Присъда по дело №3455/2014 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

№ ………

 

                                           гр.София  14.06.2018г.

                                                                         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  НК,  2 състав на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                               ЧЛЕН-СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Р.

                                                           С.С.

                                                           М.Ц.

 

при секретаря ЗОЯ ПАНДУРСКА и в присъствието на прокурора КАЛОЯН АНГЕЛОВ разгледа докладваното от съдията наказателно дело ОХ № 3455 по описа за 2014 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.М. - роден на ***г. в гр. Монтана, жив. в гр.София, жк „Х. Д.“***, български гражданин, неженен, със средно специално образование, неосъждан, мотокарист, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2013г. в гр.София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил“ и ул. „*******в съучастие като извършител с И.С.Т. и М.П.М. направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в жизненоважна област – главата, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 18, ал.1 НК и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 16 /ШЕСТНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 НК приспада при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” спрямо подсъдимия Д.И.М. времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.П.М. - роден на ***г. в гр. Монтана, жив. в гр.София, ул. „Добруджански край“ бл.1, вх. Б, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, барман, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2013г. в гр.София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил“ и ул. „*******в съучастие като извършител с И.С.Т. и Д.И.М. направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в жизненоважна област – главата, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 18, ал.1 НК и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 15 /ПЕТНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 НК приспада при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” спрямо подсъдимия М.П.М. времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Т. - роден на ***г. в гр. Свищов, жив. в гр.София, ул. „***********, български гражданин, неженен, със средно специално образование, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2013г. в гр.София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил“ и ул. „*******в съучастие като извършител с М.П.М. и Д.И.М. направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. чрез нанасяне на множество удари с ръце, крака и с телескопична палка в жизненоважна област – главата, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 18, ал.1 НК и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 НК приспада при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” спрямо подсъдимия И.С.Т. времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“.

          ОСЪЖДА подсъдимите Д.И.М., М.П.М. и И.С.Т. /с установена самоличност/ да заплатят солидарно на Г.Д.Д. с ЕГН: ********** сумата от 200 000 лева ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимущестВ. вреди.

            НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.М. (с установена самоличност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд напраВ.те по делото разноски в размер на 1260.97 лв. и в полза на Държавата в размер на 1892.65 лева и 15.00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.

          НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.П.М. (с установена самоличност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд напраВ.те по делото разноски в размер на 1260.97 лв. и в полза на Държавата в размер на 1892.65 лева и 15.00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.

          НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.С.Т. (с установена самоличност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд напраВ.те по делото разноски в размер на 1260.97 лв. и в полза на Държавата в размер на 1892.65 лева и 15.00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.

          НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимите Д.И.М., М.П.М. и И.С.Т. (с установена самоличност) да заплатят  солидарно държавна такса в размер на 8000.00 лева върху уважения размер на гражданския иск.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                 ЧЛЕН – СЪДИЯ:

 

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                 2.

 

                                                                   

                                                             3.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След постановяване на присъдата съдът се занима служебно с мерките за неотклонение на подсъдимите и преценявайки вида на наложените им наказания, техният размер, надвишаващ 10 години и необорената от доказателствата по делото налична реална опасност да се укрият и на основание чл. 309, ал.2 и ал.3 НПК

 

                       О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА по отношение на И.С.Т. с ЕГН: ********** мярка за неотклонение „задържане под стража”.

ИЗМЕНЯ по отношение на Д.И.М. с ЕГН: ********** мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева в „задържане под стража”.

ИЗМЕНЯ по отношение на М.П.М. с ЕГН: ********** мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева в „задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение в затвора – гр. София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 – дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.  

 

                                         

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                 ЧЛЕН – СЪДИЯ:

   

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                 2.

 

 

                                                             3.

 

 

                                     СЕКРЕТАР :

МОТИВИ по НОХД 3455/2014 г. по описа на Софийски градски съд - Наказателна колегия, 2 състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 363/2013 г. по описа на СДВР /пр. пр. № 10578/2013г. по описа на СГП/ срещу Д.И.М., М.П.М. и И.С.Т. за престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК.

Срещу подсъдимия Д.И.М. е повдигнато обвинение за това, че на 09.11.2013г., в гр. София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил” и ул. „******№**, в съучастие като извършител с И.С.Т. и М.П.М. /извършители/, направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. като му нанесъл множество удари с ръце и крака в жизненоважна област - главата, вследствие на което му причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в тежка черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма, изразяващи се в контузия на главата с подкожни хематоми и разкъсно-контузни рани на челото и контузия на главен мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и хигроми двустранно челно; двустранни периорбитални хематоми, както и счупване на челюст, изразяващо се в контузия на носа с кръвотечение от него, счупване на страничната стена на горночелюстния синус вдясно и излив на кръв в горночелюстните синуси двустранно, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - на Д. била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ, изразяваща се в провеждане в спешен порядък на висококвалифицирано реанимационно лечение, като без последващата поддържаща терапия от получената травма с напредващи усложнения неминуемо щял да настъпи смъртен изход, като деянието било извършено и по хулигански подбуди, тъй като М. целял да покаже явното си неуважение към обществото и пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност - престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК.

Срещу подсъдимия М.П.М. е повдигнато обвинение за това, че на 09.11.2013г., в гр. София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил” и ул. „******№**, в съучастие като извършител с И.С.Т. и Д.И.М. /извършители /, направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. като му е нанесъл множество удари с ръце и крака в жизненоважна област - главата, вследствие на което му е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в тежка черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма, изразяващи се в контузия на главата с подкожни хематоми и разкъсно-контузни рани на челото и контузия на главен мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и хигроми двустранно челно; двустранни периорбитални хематоми, както и счупване на челюст, изразяващо се в контузия на носа с кръвотечение от него, счупване на страничната стена на горночелюстния синус вдясно и излив на кръв в горночелюстните синуси двустранно, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини - на Д. била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ, изразяваща се в провеждане в спешен порядък на висококвалифицирано реанимационно лечение, като без последващата поддържаща терапия от получената травма с напредващи усложнения неминуемо щял да настъпи смъртен изход, като деянието било извършено и по хулигански подбуди, тъй като М. целял да покаже явното си неуважение към обществото и пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност - престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК.

Срещу подсъдимия И.С.Т. е повдигнато обвинение за това, че на 09.11.2013г., в гр. София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил” и ул. *** в съучастие, като извършител с М.П.М. и Д.И.М. /извършители/, направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. като му нанесъл множество удари с ръце, крака и с телескопична палка в жизненоважна област - главата, вследствие на което му причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в тежка черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма, изразяващи се в контузия на главата с подкожни хематоми и разкъсно-контузни рани на челото и контузия на главен мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и хигроми двустранно челно; двустранни периорбитални хематоми, както и счупване на челюст, изразяващо се в контузия на носа с кръвотечение от него, счупване на страничната стена на горночелюстния синус вдясно и излив на кръв в горночелюстните синуси двустранно, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини - на Д. била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ, изразяваща се в провеждане в спешен порядък на висококвалифицирано реанимационно лечение, като без последващата поддържаща терапия от получената травма с напредващи усложнения неминуемо е щял да настъпи смъртен изход, като деянието било извършено и по хулигански подбуди, тъй като Т. целял да покаже явното си неуважение към обществото и пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност - престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа изцяло внесения обвинителен акт по отношение на подсъдимите М., М.и Т.. Счита, че събраните в хода на воденото досъдебното производство и на съдебното следствие писмени и гласни доказателства водят до единстВ.я извод за това, че тримата подсъдими, на 19.11.2013 г., около 20 часа, на процесното място и на процесното време - така, както е описано в обвинителния акт, са се опитали умишлено да умъртвят пострадалия Г.Д.. Намира, че обвинението е безспорно доказано и че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни, като предлага да им бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ от по 17 години, които биха били справедливи. Смята, че гражданският иск е доказан по основание и моли да бъде уважен в справедлив размер.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Д. - адв. С., също счита, че обвинението е доказано. По отношение на авторството на деянието акцентира върху показанията на свидетелите-очевидци, които намира за логични и непротиворечиви. Позовава се изрично на изложеното от свидетелите Г., А.Д., Ж.Т. и К.. Отчита, че са налице и вещестВ. доказателства, които установяват връзка между подсъдимите и пострадалия. По отношение на субективната страна, изтъква локализацията и интензитета на ударите, нанесени в главата на Г. ***, в която се намира жизненоважен орган - мозъкът. Обръща внимание и на численото превъзходство, включително разликата на телосложенията на нападателите и жертвата. Относно наличието на хулигански подбуди посочва, че липсва личен мотив или провокативно поведение от страна на пострадалия, а поведението на подсъдимите е израз на грубо незачитане на общестВ.я правопорядък, на правата на личността и на омраза към различните. Във  връзка с гражданския иск, моли същият да бъде приет са основателен, като счита, че размерът му отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД, с оглед начина на нанасяне на телесните увреждания, механизма на увреждането, оздравителния процес и промяната в качеството на живот на Г.Д. в негативна насока. Претендира присъждане и на законната лихва от деня на увреждането.

Адв. В. - защитник на подсъдимия Д.М., счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на назначените експертизи, не би могло да бъде направен извод, че М. е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение, поради което и на основание чл.304 НПК моли съда да го признае за невиновен и да го оправдае. Изтъква, че нито един свидетел не е посочил факти, които да са относими към участието на подсъдимия М. в извършването на процесното деяние. Отчита показанията на свидетеля Н.Т., които подкрепяли алибито на М. и следвало да се оценят като обективни и достоверни. Обръща внимание, че от дома на Д.М. била иззета кърпичка с кръв, за която обаче по експертен път се установило, че е негова, а не на пострадалия. Изтъква, че и останалите претърсвания, изземвания и експертни заключения също не показват категорично, че подзащитният му е автор на вмененото му деяние. Като единствено доказателство в такава насока защитникът посочва обясненията на подсъдимия М.М., които обаче, според него не следва да бъдат кредитирани, а оценени като защитна версия. В същото време изразява становище, че обясненията на М. са достоверни и подкрепени от показанията на свидетеля Н.Т. и от експертните заключения. Моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Вторият защитник на подсъдимия Д.М. - адв. Б., също моли съда  да признае подзащитния му за невиновен в извършване на опит за убийство по хулигански подбуди и да го оправдае изцяло по повдигнатото обвинение. Счита, че срещу М. са налице единствено обясненията на М.М., като няма нито едно друго доказателство - пряко или косвено, което да го свързва с извършването на престъплението. Изтъква, че очевидците не са разпознали Д.М., както и че мястото на инцидента не е било добре осветено. Смята, че твърденията на свидетелката А.Д., че се е приближила до нападателите се опровергавали от показанията на свидетеля Г., който не споделял такива факти. Счита, че и двамата са били на значително разстояние от мястото и никой не е видял добре нападателите. Твърди, че извършените в хода на досъдебното производство разпознавания са в разрез с процесуалните правила, тъй като тримата подсъдими са били задържани, а не са им били осигурени защитници. Обръща внимание, че и по иззетите дрехи и вещи на М. не са устаноВ. ДНК следи и кръв, макар да се доказва, че пострадалият е кървял обилно. Обясненията на подсъдимия М. се определят от защитника като оговор, докато за обясненията на М. се посочва, че се подкрепят от показанията на св. Н.Т.. Твърди се, че обясненията на подсъдимия М. са непоследователни и противоречащи на изложеното от свидетелите-очевидци, като очевидно представлявали защитна теза и не отразявали истината. Излага се становище, че М. е посочил Д.М. като участник в престъпление поради оказан натиск от органите на полицията, както и за да извлече полза за себе си. Моли за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия М..

