РЕШЕНИЕ
Номер 49 21.02.2023 г. град
Русе
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, четвърти състав, на
първи февруари две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело
номер 467 по описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73,
ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за
споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба на Русенски университет
„Ангел Кънчев“, с адрес гр. Русе, ул. „Студентска“ № 8, представляван от
ректора Христо Иванов Белоев, срещу Решение № РД-02-14-916/21.09.2022 г. за
налагане на финансова корекция по проект с рег. № ROBG-499 „Реални,
интерактивни и виртуални среди за музеите в трансграничния регион на долното
течение на река Дунав между Румъния и България“ („Live, interactive and virtual
environments for the museums of the lower Danube cross-border area between Romania
and Bulgaria“), финансиран по програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България
2014-2020, с партньор Русенски университет „Ангел Кънчев“, издадено от
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител
на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България 2014-2020. С
решението на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 10%
(разходи без собствен принос на бенефициера 43 871,22 лева с включен ДДС)
от стойността на допустимите разходи по Договор № РД-95В00-65/31.08.2021 г.,
сключен с изпълнителя „Торнадо студио“ ООД, на стойност 37 306,00 лева без
ДДС (44 767,00 лева с ДДС). В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила. Иска се от съда да отмени оспореното решение. Претендира се присъждане
на направените в производството по делото разноски. В съдебно заседание не се
представлява.
Ответната
страна - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на Националния орган (РНО) на Програмата „ИНТЕРРЕГ V-А-България“
2014-2020 (Програма ИНТЕРРЕГ), редовно уведомен, в съдебно заседание не се
явява и не се представлява. Представя административната преписка и писмена
молба от надлежно упълномощен представител по хода на делото, в която излага
становище по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбоподателят претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение над установените минимални размери, прави възражение за неговата
прекомерност.
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от
оспорването, доколкото процесното решение, с което е установена нередност и е
наложена финансова корекция е неблагоприятно за нея, като създаващо
допълнителни финансови задължения. Жалбата е подадена чрез административния
орган в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването (07.10.2022 г.).
Оспорването е насочено срещу индивидуален административен акт, който съгласно
нормата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ може да се атакува пред съд по реда на АПК.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане и неоснователна по същество.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
Русенски
университет, в качеството си на възложител, е открил процедура за възлагане на
обществена поръчка на стойност по чл. 2, ал. 3 и ал. 7 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП) чрез събиране на оферти с обява с предмет „Външни
услуги за изработване на образователна игра и приложения по обособени позиции“
(предвидени са две обособени позиции) за изпълнение на проект рег. № ROBG-499
„Реални, интерактивни и виртуални среди за музеите в трансграничния регион на
долното течение на река Дунав между Румъния и България“ („Live, interactive and
virtual environments for the museums of the lower Danube cross-border area
between Romania and Bulgaria“), финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ. Процедурата е
проведена в електронната платформа на Агенцията за обществени поръчки (ЦАИС –
АОП) - https://app.eop.bg/today/149304. Публикувана е обява за събиране на
оферти като в платформата са прикачени четири файла, озаглавен „Техническо
задание“ и „Проект на договор“, съответно за ОП 1 (обособена позиция № 1) и ОП
2 (обособена позиция № 2). В настоящото производство предмет на обсъждане са
документите, касаещи обособена позиция № 1. В раздел „Изисквания, документи и
образци“ е прикачен файл във формат .zip, съдържащ файл с наименование
„Оптимално съотношение качество цена“, в който е описана „Методика за оценка
„Оптимално съотношение качество-цена“ Формула „Low Bid Scoring““.
След
проведената процедура, с избрания изпълнител „Торнадо студио“ ЕООД е сключен
Договор № 95800-65/31.08.2021 г. Предмет на договора е посочен в чл. 1 ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ
възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема да извърши при условията не този договор
услугите по създаване на 3D цифрови модели на селектирани музейни експонати и
генериране на анимирано мултимедийно съдържание за прожектиране в холограмна
пирамида, разработване на образователна 3D игра за мобилни устройства,
разработване на уеб базирана стрийминг система за поточно предаване на
панорамно видео и разработване на уеб базирана информационна система,
предназначени за нуждите на проект „Реални, интерактивни и виртуални среди за
музеите в трансграничния регион на долното течение на река Дунав между Румъния
и България" LIVE код ROBG-499 по програмата Interreg V-A RO-BG съгласно
техническото задание на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и представената от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ оферта. Договорът е със срок на изпълнение до
06.10.2021 г. включително. В чл. 4, ал. 1 е посочено, ч общата стойност на
договора е определена в размер а 37 306,00 лева без ДДС, респ.
44 767,20 с ДДС.
При
проведен контрол върху процесния проект, към РНО е подадено Уведомление за
съмнение за нередност/измама № УТС – 1560/24.06.2022 г.. В уведомлението е
посочено, че при прегледа на проведената процедура са констатирани
несъответствия с правилата на финансираната програма и на националното
законодателство, изразяващо се в нарушение на т. 9.2. от Наредбата за посочване
на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на
средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности)
– незаконосъобразна методика, поради факта, че тя се базира на най-доброто
съотношение качество-цена, но не е конкретизирано как се оценява критерия
„качество на предложението“.
