Р Е Ш Е Н И Е
№55/22.3.2021г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав
На двадесети
шести февруари 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор Рени Лефтерова
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 276 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С
определение № 45 от 20.10.2020г. по адм. дело № 26/20г. на смесен петчленен състав на ВКС и
ВАС, след спор за подсъдност, делото е изпратено за разглеждане в
Административен съд, гр. Ямбол.
Петчленен състав намира, че компетентен да разгледа исковите претенции на Ж.Й.С.,***
против Военно формирование - *** - с. ***, област Ямбол за сумата от 62 076
лева, представляваща обезщетение за вреди от обявена за нищожна заповед № ЛС -
19 / 16.04.2015 г. на командира на военното формирование и последващо
незаконосъобразно недопускане на работа е Административен съд - Ямбол.
Доколкото в случая се иска заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
причинна връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт спорът
съгласно чл. 203 АПК следва да бъде разгледан от административния съд.
Образувано е
по искова молба с вх. № 1821 от 24.03.2020г. на Ж.Й.С. ***, чрез адвокат Д. Н. ***
със съдебен адрес ***, * срещу
Военно формирование ***-с. Б., община
„Тунджа“, Ямбол, уточнена с молба вх. № 1124 от 22.06.2020г. за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 62076 лв., настъпили при и повод изпълнение
на военната служба, за периода от 16.04.2015г. до датата на подаване на
исковата молба-24.03.2020г. В допълнителна
молба от 18.12.20г., ищецът посочва, че с
оглед Определение № 45/20.10.2020 г. на ВАС и ВКС на РБ -смесен
петчленен състав и т.6 от Тълкувателно постановление № 2 / 19.05.2015 г. по
тълкувателно дело №2/ 2014 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, предявените обективно кумулативно съединени искове следва да бъдат с
правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Счита,
че са налице кумулативно дадени предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат, поради което претендираното
обезщетение е въз основа на обявената за нищожна Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г.
на Командира на Военно формирование *** -с.***, обл.Ямбол
и незаконосъобразното му недопускане на работа от страна на Командира на в.ф. ***-***.
Периода е от датата на посочената заповед - 16.04.2015 г. до датата на подаване
на исковата молба -24.03.2020 г.
В уточнението към исковата молба е
посочено, че претенцията е изчислена на
база брутното трудово възнаграждение за периода 16.04.2015г. до датата на подаване на исковата молба 24.03.2020г.
Претендира се и мораторна лихва. Сочи се, че претендираното обезщетение е въз основа на обявена за
нищожна заповед№ ЛС-19/16.04.2015г. на Командира на военно формирование ***- ***,
както и незаконосъобразното му недопускане на работа от страна на
Командира. Сочи още, че към 16.04.2015г.
брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 1052,14лв и на тази
основа претендира за посочения по горе период сума в размер на 62076лв, мораторна лихва 5000лв и законна лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
След запознаване със заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, във връзка с чл.214 от ГПК, ищецът направи изменение на размера на предявения иск, като
същия следва да се счита за предявен в размер
общо на 109839.22 лв. /сто и девет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 22
ст./, от които:Главница общо в размер на 91191.60 лв., от които:
- брутно възнаграждение за периода от
29.04.2015 г. до 24.03.2020 г. -
73443.57 лв.;
- обща стойност на униформеното облекло за
същия период -2569.10 лв.;
- за 196 работни дни неизползван платен
годишен отпуск -14987.47 лв.;
- заплатена сума за здравно осигуряване -191.46 лв.;
Мораторни лихви - общо в размер на 18647.62 лв. от които:
- мораторна лихва върху дължимите обезщетения -16
733.04 лв.;
- мораторна лихва върху стойността на униформеното
облекло -515.56 лв.;
- мораторна лихва върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск - 1369.80 лв. и
-
мораторна лихва върху заплатените суми за здравно
осигуряване -29.22 лв. Увеличението на размера спрямо предявения като частичен
иск е със 42763.22 лв. /четиридесет
и две хиляди седемстотин шестдесет и три лева и 22 ст./, от които увеличение на
главницата в размер на 29115.60 лв./двадесет и девет хиляди сто и петнадесет
лева и 60 ст./ и на мораторните лихви - в размер на 13647.62 лв. /тринадесет хиляди
шестстотин четиридесет и седем лева и 62 ст./. Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираното обезщетение на осн.
чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, за периода както и да се присъдят направените в
настоящото производство съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът,
своевременно и редовно призован, се явява лично и с адвокат Д.Н., редовно
упълномощен, който поддържа исковата си претенция за имуществени вреди по
основание и размер, съгласно уточнението към исковата молба. Поддържа изцяло исковата молба. Представя подробни
писмени бележки, като обосновава
исковата си претенция със следното: Налице
е незаконосъобразен акт - Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на Военно
формирование *** -с. ***, обл.Ямбол, която с влязло в
сила Решение № 64/28.04.2017 г., постановено по адм.
д. № 51/2017 г. по описа на Административен съд –Ямбол е обявена за нищожна;
Посочва,че след влизане в сила на Решение № 64/28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 51/2017 г. по описа на Административен съд –Ямбол,
С. незаконосъобразно не е допуснат на
работа от страна на Командира на в.ф. ***-*** независимо от това, че и втора
негова заповед била обявена за нищожна, а в резултат от депозирани от С. молби
Командира на военното формирование, както и горестоящите
административни органи -Командира на ВВС и Началника на отбраната направили
предложения за възстановяването на С. на съответната заемана от него длъжност,
като били изпълнени и две процедури по издаването на допуск
на С. за работа с класифицирана информация. На следващо място се сочи, че
Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. е отменена по съответния ред с влязло в сила
Решение № 64/28.04.2017 г., постановено по адм. д. №
51/2017 г. по описа на Административен съд –Ямбол. Посочва още, че при всяко незаконосъобразно недопускане до
работа е налице увреждане на работника или служителя, което се изразява в
пропуснатата от него полза от получаване на възнаграждение през периода от
време, докато трае съответното недопускане до работа, поради което и
обезщетението за репарирането на това увреждане следва да е равно на размера на
брутното трудово възнаграждение, което би получавал служителя за работата на
длъжността, до която той незаконосъобразно не е допуснат през съответния период
от време. Акцентува, че има пряка
причинна връзка между обявената за нищожна Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на
Командира на Военно формирование *** -с.***, обл.Ямбол,
незаконосъобразното недопускане до работа на С. и настъпилия за него вредоносен
резултат изразяващ се в пропуснатата полза от получаване на възнаграждение през
периода от време, докато е траело недопускането му до работа. В заключение
посочва, че С. е лишен от правото на труд, а от 29.04.2015 г. не получава полагащото му се трудово
възнаграждение, както и останалите дължащи му се доволствия
по ЗОВСРБ. Независимо от подадените в изпълнение на чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ
молби и многократното му явяване във в.ф,-***.*** той не е бил допуснат до
работа в рамките на целия исков периода от 29.04.2015г. до 23.03.2020 г.
Ответната страна, своевременно и
редовно призована, изпраща процесуален представител юрисконсулт П., която
оспорва предявения иск, намира същия за неоснователен и недоказан и моли да
бъде отхвърлен като такъв, с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на представляваната администрация. Счита, че е недоказана исковата молба. Представя
подробни писмени бележки. Към датата на постановяване
на Решение 64/28.04.2017г. договорът с Ж. С. за военна служба е с изтекъл срок,
който не е продължен по искане на страните и не е станал безсрочен по силата на
закона. Съгласно Тълкувателно решение №2/2012г. от 23 октомври 2012 на Общо
събрание на Гражданска колегия, на ВКС към датата на постановяване на съдебно
решение №64/28.04.2017г. за обявяване на нищожност на заповед
ЛС-19/16.04.2015г. на командира на военно формирование 26030, уговореният от
страните срок на договора е изтекъл и материалното потестативно
право за възстановяване на предишната работа на военнослужещия вече не
съществува, защото с изтичане на уговорения срок договорът за военна служба се
прекратява по силата на закона-чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ. С обявяване от съда на
нищожността на заповед ЛС-19/16.04.2015г., правоотношението се възстановява
такова каквото е съществувало между страните до издаването на нищожния
административен акт, в неговата пълна идентичност. Това е правоотношението по
изпълнение на военна служба въз основа на Договор за военна служба
№30/26.05.2010г.- за заемане на длъжността ’’завеждащ хранилище” във В.ф.***-***,
със срок на договора - 5 години. Срокът на договора за военна служба е изтекъл
на 26.05.2015г., а необходимо условие за възстановяването на длъжност е наличие
на договор за изпълнение на военна служба ( Тълкувателно решение №2/2012г. от
23 октомври 2012г.). До приключване на съдебното дирене няма доказателства С.
