№ 2174
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212708 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД (подадена чрез адв. В. И.) срещу Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от
Закона за пътищата (ЗП) в размер на 119 (сто и деветнадесет) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен.
Приема се, че ангажирането на административно-наказателна отговорност по чл.179, ал.3б
от ЗДвП с издаване на Електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП е недопустимо.
Според жалбоподателя нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП се санкционират по реда на
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП със съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение и издаване на Наказателно постановление, а не с Електронен фиш. Претендира
се за засегнато в значителна степен право на защита на жалбоподателя, тъй като не му е било
осигурено правото на възражения по смисъла на чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН, да
представи доказателства в подкрепа на твърденията си и евентуално да оспори фактическите
констатации на контролните органи. В жалбата се посочва, че нормите на чл.179, ал.3 от
ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание, насочени са към различни субекти
на административна отговорност и визират различно правно дължимо поведение. Поради
това се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш като незаконосъобразен – издаден
1
в нарушение на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. На следващо място в
жалбата се твърди, че посоченото в Електронния фиш място на извършване на нарушението
– „път А-6 км 50+427“ не фигурира в Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние, представляващ Приложение към Решение № 101 от
20.02.2020г. на Министерски съвет. На следващо място в жалбата се цитират разпоредбите
на чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, като се твърди, че Дружеството-
ползвател на процесното пътно превозно средство /ППС/ с рег. № *** – „****“ ЕООД
разполага с бордово устройство, монтирано в посоченото ППС въз основа на сключен
Договор от месец май 2020г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на
база изминато разстояние с последващо плащане с „ДИДЖИТОЛ СМАРТ
ИНФРАСТРУКТУРА” АД. Жалбоподателят се позовава и на чл.2, §7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, като счита, че доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние „ДИДЖИТОЛ
СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА” АД е следвало да информира „****“ ЕООД относно
отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство и едва след изпълнение
на това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало
да се пристъпи към ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. Поради това се твърди, че извършеното административно нарушение реално
не е увредило обществените отношения - обект на защита от разпоредбата на чл.139, ал.7 от
ЗДвП, вр. чл.10, ал.1 от ЗП, поради което е налице маловажен случай. На следващо место в
жалбата се сочи, че от Електронния фиш не става ясно в какво качество е ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя – като собственик на ППС
или като ползвател на ППС, движещо се по платен републикански път на процесната дата. В
жалбата се цитира и т.27, Раздел I, Глава III от публично оповестените Общи условия към
договорите за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ и Националните доставчици на услуга за
електронно събиране на пътни такси. Заявява се, че Доставчикът контролира
функционирането на бордовите устройства и приема процедура за предоставяне и
обслужване на бордовите устройства, с която да регламентира предприемането на
подходящи и своевременни мерки за непрекъснато и безпроблемно предоставяне на
услугата. Цитира се и т.30, Раздел I, Глава III от публично оповестените Общи условия към
договорите за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между АПИ и
Националните доставчици на услуга за електронно събиране на пътни такси. Иска се СРС да
отмени изцяло обжалвания Електронен фиш и да се присъдят на жалбоподателя направените
по делото разноски.
2
В молба-становище с вх. № 371307 от 18.11.2024г., депозирана от адв. В. И., се
допълват доводите от жалбата и се цитира съдебна практика. По отношение на Становище
от 27.08.2024г. от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура” към
Национално ТОЛ Управление се сочи, че същото не съдържа каквато и да било информация
за изправността на контролно устройство с № 10181, с което е било установено процесното
административно нарушение, включително относно техническите параметри на контролното
устройство – марка, модел, сериен номер, година на производство, номер и дата на
сертификат, срок за употреба, данни за последно извършени към датата на нарушението
(15.08.2021г.) дейности по профилактика, ремонт и/или калибриране на техническото
устройство. На следващо място се изтъква, че в Становището е посочен номер на
нарушението : **********, установено на 15.08.2021г. за ППС с рег. № ***, който бил
различен от посочения в процесния Електронен фиш номер на нарушението :
CA73AC7448FA41E4E053041F160A3B99. В документа на Отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура” към Национално ТОЛ Управление от
27.08.2024г. бил посочен номер на сегмент : **********, който съгласно представената от
жалбоподателя извадка от Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - ТОЛ такса, отговаря на следното местоположение, а именно : път АМ
А-6:п.к. 18/А-6-п.к. A-2/А-6-участък 1, докато в процесния Електронен фиш нарушението
било установено на друг пътен участък, а именно: път А-6, км 50+427. Оттук се прави извод,
че с представеното Становище наказващият орган не е доказал, както местонахождението на
сегмента, в който е навлязло процесното ППС с рег. № ***, така и мястото на самото
нарушение. Излагат се съображения, че приложените от въззиваемата страна два броя
снимки на процесното ППС с рег. № ***, заснето от пътни камери, не доказват факта на
установеното нарушение. Същите съдържали единствено и само дата и час на снимката
(15.08.2021г., 09:59:31 часа), като на снимката с идентификационни инициали: SCP_1018
Dir:1 OC1L ID:024162 не се виждал заснет регистрационен номер на автомобила. Твърди се,
че снимките не съдържат каквито и да било доказателства за недекларирани ТОЛ данни,
респ. за незаплатени ТОЛ такси за процесното ППС и не доказват на кое място и в каква
посока се е движило ППС към момента на установеното административно нарушение за
незаплатена ТОЛ такса, нито от кой ТОЛ сегмент е засечена незаплатена ТОЛ такса.