Процесуалният представител на подсъдимия М.М. - адв. М., моли подзащитния му да бъде оправдан. Изразява становище, че от фактическата обстановка, предхождаща нанасянето на уврежданията на пострадалия, се установява, че нито един от подсъдимите не е имал умисъл да умъртвява пострадалия, с оглед на което липсва субективна съставомерност. Изтъква, че при събитията в хостел „В.“ никой не е пострадал. Като причина за агресията спрямо пострадалия посочва изречени от него обидни думи спрямо подсъдимите. Изразява съмнение в показанията на свидетелите Г. и А.Д., като счита, че всъщност те не са били очевидци на побоя. Намира, че предвид позицията на тялото на пострадалия не е възможно 4-5 човека да са му нанасяли едновременно удари в главата, без да се наранят взаимно. Твърди, че обясненията на М. са достоверни, като отбелязва, че те съответстват с показанията на Г. и Д. относно броя на нападателите. Отчита, че никой свидетел не е посочил М. в съда, както и коректното му процесуално поведение и добрите характеристични за него, като аргументи за истинността на обясненията му. Оспорва истинността на показанията на свидетеля Н.Т., като ги намира за противоречиви. Счита, че дори и съдът да приеме, че М. е участвал в нанасянето на ударите, той трябва да бъде оправдан по обвинението за опит за убийство и признат за виновен за нанасяне на телесна повреда. Отчита липсата на кръв по дрехите на подсъдимия М.. Във връзка с предяВ.я граждански иск, намира същият за недоказан поради липса на доказателства за претърпени от пострадалия неимущестВ. вреди. Отбелязва, че е доказано, че Г.Д. е страдал от тежко ендокринно заболяване. Счита, че не се установява, че след побоя качеството на живот да пострадалия се е променило. Моли за оправдателна присъда или алтернативно - М. да бъде признат за виновен за причиняване на телесна повреда.

Адв. М. - защитник на подсъдимия И.Т., намира за недоказано обвинението в частта му, според която подзащитният ѝ е нанасял множество удари по тялото на пострадалия с ръце и крака, предимно в областта на главата, включително и с палка. Счита, че от доказателствата по делото не може да се изведе, че от обективна и субективна страна е осъществено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК. Намира за негоден протокола за оглед на местопроизшествие с предмет тротоарното пространство на ъгъла на ул.”Цар Самуил” и ул. „******/л.31-32, т.1 от досъдебното производство/, тъй като от показанията на поемните лица се установявало, че те не са били запознати със своите права и задължения, не са присъствали и не са възприели действията на разследващите по откриване на доказателствата, по тяхното фиксиране като местоположение, вид и размери, нито са възприели отделянето на предмети или следи от мястото на огледа. Отчита, че последното рефлектира и върху годността на събраните доказателства, както и на всяко последващо действие по разследването, имащо за предмет тези доказателства. Изтъква, че съдържанието на протокола противоречи и на свидетелските показания, в които се споменава, че пострадалият е носел кафета и торба - вещи, за които липсват данни в протокола за оглед. Същевременно в протокола са фиксирани сведения за вещи, които според защитника не са били забелязани на мястото от свидетелите по делото. Изтъква, че в показанията, депозирани в досъдебната фаза на процеса, от полицейските служители, пристигнали на мястото не пресъздавали личните им възприятия, а текста на изготвена докладна записка. Оспорва ефективното запазване на местопроизшествието.

На следващо място, адв. М. намира за негоден и протокола за оглед от 09.11.2013г., находящ се на л.33 и 34 от т.1 от досъдебното производство, с предмет стълбище и коридор на хостел „В.”. Твърди, че той е съставен от лице без необходимата компетентност - дежурен оперативен работник. Отчита, че наказателното производство е било образувано при условията на чл.212, ал.2 НПК, с първото действие по разследването - огледът на тротоарното пространство на ъгъла на ул.”Цар Самуил” и ул. „Пиротска, извършен в периода от 21,50 ч. до 22,20 ч. В същото време, огледът в хостел „В.“ е започнал в 22,35 часа и според защитата той не съставлява първо действие по разследването и по отношение на него не е приложима първата хипотеза на чл.194, ал.4 НПК. Посочва се, че липсват данни извършването на огледа да е било възложено на полицейския орган от разследващ такъв.

Защитника на подсъдимия Т. излага доводи за негодност и на протокола за неговото освидетелстване от 10.11.2013г. /т.1, л.36 от досъдебното производство/, тъй като въпросното действие било извършено без задължително участие на защитник. Също така, твърди, че част от протокола отразява личен обиск, доколкото са иззети дрехите и обувките на И.Т. и въпреки даденото от него съгласие, протоколът е следвало да бъде предварително или последващо одобрен. В тази връзка се релевира изключване на протокола и на приобщените с него вещестВ. доказателства от доказателствената съвкупност по делото. Излага се и становище, че не е налице идентичност между иззетите дрехи и обувки и изследваните такива при биологичната експертиза от л.46, т.2 на досъдебното производство. Поставя се под съмнение намирането в джоба на Т. на описаната в протокола регистрационна карта на А.С.. Отчита се, че номерът на досъдебното производство е дописан в протокола с почерк, различен от написаното в останалата му част.

Адв. М. излага и разсъждения относно свидетелските показания на свидетелите Д.Г. и А.Д., като намира, че са противоречиви по отношение на обстоятелствата отправяли ли са извършителите някакви реплики към пострадалия преди да му нанесат удари и нанасял ли е подсъдимият Т. удари с палка, както и относно осветеността в района на местопроизшествието и колко пъти и в кой момент точно свидетелката Д. се е приближавала към пострадалия. Излагат се съображения за по-висока степен на достоверност в изложеното от Г., че мястото не е било добре осветено и че не е възприел кой от нападателите какви действия е извършвал. Оспорват се като тенденциозни показанията на свидетелката А.Д., като се отчита, че твърдението ѝ Г. да се е скрил в хотела се опровергава. Релевират се доводи за недостоверност на изложеното от Д., че подсъдимият Т. е използвал палка.

На следващо място се отправя критика към дадената в обвинителния акт правна квалификация, като се оспорва наличието на хулигански подбуди и се твърди, че с оглед устаноВ.те факти, действителният мотив за нападението е било желание за наказване на  незаконно навлезли в страната чужденци, защото те извършвали противоправни действия срещу личността на български граждани. В тази връзка се твърди, че подбудите са ксенофобски, а не хулигански. Излага се и становище, че деянието не е осъществено с пряк умисъл, доколкото четири сериозно повлияни от алкохол и намиращи се в лабилно емоционално състояние лица, са заобиколили пострадалия и едновременно са му нанасяли удари с ръце и крака, но без  предварителна уговорка и съгласуваност. Отчита се, че обективно не е възможно четирима човека едновременно да нанасят удари и те да попаднат само в главата на жертвата. Защитата счита, че се касае за евентуален, но не и за пряк умисъл към умъртвяване, за което говорели и действията на нападателите в хостел „В.“. Оправя се молба за оправдаване на подсъдимия Т.. По отношение на предяВ.я граждански иск, адв. М. моли съда да не го уважава в пълния му размер, тъй като той не е доказан в този размер, а и според защитата не всички констатирани от изготВ.те експертизи увреждания са пряка и непосредствена последица от нанесения на пострадалия побой.

Подсъдимият И.Т., в хода на съдебното производство, преустановява явяването си по делото. Настоящият съд съобрази, че последното няма да затрудни разкриването на обективната истината, както и че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 НПК, с оглед на което е продължи и финализира разглеждането на делото в отсъствието на Т..

Подсъдимият Д.М. дава обяснения в хода на съдебното следствие, като по реда на НПК са прочетени и обясненията му, депозирани в досъдебната фаза на процеса. В тях той категорично отрича, заедно с другите двама подсъдими да са нападали някого и твърди, че се е намирал в района на престъплението заедно със свидетеля Н.Т.. В правото си на лична защита М. заявява, че не е извършил престъпление и моли съда да го оправдае. В предоставена му последна дума твърди, че не е виновен.

В хода на съдебното следствие обяснения дава и подсъдимият М.М., като и неговите обяснения от досъдебното производство са прочетени на основание чл.279, ал.1, т.3 НПК. М. описва подробно стеклите се събития и признава за възникването на процесния инцидент, като пред съда твърди, че удари на пострадалия са нанасяли само подсъдимите Т. и М. и свидетелят Н.Т., а в хода на досъдебното производство разказва, че и самият той е ритал Г.Д.. В правото си на лична защита изразява искрено съжаление за случилото се с пострадалия, но отрича да го е причинил. Заявява, че е отговорен служител, съпруг и баща и че няма отношение към случая. В последната си дума моли за снизходителност и да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.И.М. е роден на *** г. в гр. Монтана, живущ ***. Същият е български гражданин, неосъждан, със средно специално образование, несемеен, работи, ЕГН: **********.

Подсъдимият М.П.М. е роден на *** г. в гр. Монтана, живущ ***. Същият е български гражданин, неосъждан, със средно образование, семеен, работи и учи, ЕГН: **********.

Подсъдимият И.С.Т. е роден на *** г. в гр. Свищов, с последен известен адрес в гр. София, ул. „********. Същият е български гражданин, неосъждан, със средно специално образование, несемеен, ЕГН: **********.

Подсъдимите М., М. и Т. били приятели. На 09.11.2013 г. те прекарали следобеда заедно и привечер отишли в ресторант „Драгоман“, находящ се в близост до Женския пазар. Впоследствие към тях се присъединил и свидетелят Н.Т., който бил познат на подсъдимия М.. В ресторанта четиримата се запознали с друга компания. Яли и употребили немалко количество алкохол.

След 19.30 часа четиримата - М., М., Т. и Т. напуснали заведението. Подсъдимият М. носел в себе си телескопична метална палка, която на излизане от ресторанта предал на Д.М., за да я разгледа. Подсъдимите и свидетелят Т. ***, като вървели по ул. „Цар Самуил“. Подсъдимият М. и Н.Т. вървели по-напред и си говорели. По пътя, между тях и група лица от арабски произход възникнал конфликт, като след разменени реплики подсъдимите Т. и М. подгонили група лица, които побягнали към намиращия се в близост хостел „В.“. Подсъдимият М. също ги последвал, влизайки в двора на хостела, а свидетелят Т. останал улицата. Т. и М. последвали бягащите мъже през вход, който влизал под земята. Те нанесли удари по вратите на намиращите се там. Подсъдимият М. останал в двора на хостел „В.“, където по това време се намирали и свидетелите М.Д. и Ж.Т.. Съвсем скоро, Т. и М. излезли от подземната част и напуснали двора на хостела, насочвайки се към ул. „Пиротска“, по ул. „Цар Самуил“.

