Р Е Ш Е Н И Е
№ 220/9.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Живко Пенев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 107 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е
образувано по искова молба, подадена от „Медара-87“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 9, чрез адв. Н.Б.
против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с адрес за
призоваване гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, с искане ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, във връзка с две отменени наказателни
постановления по АНД № 409/2019 г. и АНД № 967/2019 г. и двете по описа на
Районен съд Пазарджик и съответно КАНД № 885/2019 г. и КАНД № 967/2019 г. и
двете на Административен съд Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменени по
надлежния ред административни актове – наказателни постановления №
13-001397 от 15.02.2019 г. и № 13-001396 от 02.05.2019 г. – и двете на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 1000
лв., представляващи сторени разноски по АНД № 409/2019 г. и АНД №
967/2019 г. и двете по описа на Районен съд Пазарджик и съответно КАНД №
885/2019 г. и КАНД № 967/2019 г. и двете на Административен съд Пазарджик, във връзка с обжалване на посочените по-горе
наказателни постановления пред съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди, че по посочените дела от
административнонаказателен характер е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 1000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, чрез процесуалния му представител поддържа исковата молба.
Моли да се приемат писмените доказателства, представени с нея, както и
представените по делото, вкл. и АНД № 409/2019 г. и АНД № 967/2019 г. и
двете по описа на Районен съд Пазарджик и съответно КАНД № 885/2019 г. и КАНД №
967/2019 г. и двете на Административен съд Пазарджик, представя писмена защита и
излага доводи по същество.
Ответникът - Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София – редовно призован, не изпраща законен или
процесуален представител. Не взема становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо
ищеца „Медара-87“
ЕООД са били издадени наказателни постановления № 13-001397 от
15.02.2019 г. и № 13-001396 от 02.05.2019 г. – и двете на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Пазарджик, с което на дружеството са наложени по всяко
едно от тях административно наказание имуществена санкция в размер на по 1600
лева. Ищецът е обжалвал в срок пред Районен съд Пазарджик двете НП. Били
образувани АНД
№ 409/2019 г. и АНД № 967/2019 г. и двете по описа на Районен съд Пазарджик,
като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал
адвокат Н. *** и е заплатил сумата от 150
лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство
по договор за правна защита и съдействие от 13.03.2019 г., приложен по АНД №
409/2019 г. и сумата от 350
лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство
по договор за правна защита и съдействие от 13.06.2019 г., приложен по АНД № 967/2019
г. По първото дело са проведени две съдебни заседания, а по второто –
едно. И в трите адвокат Б. е участвал. С Решение № 375 от 19.06.2019 г. по АНД №
409/2019 г. и Решение № 473 от 25.07.2019 г. по АНД № 967/2019
г., Районен
съд Пазарджик е отменил наказателните постановления като
незаконосъобразни. По подадени касационни жалби от процесуалния представител на
„Инспекция
по труда” Пазарджик били образувани съответно КАНД № 885/2019 г. и КАНД №
967/2019 г. и двете на Административен съд Пазарджик. Ищецът отново е ангажирал
адвокат Б. за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал по касационните дела, за което е заплатил
съответно сумите от 350 лв. по първото и 150 лв. по второто дело, видно от
приложените в тях пълномощни и договори за правна защита и съдействие. По всяко
от делата е проведено едно открито съдебно заседание. Адвокат Б. е изготвил
писмена защита по двете дела, като се е явил в едно от проведените две съдебни
заседания. С решенията си Административен съд Пазарджик е оставил в сила
решенията на Районен съд Пазарджик.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменени по
съдебен ред незаконосъобразни наказателни постановления. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразните наказателни постановления и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл.
203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материалноправни
предпоставки. Налице са издадени две
незаконосъобразни наказателни постановления, които са оспорени и отменени от
съда с влезли в сила решения. Безспорно по делото се доказа, че именно в
резултат на тези две наказателня постановления, ищецът е претърпял имуществени
вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалването им в общ размер
на 1000 лева за процесуално представителство. Издаването на отменените наказателни
постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл
наказателните постановления представляват властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не бяха издадени двете незаконосъобразни наказателни постановления
от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена имуществена
санкция, която той е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че
адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната
практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси.
В
конкретния случай ищецът е сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат
Б. *** да го представлява по АНД № 409/2019 г. и АНД № 967/2019 г. и двете по
описа на Районен съд Пазарджик и съответно КАНД № 885/2019 г. и КАНД № 967/2019
г. и двете на Административен съд Пазарджик. По всяко едно от делата са
приложени такива договори. Общото договорено адвокатско възнаграждение е в
размер на 1000 лева, за което е отбелязано, че е заплатено изцяло.
Не е налице изключителна вина на
ищеца, заради която съгласно чл. 5 от ЗОДОВ обезщетение да не му се дължи. Следва
да се отбележи, че отговорността е обективна, защото законодателят не изисква
наличието на виновно поведение. Което означава, че дори дадена административна
дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно конкретните
обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона,
възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв е и
конкретният случай.
Претендираният размер на вредата,
изразяваща се в заплатените адвокатски хонорари в общ размер на 1000 лв. не е
прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“ Тъй като чл. 7, ал. 2, т.2 на Наредбата
сочи, че при интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е минимум 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв., то е видно, че така заплатените 500 лв. за две инстанции по всяко едно от атакуваните
НП, чиято санкция е била в размер на 1600 лв. се явяват съответни на
разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която в своя чл.1 сочи, че:
„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ“, т.е. в случая няма как да бъде уговорен по-нисък размер
на възнаграждението от 342 лв. По договорите за всяко от две НП е уговорено възнаграждение
в размер на общо 500 лв., реално са заплатени и се претендират с исковата
молба. Следва да се отбележи, че макар и над минималния такъв, този размер е
оправдан - адвокат Б. е имал активна позиция по всяко от делата – изготвил е
подробни жалби, явил се във почти всички (без едно) от проведените открити съдебни
заседания по делата пред РС и АС, като нито едно от отлаганията на делата не е
по негова вина, ангажирал е доказателства, като освен изготвянето на жалбата, е
представил пред АС и подробни писмени защити.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 1000 лева.
Основателен
се явява и искът за присъждане на законната лихва върху сумата от 1000 лв. от
датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница
е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер на 1000 лв. е
възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който
момент ответникът е в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством
проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане
на главница в размер на 1000 лв. и законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 351, 41 лв.
/триста петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ - заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които са представени и
доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска бележка.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с адрес за призоваване гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3 да заплати на „Медара-87“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 9, сумата от
1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата в размер на 1000 лв. от датата на завеждане
на исковата молба – 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с адрес за призоваване гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3 да заплати на „Медара-87“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 9, сторените
по делото разноски в размер на 351, 41 лв. /триста петдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/