В становище с вх. № 48066 от 11.02.2025г. адв. И. посочва, че е нарушен принципът
на пропорционалност и в тази връзка се позовава на Решение от 21.11.2024г. на Съда на ЕС
– VI състав по дело № С-61/2023г. Изтъква се, че по делото не са налице данни за какво
време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, както и че
наложената на Дружеството имуществена санкция и компенсаторна такса са в твърд размер.
Поради това се приема, че Електронният фиш е изцяло неправилен и незаконосъобразен. По
отношение на предоставената от наказващия орган справка, съдържаща „история на
обработка“ на нарушението, адвокатът заявява, че от документа не се установява датата на
нарушението и вместо 15.08.2021г. била посочена датата 26.08.2021г. Освен това справката
сочела, че Електронният фиш е връчен на Дружеството – жалбоподател на 20.06.2024г., т.е 2
3
години и 9 месеца след датата на установяване на нарушението. От тук се прави извод, че е
изтекла погасителната давност за образуване на административно – наказателно
производство.
Пред СРС, НО, 10 състав „****“ ЕООД се представлява от адв. Славов,
преупълномощен от адв. И., който в съдебното заседание на 19.11.2024г. заявява, че
поддържа жалбата и молбата-становище. По време на съдебните прения пред СРС на
12.02.2025г. адв. Славов пледира за уважаване на жалбата на „****“ ЕООД срещу процесния
Електронен фиш. Посочва се, въз основа на Решение на Съда на ЕС, че всички санкции с
фиксиран размер, налагани от АПИ без да се отчита конкретно тежестта на нарушението за
незаплатената ТОЛ такса противоречат на чл.9а от Директива 1999/62 на Европейската
общност, с оглед на което същите са изцяло неправилни и незаконосъобразни. Освен това в
случая е следвало да се състави АУАН и да се издаде Наказателно постановление, тъй като
нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП се санкционира по реда на чл.189е от ЗДвП. Освен
това не била доказана и датата на нарушението, тъй като в справката, съдържаща история на
обработка на нарушението, фигурирала датата 26.08.2021г., която е различна от датата на
нарушението според процесния Електронен фиш - 15.08.2021г. Дори да се приеме, че датата
на нарушението е 26.08.2021г., доколкото Електронният фиш е връчен на 20.06.2024г., адв.
Славов приема, че е изтекла давността за образуване на административно - наказателно
производство. Защитата поддържа и останалите аргументи и доводи от жалбата и
становището, като също така претендира разноски от името на „****“ ЕООД, за които
представя списък с разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се
представлява от юрк. Г. и юрк. Касова. В съдебното заседание на 19.11.2024г. юрк. Г.
заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебното заседание на 12.02.2025г. въззиваемата
страна се представлява от юрк. Касова, която моли съда да приеме жалбата за неоснователна
и недоказана, като пледира за потвърждаване на Електронния фиш като правилен и
законосъобразен. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да присъди
юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че отмени Електронния фиш - прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото е налице писмо с вх. № 286083 от 10.09.2024г., с което жалбата е
препратена от АПИ, Национално ТОЛ Управление на СРС заедно с административно –
наказателната преписка. В това писмо се посочва, че обжалваният Електронен фиш
притежава всички задължителни реквизити съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а жалбата на
„****“ ЕООД е неоснователна и нeдоказана. Иска се съдът да потвърди процесния
Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
По делото е депозирано писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ Управление с вх. № 366912 от 14.11.2024г., според което контролно устройство №
10181 представлява стационарна контролна точка (СКТ) и по-точно : автоматично
устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е разположено на метална рамка,
неподвижно монтирана над път А-6 (Автомагистрала „Европа“), км. 50+427 метра,
4
нарастващ километър, попадащо на територията на Столична община. Твърди се, че
устройството е част от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП. В това писмо е записано, че техническо устройство № 10181 не подлежи на периодичен
контрол. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП АПИ осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси
(ЕССПТ), като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад,
към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с
регистрационен номер, дата, час, място на движение по участък от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото
се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е
предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона
за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1 и чл.5 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ.
Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и
величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория
на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179,
ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало
при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена
СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия
регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален
софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни
такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на
ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на
Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен
RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполагат със
система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните
елементи, като в случай на такъв сигнал – служители от Сектор „Техническа поддръжка на
крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление при АПИ отстранявали
възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към
автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на
МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (скорост на
движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на
величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на
данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини
в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за
различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата
на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми
по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна
5
инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление (приложено на лист 50-51 от делото) се
казва, че техническо средство № 10181 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след
измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане
на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние. В писмото се цитира и чл.10, ал.3 от ЗП, като се
пояснява, че списъкът на пътищата, за които се събира ТОЛ такса е определен в Решение №
101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса. Процесният участък попадал в
категорията на пътищата, за които се събира ТОЛ такса. Обяснява се, че път А-6, км. 50+427
метра бил изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране
на нарушението.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Техническо средство SCP_1018 Dir:1 с ID № 024162 е разположено на СКТ с №
10181, намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, нарастващ
километър.
Дружеството „****“ ЕООД е ползвател на влекач „***“ с рег. № *** с технически
допустима максимална маса 18000, допустима максимална маса на състав от превозни
средства – 44000, екологична категория – ЕВРО 6С, с брой оси – 2, с пневматично окачване.
На 15.08.2021г. към 09:59 часа, при ТОЛ-секция 10181, на път А-6, 50+427 км., посока
нарастващ километър, превозното средство с рег. № *** било заснето да се движи и
автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-
декларация за преминаването. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с №
CA73AC7448FA41E4E053041F160A3B99.
Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_1018 Dir:1 с ID № 024162 и
цитирания по-горе доклад срещу „****“ ЕООД е издаден Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** за това, че на 15.08.2021г. в 09:59
часа е установено нарушение № CA73AC7448FA41E4E053041F160A3B99 с ППС влекач
„***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6C, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, в община Столична, за движение по път А-6, км. 50+427,
с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй
като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „****“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния фиш е записано, че
6
независимо от налагането на това административно наказание „****“ ЕООД дължи и
заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на
притежаваното ППС в размер на 119 лева.
Електронен фиш № **********, касаещ нарушение №
CA73AC7448FA41E4E053041F160A3B99 бил подписан на 17.02.2023г. и бил изпратен по
пощата на „****“ ЕООД на 10.06.2024г.
Електронният фиш е получен от Дружеството – нарушител на 20.06.2024г., след което
е обжалван с жалба, подадена на 02.07.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : извлечение от информационната
система на АПИ за нарушение с № CA73AC7448FA41E4E053041F160A3B99; извлечение от
системата на АПИ за ползвателя на ППС с рег. № ***; снимков материал от техническо
средство SCP_1018 Dir:1 с ID № 024162 (2 броя); известие за доставяне на процесния
Електронен фиш; удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД; удостоверение за
актуално състояние на „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД; писмо от АПИ –
Областно пътно управление – София с вх. № 194453/19.09.2022г.; отчет за пътуване на
автомобил с рег. № *** на 15.08.2021г.; писмо от ОПП-СДВР с вх. № 358077/07.11.2024г. с
приложени справки за собствеността на ППС с рег. № *** и за регистрации на ППС с рег. №
***; извлечение от системата на АПИ за местоположението на техническо средство с №
10181 - с приложена карта, както и писмо от АПИ – Национално ТОЛ управление с вх. №
397998 от 06.12.2024г. с приложена справка – извлечение за обработката на процесния
Електронен фиш.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен
това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради
това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения по
делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 8 и лист 9 от делото се установява, че техническо средство
SCP_1018 Dir:1 с ID № 024162 е заснело влекач „***“ с рег. № *** на дата 15.08.2021г. в
09:59 часа.