По същото време, в този район се намирал и пострадалият Г.Д.. Той бил български гражданин, роден в България, но от турски произход. Сред познатите му бил известен с името „М.“. Продавал гевреци в близост до джамията, като към 20.00 часа на 09.11.2013 г. вървял  към хостел „В.“, където живеел заедно със свидетелката М.М.. Д. носел торба и две кафета. Той се засякъл с подсъдимите Т. и М. и със свидетеля Н.Т. *** и ул. „Цар Самуил“. Те го попитали как се казва и поискали да им представи лична карта. Той не отговорил нищо и тогава, без да бъдат предизвикани, М. и Т. се нахвърлили върху него и започнали да му нанасят удари. Г.Д. паднал на земята, но побоят продължил, като към подсъдимите Т. и М. се присъединил и подсъдимият М.. Тримата подсъдими нанесли на пострадалия множество удари с ръце и крака в областта на главата, като И.Т. му нанасял удари и с телескопична метална палка.

Свидетели на случващото се станали А.Д., Д.Г. и А.Р.. Свидетелката Д. се намирала на пейка в близост до хотел „Света София“, но като видяла инцидента се насочила към мястото, викайки по нападателите да спрат да бият човека. Биещите започнали да я обиждат, но се отдръпнали от пострадалия и се насочили към бул. „Тодор Александров“. Св. Д. се приближила и видяла, че битият лежал безпомощен в локва кръв, дишал трудно и не бил контактен. Тя веднага отишла в хотел „Света София“, където работели приятелят ѝ - св. Е.К. и св. Б.К., като им казала да повикат полиция, защото пребили едно момче. През това време до пострадалия се приближил св. Г., който също видял локвата кръв до главата му и тежкото му състояние. Той позвънил на тел. 112. Св. Д. се върнала на мястото и отново се насочила към пострадалия, но тогава видяла, че нападателите се връщат в същата посока и се скрила в хотела. Подсъдимия Т. попитал св. Г. защо помагал на пострадалия, след което се насочил заплашително към него и Г. ***, където видял полицейска кола и я спрял. В същото време един от нападателите се насочил към хотел „Света София“, обиждал св. Д. и ритал по вратата.

Подсъдимият М. и св. Т. ***, хванали си такси и се насочили към дома на М., където прекарали нощта. Подсъдимите М. и Т. ***, но били спрени и задържани от пристигнали на мястото полицейски служители.

Макар и на мястото на инцидента да нямало улично осветление до него достигала известна светлина от някои от витрините на близките магазини. При близките си контакти с нападателите, свидетелите А.Д. и Д.Г. успели да видят и запомнят лицата на някои от нападателите, като впоследствие двамата разпознали И.Т., а св. Г. разпознал и подс. М..

На мястото пристигнал и екип на Бърза помощ, който откарал пострадалия Д. във ВМА. Вследствие на нанесения му побой той получил тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на главата с подкожни хематоми и разкъсно-контузни рани на челото и контузия на главен мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и развити хигроми двустранно челно, а така също и тежка лицево-челюстна травма, изразяваща се в двустранни периорбитални хематоми; контузия на носа с кръвотечение от него, счупване на страничната стена на горночелюстния синус вдясно и излив на кръв в горночелюстните синуси, двустранно. Сама за себе си, черепно-мозъчната травма причинила на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота. Травмите на меките тъкани на главата и лицето, сами за себе си, му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. От счупването на горночелюстния синус вдясно, странично и на стената на дясна орбита се реализирали критериите на самостоятелния медико-биологичен признак „счупване на челюст“.

Вследствие на травмата пострадалият изпаднал в кома, която се задълбочавала и след постъпването му в болницата, независимо от провеждащото се адекватно лечение. Било установено разширяване на кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и вторично образуване на хигроми. Хигромите се образували от излив на ликвор в пространството под твърдата мозъчна обвивка през травматично увредената /разкъсана/ мека мозъчна обвивка. От създадения клапен механизъм ликвора не можел да се върне обратно, задържал се в субдуралното пространство, като при нарастването му упражнявал натиск върху мозъчната хемисфера, притискайки я в неразтягащата се черепна кухина. Развивал се и мозъчен оток, като прогнозата ставала неблагоприятна. Без провеждането в спешен порядък на висококвалифицирано реанимационно лечение и без последваща поддържаща терапия от получената травма, с напредващи усложнения, щял да настъпи смъртен изход за пострадалия. Само благодарение на оказаната му спешна медицинска помощ била предотвратена пряката опасност за живота му, като независимо от адекватното лечение, не било избегнато настъпването на множество посттравматични усложнения.

Тази описана фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа анализ на следните, събрани в хода на наказателното производство доказателства и доказателстВ. средства: показанията на свидетелите Д.Г. /включително частично прочетените по реда на НПК негови показания от т.1, л.60 на ДП/, М.М., А.Д.  /включително приобщените по реда на НПК нейни показания от т.1, л.58-59 от ДП; т.1, л, 91 от ДП; т.1, л.94 от ДП; т.1, л.246, л.247 и л.249 от съдебното производство пред СГС - НО, 11 състав/, Е.К. /включително частично прочетените по реда на НПК негови показания от т.1, л.70 на ДП и т.1, л.255 от съдебното следствие пред СГС - НО, 11 състав/, М.Д. /включително частично прочетените по реда на НПК негови показания от т.1, л.67 на ДП/, Ж.Т. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от т.1, л.65-66 от ДП и т.1, л.559, 560 и 561 от съдебното производство пред СГС - НО, 11 състав/, М.С., Г.Т. /включително частично прочетените по реда на НПК негови показания от т.1, л.71 на ДП/, К.К. /включително частично прочетените по реда на НПК негови показания от т.1, л.72 на ДП/, Н.Н. /включително прочетените по реда на НПК негови показания от т.1, л.73 на ДП/, В.Д., Й.П., Н.Т., П.К., В.Л., Д.М., М.З., А.Р., Г.Ч., М.А., Б.К., С.П. /прочетени по реда на НПК - т.2, л.736 от съдебното производство пред СГС - НО, 11 състав/, Д.Х., А.Х., С. Д., Ц.Ч.; обясненията на подсъдимите Д.М. /включително прочетените по реда на НПК негови обяснения от т.1, л.27 от досъдебното производство/ и М.М. /включително прочетените по реда на НПК негови обяснения от т.1, л.22 от досъдебното производство/; писмените доказателства и доказателстВ. средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 09.11.2013 г., ведно с фотоалбум към него /т.1, л.31-31д от ДП/, протокол за оглед от 09.11.2013 г., ведно с фотоалбум към него /т.1, л.33-34 от ДП/, протокол за освидетелстване на подсъдимия М.М. /т.1, л.35 от ДП/, протокол за освидетелстване на подсъдимия И.Т. /т.1, л.36 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от стаята на св. Н.Т. /т.1, л.37-38 от ДП/ и определение за одобряването му на СГС, по НЧД №5088/2013 г. /т.1, л.42-43 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия М. /т.1, л.44-45 от ДП/ и определение за одобряването му на СГС, по НЧД №5089/2013 г. /т.1, л.49-50 от ДП/, протокол за претърсване и изземване от дома на подсъдимия М. /т.1, л.51 от ДП/ и определение за одобряването му на СГС, по НЧД №5087/2013 г. /т.1, л.56-57 от ДП/, 12 бр. протоколи за разпознаване ведно с фотоалбуми към тях /т.1, л.86-101в от ДП/, протокол за доброволно предаване /т.1, л.119 от ДП/, служебна бележка от ВМА /т.4, л.12 от ДП/, епикриза от ВМА /т.4, л.14-16 от ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване от пострадалия /т.4, л.21 от ДП/, писмо от ВМА ведно с приложена медицинска документация /т.4, л.47-105 от ДП/, писмо от МВР - Д„НС112“ с приложен компакт диск /т.2, л.802 от съдебното преоизводство пред СГС, НО, 11 състав/, справки за съдимост и бюлетин /л.26-27, л.28, л.31 и л.35 от съдебното производство/, медицински документи /л.105-107 и л.111-117 от съдебното производство/, копие акт за раждане /л.158 от съдебното производство/, копие от студентска книжка /л.159 от съдебното производство/, справка от СДВР /л.317 от съдебното производство/, 2 бр. решения на ТЕЛК /л.352-355 от съдебната фаза/, епикриза /л.356-357 от съдебното следствие/, трудов договор и длъжностна характеристика /л.358-362 от съдебното следствие/, заявление, решение на ТЕЛК и служебна характеристика /л.569 и сл. от съдебното производство/, както и изготВ.те експертизи - комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ - л.79-83 от СП/, 10 бр. биологични експертизи /БЕ - т.2, л.32-36, л.54-58, л.39-43, л.89-93, л.98-101, л.46-51, л.61-65, л.68-72, л.75-79 и л.82-86 от ДП/, дактилоскопна експертиза /т.3, л.82-85 от ДП/, 5 бр. съдебно-психиатрични експертизи /т.3, л.28-36, л.38-47, л.49-58, л.60-69 и л.71-80 от ДП/, съдебно-техническа експертиза / л.462-485 от съдебното производство/, 2 бр. съдебно-медицински експертизи /т.1, л.103-105 и т.3, л.18-26 от ДП/, видео-техническа експертиза /т.2, л.82-86 от ДП/ и ДНК експертиза /т.3, л.4-15 от ДП/.

На първо място, настоящият съдебен състав подложи на доказателствена преценка показанията на свидетелите-очевидци А.Д., Д.Г. и А.Р.. Въпросните лица са присъствали на мястото на инцидента и лично са възприели стеклите се събития като техните разкази заемат централно място при извеждането на фактическите изводи по делото и са детайлно изследвани и съпостаВ., както помежду си, така и с останалите източници на доказателствена информация. Съдът съобрази и обстоятелството, че посочените лица се явяват случайни свидетели, който нямат отношения с подсъдимите или пострадалия и съответно липсват данни, обуславящи евентуална тяхна предубеденост.  