да е в договорно правоотношение по изпълнение на военна служба с Министъра на
отбраната към 10.06.2017г., за да е възстановен на длъжност от тази дата. С т.З
от заповед КВ-288/13.07.2017г . Министъра на отбраната не е оправомощил
Командира на в.ф.**** да сключи нов договор за военна служба и не е давал
указания за такъв акт. С решение 98/15.05.2019г. ЯАС обявява нищожност на
административния акт, с който Командира на в.ф.*** е изпълнил решение 64
/28.04.2017г., а именно заповед № ЛС - 22/12.09.2017г., като издадена при липса
на компетентност, защото горестоящ административен
орган ( Министъра на отбраната) със своя заповед КВ-288/13.07.2017г. е иззел за
решаване въпрос от компетентността на по -долу стоящия административен орган. С
т.Ш от заповед КВ116/17.03.2020г. Министърът на отбраната прекратява договора
за военна служба, освобождава от военна служба и зачислява в запаса С., считано
от 26.05.2015г., с която заповед ищеца е запознат и е получил заверено копие на
25.03.2020г. Договора е срочен с краен
срок до 26.05.2015г. След този срок г-н С. не е в правоотношение по договор за
военна служба, т.е. не притежава качеството военнослужещ и претенциите му
основаващи се именно на това качество са изцяло неоснователни. Уточнява още, че
претенцията на С., че не е изпълнено решение 64/28.04.2017г. по адм. дело 51/2017г. е изцяло неоснователна. С горното
съдебно решение е постановена нищожност на индивидуален административен акт, но
не е постановено възстановяване на длъжност. Исковата претенция е основана на
допускането за идентичност между прогласената от съда нищожност и
възстановяване на длъжност по което съда не се е произнасял и не се ползва със
силата на присъдено. Недопускането му до работа е именно в резултат на изпълнение
на съдебно решение 64/28.04.2017г. и съществуването на срочно правоотношение
такова каквото е било до издаване на прогласената за нищожна заповед
ЛС-19/16.04.2015г. и на изтичането на срока на договора по това непроменено
правоотношение. С. не получава трудово възнаграждение именно защото
правоотношението му по договора за изпълнение на военна служба е непроменено и
е приключило с изтичането на уговорения срок.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол намира, че е
налице е незаконосъобразен
административен акт на ответника, процесната заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.04.2015 г. е обявена за
нищожна с влязло в сила съдебно решение. В резултат на издаването на тази
заповед ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
от неполучено трудово възнаграждение за периода, в съответствие с изменението
на иска в днешното съдебно заседание, от 29.04.2015 г. до 26.05.2015 г., когато
е изтекъл уговореният срок в трудовия му договор. Затова счита, че така
предявените искове, както главен, така и за мораторна
лихва, следва да бъдат уважени именно за този период.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид
становищата на страните приема за установено следното:
Ж.Й.С. е приет
на кадрова военна служба през 1996 г. От 2009 г. заема длъжността „завеждащ
хранилище“ в секция „Авиационно-артилерийско въоръжение“ („ААВ“) на отделение
„Логистика“ във Военно формирование (ВФ) *** - ***.
На 26.05.2010
г., на основание чл. 134а ЗОВСРБ във връзка с § 139, ал. 1 от Преходните и
заключителни (ПЗР) на ЗОВСРБ между МО и Ж.С. е сключен Договор за военна служа
№ 30/26.05.2010 г. за срок от пет години. Срокът на договора е изтекъл на
26.05.2015 г.
Със Заповед от
17.08.2012 г. на командира на ВВС, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ договорът за военна служба на Ж.С. е прекратен, същия е освободен
от длъжност и от военна служба и зачислен в резерва. Със влязло в сила на
27.05.2014 г. решение на съда заповедта е отменена.