От извлечението от информационната система на АПИ за нарушение с №
CA73AC7448FA41E4E053041F160A3B99 и от извлечението от системата на АПИ за
местоположението на техническо средство с № 10181 /с приложена карта/ се установява, че
техническо средство SCP_1018 Dir:1 с ID № 024162 е разположено на СКТ с № 10181,
намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, нарастващ километър, с
GPS координати : 42.765374, 23.296978. От съвкупната преценка на тези извлечения от
системата на АПИ, както и от приобщения по делото снимков материал следва, че е
7
констатирано нарушение с № CA73AC7448FA41E4E053041F160A3B99 за ППС с рег. № ***
на 15.08.2021г. в 09:59 часа на път А-6, км. 50+427, нарастващ километър.
Извлечението от системата на АПИ за ползвателя на ППС с рег. № *** е обективно и
достоверно писмено доказателство, което намира опора изцяло в писмото от ОПП-СДВР с
вх. № 358077/07.11.2024г. и приложените към него справки. Справките на лист 48-49 от
делото са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. Поради това съдът кредитира цитираните тук писмени доказателства и
установява марка, модела и регистрационния номер на превозното средство, неговия
ползвател, технически допустимата максимална маса, допустимата максимална маса на
състав от превозни средства, екологичната категория на превозното средство, брой оси и пр.
От цитираните по-горе справки и извлечение от информационната система на АПИ се
установява, че ППС с рег. № *** се ползва от Дружеството – жалбоподател. Косвено данни
за това се съдържат в снимката на лист 9 от делото, на която се вижда надпис с
наименованието на Дружеството – жалбоподател върху МПС-то, както и от справката –
извлечение на лист 99-100 от делото.
Към писмото от АПИ – Национално ТОЛ управление с вх. № 397998 от 06.12.2024г. е
приложена справка – извлечение за обработка на процесния Електронен фиш, която се
характеризира като информативно, относимо, обективно и достоверно писмено
доказателство. Поради това СРС я кредитира и приема, че Електронен фиш № **********,
касаещ нарушение № CA73AC7448FA41E4E053041F160A3B99 е подписан на 17.02.2023г.,
изпратен е по пощата на „****“ ЕООД на 10.06.2024г., връчен е на 20.06.2024г. и срещу него
има жалба от 02.07.2024г. Във връзка с последното следва да се посочи, че приложеното на
лист 10 от делото известие за доставяне има достоверна дата и намира потвърждение в
справката – извлечение на лист 99 от делото. Поради това съдът кредитира и него, като
приема, че обжалваният Електронен фиш е получен на 20.06.2024г. Доколкото жалбата е
подадена на 02.07.2024г., съдът приема, че тя е депозирана в законоустановения срок за
обжалване на процесния Електронен фиш.
На лист 40 от делото е приложен отчет за пътуване на автомобил с рег. № *** на
15.08.2021г. Това писмено доказателство се явява обективно, достоверно и непредубедено.
Поради това съдът го кредитира и установява маршрута на превозното средство.
Същевременно, доколкото процесният час (09:59 часа) не е отразен в този отчет, СРС не
може въз основа на този документ да направи изводи за местоположението на превозното
средство в 09:59 часа, нито пък може да приеме, че с този документ се дискредитират
извлеченията от информационната система на АПИ.
Приложените на лист 25 и лист 26 от делото удостоверения за актуално състояние са
обективни и непредубедени писмени доказателства. Поради това СРС ги кредитира.
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае изграждането на СКТ на
път ССТ, км. 1+050, между II-18 и п.в. Илиянци, община София, област София град с GPS
8
координати : 42.765277, 23.296869. Доколкото това място е различно от мястото на
нарушението (посочено в кредитираните по-горе извлечения от информационната система
на АПИ като път А-6, 50+427 км., посока нарастващ километър, с GPS координати :
42.765374, 23.296978), съдът приема, че макар да се отнася до района между II-18 и п.в.
Илиянци, Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае друга СКТ, различна от
тази, на която е констатирано процесното нарушение. Поради това този Протокол се явява
неотносимо писмено доказателство към процесния казус и съответно не следва да се подлага
на анализ.
Именно защото GPS координатите (42.765374, 23.296978), посочени в извлечението
от системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10181 - с приложена
карта не съвпадат с GPS координатите, посочени в списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса касателно път А-6, съдът не може
да направи логичен извод, че списъкът на лист 28-30 от делото е относим към процесния
участък, на който се твърди да е реализирано нарушението. Поради това СРС остави извън
доказателствената маса и цитирания по-горе списък, тъй като не се установява връзка с
предмета на делото.
Макар да касае друго дело, в случая писмото от АПИ – Областно пътно управление –
София с вх. № 194453/19.09.2022г. следва да се кредитира, тъй като посочената в него
информация, че път А-6 „Европа“ към септември 2022г. няма 50+427 км. намира опора в
коментираните по-горе Протокол за установяване годността за приемане на изграждането,
доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. и списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса.
Именно доколкото в документите на лист 28-30 и лист 53-55 от делото не фигурират GPS
координатите, записани в извлечението от системата на АПИ за местоположението на
техническо средство с № 10181 - с приложена карта (на лист 56-57 от делото)
законосъобразно се налага изводът, че път А-6, км. 50 + 427 метра не е част от
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса към
септември 2022г., а следователно и преди това – към процесната дата 15.08.2021г.
Приложеното на лист 52 от делото Разрешение касае изграждането на СКТ, а не
въвеждането й в експлоатация. Поради това и този документ се явява неотносим към
установяване на релевантни обстоятелства и поради това не следва да се кредитира.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса и приложените на
лист 3 и лист 58 от делото Становище от Системен администратор II степен в Отдел
„УИСИ“ към Национално ТОЛ Управление и съответно Доклад от Директора на Областно
пътно управление – София, тъй като тези документи съдържат свидетелски показания, които
са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда. Това прави Становището и
Доклада негодни и като писмено, и като гласно доказателство. Поради това СРС остави
извън доказателствената съвкупност по делото цитираните документи.
9
На лист 4 от делото е приложен документ, който обаче се отнася до превозно средство
с рег. № ****. Доколкото това превозно средство се различава от превозното средство, за
което е издаден обжалваният Електронен фиш, СРС приема, че документът на лист 4 от
делото се явява неотносим към предмета на доказване по делото. Поради това съдът не
подложи на анализ това писмено сведение, тъй като то няма връзка с процесния казус.
По делото са приложени съдебни решения по други дела, Решение от 21.11.2024г. на
Съда на ЕС – VI състав по дело № С-61/2023г. и Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за
приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за изминато
разстояние – ТОЛ такса. Тези актове не представляват писмени доказателства, а имат
характера на общоизвестни решения на органите, от които изхождат. Поради това СРС не
подложи на анализ въпросните Решения.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „****“ ЕООД е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на
„****“ ЕООД като ползвател на ППС с рег. № ***. Според чл.102, ал.2, изр.2, вр. изр.1 от
ЗДвП ползвателят на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според
категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП ползвателят на ППС от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б,
ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия
Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено ползвателят на ППС какво е направил
или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на „****“ ЕООД
като ползвател на въпросното ППС. В Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. № ***
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС е с
технически допустима максимална маса 18000, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО
6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000 и че се е движило по път А-6, км. 50+427, посока нарастващ километър, който
е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче,
СРС счита, че не е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното
10
деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП - не е посочено дали ползвателят на ППС е допуснал
движението на превозното средство, нито става ясно в какво се изразява неправомерното
поведение на лицето, посочено като нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1
от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от ЗДвП) или за това, че не е заплатена изцяло дължимата
пътна такса (както словесно е посочено в Електронния фиш). Поради това съдът приема, че
има разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението.
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние - ТОЛ-такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Електронния фиш няма
възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ-сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че ползвателят на ППС не е заплатил изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като
нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се
приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на
Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно.
Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва
да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова
съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е
следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, за кои ТОЛ-сегменти
се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са
техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед
позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3
от ЗП, а от там и към Глава II, Раздел III от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
11
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения,
възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му
се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Отделно от гореизложеното СРС счита, че има и още едно съществено процесуално
нарушение, което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води
до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова
възможност (преди 13.02.2024г., вкл. и към 17.02.2023г., когато е бил подписан Електронен
фиш № ********** – видно от лист 98 от делото) за процесното нарушение да се състави
Електронен фиш. Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание
собственикът или вписаният ползвател на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според
чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно наказание подлежи водач, който управлява ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП
имат различно съдържание и са насочени към различни адресати. Редакция на чл.189ж, ал.1
от ЗДвП, която е действала към датата на деянието – 15.08.2021г. и която е по-благоприятна
за жалбоподателя от сегадействащата редакция, препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а
не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото за вмененото на „****“ ЕООД нарушение по
чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е била предвидена до 13.02.2024г. възможност за
издаване на Електронен фиш, то ангажирането на административната отговорност на
ползвателя на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да
стане като се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП - със съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно постановление, а
не Електронен фиш. В този смисъл са Решение № 4438 от 05.07.2023г. на АССГ – XIII
касационен състав по дело № 3117/2023г., Решение № 6424 от 30.10.2023г. на АССГ – ХXI
касационен състав по дело № 6809/2023г., Решение № 4582 от 11.02.2025г. на АССГ – XXV
касационен състав по дело № 7274/2023г., Решение № 9850 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX
касационен състав по дело № 2501/2024г., Решение № 9854 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX
касационен състав по дело № 198/2024г., Решение № 9859 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX
касационен състав по дело № 2570/2024г., Решение № 11891 от 07.04.2025г. на АССГ – XII
касационен състав по дело № 1150/2025г., Решение № 15689 от 09.05.2025г. на АССГ – XXV
касационен състав по дело № 2272/2025г. и други.
