Решение по дело №14392/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3464
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20221110114392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3464
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110114392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба от М. Д. Ж. срещу И. Ц.
Ц.. Предявен е иск по чл. 127, ал. 2 СК за упражняване на родителските права,
местоживеенето, личните отношения с детето Яна Илиева Ц.а, както и
неговата издръжка.
В исковата молба ищецът заявява, че с ответника са родители на детето
Яна. Посочва, че родителите са разделени и майката полага основни грижи за
детето, а бащата не полага достатъчно грижи и няма засилен интерес спрямо
детето. Твърди, че бащата заплаща месечна издръжка на детето в размер на
300 лева, но тъй като детето посещава частна детска градина, има и разходи
за облекло и храна, които непрекъснато растат, тази сума не е достатъчна за
покриване на нуждите на детето. Поради изложеното се моли съдът да
постанови родителските права да се упражняват от ищеца, при когото детето
да живее, като се определи режим на контакти с бащата на детето.
Претендира издръжка в размер на 500 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба - 18.03.2022 г. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника не е постъпил отговор на
1
исковата молба, получил препис на исковата молба на 15.04.2022 г. В открито
съдебно заседание, проведено на 06.02.2023 г., ответникът заявява, че оспорва
иска за издръжка по размер. Не оспорва, че с ищцата са родители на детето
Яна Илиева Ц.а, не оспорва, че за детето следва да се полагат грижи от
неговата майка, която да упражнява родителските права и при която детето да
живее. Счита предложения режим на лични отношения за подходящ. Твърди,
че има възможност да заплаща издръжка в размер на 350,00 лева месечно.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно молбата по чл. 127, ал.2 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Алинея
втора на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения е детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат въз основа на нови
обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, въз основа на които съдът прави изводите, са установени
посредством задължителна съдебна практика - Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието
на Семейния кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така
и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК).
При постановяване на решението си съдът се ръководи от родителските
качества на всеки от родителите, полаганите от всеки от тях грижи и
2
уменията им за възпитание, възможността им да подпомагат детето в
подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от моралните
качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с
които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и
всеки от родителите му, а също и от възможността да разчита на помощ на
трети лица и пр.
В настоящия случай безспорно между страните е обстоятелството, че са
родители на детето Яна Илиева Ц.а, ЕГН: **********.
В депозирания по делото социален доклад ДСП – Лозенец изразява
становище, че към момента основни грижи за детето полага майката. По
данни от доклада детето е имало срещи с бащата, но не се срещат често.
Детето живее с майката и нейния приятел в жилище в гр. София, в което има
подходящи условия за живот на детето. Детето посещава частна детска
градина, тъй като след навършване на две години майката се е върнала на
работа.
Между страните не е спорно, че майката полага основните грижи за
детето и че има родителския капацитет да се грижи за него, поради което
съдът при преценката си по чл. 59, ал. 4 вр.чл. 127. ал. 2, изр. първо СК
приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да
бъде предоставено на майката, където да е и местоживеенето му.
Следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето
съобразно изявената от страните обща воля, а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, във времето от 10.00 часа на съботния ден до 18.00
часа на неделния ден, с преспиване на Детето при бащата, като Бащата ще
взема и оставя детето по местожителство на Майката или съответната детска
градина / учебно заведение, което то посещава; 30 дни през лятото с
преспиване, като конкретния период се определя по съгласие на страните 30
дни преди началото на съответния период; Бащата ще има право да взема
Детето при себе си с преспиване всяка нечетна година за Коледа - от 10.00
часа на 24.12. до 18,00 часа на 26.12., както и всяка четна година за
Новогодишните празници- от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 02.01.,
както и всяка четна година за Великден-от 10.00 часа на Разпети петък до
18.00 часа на втория ден на Великден.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
3
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд при
определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца съдът изхожда
от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно
конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се
отглеждат децата. Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС № 5/16.11.70 г. и
ППВС № 5/31.11.81 г. родителите дължат издръжка на ненавършилите
пълнолетие свои деца, респективно общата сума за издръжка на всяко дете се
определя между двамата родители. Съгласно т.7 от ППВС № 5/16.11.70 г.
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. При определяне
размера на издръжката на детето съдът държи сметка за обикновените
условия на неговия живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни
/виж. Решение № 9 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о.,
ГК/.