В
тази връзка, РНО на Програма ИНТЕРРЕГ е изпратил уведомление за съмнение за
нередност до Русенски университет, получено там на 04.08.2022 г., видно от
известие за доставяне R PS 1040096 JVG V. Предоставена е информация за сигнала
аз нередност; дадено е описание на нарушението както по данните от
уведомлението, така и като становище на НО на Програма ИНТЕРРЕГ; разгледани са
подробно цена на изпълнение на поръчката, концепция за изпълнение на
дейностите; установените проблеми, свързани с представената методика; данни за
нарушени национални правни разпоредби; класификация на нередността и определяне
на размер на финансовата корекция. Указана е възможността университета да
представи възражения в двуседмичен срок от получаване на това уведомление.
Възложителят
по обществената поръчка е упражнил правото си на възражение с писмо изх. №
04000-39/17.08.2022 г. (вх. №99-00-3-118/2/19.08.2022 г. на МРРБ), в което
изразява несъгласието си с установената нередно. Счита констатациите на НО за
противоречащи на обективните данни от документацията и на посочените в уведомителното писмо правни
норми. Твърди, че няма задължение като възложител да изготви отделен документ,
в който да изложи методиката и критериите за оценка. Сочи още, че не е налице
незаконосъобразност в заложените критерии по показател П2. По изложените
причини изразява становище, че не са налице основания за налагане на финансова
корекция, като се иска от НО да уважи изцяло направените възражения.
В
резултат на проведеното административно производство, РНО на Програма ИНТЕРРЕГ
е постановил обжалваното Решение за налагане на финансова корекция №
РД-02-14-916/21.09.2022 г., с което на дружеството е наложена финансова
корекция в размер на 10% (разходи без собствен принос на бенефициера
43 871,22 лева с включен ДДС) от стойността на допустимите разходи по
Договор № РД-95В00-65/31.08.2021 г., сключен с изпълнителя „Торнадо Студио“
ООД, на стойност 37 306,00 лева без ДДС (44 767,00 лева с ДДС). В
мотивната част на решението са изложени причините, поради които
административният орган приема, че следва да издаде решението. Направено е
описание на нарушението по данни на от уведомлението за съмнение за нередност;
представени са и са обсъдени възраженията на бенефициера; изложено е
становището на НО; представен е анализ на нарушението от правна страна и са
посочени нарушените разпоредби от националното законодателство; нередността е
класифицирана; посочена е дефиницията за нередност и е определен размера на
финансовата корекция, като на възложителя е указана възможността да ожалва
решението по съдебен ред. Решението е връчено на Русенски университет на
23.09.2022 г., видно от представеното по делото Известие за доставяне ИД PS
1040 08XBBL Y.
Недоволен от така постановеното
решение, Русенски университет в качеството си на възложител по процесния
проект, обжалва същото в настоящото съдебно производство с доводи за
неправилност и съществено нарушение на процесуалните правила. Съдържанието на
жалбата до съда е почти еквивалентно на
съдържанието на възраженията до НО във връзка с уведомителното писмо за
нередност. На практика, изложените възражения в жалбата се отнасят единствено
до материалната законосъобразност на решението. Жалбоподателят възразява срещу
изводите на административния орган за незаконосъобразност на изготвената
методика за оценка на офертите в обсъжданата обществена поръчка поради наличие
на посочените от органа нарушения на ЗОП.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Преди
да пристъпи към излагане на становище относно законосъобразността на обжалвания
административен акт, съдът намира за необходимо да посочи следното:
В хода на административното производство относно постановяване на
оспореното решение Законът за управление на средствата от Европейски структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е претърпял изменение както относно
заглавието, така и относно съдържанието на някои правни норми, които са
обнародвани в ДВ, бр. 51/ 01.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 г.
Новото заглавие е Закон за управление на средствата от Европейските фондове за
споделено управление.
Според § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51/01.07.2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г.) § 70. До приключването на програмите за
програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове,
отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на
управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и
контрола на тези програми. Следователно, към настоящия случай са приложими нормите на ЗУСЕФСУ в редакцията им
преди посоченото изменение.
Според чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ Финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта. На основание
§5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях
европейско законодателство и в сключените между държавите договори,
ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се
прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално
сътрудничество, органите за управление при извършване на финансови корекции
прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на
процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2.
Решението е постановено от
компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се
определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта.
На основание § 5. т. 4 от
ДР на ЗУСЕСИФ, законът се прилага за финансовата подкрепа по програмите за
европейско териториално сътрудничество доколкото друго не е предвидено в
приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите
договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България по
отношение на категориите нередности и минималните и максималните стойности на
процентните показатели, определени в ЗУСЕСИФ и с акта по чл. 70, ал. 2 от
същия.
Правомощията на органите за
управление и контрол по програмата са регламентирани в Меморандума за
изпълнение - договорености между държавите членки, участващи в Програма
ИНТЕРРЕГ. Съгласно § 2, т. 2.1., т. 1 от Меморандум за изпълнение –
договорености между държавите-членки, участващи в Програма „ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния – България“ (ратифициран със закон, ДВ, бр. 16 от 2016 г.)