Със Заповед №
ЛС-25/24.07.2014 г. на командира на военно формирование -*** с. Б. сержант С. е
възстановен на длъжност „завеждащ хранилище“ в секция „ААВ“ в отделение „Логистика“
считано от 27.05.2014 г.
На 18.09.2014
г. Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) отнема разрешението на С. за
достъп до класифицирана информация с ниво на класификацията „Поверително“.
Отнемането е потвърдено с Решение № 21 -11/19.03.2015 г. на Държавна комисия по
сигурността на информацията (ДКСИ).
Със Заповед №
ЛС-19/16.04.2015 г. командира на ВФ **** - Б. е прекратил договора за военна
служба, освободил от длъжност и военна служба и зачислил в запаса сержант С..
С Решение № 64/28.04.2017
г. на AC-Ямбол постановено по адм. дело № 51/2017 г.,
влязло в сила на 10.06.2017 г., Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на командира на
ВФ *** - Б. е обявена за нищожна.
Със Заповед №
КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната сержант Ж.С. е възстановен на
заеманата преди освобождаването му длъжност във ВФ *** - Б., считано от
10.06.2017 г. Считано от същата дата е освободен от заеманата длъжност и е взет
в разпореждане на министъра на отбраната по специален щат А-918, считано от
10.06.2017 г. Със същата заповед командира на ВФ *** - Б. е оправомощен
да назначи сержант С. на заеманата преди освобождаването му длъжност, след
издаване на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация на
ниво „Поверително“.
Със Заповед №
ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ *** - Б. договора за военна
служба на сержант С. е прекратен, същият е освободен от длъжност и от военна
служба и се зачислява в запаса, считано от 26.05.2015 г. Като причина се сочи
изтекъл срок на договора за военна служба и след като в законоустановения
срок нито една от страните не е отправила предложение до другата за
удължаването му.
С Решение №
98/15.05.2019 г. на АС - Ямбол постановено по адм.
дело № 57/2019 г. Заповед № ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ *** - Б. е
обявена за нищожна.
Със Заповед №
КВ-116/17.03.2020г. на Министъра на отбраната, е прекратен договора за военна
служба с оспорващия и е освободен от военна служба, взет е в разпореждане по специален щат № А-918 на МО със заповед №
КВ-288/13.07.2017г. на МО и е освободен от заеманата длъжност. Със Заповед №
КВ-116/17.03.2020г. на Министъра на отбраната е обявено решение № 988
/15.05.2019г. на ЯАС по адм. дело № 57/2019г., влязло в сила на 04.06.2019г., с
което е прогласена за нищожна заповед № ЛС-22/12.09.2017г. на командира на
военно формирование ***-Б., отменя т. 3
от заповед № КВ-288/13.07.2017г. на МО. В Заповед № КВ-116/17.03.2020г. на
Министъра на отбраната е посочено, че
срока на договора на сержант С. е изтекъл на 26.05.2015г., след като в законоустановения срок по чл. 66 ал. 1 от ППЗОВСРБ до
26.02.2015г. нито една от страните не е отправила предложение до другата страна
за удължаване на срока му. Като мотив в заповедта е посочено, че срокът на договора за военна
служба на сержант С. е изтекъл на 26.05.2015 г. след като в законоустановения
срок по чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ до 26.02.2015 г. нито една от страните не е
отправила предложение до другата за удължаване на срока му. Като правно основание
за разпореденото в т. ІІІ на заповедта са посочени
разпоредбите на чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1,
т. 3 ЗОВСРБ, чл. 66, ал. 1 и ал. 4 и чл. 75, т. 2 ППЗОВСРБ и във връзка с
Решение № 98/15.05.2019 г. на АС - Ямбол по адм. дело
№ 57/2019 г.
ЯАС с решение № 95
от 25.06.2020г.по адм.
дело 88/2020г.на ЯАС отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020г. на Министъра на
отбраната, което решение е обжалвано и с решение № 1798 от 11.02.2021г. на ВАС по адм.
дело № 9274/2020г.е произнесено, че Решението на
ЯАС е недопустимо в частта му, с която
се отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната в частта й
по т. I и II, а в частта му, с която се отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020 г.