Съдът кредитира, в по-голямата им част, показанията, депозирани непосредствено от свидетелката А.Д., като съпоставяйки ги както с надлежно прочетените нейни показания, така и с други доказателстВ. средства, изясни и наличните у тях противоречия. А.Д. излага подробна информация относно обстоятелствата, при които е присъствала в близост до ъгъла на ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“. Тя споделя, че по това време приятелят ѝ - свидетелят Е.К. работел в намиращия се наблизо хотел „Света София“ и тя го чакала да свърши работа на пейка в близост. Тези нейни твърдения намират потвърждение в показанията на самия К., който заявява пред съда, че във въпросното време бил в хотела със своя колега - свидетеля Б.К., като двамата си предавали смяната. К. също свидетелства за присъствието на Д. и разказва за последващата ѝ поява в хотела. Така съдът намери за логичен и подкрепен от останалите доказателства разказът на Д., касаещ причините за присъствието ѝ в близост до инкриминираното място. Свидетелката разказва, че докато седяла на пейка чула викове, след което видяла как група мъже бият сам мъж. Тя се развикала да спрат и тръгнала към мястото. Тези нейни твърдения също намират подкрепа в показанията на други свидетели по делото. Свидетелят Г. също споделя, че преди побоя е чул викове, както и че след това момиче от близкия хотел започнало да вика по нападателите да спрат. В същата насока са и показанията на Ж.Т., депозирани в досъдебната фаза на процеса, прочетени по надлежния ред, според които след събитията в хостел „В.“ намиращите се там чули откъм ул. „Пиротска“ момиче да вика да спрат да бият човека. Тази част от разказа на свидетелката корелира и с дадените от подсъдимия М. обяснения. Според изложеното от А.Д., когато се приближила, видяла пострадалия да лежи в локва кръв, след което се насочила към хотел „Света София“ за помощ. Споделеното от Д. относно състоянието на пострадалия се потвърждава по категоричен начин от показанията на Г., К., М.М., М.Д., Ж.Т., Г.Т., П.К., М.А. и С.П., като всеки от тези свидетели е възприел наличието на локва от кръв в близост до тялото на Г.Д.. Въпросната локва е установена и при извършения оглед на местопроизшествие. Също така, думите на свидетелката, че пострадалият дишал трудно, корелират изцяло със заявеното от другите свидетели, а и със заключенията на съдебно-медицинските експертизи, от които е видно, че Г.Д. действително е получил тежки наранявания, засягащи и дихателните пътища - контузия на носа с кръвотечение от него, счупване на страничната стена на горночелюстния синус вдясно и излив на кръв в горночелюстните синуси двустранно.

По-нататък, реакцията на А.Д. и отиването ѝ в хотела за помощ се установяват и от показанията на намиращите се там свидетели К. и К., които формират ясен спомен за влизането ѝ в хотела с искане да викнат полиция, тъй като имало пребито момче. Показанията на Д., за последващото удряне по врата на хотела пък, намират подкрепа в заявеното от К. и в съдържанието на назначената, изготвена и приета по делото видео-техническа експертиза, в която макар да не се дава категорично заключение за идентичността на лицето, блъскало по вратата, се отчита, че същото имало сходство по външни белези с подсъдимия Д.М.. 

Показанията на А.Д., касаещи самият побой, също се потвърждават от останалите доказателстВ. източници. Тя споделя, че пострадалият бил удрян най-вече по главата, както и че при побоя била използвана и палка. Първото се подкрепя от обективно устаноВ.те по експертен път травми при Г.Д. и тяхната локализация, както и от обстоятелството, че нито един от свидетелите, възприели състоянието на пострадалия след побоя, не е забелязал видими наранявания по тялото му. Що се касае до използването на палка следва да се вземе предвид, че и в прочетените ѝ показания от досъдебната фаза Д. разказва за наличието на палка, както и че същата била ползвана от лице с розово-черВ.каво горнище. В хода на досъдебното производство, при проведено разпознаване, тя категорично идентифицира това лице като подсъдимия И.Т., за когото заявява, че удрял пострадалия по главата, след което го ритал на земята. В абсолютно същата насока са и показанията пред съда на свидетеля Ж.Т., според който едно от агресивните лица в хостел „В.“ носело черВ.каво горнище и палка, като този свидетел също разпознава в хода на досъдебното производство подсъдимия Т. като това лице. В подобна насока свидетелства пред съда и М.Д.. Сходната информация, съдържаща се в показанията на А.Д. и Ж.Т. е застъпена от тях и на досъдебното производство, както и пред друг състав на СГС, като след надлежното прочитане на въпросните им показания съдът достигна до извод за устойчивост във времето на въпросните твърдения на свидетелите, което е и допълнителен аргумент за тяхната достоверност. В допълнение към това, предмет, наподобяващ изкривена метална телескопична палка, е установен на мястото при извършения оглед на местопроизшествие - обстоятелство, потвърдено и от свидетеля П.К. - полицейски служител, присъствал на мястото.  

Друга част от показанията на свидетелката А.Д., в която съдът не намери основания да се съмнява, са думите ѝ, че пострадалият бил с чанта и носел кафета. Този детайл от обстановката е запомнен и възпроизведен от редица свидетели по делото като М.М., Е.К., Ж.Т. и  А.Р.. Вярно е, че подобни предмети не са описани в протокола за оглед на тротоарното пространство, но според настоящият състав последното нито компроментира протокола, нито опровергава свидетелките показания, доколкото е съвсем разбираемо при извършването на огледа въпросната чанта и чашките от кафетата да не са били възприети от разследващите като вещи от съществено значение за случая и именно поради тази причина да не се описани в състаВ.я протокол. Същевременно е налице припокриване в показанията на достатъчен брой свидетели, за да бъде направен фактически извод в тази насока. Потвърждава се и заявеното от свидетелката А.Д., че нападателите били пияни, доколкото и в показанията на свидетеля Н.Т., и в обясненията на М. и М. се съдържат данни за употребено немалко количество алкохол от компанията. Безспорно се установява и заявеното от А. Д., че нападателите първоначално се отдалечили, но след това се върнали обратно, като в тази насока са както показанията на свидетеля Г., така и съдържанието на съдебно-техническата експертиза, изследваща записите от национален спешен телефон 112. Обстоятелството, че двама от нападателите, в това число Т., са били задържани непосредствено след побоя, също се подкрепя от показанията на Ж.Т., на разпитаните полицейски служители, както и на свидетеля К., който дори посочва подсъдимите М. и Т. като двете задържани лица, но и подс. М., за когото действително се установява, че е бил задържан на следващия ден.

Отвъд коментираните дотук части от показанията на А.Д., които се подкрепят недвусмислено от останалите доказателства и способстват за изясняване на механизма и авторството на инкриминираното деяние, в изложеното от въпросната свидетелката има и неясни и противоречиви моменти, които настоящият съд намери за необходимо да обследва и изясни. Налице е разминаване между показанията на Ад. Д., дадени пред съда и тези от досъдебното производство, като в първите тя твърди, че нападателите били трима, докато в досъдебната фаза определя техния брой на петима. В същото време свидетелят Г., също очевидец, посочва пред съда, че нападателите били трима-четирима, а в досъдебната фаза - четирима-петима. Свидетелят К. пък заявява, че излизайки от хотела е видял три-четири лица да се отдалечават от мястото. М.Д. пък споделя, че в двора на хостел „В.“ агресивните лица били трима, но от Ж.Т. научил, че имало и четвърти. Самият Т. също казва, че лицата при хостела били четири на брой. Всичко описано пък корелира в достатъчна степен с обясненията на подсъдимия М., според който на мястото били той, М., Т. и свидетеля Н.Т.. Именно поради тази причина съдът формира в този им вид изводите си относно броя на присъствалите лица, осланяйки се на съвкупните данни относно въпросното обстоятелство.

Налице е известно разминаване между показанията на Ад. Д. и тези на свидетеля Г. относно твърдението ѝ, че последният се е скрил в хотела. Действително тази информация не се потвърждава по делото, доколкото за нея не свидетелстват нито К., нито К., които били в хотела. Съдебният състав обаче отчете, че свидетелят Г. излага, че действително е избягал от мястото, подгонен от нападателите, което не изключва възможността, когато е видяла отсъствието му, Д. да е решила, че и той се скрил в хотел „Света София“, така както самата тя направила. Последното обаче, не е обстоятелство от съществено значение за делото и освен че е обяснимо, предвид създалата се динамична ситуация, не обуславя извод за недобросъвестност у Ад. Д., особено с оглед гореизложените множество съответствия между нейния разказ и други източници на доказателствена информация.

Съдът не намери за противоречиви показанията на А.Д. относно разстоянието, от което тя е наблюдавала случващото се. Действително тя обективира както твърдения, че е била на около метър и половина, така и такива, че се е намирала на около двадесет метра. Последното обаче, съдът не цени като противоречие, а като информация, напълно съответстваща с изложеното от свидетелката, че първоначално била на пейка пред хотела, а впоследствие се развикала и се приближила в непосредствена близост до пострадалия и нападателите. Не е налице и противоречие с показанията на Г., който не отрича свидетелката да се приближавала, а заявява, че не помни дали това се е случило. Също така свидетелят Г.Т. /полицейски служител/, споделя, че входа на хотела е на 15-20 метра от мястото на инцидента, което допълнително подкрепя в цялост показанията на Ад. Д.. Следва да се отчете изрично, че предвид стресовата и напрегната ситуация е напълно разбираемо свидетелите да не са забелязали всяка подробност от събитията, като например колкото точно пъти Д. се приближила до тялото на Г.Д.. Съдът кредитира думите ѝ, че това е станало на два пъти, като тя е ходила и до хотел „Света София“ - веднъж, за да повика помощ и веднъж, за да се скрие. В същото време, свидетеля Г. също не е стоял неподвижно, а е бил както на разстояние, така в близост до пострадалия, при което положение не е реалистично да се очаква пълно припокриване на техните разкази по отношение на това кой, кога и колко пъти се е доближавал до пострадалия.

Известна непоследователност в показанията на А.Д.  пред съда и тези в досъдебното производство е налице и досежно осветеността на мястото на инцидента. В хода на съдебното следствие пред настоящия състав тя заявява, че улицата е била добре осветена от наскоро монтирано осветление, а в досъдебната фаза на процеса твърди обратното. Въпросното обстоятелство се изяснява по несъмнен начин чрез съпоставка на заявеното от Д. с множеството други показания, касаещи коментирания въпрос. Според свидетеля К. било полумрак и имало леко осветление от витрините. Свидетелят Г.Т. /полицейски служител/ пък заявява, че улицата била неосветена, в каквато насока са и показанията на неговия колега Н. Н., а и на Ж.Т.. Според П.К. било осветено, а според А.Р. имало осветление от витрините. Свидетелката Д.Х. пояснява, че по ул. „Цар Самуил“ било тъмно, а по ул „Пиротска“ имало „мижаво“ осветление, като скоро след това било поставено улично осветление – твърдение, потвърдено и от свидетеля А.Х.. Всичко изложено, ведно със съдържанието на протокола за оглед на тротоарното пространство и фотоалбума към него, мотивираха съда да заключи, че към инкриминираното време не е имало улично осветление, до мястото на инцидента е достигала светлина от витрините на близки магазини. Противното твърдение на Ад. Д. пред съда очевидно се дължи на изминалият период от време, както и на обстоятелството, че ул. „Пиротска“ действително е била осветена скоро след случая, за което споделят и част от разпитаните свидетели и което е отчела и самата Д. в нейния разпит пред друг състав на съда.  

Изводите на съда относно осветеността на мястото са в логическа връзка и с извършените в хода на досъдебното производство разпознавания от страна на очевидците Д. и Г.. И двамата успяват да разпознаят подсъдимия Т., а Г. разпознава и подс. М., но двамата се колебаят по отношение на М. и не разпознават св. Н.Т., макар по делото да има данни, че и той се е намирал на инкриминираното място. Последното действително показва, че мястото не е било добре осветено. Въпреки това съдът кредитира като достоверни извършените разпознавания. Те са в унисон не само с показанията на свидетелите, но и с обстоятелството, че по дрехите и обувките на подсъдимите Т. и М., по експертен път, е установена човешка кръв /биологическа експертиза - т.2, л.46-51 от досъдебното производство/, като се доказва и наличие на генетичен материал, принадлежащ на Г.Д. /ДНК експертиза - т.3, л.4-15 от досъдебното производство/. Освен това, в същата насока по отношение авторството на деянието са обясненията на подс. М. от досъдебната фаза на процеса. Тъкмо въз основа на заявеното /както пред съда, така и в хода на досъдебното производство/ от М., съдът основа изводите си за участието и на подс. М. в побоя. Същевременно, от показанията на св. А.Р. се установява, че извършителите на престъплението дошли откъм хостел „В.“, а намиралите се там лица  - св. М.Д. и св. Ж.Т. идентифицират пред съда  подс. М. като един мъжете, нахлули там, гонейки лица от арабски произход и посочват, че след като напуснали хостела, тези лица се насочили тъкмо към мястото на извършване на процесното престъпление. Ж.Т. дори разпознава М. в хода на досъдебното производство /т.1, л.100-100г от ДП/. Също така, макар да не са категорични, при разпознаванията, Ад. Д. и Г. заявяват, че М. прилича на едно лицата нападнали пострадалия. На следващо място, в резултатите от видео-техническото изследване /т.2, л.102-107 от ДП/, макар да не се дава категорично заключение за идентичността на лицето, блъскало по вратата на хотел „Света София“, се отчита, че същото имало сходство по външни белези с подсъдимия Д.М.. Така посочените източници на информация в достатъчна степен служат за утвърждаваща проверка на категоричните твърдения на подс. М. за участието на подс. М. в извършване на престъплението. Недобрата осветеност на улицата обаче, обяснява логично защо очевидците не са успели да възприемат ясно лицата на всички присъствали, както и неясното качеството на картината на видеозаписите от камерите на хотел „Света София“. Въпреки това, от цялата доказателствена съвкупност по делото става ясно, че светлината от витрините на магазините е била достатъчна за Ад. Д. и Г. да видят и запомнят лицата на подсъдимите Т. и М., както и основните черти на подс. М., което безспорно е било възможно при близките контакти на всеки от свидетелите с нападателите на Г.Д..

В заключение на изложеното дотук, съдебният състав намира за полезни и достоверни показанията на свидетелката А.Д. като ги кредитира в по-голямата им част, а по отношение на спорните моменти в тях изложи своите аргументи.

На следващо място, съдът обсъди показанията на свидетеля Д.Г. - също очевидец. Макар да е пределно коректен относно времето на събитията, пред съда Г. не успява да формира ясни спомени за редица обстоятелства, което е наложило да бъдат частично прочетени неговите показания от досъдебната фаза. Въпреки това, освен вече посоченото във връзка с показанията на Ад. Д., Г. излага редица данни, способстващи изводите на съда за стеклите се събития. Той споделя, че мъжете, които нападнали пострадалия, искали от него документ за самоличност, за да докажел, че е българин, след което започнали да го бият. Последното корелира с разказа на св. Р., според която преди да започнат да удрят пострадалия, мъжете го разпитвали как се казвал. Г. потвърждава и присъствието на Ад. Д. на мястото, както и тежкото състояние на пострадалия. Съдът впрочем, няма никакво основание да смята, че Г. или Ад. Д. преувеличат сериозността на състоянието на Г.Д., доколкото по делото са налице множество свидетели, които потвърждават техните думи, а в същата насока са и заключенията по изготВ.те две съдебно-медицински експертизи. Не би могло да се приеме, че кървавата локва, за която говорят много от свидетелите е следствие единствено от изтекла от носа на пострадалия кръв, доколкото при него са устаноВ. и разкъсно-контузни рани на челото. В тази насока следва да се отчетат и показанията на свидетеля Г.Т. - полицейски служител, който заявява, че лицето на пострадалия е било обезобразено, с кръв, отоци, хъркане, кашляне и плюене на кръв. Ето защо и съдът прие, че действително състоянието на пострадалия е било изключително тежко - извод, който се подкрепя напълно и от заключението на съдебно-медицинските експертизи и медицинската документация, приложена по делото, от които става ясно, че вследствие на побоя Г.Д. е прекарал дълго време в болница, в голяма част от което се  е намирал в кома.  

Изследвайки показанията на Д.Г., съдебният състав не им се довери по отношение на твърденията му, че нападателите са били прогонени от двама мъже от близкия хотел, но впоследствие ролите се обърнали и нападателите се върнали, гонейки същите мъже от хотела. Тази версия за случилото е абсолютно изолирана и не се потвърждава от останалите свидетели. Действително по делото се установява, че по това време в хотел „Св. София“ са се намирали двама мъже - свидетелите К. и К.. Нито те обаче, нито свидетелката Ад. Д. споделят да е имало гонене в една или друга посока. Подобни данни не се установяват и чрез съдебно-техническа експертиза, изследваща записите от спешен телефон 112. Част от хората, подали сигнали, са забелязали, че агресивните лица се връщат на мястото, но никой от тях не е видял да гонят някого, както твърди Г.. Също така, в своите обяснения и подсъдимият М. не посочва да е имало гонене. Тази част от показанията на Г. съдът обяснява, съпоставяйки ги с изложеното от свидетеля Ж.Т., който твърди, че е подгонил нападателите. Така е напълно обяснимо Г. да е видял, че някой тича след нападателите и при създалата се суматоха, погрешно да е преценил, че това са лица от хотела. Отделно от това, е напълно възможно и свидетелят да е имал предвид не хотел „Св. София“, а хостел „В.“, което също обяснява защо тази част от показанията не се подкрепя категорично. При всички случаи, съдебният състав счита, че се касае за разбираема, предвид ситуацията, неточност, която не компроментира в цялост изложеното от Г.. Не на последно място, прочетените му показания от материалите по досъдебното производство, касаещи механизма на нанесения побой, в достатъчна степен корелират с изнесената от Ад. Д. информация в същата насока.

При оценката на показанията на Д.Г. и техният принос за установяването на авторството на инкриминираното деяние, съдът забеляза устойчивост, последователност и подробност, доколкото в съдебна зала Г. посочва като извършители подсъдимите Т. и М., а за подсъдимия М. заявява, че не е сигурен. Последното съответства изцяло с позицията на Г. и от досъдебното производство, когато при проведени разпознавания той идентифицира И.Т. и М.М., но се колебае за Д.М.. Вече посоченото относно осветеността на улицата обяснява логично некатегоричността при разпознаването на М. от страна на Г.. В същото време той споделя, че е успял да види лицата на нападателите, когато те се върнали и се насочили към него, което съдът счита за логично твърдение, особено при положение, че Г. дори е бил подгонен, като споменава, че един от мъжете се приближил много нападателно към него. В хода на досъдебното производство, когато разпознава подс. И.Т., свидетелят заявява, че Т. е едно от лицата, които удряли и ритали пострадалия и лицето, което го подгонило. В контекста на цялата доказателствена съвкупност по делото съдебният състав кредитира показанията на Г., с изключение на изрично посочените части от тях и ги намери за достоверни и добросъвестно дадени. Съдът вече обсъди наличните разминавания между показанията на Г. и Ад. Д., като макар да счита, че те са несъщестВ. ги обсъди подробно и изясни, доколкото защитниците на подсъдимите ги посочват изрично. По отношение на същестВ.те, релевантни факти съдът счита, че в кредитираните им части показанията на тези свидетели в достатъчна степен съответстват помежду си, като способстват за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото, без да са налице основания за съмнение в тяхната достоверност.

Сходна оценка съдът даде и на показанията на третия свидетел-очевидец - А.Р.. Подобно на А.Д.и Д.Г., Р. се е оказала случайно на инкриминираното място - ъгъла на ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“, тъй като живеела наблизо. Тя възприела пряко и непосредствено как група мъже пребили друг мъж на улицата като уточнява, че преди това го разпитвали как се казвал. Свидетелката говори и за сериозността на нанесения побой и силата на ударите, като отчита, че пострадалият бил ритан на земята и тялото му хвърчало във  въздуха. Независимо дали тя преувеличава с тези изрази, с оглед безспорно устаноВ.те сериозни травми, причинени на Г.Д., очевидно свидетелката добросъвестно се опитва да предаде на съда бруталността в действията на подсъдимите, който самата тя е възприела лично. В тази връзка следва да се отчете и че видно от протокола за оглед, установената на тротоара кървава локва била с размери около 1,40 м. на 0.60 м. Както вече бе посочено, св. Р. разказва, че единственото осветление на мястото било от витрините на магазини, в което, по вече изложени съображения, съдът няма основания да се съмнява. Напълно логични са и думите на Р., че реакцията ѝ в ситуацията не е била да разглежда мъжете, а се е скрила в близкото заведение за бързо хранене и се обадила на тел. 112. Впрочем, последното се потвърждава несъмнено както от свидетелите Д.Х. и А.Х., така и от заключението на съдебно-техническата експертиза, изследваща обажданията до тел. 112. Свидетелката споделя, че когато нападателите се оттегляли от мястото, тя видяла отблизо лицата им, но поради изминалия период от време не си ги спомня. Сходно с други свидетели и Р. назовава като посока, в която лицата се насочили, бул. „Тодор Александров“. Информация, също съдържаща се в заключението на горепосочената СТЕ. Подобно на св. Ад. Д. и А.Р. заявява, че не е възприела провокативно поведение от страна на пострадалия, като Д. заявява, че не е чула Г.Д. да казва каквото и да било преди да започне побоя. Съдебният състав не кредитира показанията на Р. единствено в частта, касаеща носенето от страна на нападателите на метални вериги, тъй като въпросното обстоятелство не се потвърждава нито от Ад. Д., нито от Д.Г..

Макар да заявява, че не помни лицата на мъжете, показанията на Р. способстват в известна степен и за установяването на авторството на инкриминираното деяние. Изключително важно според съда, в тази насока, е заявеното от Р., че нападателите идвали от „пансиона на сирийците“ и се засекли с пострадалия на ъгъла на ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“. Последното, преценено съвкупно с материалите, касаещи събитията в хостел „В.“ /показанията на Ж.Т., М.Д., М.М., М.С. и В.Д.; протокола за оглед в хостела и протоколите за разпознавания, извършени от Ж.Т./, обуславя извод, че тъкмо подсъдимите са били лицата, които първо нахлули в двора на хостел „В.“, а след това нанесли побой на пострадалия Д., като безспорно в същата насока са и показанията на Ад. Д. и Д. Г. и извършените от тях разпознавания, както и заключенията на ВТЕ /т.2, л.102-107 от ДП/, БЕ /т.2, л.46-51 от ДП/ и ДНКЕ /т.3, л.4-15 от ДП/.