(Меморандума), Национален орган е МРРБ. Според § 2, т. 2.1. част „Национален
орган“, т. 3, буква „к" от Меморандума, МРРБ в качеството на НО по
Програма ИНТЕРРЕГ гарантира съответствието на обществените поръчки с
българското национално законодателство и отговаря за предотвратяване, откриване
и отстраняване па нередностите, допуснати в Република България. На основание §
2, т. 2.3., буква „а", т. 1 от Меморандума всяка страна членка носи
отговорност за разследването на нередности, допуснати от бенефициерите,
разположени на нейна територия
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на
Наредба за посочване на нередности, същата се прилага и по отношение на
Програма ИНТЕРРЕГ. На основание чл. 2, т. 2 от Наредбата за администриране на
нередности Наредбата за администриране на нередности по
Европейските структурни и инвестиционни фондове, ръководителят на програмите за
европейско териториално сътрудничество (т.е. и настоящата
програма) е отговорен за процедурите, регламентирани в наредбата. На основание
раздел I от Заповед № РД-02-14-789 от 17.08.2022 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, заместник-министърът Десислава
Георгиева е оправомощена да ръководи и организира дейността на Националния
партниращ орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България (т. 1, б.), както и
да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕФСУ (т.
3 от заповедта). Между страните не се спори, че обжалваното решение е издадено
от компетентен орган.
ЗУСЕФСУ
не въвежда специални правила относно формата и съдържанието (освен наличие на
мотиви и обсъждане на възражения) на акта, с който се налага финансова
корекция, като в случая приложима е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Решението е издадено в писмена форма и
съдържа изискваните от посочената норма реквизити, включително фактически (т. I
"Описание на нарушението" и т. ІІ „Становище на Националния орган по
Програмата“) и правни (т. IІI.1 "Данни за нарушена разпоредба на ЕС"
и т. IІI.2 "Данни за нарушена национална разпоредба") основания за
издаването му, разпоредителна част и възможността за обжалване на същото.
Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 73, ал. 1, чл. 70,
ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ; § 1, т. 2 от ДР на
Наредбата за посочване на нередности; § 2, т. 2.1, част „Национален орган“, т.
3, б. “к“ и § 2, т. 2.3, б. „А“, т. 1 от Меморандума, във връзка с раздел I, т.
1, б. “б“ и т. 3 от Заповед № РД-02-14-789/17.08.2022 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Нормата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ
изисква в постановеното решение от компетентния орган да са изложени мотиви
относно представените от бенефициера доказателства и направените от него
възражения. Съдът счита, че това изискване на закона е изпълнено в пълен обем,
въпреки оплакването на жалбоподателя за обратното. От съдържанието на
оспореното решение се установява, че решаващият орган е изложил мотиви във връзка
възражението на бенефициера. Доколко правилна е преценката на тези възражения,
е въпрос по съществото на спора.
Съдът счита, че процедурата по налагане на
финансова корекция е спазена. Според чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаването
на решението по ал. 1 за налагане на финансова корекция управляващият орган
трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който
не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. На бенефициента е осигурен 14-дневен
срок за възражение след получаване на писмо изх. № 99-00-3-118-1/01.08.2022 г.
на ръководителя на националния орган с данни за констатираните нарушения и
предлаганата финансова корекция. Жалбоподателят се е възползвал от дадената му
възможност като е депозирал възражението си пред НО на 19.08.2022 г. Според чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 се
издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в
неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и
направените от него възражения. Възраженията са постъпили при административния
орган на 19.08.2022 г., а обжалваното решение е издадено на 21.09.2022 г. Предвидения срок е инструктивен, неспазването
му не влияе върху изхода на съдебния спор, като в този смисъл е константната
съдебна практика на ВАС – решения по административни дела № 6051/2019 г., № 2811/2019
г., № 8861/2016 г. и др. Съдът вече посочи, че възраженията в
жалбата за съществени нарушения на административнопроизводствените правила на
практика са възражения относно материалната законосъобразност на обжалвания
акт.
Спори се между
страните дали при провеждането на процедурата за процесната обществена поръчка
възложителят е използвал законосъобразна методика на оценка на офертите. Съдът
намира, че следва да даде положителен отговор на спорния въпрос (т.е. да
подкрепи тезата на административния орган) по следните причини:
Материалната законосъобразност на
акта за определяне и налагане на финансова корекция се свързва с проверка дали
са налице следните елементи: основание за налагането й; правилно определен
размер на корекцията; пречки за настъпване на разпоредените с акта правни
последици. Във връзка с това съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС)
1303/2013 за
определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент
1303/2013), нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Видно от цитираното определение за
нередност, реципирано и от българския законодател в разпоредбата на чл. 70, ал.
1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, първият елемент от фактическия състав на нередността е
наличието на нарушение на правото на Европейския съюз или на националното
право.
Според разпоредбите на чл. 49, ал. 1
и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, бенефициентите
на безвъзмездна финансова помощ може да възлагат на изпълнители – външни за тях
лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е
предвидено в него за съответната дейност, като за определянето на изпълнител за
дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на
обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки (ЗОП), се
прилагат правилата, предвидени именно в ЗОП, когато бенефициентът е възложител
по смисъла на същия закон. В настоящия
случай жалбоподателят безспорно е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 13
от ЗОП и следва да прилага именно правилата на този закон при избор на
изпълнител на услуги, свързани с изпълнението на проекта по Програма ИНТЕРРЕГ.