В настоящия случай страните не спорят, че бащата заплаща определената
издръжка и че детето посещава частна детска градина. Не се спори, че
ответникът не е страна по трудово правоотношение и упражнява дейност като
строител, доходите от която обаче не декларира, поради което и според
писмата от НАП и НОИ за лицето липсват данни за подадена годишна
данъчна декларация. Самият ответник е заявил желанието и възможността си
да заплаща издръжка в размер на 350 лева месечно. Пред социален работник е
заявил, че реализира добър доход и се занимава и с допълнителна дейност
като футболен съдия. Съдът взе предвид и, че родителските права върху
детето се предоставят за упражняване на майката, която ще полага
преимуществено грижи за него, че бащата е в трудоспособна възраст и може
да реализира доход. Като взе предвид изложеното, както и липсата на данни
за точен доход на ответника и доколкото издръжката не може да бъде
прекомерна тежест за издържащия, съдът намира, че бащата има възможност
4
с оглед изричното му изявление да заплаща на детето си издръжка в размер на
370,00 лева месечно, като същата се дължи, считано от датата на подаване на
молбата – 18.03.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане. Издръжката се дължи до настъпване на
законово основание за изменението или прекратяването й. В останалата част
над уважената част до пълния предявен размер от 500,00 лева, претенцията
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Относно изпълнението на решението
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ех lege)
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да
се произнесе служебно (ех officio). Затова в конкретния случай следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която
ответникът е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на
370,00 лева, считано от 18.03.2023 г.

Относно разноските
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2
ГПК), поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в
размер на 532,80 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 и 7 ГПК и чл. 1.
пр. 1 ТДТКССГПК.
Съдът намира, че на нито една от страните не следва да се присъждат
разноски. За разлика от исковото производство в настоящото производство на
спорна съдебна администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а се
оказва съдействие относно начина на определяне на режим на лични
отношения с дете и пътувания на дете, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
5
начин на интересите на детето, ползва и всички страни и затова всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила независимо от изхода на
спора (определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г., ВКС. I
г.о.). Поради двустранния спорен характер на производството разноски биха
могли да се присъдят само ако молбата по чл. 127, ал. 2 СК и молбата по чл.
127а, ал. 2 СК бъде изцяло отхвърлена по причина на отсъствие на родителско
качество на страна или на пълнолетие на детето, т.е. когато изобщо липсва
субективно право да се иска постановяване на мярка за уреждане на
гражданските отношения, което не е случаят по делото. Разноски могат да се
претендират и във въззивното и касационното производство, ако бъде
подадена неоснователна въззивна и касационна жалба (определение № 45 от
17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 2857/2019 г., ВКС, III г.о., определение № 475 от
20.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4327/2018 г., ВКС, III г.о. и др.). В първата
инстанция обаче, когато съдът сам преценява кой режим е в най-добър
интерес на детето, разноски не се дължат на нито една страна (решение № 140
от 10.07.2015 г. по гр.д. № 3356/2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 139 от
16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г., ВКС, IV г.о.).

Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Яна Илиева Ц.а, ЕГН: **********, на неговата майка М. Д. Ж., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Яна Илиева Ц.а, ЕГН:
**********, при неговата майка М. Д. Ж., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Яна Илиева Ц.а,
ЕГН: ********** и неговия баща И. Ц. Ц., ЕГН: **********, както следва:
бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета и
пета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя,
с преспиване, 30 дни през лятото с преспиване, като конкретния период се
определя по съгласие на страните 30 дни преди началото на съответния
период. Бащата има право да вижда и взема детето при себе си с преспиване
6
всяка нечетна година за Коледа - от 10.00 часа на 24.12. до 18:00 часа на
26.12., както и всяка четна година за Новогодишните празници- от 10.00 часа
на 30.12. до 18.00 часа на 02.01., както и всяка четна година за Великден-от
10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на втория ден на Великден.
ЗАДЪЛЖАВА бащата да взима и връща детето по неговото
местоживеене или учебно заведение, освен ако не е уговорено предварително
друго предаване на детето между родителите.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 127, ал. 2 СК бащата И.
Ц. Ц., ЕГН: **********, да плаща на малолетното си дете детето Яна
Илиева Ц.а, ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
М. Д. Ж., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 370 лева, считано
от 18.03.2022 г., платима до 30-то число на месеца, за който се дължи, като
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр.
чл. 143, ал. 2 в останалата част – над уважения размер от 370,00 лева месечно
до пълния предявен размер от 500,00 лева месечно, като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. Ц. Ц., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 532,80 лева,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7