12
Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била
в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след
13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона) дава възможност на наказващия орган да
издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават
Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство
съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че
Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да
посочи кога влиза в сила Електронният фиш. За това, че до 13.02.2024г. член 189ж, ал.1 от
ЗДвП не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП
говори и законодателна промяна от 2024г. В този смисъл е и цитираната по-горе съдебна
практика.
На следващо место – според чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради
това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган
следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството –
жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за
предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този
въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по
посочените по-горе съображения/ се явява е преждевременно действие. В тази връзка следва
да се посочи и законодателната промяна от 2024г. – създаването на чл.10б, ал.7 от ЗП, която
като по-благоприятна за жалбоподателя, следва да се приложи и в този случай.
На последно, но не по важност, място следва да се посочи, че на база направения по-
горе анализ на писмото от АПИ – Областно пътно управление – София с вх. №
194453/19.09.2022г., Протокола за установяване годността за приемане на изграждането,
доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. и списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса се
налага изводът, че към септември 2022г., а следователно и преди това /към 15.08.2021г./ път
А-6, км. 50 + 427 метра не е бил част от републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – ТОЛ такса. Поради това съдът счита, че на път А-6, 50+427 км. няма
как да се приеме, че е нарушен чл.102, ал.2 от ЗДвП на дата 15.08.2021г., независимо кое е
превозното средство, кой е ползвателя му, каква пътна такса не е платена и пр.
Водим от всичко, изложено по-горе, този съдебен състав прие, че обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени и поради допуснати съществени процесуални
нарушения, и поради недоказаност на административното обвинение.
13
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 12.02.2025г. е представена
молба, включваща списък с разноски. Според нея направените от Дружеството –
жалбоподател разноски са в размер на 660 лева. Този размер съответства на уговореното и
изплатено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя – 660 лева с ДДС (видно от лист 23
от делото). Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал
процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един
адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (заглавие изм. ДВ бр. 14/2025г.; преди : Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) при „имуществена
санкция“ от 1000 до 10000 лева (както в случая – 2500 лева) минималният размер на
адвокатското възнаграждение е „400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. 550 лева.
Според §2а от ДР на същата Наредба - за нерегистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази Наредба е без
включен в тях данък върху добавената стойност (ДДС), а за регистрираните - дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на ЗДД. Видно от лист 23 от делото процесуалният
представител на "****" ЕООД е регистриран по ДДС. Поради това и доколкото размерите на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа (заглавие изм. ДВ бр. 14/2025г.; преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения) при регистриран по ЗДДС адвокат
се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата,
в случая - процесуално представителство пред съд, крайният размер на дължимото на
адвоката възнаграждение следва да включва и ДДС. В този смисъл са Определение №
266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.;
Определение № 60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 60309/02.08.2021г. на
ВКС, ТК, II т.о. и други. Гореизложеното означава, че върху минималния размер на
адвокатското възнаграждение от 550 лева (според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа) следва да се начисли ДДС, което се
равнява на 110 лева над сумата от 550 лева или общият размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 660 лева, т.е. толкова, колкото е и претендираният от
жалбоподателя размер на сторените от него разноски по делото. Поради това органът, издал
процесния Електронен фиш (т.е. АПИ) следва да заплати на „****“ ЕООД за направени от
Дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС сума в
размер от 660 лева.
14
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на „****“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 119 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : *****, с управител и едноличен собственик
на капитала Г.П.Ц. сумата от 660 лева за направени по делото разноски от страна на
Дружеството - жалбоподател за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15