Подателят на сигнала за нередност е
разгледал цитираната обществена поръчка и е установил, че методиката за оценка
се базира на най-добро съотношение качество – цена, но в нея не е
конкретизирано как се оценява критерият качество на предложението. Във връзка с
това в сигнала (л. 45-46 от преписката) е направен извод, че е налице нередност
по т. 9.2. от Наредбата за посочване на нередности: „Липса на достатъчно описание на
критериите за възлагане или тяхната тежест, за която е предвидено определяне на
финансова корекция с процентен показател от 10%. В сигнала не се съдържа
посочване на нарушени разпоредби на ЗОП.“
От своя страна ответният НО, както в
изпратеното до жалбоподателя уведомително писмо за започване на производството,
така и в постановеното решение за определяне на финансова корекция, е изложил
становище, че всъщност в конкретния случай, не става въпрос за сочената от
подателя на сигнала нередност, а се касае за одобрена от възложителя
незаконосъобразна методика за оценка. На първо място НО посочва, че
жалбоподателят неправилно е включил в одобрената методика за оценка единствено
формулата за определяне на крайната оценка на участниците, докато критериите за
оценка, респективно част от методиката за оценка е инкорпорирана в Техническото
задание. Според НО това противоречи на чл. 49 и сл. от ЗОП и на чл. 70 от ЗОП,
които се прилагат и по отношение процедурите за възлагане на обществени поръчки
чрез събиране на оферти с обява по силата на чл. 195 от ЗОП. Органът е приел,
че документът „Техническо задание – ОП 1“ по същество представлява техническа
спецификация по чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а чл. 31 от ЗОП разграничава
техническите спецификации от методиката за оценка на офертите като отделни
части на документацията за обществена поръчка. Направен е извод, че така
формулираната методика за оценка (с посочване само на формула за изчисление на
оценката) е непълна и е в нарушение на чл. 70, ал. 7 и чл. 70, ал. 1, т. 3 от
ЗОП.
Отделно от това НО е разгледал
указанията на възложителя относно начина на формиране на оценката по показателя
за качество на изпълнение на поръчката, съдържащи се в техническото задание по
обособена позиция № 1. Съгласно техническото задание комплексната оценка се
формира от два показателя – (П1) Цена за изпълнение на поръчката с максимална
стойност 40 точки и (П2) Концепция за изпълнение на дейностите с максимална стойност
60 точки. По показателя П2 офертата на всеки участник ще бъде оценявана по
скала с 60, 45, 30 и 15 точки в зависимост от изпълнението на посочени в
техническото задание условия. Според НО тези условия са изградени чрез
елементи, подлежащи на субективна оценка, тъй като е предвидено точките да
бъдат присъждани съобразно обстоятелството дали в предложението участникът
подробно и детайлно е описал всички видове дейности на поръчката, технологията
и технологичната последователност на тяхното изпълнение, без в същото време
възложителят да е определил в методиката кои са тези всички дейности. От НО е
анализирано съдържанието на всяко от условията за получаване на определен брой
точки по този показател и е констатирано, че тези условия съдържат множество неясноти
по отношение на това, кога ще се приема, че предложените от участника дейности
допринасят за постигане на висококачествено изпълнение на поръчката; какви
могат да бъдат другите начини за постигане на качество (освен проверки и
осъществяване на контрол за качество при изпълнение на отделните дейности);
какви могат да са съпътстващите дейности при изпълнение на поръчката, за които
да се ангажира човешки ресурс и как ще се преценява дали тези съпътстващи
дейности са необходими и относими, за да бъдат оценени като налични и пр.
Допълнително НО е изложил и доводи,
че в конкретния случай от начина, по който са формулирани изискванията, на
които следва да отговаря офертата на всеки участник, за да получи определения в
скалата брой точки, може да се направи извод, че получаването на съответния
брой точки е само и единствено на база по-подробното и детайлно описание на
съответните елементи в предложението като по този начин не се оценява
предложеното от участника изпълнение на предмета на поръчката, а предложенията
на всички участници се сравняват на основа на пълнотата на описанието, което
противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за обществените поръчки (ППЗОП).
Крайният извод на НО в оспореното
решение е, че методиката за комплексна оценка е незаконосъобразна, тъй като
начинът на оценка не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно
техническите предложения в офертите. Така заложените критерии за оценка имат за
резултата нарушаване на конкуренцията и разубеждаващ ефект върху участниците в
процедурата. От правна страна НО е приел, че в случая възложителят на
обществената поръчка е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3,
б. „б“ от ЗОП, което от своя страна, според НО, има за последица нарушаване на
принципите за равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност и прозрачност,
регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП. Твърди се, че с оглед
констатираните и описани от НО в решението пропуски в методиката за оценка, е
налице и нарушение на чл. 70, ал. 5 от ЗОП.
Нарушението на всички посочени от НО
разпоредби (чл. 70, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗОП във връзка с чл. 70, ал. 7, т.
1, т. 2 и т. 3, буква „б“ и чл. 70, ал.
5 от ЗОП, както и чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП и ал. 2 от ЗОП, а също
и чл. 33, ал. 1, изречение второ от ППЗОП) е квалифицирано като нередност по т.
11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на
нередности, „тъй
като нередността се отнася до прилагане на дискриминационни критерии и условия,
като няма минимално ниво на конкуренция, поради получена една оферта за участие
в процедурата“, но и също така „методиката за оценка съдържа условия,
критерии за възлагане, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от
настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците“.
Настоящият съдебен състав намира, че
в конкретния случай от доказателствата по делото, които не се оспорват от
страните, не се установява нарушение на всички цитирани от НО законови норми, а
само на някои от тях.
На първо място НО твърди, че
утвърдената от жалбоподателя методика е в нарушение на чл. 49 и сл. от ЗОП и на
чл. 70 (без посочване на алинеи и точки) от ЗОП. Следва да се отбележи, че
независимо от подробните мотиви относно това твърдение, НО не е посочил
разпоредбата на чл. 49 от ЗОП като нарушена при правното квалифициране на
установените нарушения (в Раздел ІІІ, т. 2 от решението). Съдът намира, че тази
част от мотивите на НО не могат да бъдат споделени, тъй като са несъответстващи
на закона. Съгласно чл. 195 от ЗОП за неуредените въпроси относно
възлагането на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява се прилагат
разпоредбите на части първа и втора от закона.
Процедурата за събиране на оферти с обява е приложима по отношение на обществени
поръчки на стойности по чл. 20, ал. 3 от ЗОП като възложителите откриват
възлагането на такава поръчка с публикуване в РОП на обява за събиране на
оферти, която се изготвя по образец и съдържа най-малко информацията по
приложение № 20 към ЗОП. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗОП заедно с публикуване на обявата
възложителите осигуряват достъп до техническите спецификации и всяка друга
информация, свързана с изпълнението на поръчката, когато е приложимо на профила
на купувача. При този вид процедура не се издава
решение по чл. 22 от ЗОП, съответно не се изисква възложителят да одобри
документация със съдържанието по чл. 31 от ЗОП. Законът изрично задължава
възложителят да осигури достъп до техническите спецификации на поръчката като
му дава свобода сам да прецени каква друга информация, свързана с изпълнението
на поръчката, следва да осигури на кандидатите и участниците. Едновременно с
това ЗОП урежда задължителното съдържание на обявата като в Приложение № 20
определя, че тя трябва да включва задължително информация за: 1. Наименование на възложителя. 2.
Обект, предмет и кратко описание на поръчката. 3. Критерии за подбор, когато е
приложимо. 4. Срок за подаване на офертите. 5. Срок на валидност на офертите.
6. Критерия за възлагане, включително показателите за оценка и тяхната тежест.
7. Дата и час на отваряне на офертите. 8. Обособени позиции, когато е
приложимо. 9. Друга информация, когато е приложимо.
Законът не дефинира изрично по какъв начин следва да е оформена (в какъв
документ) изброената информация, още повече, че процедурата се провежда в
електронна среда, изискваща попълване на определени данни в различни раздели и
полета на платформата и при нужда използване на прикачени файлове с различна
информация.
В случая жалбоподателят, публикувайки
обявата за събиране на оферти, е предоставил на участниците цялата необходима
информация, включително и по отношение на начина, по който ще бъдат оценявани
офертите им като в прикаченият файл с наименование „Техническо задание – ОП 1“
подробно е описал методиката за оценка, която ще бъде приложена при оценяване
на подадените оферти. Описани са както показателите, които ще се използват,
така и начина на формиране на конкретната оценка. Неправилно НО отъждествява
посочения документ единствено като технически спецификации по смисъла на чл.
31, ал. 1, т. 1 от ЗОП. От една страна, както вече се посочи при този вид
процедура не се изисква одобряване на документация, то разпоредбата на чл. 195
от ЗОП за субсидиарно приложение на разпоредбите относно документацията за
обществена поръчка не намират приложение. От друга страна, дори и да се приеме
обратната теза, то и разпоредбата на чл. 31 от ЗОП задължителното съдържание на
документацията за обществената поръчка без да определя това съдържание по вид
на документите, които се изготвят, а дефинира единствено информацията, който
следва да се включи в документацията, независимо от намина на излагането й или
разпределението й по отделни документи. В случая жалбоподателят е посочил в
отделен документ общата формула за изчисляване на комплексната оценка на
офертите на участниците, отнасяща се и до двете обособени позиции, като
подробно е разяснил начина на формирането й за всеки от показателите по отделно
за всяка обособена позиция в самостоятелен документ, съдържащ цялата информация
за конкретната обособена позиция от обществената поръчка, включително
техническите спецификации.
По изложените съображения съдът
намира, че в случая не е налице нарушение на чл. 49 от ЗОП. Едновременно с това
и изводът на НО, че заложената по този начин методика за оценка се явява
непълна и в нарушение на чл. 70, ал. 7 и чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП, е
неоснователен. Излагането на избраната от възложителя методика за оценка в един
или друг документ или пък разделно в няколко документа, не може да обоснове нарушение
на цитираните разпоредби, които касаят избора на конкретен метод на оценяване и
на съдържанието на избраните показатели.
На следващо място НО посочва като
нарушени разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗОП. В мотивната част
на оспорваното решение (Раздел ІІ) тези норми само са цитирани като съдържание
и нарушаването им е обвързано с нарушение на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, без да се
обосновават с конкретни установени фактически обстоятелства. Съгласно чл. 70,
ал. 1 от ЗОП обществените
поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта,
а в ал. 2 на същия член са регламентирани допустимите от закона критерии за
възлагане, един от които (по т. 3) е оптимално съотношение качество/цена,
което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на
показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с
предмета на обществената поръчка.
В конкретния случай не се установява, а не се и твърди, че жалбоподателят е
избрал да възложи процесната обществена поръчка въз основа на друг метод, а не
по икономически най-изгодната оферта, нито пък се установява да е избрал
критерии за възлагане извън регламентираните от закона. В този смисъл не се
установява да е налице нарушение на чл. 70, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗОП.
Следващите, посочени като нарушение
норми, са разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП. Това
нарушение е обосновано от фактическа страна с извършен анализ на конкретните
условия за присъждане на съответния брой точки от скалата, утвърдена от
възложителя, за оценка по показателя П1 Концепция за изпълнение на дейностите.
Съгласно методиката за оценка
възложителят е предвидил максималният брой точки – 60, да получи оферта на
участник предложил концепция, в която подробно и детайлно е описал изпълнението
на всички видове дейности предмет на поръчката, технологията и технологичната
последователност на тяхното изпълнение като всички те (дейностите) са в
съответствие с изискванията на техническата спецификация и допринасят за
постигане на висококачествено изпълнение на поръчката. Изрично е посочено, че
от направеното от участника описание следва да е видно, че при реализацията ще
бъдат спазени и ще бъдат използвани методи и техника на работа в съответствие
със съвременните тенденции. Наред с това, за да получи максималния брой точки,
в концепцията си участникът следва да е описал начините за постигане на
качество – проверки и осъществяване на контрол за качество при изпълнение на
отделните дейности от предвидените етапи, както и други начини, необходими за
изпълнението на предмета на договора, като предложените начини и мерки са
описани и съобразени със спецификата на предмета на поръчката. На последно
място в концепцията следва да са представени човешките ресурси, които ще бъдат
обвързани с конкретния подход за изпълнение на предмета на поръчката и
съпътстващите дейности като се изисква адекватно да е описано разпределението
на задачите и отговорностите между експертите във времето, във връзка с
изпълнение на дейностите, както и отношенията и връзките на контрол,
взаимодействие и субординация, както в предлагания екип, така и с възложителя и
останалите участници в изпълнението на проекта. Поставено е също така изискване
предложената концепция да е задълбочена и демонстрираща цялостна визия за подхода
и начините на изпълнение на поръчката. В утвърдената от възложителя методика за
оценка по показателя П1, изрично са дадени дефиниции на понятията
„подробно/задълбочено/детайлно“ и „адекватно“ като „подробно/задълбочено/
детайлно“ е описанието, което освен, че съдържа отделни етапи , видове
дейности, не се ограничава единствено до тяхното изброяване, а са добавени
допълнителни поясняващи текстове, свързани с обясняване на последователността,
съдържанието на отделните документи или други дейности, имащи отношение към
повишаване качеството на изпълнение на поръчката и надграждане над предвидената
техническа спецификация и изисквания, а „адекватно“ разпределение на задачите и
отговорностите е налице, когато то съответства, отговаря на изискванията на възложителя
и на целените със съответната поръчка резултати.
Участник в процедурата би получил 45
точки по показателя П1 при същите условия (като за 60 точки), но без да се
изисква описанието на всички видове дейности, предмет на поръчката, да е
подробно и детайлно. Липсва и изискване предложената концепция да е задълбочена
и демонстрираща цялостна визия за подхода и начините за изпълнение на
поръчката.
Още по-малко – 30 точки, би получила
оферта на участник, който освен, че не е описал подробно и детайлно всички
видове дейности, предмет на поръчката, технологията и технологичната
последователност, не е описал и начините за постигане на качество – проверки и
осъществяване на контрол за качеството при изпълнение на отделните дейности.
И най-малък брой точки – 15, би
получила оферта, в която наред с изложеното по отношение на по-горното стъпало
на скалата за оценка (за 30 точки) също така са представени човешките ресурси,
които ще бъдат обвързани с конкретния подход за изпълнение на предмета на
поръчката и съпътстващите дейности като отново адекватно е описано
разпределението на задачите и отговорностите между експертите във времето, във
връзка с изпълнение на дейностите, но не е описано взаимодействието и
субординацията, както в предлагания екип, така и с възложителя и останалите
участници в изпълнението на проекта.
От
анализа на цитираните условия, при които офертата на всеки от участниците в
процедурата ще бъде оценявана по показателя П1, е видно, че в случая
възложителя подробно е описал какво следва да включва офертата на всеки
участник, за да получи съответния брой точки. В този смисъл е изпълнено
изискването на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ от ЗОП, според което в
документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за
определяне на оценката по всеки показател като начинът трябва да осигурява на
кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се
прилагат при определяне на оценката по всеки показател, а за качествените
показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното
оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Съдът не
споделя виждането на ответника, че в конкретния случай са използвани неясни
изрази и формулировки, както и че липсва дефиниране на понятия като „всички видове
дейности“, „съпътстващи дейности“ и др. Съдържанието на методиката ясно сочи,
че от участниците се изисква да опишат всички дейности, които те смятат, че
следва да бъдат осъществени, за да бъде изпълнена процесната обществена
поръчка, като възложителят в техническото задание е определил задължителните
дейности, но без да ограничава участниците само до тях. Предоставил е
възможност на участниците да предложат и други дейности, които биха допринесли
за по-качествено изпълнение на поръчката. Предметът на конкретната обществена
поръчка е разработване на образователна
игра за мобилни терминали, уеб базирана стрийминг система за поточно предаване
на панорамно видео, уеб базирана информационна система и създаване на цифрови
3D модели и в частност по обособена позиция № 1 - Създаване на 3D
цифрови модели на селектирани музейни експонати и генериране на анимирано
мултимедийно съдържание за прожектиране в холограмни пирамиди. Този предмет
допуска инициативност от страна на участниците относно начините на изпълнение
на поръчката, като именно това е и целта на възложителя – да получи предложения
за различни начини за изпълнението й; включващи различни дейности. В този
смисъл дефинирането предварително от възложителя на всички видове дейности,
необходими за изпълнението на поръчката е не само нецелесъобразно, а и
невъзможно. По същия начин стои въпросът и по отношение на съпътстващите
дейности, за които също се изисква да са обхванати от предложените от
участниците начини и мерки за контрол на качеството, както и относно „други
начини“ за постигане на качество на изпълнението на поръчката. Настоящият
съдебен състав не споделя тенденцията, установена от НО на Програма ИНТЕРРЕГ,
да се изисква възложителите да дефинират изрично едва ли не всяка дума или
израз, използвани в методиките за оценка, без да се отчита общото съдържание на
формулираните условия, поставените изисквания към участниците техническите
спецификации и целта на обществената поръчка въобще. Това с особена сила важи
за случаите, в които възложителят изисква самите участници да предложат
начините и технологията за изпълнение на поръчката.
На следващо място съдът
счита, че в конкретния случай от данните по делото не се установява наличие и
на нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП. Тази разпоредба задължава
възложителя да утвърди такава методика, в която начинът за определяне на
оценката по всеки показател трябва да дава възможност да се оцени нивото
на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на
обществената поръчка и техническите спецификации. Предвидените в процесната
методика изисквания към офертите на участниците да посочат всички дейности,
чрез които предвиждат да изпълнят обществената поръчка както и начините и
мерките за осигуряване на качествено изпълнение и използваните за това човешки
ресурси и организацията между тях, безспорно осигуряват възможност да се оцени
нивото на изпълнение на предмета на поръчката, което участникът предлага в
офертата си. Това обаче не е достатъчно предвид нормата на чл. 70, ал. 7, т. 2
от ЗОП, която изисква възприетият от възложителя начин на оценяване да дава възможност и да бъдат сравнени
и оценени обективно техническите предложения в офертите.
В
случая такава възможност не е осигурена с процесната методика за оценка, тъй
като същата в разрез със забраната на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП предвижда
оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в офертите. Така
в зависимост от това дали участниците са описали в офертите си подробно и
детайлно или не всички дейности, които предвиждат да извършат при изпълнението
на поръчката, те ще бъдат оценени с различен брой точки. В случая не се
извършва съпоставка на предложените дейности и тяхната ефективност и полезност
за изпълнение на поръчката, а се оценява именно начина на представяне на информацията
за тези дейности. Изложеното се отнася и за наличието (описването) или липсата
в офертите на участниците на начини за постигане на качество при изпълнение на
отделните дейности. И тук на оценка подлежи пълнотата на информацията, а не
съдържанието й – предложените начини и мерки. Идентично е положението относно
частта от офертите, в която се изисква представяне на човешките ресурси, които
ще бъдат обвързани с изпълнението на поръчката и съпътстващите дейности. И тук
участниците ще получат различен брой точки в зависимост само от това дали са
описали взаимодействието и субординацията в самия екип и с възложителя или
други участници в изпълнението на целия проект. Описанието на подобно
взаимодействие всъщност не представлява надграждащо условие, доколкото
участникът е задължен да предложи екип и неговото разпределение по задачи и
отговорности. Описанието допълнително на информацията как точно този екип ще
изпълнява възложените им задачи, включително и в частта на комуникацията,
съставлява единствено пълнота на представяната с офертата информация, тъй като
липсата й не означава, че предложеният екип няма да комуникира помежду си или
пък с възложителя или други лица.
Така,
оценявайки пълнотата и начина на представяне на информацията в офертите на
участниците, възложителят не дава възможност нито да бъдат оценени обективно
техническите им предложения, още по-малко да могат да бъдат сравнени помежду
си. Както и сам националният орган посочва, методиката допуска участниците да
представят предложения, включвайки разнородни дейности, мерки и начини за
изпълнение и контрол на качеството. Това по принцип не противоречи на целта на
закон, но налага възложителят да изработи такава методика за оценка, че тези
различни по вид предложени дейности, мерки и начини да могат да бъдат
съпоставяни и сравнени, за да се определи чрез кои от тях се постига най-добро
изпълнение на предмета на обществената поръчка. Процесната методика не
осигурява такава възможност. В нея е предвидено да се оценява единствено
наличието или липсата на определени обстоятелства, които дори нямат характер на
надграждащи такива базовите изисквания на възложителя. Така не е осигурена
възможност за съпоставка на отделните технически предложения по същество и за
избор на икономически най-изгодното такова. По въпроса за начина на оценяване
на офертите на участници в обществени поръчки, съобразно пълнотата и начина на
излагане на информацията в тях, Върховният административен съд е имал множество
поводи да се произнесе като например решенията по административни дела №
7950/2020 г.; № 10829/2020 г.; адм. д. № 1363/2021 г. и много други.
Разглежданото
тук нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП има за
последица и нарушаване на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗОП, според която показателите, включени в
критериите по ал. 2, т. 2 и 3 (какъвто безспорно е процесният
показател П1), трябва
да са свързани с предмета на поръчката като могат да съдържат фактори, които се
отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или
услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките,
посочени в техническите спецификации, но не трябва да дават неограничена
свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. В случая макар и показателя П1 да е
свързан с предмета на поръчката, обективно не гарантира реална конкуренция, тъй
като оценяването е на пълнотата на предложенията, а не на предложеното от
участниците изпълнение на поръчката.
Неосигуряването
на възможност за реална конкуренция съставлява нарушение на един от основните
принципи при възлагане на обществени поръчки – този по чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОП, както и на забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП за ограничаване на
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
В
оспорваното решение липсват мотиви на НО относно сочените като нарушени разпоредби
на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП, тъй като липсват фактически констатации за
допусната неравнопоставеност или дискриминация между участниците или пък за
липса на публичност и прозрачност. В случая това обаче не води до
необоснованост на решението за определяне на финансова корекция, доколкото
установеното нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП във връзка с чл. 33, ал. 1 от
ППЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОП е достатъчно, за да се прецени
правилната квалификация на нередността.
Независимо от факта, че не всички
правни норми, посочени от органа като нарушени, са действително такива,
решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, доколкото и за
съществуващото нарушение на ЗОП, посочено по-горе, размерът на финансовата
корекция е 10% съгласно т. 11, б. “а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности. НО е изложил подробни мотиви защо не
приема предложената му от подателя на сигнала за нередност правна квалификация
на нередността. Тези мотиви настоящият съд намира за напълно обосновани и не
намира за необходимо да излага същите отново.
Елемент на фактическия състав на
нередността е нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет
на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Допуснатото от
възложителя на обществената поръчка нарушение е на националния ЗОП, като
естеството на нарушението е такова, че е невъзможно да се даде количествено
изражение на финансовите последици. С оглед на това и в съответствие с чл. 72,
ал. 3, във връзка с ал. 4 от ЗУСЕФСУ размерът на финансовата корекция се
определя чрез процентен показател, установен в Наредбата за посочване на
нередности. Нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза
поставят като изискване наличието само на реална вреда. Нередност може да
съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия
бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово
изражение. Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което
обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност и
недискриминация винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в
бюджета на Съюза. Следователно, ако жалбоподателят не бе допуснал установеното
нарушение, общите разходи по финансиране на дейността биха могли да бъдат
по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.
Изложеното по отношение на вредата от
нередност е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, като
настоящия съд следва да приложи тази практика, за да прецени налице ли е вреда
за бюджета на Съюза. Според СЕС неспазването на правилата за възлагане на
обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на чл. 2, точка 7 от
Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има
отражение върху бюджета на съответния фонд (решение от 14 юли 2016, Wroclaw,
С-406/14, т. 45). Посочената разпоредба
от Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) №
1260/1999 е аналогична на чл. 2, т. 36 от
Регламент 1303/2013.
В оспорения административен акт
законосъобразно е определена и основата, върху която се изчислява финансовата
корекция - като процент от допустимите за финансиране разходи. Това е така, тъй
като съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средствата от
ЕФСУ може да бъде отменена.
Според чл.
71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ Чрез извършването
на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета
финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на
изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската
комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство. В
конкретния случай, с налагането на финансова корекция се преодолява допуснатата
нередност от възложителя и се постига целта, заложена в посочената правна
норма.
По
делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не
е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. За да определи посочения размер, съдът взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че по делото е
проведено само едно заседание, на което процесуалният представител на ответника
не се е явил, а е представил единствено писмена защита.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Русе,
ІV-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Русенски университет
„Ангел Кънчев“ гр. Русе, ул. „Студентска“ № 8, представляван от ректора Христо
Иванов Белоев, против Решение № РД-02-14-916 от 21.09.2022 г. по проект рег. №
ROBG-499 „Реални, интерактивни и виртуални среди за музеите в трансграничния
регион на долното течение на река Дунав между Румъния и България“ („Live,
interactive and virtual environments for the museums of the lower Danube
cross-border area between Romania and Bulgaria“), финансиран по програма
ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България 2014-2020, с партньор Русенски университет
„Ангел Кънчев“, издадено от Заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А
Румъния България 2014-2020.
ОСЪЖДА Русенски университет „Ангел Кънчев“
гр. Русе, ул. „Студентска“ № 8, да заплати на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19,
сумата 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: