Р Е Ш Е Н И Е
№446 26.11.2019
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести състав на двадесет и девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно
заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница
Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №654 по
описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка
с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ
“„***““, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано
от М.К.Г., подадена чрез адв. Т.Д., против Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-481-028573/01.08.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив,
в при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 год. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 186 от Закона за данък
върху добавената стойност, за нарушение на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.118 от ЗДДС, във връзка с чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), е наложена
ПАМ - запечатване на търговски обект – ресторант „К.“, находящ се в гр. Стара
Загора, ***, стопанисван от ЕТ“„***““ и забрана за достъп до него за срок от 3
/три/ дни.
Жалбоподателят твърди, че не
е налице надлежно мотивиране на оспорената заповед. Посочената от органа цел и
изложените от него мотиви във връзка с нея са общи, бланкетни, необосновани и
неподкрепени с доказателства. Не е налице увреждане на фиска, тъй като за
извършената продажба на стока/услуга е издаден фискален бон, което
обстоятелство е отчетено и в приходната агенция. Бланкетно декларираната от
органа цел на ПАМ няма да бъде изпълнена, тъй като липсва укриване на данъци, а
от друга страна при затваряне на обекта, търговецът ще претърпи имуществени
вреди, а в бюджета няма да влязат данъци. Връчването на заповедта за налагането
на ПАМ двадесет и четири дена след
извършване на проверката, няма да изпълни целените в чл.22 от ЗАНН последици –
прекратяване или преустановяване на нарушението, предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. С налагането на ПАМ е нарушен принципа на
пропорционалността. Законът е предвидил възможност, ПАМ да бъде преустановена,
ако се установи, че наложената санкция е била заплатена. Доколкото и към
момента на подаване на жалбата, наказателно постановление не е издадено, то
жалбоподателят е лишен от тази своя правна възможност. Тази законова разпоредба
предполага, че и самата ПАМ може и да не бъде налагана, ако глобата бъде
заплатена. Иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените по
делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата -
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, старши юрисконсулт Р. П., счита, че са били
налице материалните предпоставки за издаване на оспорената Заповед. Иска да
бъде потвърдена същата, ведно с определения срок, от 3 дни, т. е. към
законоустановения минимум. Претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена
проверка на 30.07.2019 год., в 14:30 часа, на търговски обект – ресторант „К.“,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. ***, стопанисван от ЕТ“„***““, при която е
констатирано, че търговецът, е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № H-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, като в издаваните фискални бележки липсват наименование на
стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
При проверката е извършена контролна покупка в 14:11 часа на 1 брой салата
„Табуле“, 2 броя обезкостен свински джолан, 1 брой таратор, 1 брой
безалкохолно, 1 брой крем карамел със сладолед, 1 брой бисквитена торта на обща
стойност 27.60 лв. Установено е, че за извършената покупка е издаден фискален
бон №001204/30.07.2019 год. в 14:11 часа от фискално устройство Datecs DP – 25 KL с
инд. №DТ 435309 и № на ФП 02694342, в който липсват изискуемите реквизити –
наименование на стоката/услугата, количество по видове закупени стоки или
услуги. В същият като наименование на стоките е посочено „кухня“ и не е
посочено количество и стойност по видове закупени стоки. Нарушението е
констатирано при извършена проверка, документирана с протокол за извършена
проверка сер. АА №28573/30.07.2019 год. Административният орган е квалифицирал
така установеното като нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006
год. на Министерство на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС и на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от същия
закон на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка -
запечатване по отношение на конкретния търговски обект за срок от три дни, като
е издадена Заповед за налагане на ПАМ №ФК481-0028573/01.08.2019 год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.
Заповедта е връчена на
търговецът на 23.08.2019 год., видно от приложената на лист 67 от делото
разписка за връчване, а жалбата срещу нея е подадена на 05.09.2019 год. в
деловодството на ТД на НАП Пловдив и Административен съд Стара Загора едновременно.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 298, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество е неоснователна, предвид
следното:
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по
налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства
Заповед №ЗЦУ–ОПР-29 от 17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП, с
която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за
приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.61 от делото/. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, противно на
наведените оплаквания за липса на мотиви. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. В достатъчна степен
на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на
принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на
правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани
фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане
на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на
извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се
установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187,
ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В
нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. По силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006
год. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно
чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/2006 год. независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и
забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз
„до 30 дни“.
В настоящия случай и предвид
доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време на
проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
Към приложената административна
преписка са приети като доказателства – протокол за извършена проверка серия АА
№0028573 от 30.07.2019 год. /лист 68-70/, въпросни листове за установяване на
стоковата и касова наличност в търговският обект от 30.07.2019 год. /лист
72-73/, дневен финансов отчет от 30.07.2019 год., фискален бон №0012004 и
разпечатка от СУПТО /лист 71 от делото/. Видно от тях, извършената проверка е
била извършена на 30.07.2019 год..
В настоящия случай и предвид
доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време на
проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.27, ал.1,
т.6 от Наредба №Н-18/2006 год. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка е извършена контролна покупка в 14:11 часа на 1
брой салата „Табуле“, 2 броя обезкостен свински джолан, 1 брой таратор, 1 брой
безалкохолно, 1 брой крем карамел със сладолед, 1 брой бисквитена торта на обща
стойност 27.60 лв. Установено е, че за извършената покупка е издаден фискален
бон №001204/30.07.2019 год. в 14:11 часа от фискално устройство Datecs DP – 25 KL с
инд. №DТ 435309 и № на ФП 02694342, в който липсват изискуемите реквизити –
наименование на стоката/услугата, количество по видове закупени стоки или
услуги. В същият като наименование на стоките и посочено „кухня“ и не е
посочено количество и стойност по видове закупени стоки. Нарушението е
констатирано при извършена проверка, документирана с Протокол за извършена
проверка № сер. АА №28573/30.07.2019 год. Административният орган е
квалифицирал така установеното като нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите.
Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. А в случая и самият жалбоподател
не оспорва обективираната в протокола от извършената проверка фактическа
обстановка. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие
органът по приходите да наложи ПАМ.
По сторените възражения от
страна на жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.118, ал.4, т.4
от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването
на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В приложение на тази
разпоредба е издадена Наредба № Н-18/2006 год. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата). Нормата на
чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата съществува още от приемането на Наредбата през
2006 год., когато т.7 е формулирана по следния начин: „наименование, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.“
Въпреки измененията в Наредбата през следващите години, тази точка остава
непроменена до 2017 год., когато е прието допълнение, обнародвано в ДВ, бр.76
от 2017 год. и тя получава следната редакция – „наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги“. В този смисъл задължението, касовите бележки да
съдържат именно конкретните реквизити, е съществувало през всичките години след
приемане на Наредбата.
Видно от констатациите при
проверката, издадената в обекта фискална касова бележка се регистрират само
като „кухня“, без количество и стойност по видове стоки. С оглед на това
фискалният бон не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен
редът и начинът за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти.
Липсата на тези реквизити представлява нарушение на установените по чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредбата правила относно отчитането на продажбите.
Неоснователно е изложеното
оплакване в представената по делото писмена защита, че законодателят е отложил
прилагането на изискванията на Наредбата до 31.01.2020 год. Съображенията за
това са следните:
Дори да се приеме, че
изискването за наименование на стоката/ услугата, като част от съдържанието на
фискалния бон, е въведено с изменението в нормативната уредба от ДВ бр. 76/2017
год., то със §75, ал. 1 от преходните разпоредби към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 год. /ДВ, бр.75 от 2019 год./, лицата по
чл. 3, които са регистрирани по ЗДДС и използват софтуер за управление на
продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата,
включително по отношение на фискалните устройства, в срок до 31 януари 2020 год.
Това е относимата норма към задължените лица, които използват в дейността си
ЕКАФП и използват софтуер за управление на продажби /представена е разпечатка
от този софтуер по време на извършване на проверката/ каквото задължено лице се
явява жалбоподателят. Посоченият срок до 31.01.2020 год. обаче, се отнася обаче
само до изискването за посочване наименованието на стоката/услугата в касовата
бележка, което е въведено с Наредбата за изменение и допълнение, публ. ДВ, бр.
76 от 2017 год., изм. и доп., бр. 80 от 2018 год. Тази преходна разпоредба не
се отнася до останалите липсващи реквизити в издадената от дружеството касова
бележка - количество и стойност по видове закупени стоки. Това изискване е
предвидено, както беше посочено вече по – горе, в чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 год., в сила от 01.01.2007 год., като е действащо и към момента
на проверката на 30.07.2019 год. Видно от констатациите при проверката,
издадената в обекта фискална касова бележка, продажбите се регистрират само
като „кухня“, без количество и стойност по видове стоки. С оглед на това
фискалният бон не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен
редът и начинът за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти.
Липсата на тези реквизити представлява нарушение на установените по чл.26,
ал.1, т.7 от Наредбата правила относно отчитането на продажбите.
Според настоящия състав
наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по аргумент от чл.22 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се налага ПАМ, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, сред които е и издаването на съответен документ
за продажба, неотговаряща на изискването за съдържание. Принудителната мярка
„запечатване на обект“ е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като
към момента на постановяването търговецът не е бил преустановил дейността си,
т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
издаване на документ, несъответстващ на закона. Срокът на принудителната
административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона
- за 3 дни, като е съобразено местоположението на търговския обект,
реализираният оборот, издавеното все пак на касов бон, отчитането му в НАП. С
издаването на фискален бон, в който липсват изискуемите реквизити, на практика
се препятства възможността за проследяване движението на стоки в обекта на
търговеца, поради което издадената ПАМ е в съответствие с целта на закона.
Изложените в оспорената Заповед мотиви, отговарят на изискването на чл.186, ал.3
от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на същия на всички основания по чл. 146 АПК,
включително за съответствието с целта на закона. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС
при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка „запечатване на обекта“, поради което
предпоставките за налагането са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на
предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, то са налице и тези
за налагане на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Действително заповедта е издадена
на следващият ден след проверката, но е връчен едва на 23.08.2019 год. Няма
данни към тази дата, жалбоподателят да е отстранил констатираното нарушение,
поради което да отпадне и основанието за налагането на ПАМ. Подмяната на
фискалният касов апарат е станало едва на 05.09.2019 год., видно от приложените
към писмената защита доказателства. Доколкото законосъобразността на един
индивидуален административен акт се преценя към деня на неговото издаване, то и
в настоящият случай, тази преценка следва да извърши към 01.08.2019 год.
Продължителността на ПАМ
отговаря на тежестта на установеното административно нарушение и при
определянето й е спазен принципа на пропорционалност.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект – ресторант „К.“ и
забрана на достъпа до него за срок от 3 /три/ дни.
Предвид изхода на делото,
следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски по
делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., определено в съответствие с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения
и на основание чл.172, ал.2 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на ЕТ“„***““ , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от М.К.Г., против Заповед за налагане на ПАМ №ФК-481-028573/01.08.2019
год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив, в ЦУ на НАП - запечатване
на търговски обект – ресторант „К.“, находящ се в гр. Стара Загора, ул.*** и
забрана за достъп до него за срок от 3 /три/ дни.
ОСЪЖДА ЕТ“„***““, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.****, представлявано от М.К.Г.,
да заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: