№ 135
гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110201252 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Павел баня против Наказателно постановление
№ 22-1739-000200 от 01.08.2022 г. на Началник Сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ
Велико Търново в частта му, с която за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 50.00
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месеца.
Претендира се неговата отмяна в тази му част с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия АД № 173 от 13.07.2022
г., бл. № 225562, инициирал настоящото административнонаказателно производство,
служители на РУ Велико Търново при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушения
на разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП, извършени от жалбоподателя и изразяващи
се в това, че на 13.07.2022 г., около 15:30 часа, в община Велико Търново, ПП ІІ-55, км. 31, в
1
посока гр. Килифарево, управлявал товарен автомобил „Волво ФХ – влекач“, с рег. номер
СТ 78 80 РА, с прикачено полуремарке „Кро Е“, с рег. номер СТ 40 01 ЕН - собственост на
ЮЛ, като при подаден сигнал за спиране от контролните органи със „стоп“ палка по
образец,не спрял на посоченото от полицейски орган място за контрол и не изпълнявал
неговите указания, а продължил посоката си на движение. Същият бил спрян и установен на
ПП ІІ-55 на входа на с. Присово в 15:56 часа. Не съобразявал поведението си с пътна
маркировка „М1“- единична непрекъсната линия.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с възражения.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е оспореното нарушение под санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на
50.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Стара
Загора, е видно, че жалбоподателят има регистрирани множество нарушения по ЗДвП.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП – Заповед №
8121з-1632/02.12.2001 г. на Министъра на ВР.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават по един категоричен начин
направените с АУАН констатации. От тях става ясно, че на посочените дата и място,
жалбоподателят нарушил непрекъсната пътна маркировка, което било и повода да му бъде
подаден сигнал за спиране със стоп палка. Сигналът бил подаден достатъчно ясно за
възприемане, при ясно време и добра видимост. Въпреки това жалбоподателят не спрял,
като надигнал ръце и продължил движението си в посока с. Присово, където бил спрян от
друг полицейски екип. При последвалия разговор между полицейските служители и
жалбоподателя, последният заявил, че е видял колегите им, но нямало как да спре.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и
относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че оспореното нарушение,
квалифицирано правилно по чл. 103 от ЗДвП, е извършено виновно от лицето, посочено
като нарушител. Същото е съставомерно и е основание за реализирането на
административно наказателната му отговорност.
2
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Разпитаните в съдебно заседание свидетели са преки очевидци на
нарушението и потвърждават по един категоричен начин констатациите в АУАН. От
техните показания, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, за което е санкциониран.
Съдът кредитира в цялост показанията на тези свидетели, тъй като същите са възприели
движението на управлявания от жалбоподателят товарен автомобил и събитията до и след
спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно
тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да препишат на
жалбоподателя нарушение, което не е извършил. Показанията им са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното производство по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на
вината пряк умисъл, е осъществил състава на административното нарушение, визирано в
чл.103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролен орган, всеки
водач на МПС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В процесният случай безспорно се установи, че на жалбоподателя е бил подаден
сигнал със стоп-палка по образец и е указана посоката за спиране. Самият сигнал е подаден
от униформен полицейски служител, достатъчно ясно за възприемане, при добра видимост,
но въпреки това жалбоподателят не е спрял на посоченото му място и е продължил
движението си, в което всъщност се състои и изпълнителното деяние на вмененото му
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Същото попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, която предвижда кумулативно следните наказания: лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50.00 до 200.00 лева. Наложените на
жалбоподателя наказания - глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок 1 месец са в минималните предвидени размери, което е и най-благоприятно за
субекта на нарушението.
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г. / изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което
не се налага допълнително обсъждане в тази насока.
От процесуална страна, съдът счита, че в хода на административно -наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в
АУАН, така и в НП са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират
нарушението от обективна и субективна страна. При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление, също не са допуснати процесуални нарушения. Актът за
3
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени, поради което не могат да бъдат споделени оплакванията на
жалбоподателя в тази насока.
Мястото на нарушението е посочено с достатъчна прецизност, като са посочени
общината, номера на пътя, точния км и посоката на движение, поради което няма как да
бъдат споделени и тези оплаквания.
Допусната техническа грешка в НП по никакъв начин не се отразява на неговата
законосъобразност и не е довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
доколкото същият е бил наясно защо се ангажира отговорността му.
Правната квалификация по чл. 103 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на
акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са
опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
В този смисъл НП се явява законосъобразно в обжалваната част и следва да се
потвърди.
При положение, че жалбата не подадена против НП в останалата му част, то същото е
влязло в законна сила, което изключва възможността от съдебно разглеждане по същество.
При липса на жалба против цялото НП, съдът не може да се произнесе по
законосъобразността на същото и в не обжалваната част, тъй като тя е влязла в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1739-000200 от 01.08.2022 г. на
Началник Сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Велико Търново в частта му, с която на
жалбоподателя ***, с ЕГН **********, от гр. Павел баня, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, като правилно и законосъобразно.
4
ОСЪЖДА жалбоподателя *** да заплати в полза на ОДМВР Велико Търново
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5