на министъра на отбраната в частта й по т. ІІІ, е неправилно и отхвърлят жалбата на Ж.С. по тази точка:
На лице е
влязло в сила съдебно решение на ВАС, което се ползва със сила на присъдено
нещо, с което настоящия съдебен състав е длъжен да се съобрази.
По делото са представени и приети като
доказателства адм. дело № 88/2020г. на ЯАС, ведно с адм. дело № 9274/2020г. на ВАС, адм.
дело № 57/2919г., ведно с адм. дело№ 116/2018г. на
ВАС.
Допусната и изслушана е СИЕ по
искане на ищеца, която даде следнато заключение : Размерът на
брутното и нетното възнаграждение на Ж.Й.С. за периода от 29.04.2015 г., до
датата на подаване на ИМ - 24.03.2020 г., като брутно
възнаграждение за периода 29.04.2015 г. - 24.03.2020 г. според заключението на ВЛ, което е неоспорено от страните възлиза на
73 443,57 лв. Мораторната лихва върху възнаграждението на Ж.Й.С. за
периода 29.04.2015 г.-24.03.2020 г., изчислена от 1-во число на месеца, следващ
месеца, за който се отнася възнаграждението, до датата на ИМ - 24.03.2020 г., е посочен в размер на 16 733,04 лв.
Вещото лице е констатирало още, че във връзка с приключилото гражданско
дело № 319/2017 г. на Ямболски окръжен съд и Заповед № ФСД- 16/01.2017 г. на
основание Заповед № ФСД-16/28.01.2017 г. на Командира на ВФ 26030-с. Б., са
изплатени суми в размер на общо 2 890,24 лв. / две хиляди осемстотин и
деветдесет 0,24 лева /, от които: 26.01.2017 г. -
1001,13 лв.;
При така установена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът приема че искът е допустим,
а разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при и по повод на изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата; незаконосъобразният акт, действие или бездействие да е при или по
повод изпълнение на административна
дейност; реално претърпяна вреда - имуществена или неимуществена и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно визирани предпоставки следва да
са налице кумулативно, като доказателствената тежест
за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди.
В случая се претендират се
причинени имуществени вреди в резултат незаконосъобразното недопускане до
работа от обявената за нищожна Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на
Военно формирование *** - с.Б., обл.Ямбол, изразяващ
се в липса на трудово възнаграждение докато е траело недопускането му до
работа. В исковата молба както се посочи, от 29.04.2015 г. не получава полагащото му се трудово
възнаграждение, както и останалите дължащи му се доволствия
по ЗОВСРБ. Независимо от подадените в изпълнение на чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ
молби и многократното му явяване във в.ф,***- с.Б. той не е бил допуснат до
работа в рамките на целия исков периода от 29.04.2015г. до 23.03.2020 г.
Тук е
мястото да се посочат мотивите на ВАС в решение № 1798 от 11.02.2021г. по адм. дело № 9274/2020г., с което
съдът е длъжен да се съобрази.
По горецитираното дело ВАС приема, че точки I и II на Заповед
№ КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната не засягат правата и законните
интереси на жалбоподателя С., поради което същият няма правен интерес да ги
обжалва и жалбата му срещу заповедта в тази й част, е недопустима. Съгласно чл.
98, ал. 3, изр. 1 ППЗОВСРБ длъжностното лице, имащо право да възстанови
военнослужещия, издава заповед, с която обявява решението на съда и
възстановява военнослужещия на длъжност считано от влизането в сила на
съдебното решение. С т. I на процесната заповед, в
изпълнение на предвиденото в чл. 98, ал. 3, изр. 1 ППЗОВСРБ, е обявено влязло в
сила съдебно решение. Предвид обстоятелството, че с обявеното съдебно решение е
прогласена за нищожна Заповед ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ *** - Б.,
не е постановено възстановяване на длъжност на сержант Ж.С., каквото е второто
изискване на разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ППЗОВСРБ. Нищожната заповед не
поражда правно действие, поради което за органа не е налице задължението по чл.
172, ал. 2 ЗОВСРБ. Сержант С. се счита за възстановен на длъжност, съобразно
Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната. По силата на същата
заповед той се счита и за освободен от заеманата длъжност и взет на
разпореждане по специален щат№ А-918. Обявяването на съдебното решение е в
интерес на Ж.С., както се сочи в решението на ВАС.
По отношение на
т. II от заповедта. Отменената т. 3 от Заповед КВ-288/13.07.2017 г. гласи
следното: „Оправомощавам командира на военно
формирование *** - Б. със своя заповед да назначи сержант Ж.Й.С. на длъжността
„Завеждащ хранилище“ в секция „Авиационно-артилерийско въоръжение“ на отделение
„Логистика“ във Военно формирование *** - Б., след издаване на изискващото се
разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво „ПОВЕРИТЕЛНО““.
Заповедта има характер на акт за делегиране на правомощия, предвид разпоредбата
на 146 ЗОВСРБ. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС
по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите е посочено, че делегирането представлява
възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от
време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ
административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от
подчинените му органи. От отмяната на делегирането на правомощия не се засягат
правата и интересите на С.. Адресат на заповедта в тази част е само командира
на ВФ *** - Б.. Не може да се сподели тезата сочи ВАС, че се предполага
сключване на нов договор или допълнително споразумение към стария такъв, след
като е разпоредено назначаване от министъра на
отбраната, след издаване на разрешение за достъп но класифицирана информация,
което е осъществено, тъй като това становище не се подкрепя от нормативната
уредба - чл. 66 ППЗОВСРБ.
Анализът на
нормативната уредба съдържаща се в Глава седма на ЗОВСРБ показва, че
постъпването на военна служба е в резултат на сложен фактически състав -
сключване на договор за военна служба и след това издаване на заповед за приемане
на военна служба и назначаване. Правоотношението по изпълнение на военна служба
се прекратява също в резултат на сложен фактически състав - прекратяване на
договора за военна служба - на някое от основанията предвидени в чл. 161 - чл.
166 ЗОВСРБ и издаване на заповед за освобождаване от военна служба. Съгласно
чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и
военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните
да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Съгласно чл. 170, ал. 1,
т. 3 с. з. в този случай договорът за военна служба се прекратява от датата на
изтичане на уговорения срок.
С оглед така
очертаната правна рамка следва да се прецени дали с процесната
заповед законосъобразно е прекратен договора за военна служба на сержант С.,
същият е освободен от военна служба и е зачислен в запаса считано от 26.05.2015
г. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че срокът на
Договор за военна служба № 30/26.05.2010 г. сключен между Ж.С. и МО, е изтекъл
на 26.05.2015 г. Това е датата на изтичане на уговорения срок и с оглед
предвиденото в чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ това е датата, от която се
прекратява договора за военна служба по силата на закона. В чл. 66, ал. 1
ППЗОВСРБ е предвидено, че не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на
договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата
страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на
навършване на пределна възраст за съответното военно звание. В процесния случай се установява, че със Заповед №
К-518/17.08.2012 г. на сержант С. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, което е отменено с влязло в сила на 27.05.2014 г. съдебно решение.
Със Заповед № ЛС-25/24.07.2014 г. сержант С. е възстановен на длъжност считано
от 27.05.2014 г. Към този момент договорът му за военна служба е бил действащ.
На 18.09.2014 г. на сержант С. е отнето разрешението за достъп до класифицирана
информация, което отнемане е потвърдено Решение № 21-П/19.03.2015 г. на
Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Със Заповед №
ЛС-16/16.04.2015 г. на командира на ВФ 26030 на основание чл. 146, т. 3, чл.
161, т. 3 и чл. 165, т. 7 ЗОВСРБ - поради отнемане на разрешението за достъп до
класифицирана информация е прекратен договора за военна служба на сержант Ж.Й.С.,
същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Към
датата на издаване на тази заповед договорът за военна служба на С. не е бил
изтекъл, но е бил изтекъл срокът по чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ (най-късно до
26.02.2015 г. всяка от страните е можела да отправи предложение за удължаване
срока на договора). Между страните не се спори, че в този срок нито МО, нито
сержант Ж.С. е отправил предложение до другата страна за удължаването му.
Предвид чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ и чл. 64, ал. 4 ППЗОВСРБ Договор №
30/26.05.2010 г. е прекратен считано от 26.05.2015 г. По аргумент от чл. 170,
ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ издадената заповед за прекратяване на договора за военна
служба, поради изтичане на уговорения срок има констативно, а не конститутивно действие.
