Решение по дело №3138/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                 08.09.2020 година                                 гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                                        ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На девети юли                                                                             Година 2020

В открито заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА СТОЯНОВА

 

Секретар: Кремена Панайотова

като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД № 3138 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Х.Д.Й. против наказателно постановление № 18-1228-001918 от 23.05.2018г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се аргументи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба и прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.

Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез гл.юрисконсулт Русева изразява становище във връзка с наведените от жалбоподателя доводи и също прави анализ на гласните доказателства.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

 

С обжалваното наказателно постановление № 18-1228-001918 от 23.05.2018г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора на нарушителя Х.Д.Й. са наложени следните наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.; 2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10лв. за това, че на 13.04.2018г. около 10.30 часа в гр. Стара Загора, на бул. Цар Симеон Велики на кръстовището с бул. Св. Патриарх Евтимий паркирал лек автомобил марка: БМВ, модел: Х1, с рег. № ВТ ***КМ в зоната на кръстовището върху пешеходна  пътека, като при проверката не представя КТ към СУМПС и по този начин допуснал следните нарушения: 1. спира за престой и паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека; 2. спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него и 3. не носи контролния талон от свидетелството за управление. По описания начин извършил 1. нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП; 2. нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и 3. нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

 

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия Д бл. № 412766/13.04.2018г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД на МВР - Стара Загора.

 

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

 

Във връзка с личността на жалбоподателя Х.Д.Й. е представена справка за нарушител/водач от 14.11.2019г., от която се установява, че до настоящия момент спрямо Й. са издадени две влезли в сила наказателни постановления и шест фиша.

 

В настоящото производство бяха приобщени към доказателствения материал по делото чрез предявяване 2 броя снимки от 13.04.2018г., изготвени при съставянето на АУАН, които дават яснота относно мястото на извършване на нарушението.

 

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели Д.Д.Д. /актосъставител/, Т.А.Х. /свидетел по акта/ и С.П.Т. /свидетел, посочен от жалбоподателя/.

 

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

 

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият е именно такъв.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 1 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

 

От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Х.Д.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

 

От обективна страна, че на 13.04.2018г. около 10.30 часа в гр. Стара Загора е паркирал лек автомобил марка: БМВ, модел: Х1, с рег. № ВТ ***КМ върху пешеходна  пътека.

 

Съгласно § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП „На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.“ Това безспорно означава, че макар да липсва обозначена пешеходна пътека, такава в случая е налице.

 

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя Й., че не той, а свидетелката С.Т. е паркирала процесния лек автомобил на посоченото в АУАН и НП място. В тази връзка съдът отчете следното:

На първо място, налице е вътрешно противоречие във възраженията на жалбоподателя Й., вписани лично от него в съставения му акт за установяване на административно нарушение. От една страна, той е посочил, че лекият автомобил е бил управляван от свидетелката С.Т., а от друга, че автомобилът не е бил паркиран, а е бил спрян на мястото на нарушението поради повреда в двигателя и прилошаване на водача, а от показанията на Т. се установява, че на Й. му е прилошало и не се е чувствал добре. Следователно от неговите обяснения не става ясно кой всъщност е управлявал  автомобила и го е паркирал.

На второ място, от показанията на свидетелите Д. и Т. се установява, че Т. се е появила на мястото на проверката едва след като е бил съставен АУАН, което означава, че жалбоподателят Й. първоначално се е съгласил с констатациите на полицейските служители и едва след пристигането на Т. е променил линията си на защита. Ноторно известно е, че при извършване на проверки и съставяне на актове за установяване на административни нарушения актосъставителите изясняват първо фактическата обстановка, касаеща констатираното от тях нарушение и едва след това пристъпват към съставянето на акт. Ако жалбоподателят бе заявил пред актосъставителя Д., че автомобилът е паркиран от Т., която ще се завърне всеки момент, то няма обективна причина, поради която Д. да състави АУАН на Й., а не на Т.. Ето защо и съдът кредитира показанията на Д., че Й. е заявил пред него, че той е водачът на автомобила, който го е паркирал на мястото на проверката.

 

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя Й., че автомобилът не е бил паркиран на пешеходната пътека, а е бил спрян за престой.

Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДвП „пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“.