Във връзка с горното съдът подложи на детайлна преценка и показанията на Ж.Т., като отчете, че спомените на свидетеля са неминуемо повлияни от изминалия период от време, но въпреки това същият опитва да спомогне на изясняване на фактите по делото, включително като взема становище по прочетените негови показания от досъдебната фаза и дадени такива пред друг състав на СГС. Ж.Т. разказва за нахлуването на тримата подсъдими в двора на хостел „В.“, като посочва, че имало и четвърти човек с тях. Изявление, което корелира изцяло с обясненията на подс. М. относно присъствието на св. Н.Т., който останал на улицата пред хостела. Същото се отнася и за твърденията на Ж.Т., че агресивните лица гонели група араби, за което разказва и М.. Показанията на свидетеля, касаещи нанесените щети по врати в хостела също се потвърждават - както от обясненията на М., така и от показанията на М.Д. и от протокола за извършен оглед в хостела. Относно събитията в хостел „В.“, заявеното от Ж.Т. намира опора и логически кореспондира с показанията на М. Д., В.Д., М.С. и М.М., с оглед на което съдът се доверява на заявеното от него. Той излага още, че подсъдимите, напускайки хостела, се насочили тъкмо към кръстовището на ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“ - обстоятелство, което, както вече бе посочено, е в пълен унисон с разказа на св. А.Р. относно придвижването на мъжете, пребили пострадалия. Сходно с М.М., Ж.Т. заявява, че скоро след напускането на мястото от страна на подсъдимите, дошла св. М., която живеела с пострадалия и казала, че същият е бил пребит. Ж.Т. съвсем логично обяснява пред съда, че не е видял самото нанасяне на ударите, но пък той дава описание на състоянието на пострадалия, което корелира с останалите материали - наличието на локва от кръв, хъркане, както и за наличие на чантата до пострадалия. Подобно на св. Ад. Д., Ж. Т. е пределно подробен при описанието на подсъдимия Т., като и той разказва за червеното горнище, като е и категоричен, че Т. е носел палка. Тази му категоричност е видна и в протокола за разпознаване от т.1, л.99-99г на ДП, в който е отразено, че Ж.Т. е разпознал И.Т., като лицето нахлуло в хостела, което носело червено горнище и палка. Впрочем въпросният свидетел разпознава и подсъдимите М. и М. /т.1, л.89-98в и л.100-100г от ДП/, като другите лица, които били в хостела, след което се насочили към кръстовището на ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“. Макар да не се потвърждават от разпитите на полицейските служители, съдът не намери за недостоверни твърденията на Ж.Т., че лично бил заловил един от подсъдимите. В тази връзка съдът отчете изложеното в обясненията на подс. М., че след като на двамата с Т. им било разпоредено да не мърдат, се появил мъж, който се държал агресивно спрямо тях. Така съдът оцени въпросните твърдения на Ж.Т. като израз на желанието му да изтъкне себе си, но не и като умишлено излагане на неверни обстоятелства. Съдът не съзря и същестВ. противоречия в прочетените показания на свидетеля, освен твърдението му пред предходен състав на съда, че няма спомен за палки. Ж. Т., обаче, е категоричен пред настоящия състав за палката в ръцете Т. и поддържа заявеното, което освен това се потвърждава и от св. Ад. Тодорова и от св. М.Д.. От прочетените показания на Ж. Т. се установява, че е чул откъм ул. „Пиротска“ момиче да вика да спрат да бият човека – информация, индикираща, че и Ж.Т. и Ад.Д. дават правдиви показания. Така, цялостната преценка на показанията на въпросния свидетел и съпоставката им с множество други източници на информация, мотивира съдът да им се довери. Във връзка с показанията му от ДП, съдът прецени и получената от СДВР справка, според която във въпросния период свидетелят не е бил регистрирал като посетител, но счита че последното не обуславя извод, че Ж.Т. не е депозирал действително въпросните показания, доколкото е възможно посещението да не е било регистрирано, а той разпознава своя подпис на протокола за разпит, а и в прочетените им части тези показания са еднопосочни с останалите доказателства по делото.

Макар и не така богати на факти, полезни на съда бяха и показанията на свидетеля М.Д.. Освен за влизането на подсъдимите в двора на хостел „В.“, те способстват и за установяване на данни за пострадалия, когото М.Д. посочва като „М.“, но отчита, че официално се казвал Г.Д.. Свидетелят разкрива още, че пострадалият живеел в хостела заедно със свидетелката М.М., което се потвърждава и от самата нея. В останалата им част показанията на М.Д. кореспондират изцяло с изложеното от Ж.Т., включително за нахлуването в двора, идването впоследствие на М. М., състоянието на пребития Г.Д., както и за държането на палка от по-пълния от тримата подсъдими. Съдебният състав отчете и висока степен на корелация между показанията на М.Д. и обясненията на подс. М.. Така свидетелят посочва пред съда тъкмо подсъдимите Т. и М. като лицата, които слезли в подземната част на хостела, макар и за вторият да си спомня едва след прочитането на показанията му от ДП. В същата насока е и заявеното от М., според който Т. и М. влезли в подземието, а самият той останал в двора. Освен това, М. разказва и че св. Н.Т. останал на улицата, а М.Д., след прочитане на негови показания от ДП, уточнява, че за четвъртия мъж научил от Ж.Т.. Отчетените от защитата разминавания между заявеното от М.Д. на ДП относно височината на лицата и действителния ръст на подсъдимите, съдът намира за разбираемо, доколкото посоченото от свидетеля представлява негово субективно възприятие и не е реалистично да се очаква да бъде обективно коректно. Така съдът кредитира като достоверни показанията на М.Д. и те изиграват своята роля и в доказателствената оценка на показанията на Ж.Т. и обясненията на подс. М.М..

Контролно значение във връзка със събитията в хостел „В.“ и с показанията на Ж.Т. и М.Д. съдът отдаде на изложеното от свидетелите В.Д. и М.С.. Изложеното от тях служи за проверка на заявеното от Ж.Т. и М.Д. и затвърждава изводите на съда на случилото се. Вярно е, че св. С. заявява, че се скрил в пералното помещение на хостела и след като излязъл, Ж.Т. го нямало, а на двора бил само М.Д.. Последното съдът си обяснява с твърденията на Ж.Т., че след побоя е подгонил нападателите, което пък корелира с разказа на Д.Г. за гонитба, макар последният да не е коректен относно участниците в нея. Св. В.Д. потвърждава за врявата в двора, както и устаноВ.те впоследствие вдлъбнатини по вратите в подземната част, за които разказват и Ж.Т. и М.Д. и които са описани и в протокола за оглед на хостела. Предвид изложеното съдът даде вяра и на показанията на свидетелите В.Д. и М.С., като не намери основания да се съмнява в тях.

На следващо място, съдът се довери и на изложеното от свидетелката М.М. - жената, с която пострадалият Г.Д. живеел на семейни начала в хостел „В.“. Тя разказва за суматохата в хостела, както и че чула за пребит мъж. М. споделя, че разпознала пострадалия по чантата му, както и че имало много кръв около него. Нейните показания разкриват и данни за последиците от побоя върху качеството на живота на Г.Д.. Тя споделя, че той се лекувал продължително време, както и че не говорел и падал докато ходел и едва след време се пооправил. Съдът не се съмнява в тези данни и като ги съпостави със заключението на двете СМЕ и КСППЕ, както и с медицинската документация, ги приема за достоверни.

Съдебният състав кредитира и показанията на свидетеля Е.К.. Вече на няколко пъти съдът изтъкна заявеното от него, основно при анализа на изложеното от св. Ад. Д.. К. формира коректен спомен за времето на събитията, като посочва, м. ноември 2013 г. привечер. В унисон с Ад. Д. той разказва, как докато със св. Б.К. си предавали смяна в хотел „Св.София“, тя влязла и им съобщила за пребито момче. К. възприел лично и локвата кръв, в която лежал пострадалия, както и че от мястото се отдалечили 3-4 лица. Свидетелят е възприел и намиращите се до бития торба и разлято кафе. Той разкрива, че впоследствие видял и как полицаите задържали двама души, като в съдебна зала посочва подсъдимите Т. и М., като задържаните - обстоятелство, което се потвърждава от писмените доказателства по делото, както и от обясненията на самия М.. К. формира спомен и за лекото осветление от витрините, в каквато насока са и прочетените му показания пред друг състав на съда. В тях той говори за три отдалечаващи се лица, но пък в прочетените му показания от досъдебното производство, които са и темпорално по-близо до инкриминираното време, той описва четирима, включително уточнява, че единият бил едър, с къса коса и черВ.каво яке – описание, сходно с начина, по който свидетелите Ад. Д. и Ж.Т. описват подс. Т.. Впрочем, в тази връзка, следва да се посочи, че думите и на тримата посочени свидетели за черВ.кавото горнище намират безусловно опора и в състаВ.я протокол за освидетелстване на Т. /т.1, л.36 от ДП/, с който като вещестВ. доказателства /ВД/ са приобщени дрехите, които Т. носел, в това число и тъмночервен суичър.

Настоящата съдебна инстанция изследва подробно и показанията на полицейските служители, работили по процесния инцидент - Г.Т., К.К., Н. Н., П.К., В.Л., Д.М. и М.А.. Свидетелят Г.Т. излага информация за получен сигнал за нанесен побой, докато заедно със св. К. и Н. били пеши патрул. Той споделя за точното място на инцидента - кръстовището на ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“, където лежало лице в безпомощно състояние. Както вече бе изложено, този свидетел описва детайлно и изключително тежкото състояние, в което се намирал пострадалият, което той успял да възприеме, тъй като съдействал на пристигналия екип на Бърза помощ. Тези му твърдения се подкрепят от показанията на неговия колега - К., който заявява, че Г.Т. е бил при пребития човек. Т. посочва пред съда, че на мястото имало и повредена и огъната метална палка – сведение, корелиращо изцяло със свидетелските показания, че при побоя било ползвано такова оръжие, както и с резултатите от извършения оглед на тротоарното пространство. В съответствие с показанията на св. М.М., Г.Т. разказва, че на място била установена свидетелка, която се представила като жена на пострадалия. Той потвърждава и че две лица са били задържани на мястото. На основание чл.281, ал.4 НПК бяха прочетени частично показанията на Т. от досъдебната фаза. В тях той посочва точните дата и час на събитията, а така също и имената на задържаните лица - М.М. и И.Т., както и имената на пострадалия и жена му - М. и М.. Въпросните прочетени показания са многократно потвърдени както от свидетелски показания, така и от обясненията на подс. М., с оглед на което на същите бе дадена пълна вяра. Св. К. не успява да формира ясни спомени за много от стеклите се събития, което съдебният състав счита за разбираемо предвид изминалия период от време и спецификата на работата на полицейските служители. На основание чл.281, ал.4 НПК са прочетени показанията на К. от досъдебното производство, които съответстват изцяло с изложеното от Т., макар и К. да отрича да се е приближавал до пострадалия и да виждал повредената метална палка, а да твърди, че единствено е стоял до задържаните. Последното впрочем, твърди да е правил и св. Н.. Той също потвърждава думите на Г.Т., че същият е съдействал на екипа на спешна помощ, което пък логически обяснява и детайлните спомени на Т. за състоянието на пострадалия - с обезобразено лице, с отоци, хъркане, кашляне и плюене на кръв. Св. К., след прочитане на показанията му от досъдебното производство, потвърждава за наличието на палката, както и че на място били научили, че в побоя участвали и още две лица. Важно да се отбележи е, че и Н. и К. споделят за намерена метална верига. Подобни данни се съдържат и в показанията на М.М.. По делото обаче липсва протокол за приобщаване на такова ВД, като при предявяването на ВД от съда е установен плик с такъв надпис, но не и самата верига. Освен това, както бе вече посочено, от свидетелите-очевидци, единствено св. Р. разказва за вериги. Ето защо и съдът не прие за безспорно доказано използването на верига по време на побоя. В същото време съдебният състав кредитира и показанията на П.К.. Те съдържат еднопосочни с останалите материали данни относно времето и мястото на инцидента и състоянието на пребития. К. също свидетелства за наличието на палка или тръба в близост до пострадалия, а и посочва, че нападателите се оттегляли към бул. „Тодор Александров“. Относно задържаните същата вечер лица, К. посочва в съдебната зала подс. Т. като едно от тях. Той твърди още, че задържаните били употребили алкохол и били агресивни, което се потвърждава и от показанията на Ад. Д. и Д. Г., а и от обясненията на М.М. /по отношение на алкохола/. Контролен характер по отношение на дотук коментираните показания има изложеното от св. А., а показанията на свидетелите Л. и М. не допринасят с нищо за изясняване на фактите по делото, доколкото те нямат ясни спомени за събитията от процесната дата. В допълнение съдът намира, че използването на копие от докладна записка при разпитите на полицейските служители на досъдебната фаза не опорочава техните показания, доколкото съгласно чл.122, ал.1 НПК свидетелят има право да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания.