Издаването на последващите Заповед ЛС-19/16.04.2015 г., Заповед
КВ-288/13.07.2017 г., Заповед ЛС-22/12.09.2017 г. са неотносими
към спора и не променят обстоятелството, че договора за военна служба на
сержант С. е прекратен и след 26.05.2015 г. между страните липсва
правоотношение по този договор. Съдебните производства по оспорването на
Заповед ЛС-19/16.04.2015 г. и Заповед ЛС-22/12.09.2017 г. и обявяването им за
нищожни не променят извода, че след 26.05.2015 г. между страните не съществува
валидно правоотношение по изпълнение на военна служба. Поради тази причина
сержант С. не може да бъде възстановен на длъжност и правилно с процесната заповед е прекратен договора за военна служба,
същият е освободен от длъжност и зачислен в запаса. Висящото съдебно
производство по оспорване на Заповед ЛС-19/16.04.2015 г., по време на което е
изтекъл срокът на Договор за военна служба № 30/26.05.2010 г. не удължава срока
на договора, който поради липсата на предложения по реда на чл. 66, ал. 1
ППЗОВСРБ е изтекъл на 26.05.2015 г. В този смисъл Решение № 10730/05.08.2020 г.
на ВАС по адм. дело № 2237/2020 г.
С оглед
изложеното не може да бъде споделено изложеното в исковата молба, че Договор № 30/26.05.2010 г. е
прекратен с валиден акт на административния орган до издаването на Заповед №
КВ- 116/17.03.2020 г. на Министъра на отбраната на РБ, която е получена от С.
на 25.03.2020 г., както и че договорът за кадрова военна служба не може да бъде
прекратен автоматично с изтичане на посочения в него петгодишен срок.
Следователно към датата на
постановяване на Решение 64/28.04.2017г. договорът с Ж. С. за военна служба е с
изтекъл срок, който не е продължен по искане на страните и не е станал
безсрочен по силата на закона. Съгласно Тълкувателно решение №2/2012г. от 23
октомври 2012 на Общо събрание на Гражданска колегия, на ВКС към датата на
постановяване на съдебно решение №64/28.04.2017г. за обявяване на нищожност на
заповед ЛС-19/16.04.2015г. на командира на военно формирование 26030,
уговореният от страните срок на договора е изтекъл и материалното потестативно право за възстановяване на предишната работа
на военнослужещия вече не съществува, защото с изтичане на уговорения срок
договорът за военна служба се прекратява по силата на закона-чл. 162, т.
1аЗОВСРБ.
С
обявяване от съда на нищожността на заповед ЛС-19/16.04.2015г.,
правоотношението се възстановява такова каквото е съществувало между страните
до издаването на нищожния административен акт, в неговата пълна идентичност.
Това е правоотношението по изпълнение на военна служба въз основа на Договор за
военна служба №30/26.05.2010г. за заемане на длъжността ’’завеждащ хранилище”
във В.ф.***-Б., със срок на договора - 5 години. От изложеното следва, че С. не
притежава потестативното право да бъде възстановен на
длъжност, защото срокът на договора за военна служба е изтекъл на 26.05.2015г.,
а необходимо условие за възстановяването на длъжност е наличие на договор за
изпълнение на военна служба ( Тълкувателно решение № 2/2012г. от 23 октомври
2012г.). Ищецът не е пожелал продължаване на срочното правоотношение, поради
което е недоказано незаконосъобразното му недопускане до работа и претенцията
за обезщетение за времето след изтичане
на срока на това правоотношение.
С оглед изложеното исковата претенция е основателна
и доказана само за периода 29.04.2015 г.,
от който не е получавал трудово възнаграждение до 26.05.2015 г., когато е
изтекъл уговореният срок в договора му
за военна служба, което съобразен със заключението по неоспорената от страните
СИЕ възлиза на : 970,53лв –обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение и
486,77лв мораторна лихва за периода от 16.04.2015г.(съобразен с молба вх. № 2696/18.12.2020г.-стр.95 и ТР
№ 3/2004г. по т.д.№3/2004г. на ВКС) до
24.03.2020г.
Исковете
за заплащане на: обща стойност на униформеното облекло за същия период -2569.10 лв, за
196 работни дни неизползван платен годишен отпуск -14987.47 лв.;заплатена сума за здравно осигуряване -191.46 лв.; като и мораторна лихва върху стойността на униформеното облекло
-515.56 лв.;мораторна лихва върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск - 1369.80 лв. и мораторна
лихва върху заплатените суми за здравно осигуряване -29.22 лв
предявени в последното по делото заседание съдът приема за недопустими, тъй
като касаят изменение на иска по основание. Съдът допусна изменение на иска
само по отношение на неговия размер в съответствие с разпоредбата на чл. 214 ал.1 от ГПК.
Следва
да се има предвид още, че съдът намира за недопустима исковата молба в частта,
с която се иска да бъде признат на Ж.Й.С.
военен трудов стаж за времето, през което не
е работил поради незаконосъобразното му недопускане до работа, тъй като
признаването на трудов стаж не е предмет на исковото производство по чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ.
Предвид
разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, по
компенсация, съдът не присъжда разноски на страните.
Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Ямболският административен съд, ІV състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Военно
формирование - *** - с. Б., област Ямбол, да заплати на Ж.Й.С. ***, чрез
адвокат Д. Н. *** със съдебен адрес ***, *, сумата от 970,53лв (деветстотин и
седемдесет лева и 53 ст.)лв, съставляващ
размера на брутното му трудово възнаграждение, представляващо обезщетение по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, за
периода от 29.04.2015 г., до 26.05.2015 г., през който незаконосъобразно не е бил допускан
до работа, в резултат на обявена за нищожна заповед № ЛС-19/16.04.2015г. на Командира
на военно формирование ***, с. Б., област Ямбол, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, като до размера на 73 443,57лв(седемдесет и три хиляди четиристотин четиридесет и три
лева, 57ст.) отхвърля исковата молба.
ОСЪЖДА Военно
формирование - *** - с. Б., област Ямбол, да заплати Ж.Й.С. ***, чрез
адвокат Д. Н. *** със съдебен адрес ***, *, мораторна
лихва върху сумата 970,53лв(деветстотин и седемдесет лева и 53 ст.), в размер на 486,77(четиристотин
осемдесет и шест лева и 77ст.), считано от 16.04.2015г.
до 24.03.2020 г., като до размера на 16 733.04 лв(шестнадесет хиляди
седемстотин тридесет и три лева и 4ст. )
отхвърля исковата молба.
Отхвърля
искането на страните за присъждане на
разноски по делото.
Решението в тази част може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Оставя без
разглеждане исковата молба на Ж.Й.С. ***,
чрез адвокат Д. Н. *** със съдебен адрес ***, * по отношение на исковете за
заплащане на: обща стойност на униформеното облекло
за периода 29.04.2015г.-26.05.2015г. -2569.10 лв.;за 196 работни дни неизползван платен годишен отпуск -14987.47 лв.;заплатена сума за
здравно осигуряване -191.46 лв.;, както
и мораторна лихва върху стойността на
униформеното облекло -515.56 лв.; мораторна лихва
върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск - 1369.80 лв. и мораторна лихва върху заплатените суми за здравно
осигуряване -29.22 лв., както и исковата молба в частта да бъде признат на Ж.Й.С.
военен трудов стаж за времето, през което не
е работил поради незаконосъобразното му недопускане до работа.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 276/2020г. по описа на
ЯАС в частта на предявените от Ж.Й.С. искове за заплащане на: обща стойност на униформеното облекло за периода -29.04.2015г.-26.05.2015г. -2569.10 лв.;за
196 работни дни неизползван платен годишен отпуск -14987.47 лв.;заплатена сума за здравно осигуряване -191.46 лв., както и мораторна лихва върху стойността на униформеното облекло
-515.56 лв.; мораторна лихва върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск - 1369.80 лв. и мораторна
лихва върху заплатените суми за здравно осигуряване -29.22 лв., както и
исковата молба в частта, с която се иска да бъде признат на Ж.Й.С. военен
трудов стаж за времето, през което не е
работил поради незаконосъобразното му недопускане до работа.
РЕШЕНИЕТО в тази му част има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/не
се чете