания по водача на автомобила,
в който се е возела ищцата, при който също е била задействана въздушна
възглавница. Изводът за липса на поставен предпазен колан от страна на
ищцата, автоекспертът обяснява и със счупването на предното стъкло на
автомобила в дясната му част.
Като безспорно съдът приема и това, че към датата на
настъпване на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен между собственика на лек автомобил марка „Шкода
Фабия“, с рег. № ***, управляван от виновния водач и ответното
застрахователно дружество - „Алианц България“ АД – гр.София – данна,
която съдът възприема от приложената по делото проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Досежно това обстоятелство е налице
и признание от страна на ответника, обективирано в подадения от него
отговор на исковата молба.
В резултат на ПТП, на ищцата е причинено увреждане,
описано като ***, видно от приложения по делото амбулаторен лист от
21.04.2020 год., от съдържанието на който се установява още, че при прегледа
е установена контузия, оток и синина, болезнени при палпация в областта на
дясната лицева половина. В тази насока е и заключението на вещото лице Е.,
от което се установява още, че описаните в амбулаторния лист увреждания са
в причинна връзка с ПТП, като същите са причинили страдание, без
разстройство на здравето. Срокът за възстановяване е определен от експерта
на не повече от 15 - 20 дни. В заключението си вещото лице посочва, че не са
установени увреждания, характерни за действието на предпазен колан. В
2
съдебно заседание вещото лице обяснява, че установените при ищцата
увреждания могат да се получат от съприкосновение с въздушна възглавница.
На 01.06.2021 год. ищцата е отправила претенция до
ответника с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 000 лева.
При разглеждане на делото пред първонистанционния
съд са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетеля В.С.Х.,
от чиито показания се установява, че в деня на инцидента – 19.04.2020 год.,
заедно с ищцата, с която живеели на съпружески начала пътували в посока –
с.*** – с.***. Автомобил със софийска регистрация не спрял на знак „Стоп“, в
резултат на което последвал удар с отсреща идващата кола, която от своя
страна тръгнала към тях и ударила автомобила, марка „Мерцедес“,
управляван от свидетеля. Ударът настъпил в дясната част на автомобила – от
към пасажерската страна, където се возела ищцата. В резултат на удара, се
отворили еърбеците. Твърди, че и двамата с ищцата са били с поставени
предпазни колани. След удара слезли от автомобила, като нямало видими
наранявания по ищцата. В деня на пътния инцидент отишли на преглед по
повод оплаквания на ищцата, която била с охлузвания по дясната скула и
натъртване на лицето, получени от удара с еърбека. По-късно се появила
синина на лицето. В продължение на около седмица, ищцата се оплаквала от
билки при хранене.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира иска, предявен на основание чл.432, ал.1 от КЗ, за основателен,
предвид наличието на елементите от фактическия състав на основанието,
визирано в посочената правна норма – валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в сила към
момента на настъпване на събитието, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника автомобил и причинна връзка с претърпените от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените й при пътния инцидент увреждания – повърхностна травма на
главата, изразяваща се в оток, синина и болезненост в дясната половина на
лицето.
Заявеното от ответника оспорване на иска, свеждащо се
до недоказаност на неправомерно поведение от водача на застрахования при
него автомобил, явяващо се елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това
число и издадено срещу виновния водач Наказателно постановление, с което
е ангажирана административно наказателната му отговорност, а така също и
заключението по допуснатата автотехническа експертиза, установяваща
механизма на настъпване на ПТП и причината за това, свеждаща се до
допуснато от водача на лек автомобил марка „Шкода Фабия“, с рег. № ***,
нарушение на правилата за движение, визирано в чл.50, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която водачът е длъжен да пропусне движещото се по път с
предимство, ППС. За ангажиране отговорността било на прекия причинител
на вредата, било на застрахователя не е неоходимо противоправното
поведение да осъществява и признаците на престъпление по НК.
3
Спорният по делото въпрос се свежда до размера, в
който следва да бъдат остойностени претърпените от ищцата неимуществени
вреди и свързаното с нето възражение за съпричиняване, въведено
своевременно от ответника в отговора на исковата молба, обосновано с
твърдения за допуснато от ищцата нарушение на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП,
задължаваща водача и пътниците в МПС, когато са в движение за използват
обезопасителни колани. Изхождайки от вида на причиненото на ищцата
увреждане в резултат на станалото ПТП - повърхностна травма на главата,
изразяваща се в оток, синина и болезненост в дясната половина на лицето,
както и срокът, необходим за възстановяване, определен от експерта медик –
от 15 до 20 дни, съдът счита, че за репариране на претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя в претендирания размер от 800 лева. Обстоятелството, че
искът е предявен като частичен се явява право ирелевантно, поради липсата
на процесуална възможност съдът да определи по-висок размер на
обезщетението от поискания такъв, предвид това, че съдът дължи
произнасяне само по въведения от ищеца предмет на спорното право. В
случаите, когато като предмет на делото е въведен само част от спорното
право, тогава само тази част става предмет на делото. Присъждането на сума в
размер над заявения такъв в исковата молба, макар и предявен като частичен,
би довело до постановяването на недопустим съдебен акт – като такъв,
постановен над петитум. До приключване на устните състезания от страна на
ищцата не е поискано изменение на иска, предявен като частичен, чрез
увеличение на цената.
От посочената по-горе сума от 800 лева, до която искът е
предявен като частичен, в полза на ищцата следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 500 лева, отчитайки съпричиняване, допуснато в
резултат на нарушение на правилото, визирано в нормата на чл.137 а, ал.1 от
ЗДвП, задължаваща водача и пътниците в МПС, когато са в движение да
използват обезопасителни колани. В подкрепа на това, че ищцата не е била с
поставен предпазен колан, съдът цени заключенията по допуснатите по
делото експертизи – медицинска и автотехническа, които не са оспорени по
надлежния за това ред. В заключението, представено по съдебно –
медицинската експертиза, вещото лице посочва, че не са установени
увреждания, характерни за действието на предпазен колан, а вещото лице –
автоексперт е категоричен, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан,
не би се стигнало до счупване на предното стъкло в дясната му страна.
Показанията на свидетеля В.С.Х., живеещ на съпружески начала с ищцата, в
които същият твърди, че пострадалата е била с предпазен колан, не
опровергават изводите на експертите, доколкото същите следва да бъдат
ценени и през призмата на чл.172 от ГПК.
Достигайки до същите фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите
на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от
4
ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в размер на 300 лева - възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд, съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 01.06.2021 год.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260058 от 05.04.2021 год.,
постановено по гр.д. № 1394 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград.
ОСЪЖДА Е. Д. Н., ЕГН ********** от гр.*** да заплати
на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 59,
сумата в размер на 300 /триста/ лева – възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5