В конкретния случай не се установи наличието на нито една от посочените хипотези. Обстоятелството, че автомобилът е оставен на „аварийни светлини“, както твърди свидетелката Т., не означава, че той не е паркиран на посоченото в АУАН и НП място.

Съгласно чл. 74а ЗДвп „аварийният сигнал може да бъде включван за предупреждаване на останалите участници в движението за различни опасности, когато моторното превозно средство е спряло поради повреда или има участие в пътнотранспортно произшествие и не може да бъде отстранено веднага и се явява препятствие за другите участници в движението“ в случая не се установи да е била налице нито една от посочените хипотези. Действително във възражението на жалбоподателя, вписано лично от него в съставения му акт за установяване на административно нарушение, той е посочил, че е възникнала повреда на автомобила, но това негово твърдение остана недоказано в настоящото производство.

 

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя Й., че на място е имало и други паркирани автомобили, които обаче не са били санкционирани от свидетелите Д. и Х..

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че административнонаказателната отговорност е лична, като за нейното реализиране е ирелевантно дали други лица са нарушили същите разпоредби на закона или не, както и дали те са били санкционирани за извършеното от тях нарушение или не. Освен това, от показанията на свидетелите Д. и Т. се установява, че в близост до мястото на нарушението, на бул. Цар Симеон Велики се е провеждало пролетното изложение на производителите, като Д. заяви, че останалите проверени автомобили са извършвали на място товаро-разтоварна дейност, като са притежавали необходимите за това разрешения от Община Стара Загора.

 

От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят е действал виновно.

 

Доколкото размерът на наказанието глоба е определено съобразно фиксирания от законодателя размер – 50 лева, то съдът намира, че е безпредметно да се изследва въпросът дали то отговаря на тежестта на конкретното нарушение.

 

С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът отчете показанията на свидетеля Д., според когото от момента, в който за първи път е видял паркирания лек автомобил марка: БМВ, модел: Х1, с рег. № ВТ ***КМ на посоченото в АУАН място, до извършването на процесната проверка е изминал един сравнително дълъг период от време - от около 30 минути, в който при влошаване здравословното състояние на жалбоподателя Й., той или свидетелката Т. е следвало да потърсят съответната медицинска помощ.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 2 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

 

От събраните по делото доказателства не се установи по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Х.Д.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

 

От обективна страна, се установява, че на 13.04.2018г. около 10.30 часа в гр. Стара Загора, е паркирал лек автомобил марка: БМВ, модел: Х1, с рег. № ВТ ***КМ в зоната на кръстовището на бул. Цар Симеон Велики и бл. Св.Патриарх Евтимий.

 

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя Й., че в конкретния случай е налице смесване между съставите на двете нарушения - по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. В случая следва да се приеме, че е налице едновременното им осъществяване, за което няма законоустановена пречка. Видно от приложените веществени доказателства - 2 бр. снимки от 13.04.2018г. Й. е паркирал процесния автомобил в зоната на кръстовището на пешеходна пътека.

 

От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателката е действала виновно.

 

Доколкото размерът на наказанието глоба е определено съобразно фиксирания от законодателя размер – 50 лева, то съдът намира, че е безпредметно да се изследва въпросът дали то отговаря на тежестта на конкретното нарушение.

 

С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като за да направи този извод съдът взе предвид обстоятелствата, посочени по-горе касаещи времетраенето на нарушението.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 3 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

 

От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Х.Д.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

 

От обективна страна, при извършената му проверка на 13.04.2018г. около 10.30 часа в гр. Стара Загора, на кръстовището на бул. Цар Симеон Велики и бул. Св. Патриарх Евтимий не е представил контролния талон към СУМПС.

 

От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят е действал виновно.

 

Доколкото размерът на наказанието глоба е определено съобразно фиксирания от законодателя размер – 10 лева, то съдът намира, че е безпредметно да се изследва въпросът дали то отговаря на тежестта на конкретното нарушение.

 

С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да потвърди атакуваното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че не следва да присъжда на жалбоподателя Й. направените и претендирани от него в хода на настоящото производство разноски.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1228-001918 от 23.05.2018г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, с което на Х.Д.Й., ЕГН: ********** са наложени следните наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП - глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на  чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, 2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП - глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на  чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: