№ 331
гр. Костинброд, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Мария Г. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело №
20251850100515 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.235, ал.1 ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ.
Делото е образувано по искова молба от К. М. К., от гр. София срещу
СРС, с която се претендира осъждането на ответника на основание чл.2б
ЗОДОВ, да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 10000 лева, както и законната лихва за забава върху посочената главница,
считано от 07.05.25 г. до окончателно изплащане на вземането, в резултат на
нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело
№ 37213/20 г., по описа на СРС, ГО, 161 състав.
Ищецът твърди, че по искова молба от 12.08.20 г., подадена от нея е
образувано гр.д. № 37213/20 г., по описа на СРС, ГО, 161 състав.
Сочи се това, че макар да е постъпил ОИМ на 21.09.20 г., то делото не е
било насрочено за разглеждане в о.с.з. Била е подадена молба за насрочване от
страна на ищцата, както и последваща молба за определяне на срок за бавност,
като едва с определение от 22.12.22 г., делото е било насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание на 13.03.23 г.
Навеждат се твърдения, че по делото е бил поставен краен съдебен акт,
а именно решение №20097663 от 18.07.23г., с който са били уважени
предявените претенции, като същият е бил влязъл в законна сила на 18.01.24г.
Сочи се, че с оглед нарушаване на принципа за разглеждане на делото в
разумен срок, ищцата е била претърпяла редица неимуществени вреди,
притеснение, тревожност, симптоми на депресия, безсъние и др.
Сочи се, че е налице прекомерната продължителност на
1
производството, доколкото органите на съдебна власт са нарушили правото и
на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, в резултат на което са и
били причинени неимуществени вреди.
Ответната страна- СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.
Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца, като
оспорва и техния размер.
Контролираща страна РП- Костинброд оспорва предявените искове
като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено от нея гр.д.
№ 37213/20 г., по описа на СРС, ГО, 161 състав, по което е бил постановен
влязъл в сила съдебен акт, а именно решение №20097663 от 18.07.23г.
От събраните по делото доказателства се установява, че
производството по гр.д. № 37213/20 г., по описа на СРС, ГО, 161 състав, е
било образувано по искова молба с вх. №12.08.20 г. по описа на СРС,подадена
от К. М. К./ищца в настоящото дело/ и М. И. К./нейна дъщеря/, с която същите
са предявили обективно и субективно съединени осъдителни искове против А.
С. А.ов, П. С. А.ов, С. Н. А.ова, К. Н. А.ов, Е. Н. С., Л. Х. Г. и Н. Х. Г., с която
са предявени искове по чл.93, ал.2 изр.2 ЗЗД. С определение от 15.08.20г., е
било уважено отправеното искане от страна на ищците за допускане на
обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, явяващ се
съсобственост на ответниците по делото.
С разпореждане от 15.08.20 г., постановено по реда на чл.131 ГПК, е
указано да се извърши размяна на книжа, като се връчи препис от ИМ и
приложените към нея документи на ответниците по делото.
На 21.09.20 г., е бил депозиран отговор от страна на А. С. А.ов, П. С.
А.ов, С. Н. А.ова, К. Н. А.ов, Е. Н. С., Л. Х. Г. и Н. Х. Г., чрез упълномощен от
тяхна страна адвокат.
С молба от 18.10.21 г., е отправено искане от страна на
упълномощения от ищците адвокат по гр.д.№37213/20 г. по описа на СРС да
се насрочи делото за разглеждане в о.с.з.
С молба от 20.10.22 г., е отправено искане с правно основание чл.257
2
ГПК до СГС, доколкото делото не е било за разглеждане в о.с.з.
На 12.12.22 г., е подадена молба от ищците, с което уведомяват съда,
че са сменили своят пълномощник по делото.
С определение от 22.12.22 г., постановено по реда на чл.140 ГПК,
делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. с участието на страните на
13.03.23г.
С молба от 13.02.23 г., пълномощникът на ответниците по делото е
информирал съда, че един от ответниците - А. А.ов, е починал в хода на
процеса, поради което е отправил искане да се конституират на негово място
неговите наследници по закон. С определение от 15.02.23г. на мястото на А.
А.ов/починал/, са конституирани С. А.ов А.ов и Д. А.ова К..
В проведеното о.с.з. на 13.03.23 г., не е бил даден ход на делото,
доколкото ответникът- С. А.ов не е бил редовно призован. Делото е било
отложено и насрочено за разглеждане в о.с.з. на 12.04.23г.
На 12.04.23г., е било проведено о.с.з., в хода на което делото е било
обявено за решаване.
По делото е постановено решение №20097663 от 18.07.23 г., с което са
били уважени предявените от страна на ищците искови претенции. Същото е
влязло в законна сила на 18.01.24 г., доколкото е имало подадена ВЖ от страна
на ответниците по делото.
По делото е ангажирана и молба от всички страни по делото от
08.12.23г., с което същите са заявили, че са уредили отношенията между тях
изцяло, като наред с това се оттегля подадената въззивна жалба.
В хода на производството като свидетел по делото е разпитан Й. Й.ов
Иванов/зет на ищцата/, както и М. Д./сестра на ищцата/. От показанията на
същите се установява, че ищцата се е притеснявала за изхода на делото,
доколкото не е имало срочно разглеждане на същото, както и това, че и се е
наложило да смени своя адвокат по делото. Същата е била изгубила доверие в
избрания от нейна страна първоначален представител. Наред с това се излагат
и твърдения за причинени неимуществени вреди, за които не бяха ангажирани
каквито и да било писмени/медицински документи или конкретни факти.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на двамата
свидетели, които макар и да могат да се счетат за известна степен
3
заинтересовани от изхода на делото, то същите се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото, а именно материалите по гр.д. №37213/20
г. по описа на СРС.
Съдът намира, че производството по делото е допустимо доколкото е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на
глава трета „а“ от ЗСВ и няма постигнато споразумение.
В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са посочени примерно
критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато
нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Тези критерии са общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора, които съдът следва да вземе
предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това
особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на
ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и
при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди,
причинени му от този деликт. При присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на производството,
също поначало от значение е общата продължителност на производство, като е
възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че
отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и
обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма
нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото
не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.
При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки
и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими
съдебни актове. Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване
относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката
причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
4
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди
изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което съдебно производство е продължило
извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 б от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди,
причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите
на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до
неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на
обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната; следва да се отчита, че самото осъждане /признаването на факта на
увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект за
пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.
Настоящият състав намира, че в случая общата продължителност на
производството по делото е 3 години, 7 месеца и 6 дни, като в този период от
време се включва разглеждане на делото, постановяване на съдебен акт,
администриране на въззивната жалба, връщане на последната, влизане в сила
на постановения съдебен акт.
По критерия сложност на делото съдът взема предвид, че са
предявени няколко осъдителни иска, които са обективно и субективно
съединени. Също така от значение е, че в производството една от страните
била починала, поради което е следвало да бъде заменена с нейните
наследници. По делото е била подадена и въззивна жалба, която е била
оттеглена по взаимно съгласие на страните. Като взема предвид установените
факти по делото съдът намира, че фактическата и правна сложност на делото е
5
обичайна, не се характеризираща с особенни затруднения. Относно критерия
поведение на страните и това на ищците съдът преценява, че от събраните по
делото доказателства не е установено с действията си същите да са
допринесли за забавяне хода на производство по делото.
Настоящият състав намира, че се констатира забавяне на разглеждане
на производство и същото не е в разумен срок за периода от 21.09.20
г./подаване на отговор на исковата молба/ до 22.12.22г./когато делото е
насрочено за разглеждане в о.с.з.
Настоящият съдебен състав намира, че на обезщетяване подлежат
само претърпените неимуществени вреди от ищцата, които са в пряка
причинна връзка с нарушеното и право на разглеждане и решаване делото в
разумен срок, като съдът намира, че не се установява ищцата да е преживяла
психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет
обичайните. С оглед на гореизложеното ищцата не е ангажирала
доказателства да е преживяла психически и емоционални страдания,
надвишаващи по интензитет обичайните.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с
продължителност на забавянето, характера на производството, съдът намира,
че в разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо
естество, на ищцата следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лева общо, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с
предназначението на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и
страдания, които са установени по делото. С оглед на гореизложеното
предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 10000 лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да и бъдат присъдени сторени разноски, като се претендират сумите от
10 лв. за платена държавна такса, както и 1100 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковата претенция на
ищцата следва да и бъде присъдена сумата от общо 222 лева.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 от
ГПК, ответникът има право на разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата от
6
100 лв., като с оглед изхода на делото на страната следва да се присъди сумата
от 80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СРС, ЕИК*****, с адрес гр. С., представляван от А. А.ов,
ДА ЗАПЛАТИ на К. М. К., ЕГН**********, с адрес гр. С., по предявения иск
с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 07.05.25 г. до
окончателно изплащане на вземането, в резултат на нарушаване на правото за
разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело № 37213/20 г., по описа на
СРС, ГО, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпените неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен
размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА СРС, ЕИК*****, с адрес гр. С., представляван от А. А.ов
ДА ЗАПЛАТИ на К. М. К., ЕГН**********, с адрес гр.С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 222 лв., представляваща сторените разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН**********, с адрес гр.С., на основание чл.
78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на СРС, ЕИК*****, с адрес гр.
С., представляван от А. А.ов, сума в размер на 80 лв., представляваща
сторените разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред СОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7