Макар и да не се отличават с висока степен на подробност, съдът кредитира и показанията на свидетелите М.З. и Г.Ч. - лица, подали сигнали за случая до тел.112. Изложеното от тях кореспондира със заключението на СТЕ, касаеща обажданията до тел.112, а и се намира в достатъчна логическа връзка с анализираните дотук свидетелски показания по отношение на създалата се суматоха непосредствено след побоя. Подобен спомагателен характер имат и показанията на свидетелите Д.Х. и А.Х., които били на работа в намиращо се наблизо заведение за бързо хранене. Техните разкази послужиха на съда за проверка и потвърждаване на заявеното от други свидетели досежно поведението на св. Р., осветеността на мястото, появата на св. М., както и състоянието на пострадалия, за когото полицай казал на свидетелката Х., че сигурно нямало да оживее.

Настоящата съдебна инстанция прецени и свидетелските показания на С.П. /прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4 НПК/ и Б.К.. Св. К., освен че предоставя на съда информация за времето и мястото на инцидента, както и за част от действията на свидетелката Ад. Д., е бил и поемно лице при извършения в хода на досъдебното производство оглед на тротоарното пространство на кръстовището на ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“ /т.1, л.31-32д/. Действително от показанията на К. относно огледа възникват съмнения дали действието по разследването е законосъобразно извършено, доколкото макар да разпознава подписа си на протокола, той заявява, че е бил помолен да види едни предмети в буса на полицията. В същото време св. П., въпреки че твърди да е стоял на 10 метра от мястото, излага достатъчно данни, от които е видно, че той действително е възприел извършените действия. Посочва, че на мястото се било случило нещо и имало опънати ленти. Потвърждава, че на мястото имало кръв и палка/желязо, както и че разследващите извършвали измервания и вземали отпечатъци. Също така, следва да се посочи, че по отношение на устаноВ.те при огледа кървава локва и метална палка са налице множество вече обсъдени от съда свидетелски показания, във връзка с което съдебният състав намира, че наличието на въпросните вещи на инкриминираното място е несъмнено установено, дори и без да бъде вземан предвид протокола за оглед. Последното, ведно с достатъчно подробните показания на П. за извършените действия, разсейва всякакви съмнения в достоверността на състаВ.я протокол от т.1, л.31-32д на ДП. Ето защо и доводите на защитата за изключването му от доказателствената съвкупност са неоснователни.

Съдебният състав взе предвид и показанията на свидетелите С. Д. и Ц.Ч., които съдържат добри характеристични данни за подсъдимия М.М. и от тази гледна точка способстват за изясняване на обстоятелства по чл.102, т.3 НПК. Съдът не намери основание да се съмнява в техните показания, доколкото в същата насока по делото са приложени и множество писмени доказателства.

Настоящата инстанция не кредитира изцяло показанията на св. Н.Т., макар същите да кореспондират с обясненията на подс. Д.М., тъй като в същото време те противоречат на изложеното от подс. М., което в по-голяма си част се потвърждава от показанията на множество неутрални свидетели и от заключенията на извършени по делото експертизи. Като се имат предвид близостта на Н.Т. с подс. М., както и данните, че именно Т. е бил четвъртия участник в побоя, съдът счете, че твърденията на този свидетел и на Д.М., че не са участвали в сбиване представляват техен опит да изградят взаимна защитна версия, която обаче не се подкрепя от останалите устни доказателстВ. средства и противоречи не само на обясненията на М., на показанията на Ж.Т. и М.Д., които твърдят, че и подс. М. е бил в хостел „В.“ минути преди побоя над Г.Д.. Следва да се отчете, че съдът не счете, че показанията на св. Й.П. потвърждават версията на М. и Н.Т., тъй като в тях той коментира събития от следващия ден и обстоятелства, разказани му от М., а не възприети лично от него. Извън частта им, в която отричат за побоя и за събитията в хостел „В.“, съдът кредитира показанията на Н.Т. и обясненията на М., а именно - че са прекарали вечерта в заведение заедно с подс. М. и Т., както и че са пренощували в дома на М. и на сутринта били превозени от Й.П. - Н.Т. до дома му, а М. - до автомобила му. След преценка на показанията на всички свидетели, на обясненията на М. и на писмените доказателстВ. средства и експертните заключения съдът направи извод, че св. Н.Т. е присъствал на инкриминираното събитие, в каквато насока са обясненията на М., корелиращи логично с твърденията на свидетелите - очевидци, че нападателите били четирима. Доколкото обаче свидетелите-очевидци изобщо не успяват да идентифицират Н.Т. /за разлика от тримата подсъдими/, съдът прие, че единствено обясненията на М. не са достатъчни за направата на извод, че Н.Т. не само е бил на мястото на инцидента, но и че е участвал в побоя над пострадалия. Така съдът прие за установено присъствието на Т. на инкриминираното място, но не и участието му в осъществяването на самото престъпно деяние.

В връзка с горното съдът прецени в сходен аспект и обяснение на подс. М., като отчете двойнствената им природа както на доказателствено средство, така и на средство за защита. Съдът ги кредитира по отношение твърденията за прекараното време с Т., М. и Н.Т. в кръчма, като отчита и че логично обясненията на М. от досъдебната фаза /прочетени по надлежния ред/ се характеризират с по-висока степен на подробност. В частта им обаче, в която М. отрича четиримата да са нападали някого, съдът ги приема за опровергана защитна версия, доколкото те противоречат на обясненията на М., които обаче, в по-голямата си част, намират сериозна опора в останалите доказателства по делото. Както вече бе посочено, твърденията на М. за участието на М. в побоя над пострадалия не са изолирани /за разлика от разказа му по отношение на св. Н.Т./, а се подкрепят и проверяват и от други източници на информация. От показанията на св. А.Р. се установява, че извършителите на престъплението са пристигнали в посока от хостел „В.“, а намиралите се там лица  - св. М.Д. и св. Ж.Т. идентифицират пред съда  подс. М. като един мъжете нахлули там, гонейки лица от арабски произход и посочват, че след като напуснали хостела, тези лица се насочили тъкмо към мястото на извършване на процесното престъпление. Ж.Т. дори разпознава М. в хода на досъдебното производство /т.1, л.100-100г/. Следва да се посочат и протоколите за разпознавания от т.1, л.89-89г и л.93-93в, при които действия, макар да не са категорични, свидетелите Г. и Ад. Д. посочват, че подс. М. им прилича на едно лицата, нанасяли ударите на пострадалия. Също така, в резултатите от ВТЕ /т.2, л.102-107 от ДП/, макар да не се дава категорично заключение за идентичността на лицето, блъскало по вратата на хотел „Света София“, се отчита, че същото имало сходство по външни белези с подсъдимия Д.М.. Така, съдът счете, че е налице една достатъчно логична и непрекъсната доказателствена верига, включваща както пряко доказателство /твърденията на М./, така и косВ. такива, които служат за неговата проверка и в крайна сметка опровергават по категоричен начин защитната версия на Д.М., че не е участвал в извършването престъплението, а и показанията на св. Н.Т., който безспорно е и лично заинтересован да поддържа тази версия. Налице е и известна вътрешна противоречивост в обясненията на М.. Той първоначално заявява, че двамата с Н.Т. били спрени за полицейска проверка преди да се качат в таксиметров автомобил, а впоследствие твърди, че въпросната проверка се състояла преди двамата да влязат в кръчма. Нелогична е и частта от обясненията на М., в която посочва, че е ритнал врата, но не помнел къде. В прочетените му обяснения от досъдебната фаза той твърди, че ритнал врата на стара къща, но жена се развикала, че ще извика полиция и той избягал. Въпросното твърдение на М. обаче е логическо изолирано от останалата част от обясненията му, доколкото той не посочва нито причините, нито мястото на въпросното ритане на врата, което разкрива непоследователност в неговите обяснения.

В този ред на мисли настоящата съдебна инстанция даде вяра на по-голямата част от изложеното посредством обясненията на подсъдимия М.. По отношение на изложеното от него във връзка с участието на св. Н.Т. в побоя съдът вече изложи своите съображение за изолираност на тези твърдения, които не се подкрепят от свидетелите-очевидци или от други доказателства. При това положение, единствено данните за четвърти участник в побоя не бяха достатъчни за съда, а очевидно и за прокуратурата, да приемат, че и Н.Т. е нанасял удари на пострадалия, още повече при положение, че твърдението на М. за съпричастността на Н.Т. не присъства в прочетените негови обяснения от досъдебното производство, а се издига от него едва в съдебната фаза. Впрочем, единстВ.те различия между обясненията на М. при досъдебното разследване и тези пред съда се състоят в това, че пред съда М. твърди, че и Н.Т. е участвал в побоя, като и отрича собственото си участие в насилието над Г.Д.. Именно в тези им части съдебният състав не даде вяра на обясненията на М., като съображенията относно св. Н.Т. вече бяха посочени. Що се касае до личното участие на М. в нанасянето на ударите, за което той признава в хода на досъдебното производство, заявявайки, че е ритнал пострадалия два-три пъти, съдът го намира за безспорно установено от редица други източници на доказателствена информация, налични по делото. Видно от протокола за разпознаване от т.1, л.86-86в, св. Д.Г. е разпознал подс. М.М. като едно от лицата, които удряли и ритали пострадалия. Освен това, в хода на производството са били приобщени като вещестВ. доказателства дрехите, които М. носел, като по експертен път /биологическа експертиза - т.2, л.46-51 и ДНК експертиза от т.3, л.4-15 на ДП/ върху панталона и обувките му е установено наличието на човешка кръв и на генетичен материал на пострадалия Г.Д.. Освен това, подс. М. е разпознат и от св. Ж.Т. /т.1, л.98-98в на ДП/ като едно от лицата нахлули в хостел „В.“ непосредствено преди побоя - обстоятелство, за което и самият той признава. Същевременно от показанията на св. Р. се установява, че от същата посока са дошли лицата, нападнали пострадалия. Така съдебният състав счита за безспорно установено участието на подс. М. в побоя над Г.Д.. По сходен начин се потвърждават и твърденията на М. за участието на подс. И.Т. в осъществяването на процесното престъпление. Т. е разпознат в хода на досъдебното производство и от св. Ад. Д. и от св. Д. Г. /т.1, л.87-87в и л.93-93в/, а така също и от св. Ж.Т. /т.1, л.99-99г/. Освен това, Ад. Д., а и Ж.Т. и М.Д., са категорични, че именно подс. Т. носел метална палка - точно такава, каквато е установена и на местопроизшествието, което е отчетено както в протокола за оглед, така и от свидетелите, присъствали на кръстовището на ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“ скоро след деянието. Впрочем, подс. М. признава, че е имал палка, която предал на подс. М. пред кръчмата, в която вечеряли - твърдение, в което съдът не намира основание да се съмнява, тъй като категоричните показания на свидетелите, че Т. е носел палката и удрял с нея не изключват възможността тя му е била дадена от подс. М., след като той я получил от М.. На следващо място и по панталона и обувките на Т., посредством горепосочените биологическа експертиза и ДНК експертиза са устаноВ. човешка кръв и генетичен материал на пострадалия. Освен това, от биологическата експертиза /т.2, л.39-43/ и от биологическа експертиза /т.2, л.46-51/ се установява, че кръвта от кървавото петно на местопроизшествие и тази от обувките на Т. са от една и съща кръвна група, като посредством ДНК изследване се установява, че и в двата случая се касае за генетичен материал на пострадалия Г.Д.. Така и твърденията на подс. М. за участието на И.Т. в побоя също се потвърждават. Последното се отнася и до думите му, че насилие спрямо пострадалия е упражнявал и подс. М., в която насока по-горе бяха изложени съображения. Обясненията на М. кореспондират със свидетелски показания по делото и относно други факти, като присъствието на А.Д. на мястото /М. заявява, че чул как момиче се развикало/, задържането на Т. и самия М., активните действия на св. Ж.Т. и посоката, в която се оттеглили Д.М. и св. Н.Т.. Предвид изложеното, съдът кредитира изцяло обясненията на М. от досъдебната фаза на процеса, а на тези му от съдебното следствие не се довери единството относно твърденията, че самият той не е участвал в побоя, но в тези действия участие взел св. Н.Т.. В тази връзка следва да се посочи, че съдебният състав не счете за състоятелни твърденията на М. за оказан натиск на ДП, за да заяви, че е ритал пострадалия, доколкото и това се установява в достатъчна степен и от други материали, подробно обсъдени от съда. Също така, следва да се посочи, че обясненията на М. от досъдебното производство не биха могли да бъдат приети за оговор, доколкото в тях се съдържат и данни за собственото му участие в побоя.

След обсъждане на гласните доказателстВ. средства, съдебният състав намира за необходимо да изложи своите разсъждения и по отношение на писмените доказателства и доказателстВ. средства, част от които вече бяха посочвани, при доказателственото изследване на свидетелските показания и обясненията на подсъдимите.

Съдът кредитира протокола за оглед на тротоарното пространство от 09.11.2013г., ведно с фотоалбум към него /т.1, л.31-31д от ДП/ и протоколa за оглед в хостел „В.“ от 09.11.2013г., ведно с фотоалбум към него /т.1, л.33-34 от ДП/. Релевираните възражения по отношение на огледа на тротоарното пространство вече бяха обсъдени от съдебния състав при изследването на показанията на поемните лица. Съдържанието на въпросният протокол е в пълен унисон с показанията на полицейските служители и другите лица, присъствали на мястото на инцидента и възприели обстановката след извършване на престъплението. Впрочем, наличието на описаните в протокола локва от черВ.кава материя и цилиндрично метално тяло се установява категорично и само въз основа на свидетелските показания, като протокола от т.1, л.31-31д на ДП затвърждава изводите в тази насока, които обаче, биха останали същите дори и при изключване на въпросния протокол от доказателствената съвкупност по делото. По отношение на протокола за оглед в хостел „В.“ /т.1, л.33-34 от ДП/, защитата го оспорва във връзка с качеството на съставилото го лице - дежурен оперативен работник, при положение, че наказателното производство било образувано при условията на чл.212, ал.2 НПК, с първото действие по разследването - огледът на тротоарното пространство на ъгъла на ул.”Цар Самуил” и ул. „Пиротска“, извършен в периода от 21,50 ч. до 22,20 ч., а огледът в хостел „В.“ започнал в 22,35 часа. Според защитата той не съставлява първо действие по разследването и по отношение на него не е приложима първата хипотеза на чл. 194, ал.4 НПК. Посочва се, че липсват данни извършването на огледа да е било възложено на полицейския орган от разследващ такъв. Съдът счита изложените доводи за неоснователни, като в тази връзка обърна внимание на посочените в двата протокола поводи за тяхното извършване. В протокола за оглед на тротоарното пространство е посочено, че действието е извършено по повод сигнал за нанесен побой, докато огледът в хотел „В.“ е извършен по повод нанесени щети в хостела. Така, като се вземе предвид и близкото време на огледите, то следва да се посочи, че към момента на извършването им не е била установена категорична връзка между побоя на ъгъла на ул.”Цар Самуил” и ул. „Пиротска“ и нанасянето на щетите в хостела, за да се приеме че вторият по време оглед е бил извършен в рамките на образуваното 15 минути преди това досъдебно производство. Към момента на извършване на втория оглед, видно от съдържанието на протокола, поводът за осъществяване на действието е бил различен и съставителя на протокола не е имал знание за връзката между побоя /за който вече било образувано наказателното производство/ и щетите в хостела. В същото време, безспорно и огледа в хостела е извършен с цел своевременно съхраняване на доказателства, като следва и да се посочи, че процесуалният закон не съдържа изискване за форма на възлагането на полицейски орган да извърши действия по разследването. Във връзка с доказателствената стойност на въпросния протокол, следва да се посочи, че той не е от съществено значение, а служи единствено за допълнителна проверка на множеството свидетелски показания относно събитията в хостел „В.“, като потвърждава част от думите на Ж.Т. и М.Д. за нанесените щети, както и обясненията на подс. М., че е чул звуци, като удари по врати откъм подземната част, след като подс. Т. и М. слезли там. Действително, при огледа са устаноВ. следи от физическо въздействие върху две метални и една ПВЦ врата, намиращи се на въпросното място. Тази еднопосочност между гласните и писменото доказателстВ. средства е пореден аргумент за достоверността на същите и кредитирането им от съда.

На следващо място, съдебният състав прие за валидни и редовно състаВ. двата протокола за освидетелстване - на подсъдимите М.М. и И.Т. /т.1, л.35 и л.36 от ДП/, като счита, че те отразяват законосъобразно извършени действия по разследването. Несъстоятелни са твърденията, че въпросните действия по разследване са били извършени без задължително участие на защитник. Към момента на извършване на освидетелстванията Т. и М. все още не са били привлечени като обвиняеми и съответно спрямо тях не е намирала приложение разпоредбата на чл.94 НПК. Същото важи и за момента, към който са били извършени разпознаванията в тази фаза на процеса. Напълно разбираемо е и защо към тези моменти Т. и М. не са били привлечени като обвиняеми, доколкото тогава все още не са били събрани достатъчно доказателства, за да бъде ангажирана, според разследващите, наказателната им отговорност. Неоснователни са и твърденията, изложени в хода съдебните прения, че част от протоколите за освидетелстване отразявали личен обиск и съответно е следвало да получат последващо одобрение от съдия. Освидетелстването по своята същност представлява оглед на лице. Негова непосредствена цел е да бъдат изследвани, запазени и устаноВ. следи от престъплението. Няма спор, че е допустимо при извършване на оглед да бъдат приобщени и вещестВ. доказателства, така както това се е случило при освидетелстванията на М. и Т., без това променя същността на извършеното действие и да го трансформира в обиск. Също така, иманентна характеристика на обиска е, че той представлява принудителен способ за доказване, който се осъществя независимо от волята на лицето, докато за извършените в случая освидетелствания са налице изрични писмени съгласия на Т. и М.. Предвид всичко изложено, съдът не се съгласява със становището, че коментираните протоколи отразяват извършване и на личен обиск и счита, че се касае за извършени освидетелствания с писмени съгласие на лицата, в която хипотеза, съгласно нормата на чл.158, ал.3 НПК, не се изисква разрешение/одобрение на съдия. Според настоящата инстанция протоколите за освидетелстване заемат логично място в доказателствената съвкупност по делото, тъй като с тях се приобщават дрехите, носени от подсъдимите Т. и М., които впоследствие са били обект на биологично и ДНК изследване, резултатите от който потвърждават участието на двамата в осъществяване на инкриминираното деяние. Последното кореспондира с извършените разпознавания и показанията на свидетелите-очевидци и затвърждава фактическите изводи на настоящия съд.

Съдебният състав кредитира и протоколите за разпознавания и намира за неоснователни възраженията, касаещи неприсъствието на защитници, като вече изложи съображенията си в тази насока, а именно обстоятелството, че към датите на разпознаванията подсъдимите не са имали качеството на обвиняеми. Освен това, следва да се отчете, че част от протоколите вече бяха многократно използвани в доказателстВ.я анализ на устните доказателстВ. средства, като с оглед корелацията им със свидетелските показания, а и с обясненията на подс. М., изиграха съществена роля за изясняването на авторството на инкриминираното деяние. Единствено по отношение на подсъдимия М. протоколите за разпознавания, извършени от свидетелите-очевидци /Ад.Д. - т.1, л.95-95г от ДП и Д.Г. - т.1. л.89-89г от ДП/ нямаха ключово значение, доколкото в тях разпознаващите не са сигурни относно М., макар да посочват, че той приличал на едно от лицата, нанасяли удари на пострадалия. Последното обаче, подкрепи останалите източници на доказателствена информация, доказващи участието на подс. М. в побоя - обясненията на подс. М. /както пред съда, така и от досъдебното производство/, съпостаВ. и с показанията на свидетелите Р., Ж.Т. и М.Д., установяващи присъствието на М. в двора на хостел „В.“ непосредствено преди побоя и насочването му, заедно с други двама подсъдими, към инкриминираното място - кръстовището на на ул.”Цар Самуил” и ул. „Пиротска“. Наличните по делото протоколи за разпознавания, при които Ад. Д., Д. Г. и Ж.Т. не разпознават св. Н.Т. пък допринесоха за невъзможността да се заключи категорично, че и той е участвал в побоя, доколкото за него липсват други доказателства, с оглед непоследователността на обясненията на подс. М. от двете фази на производството, по отношение на това обстоятелство.

Съдебният състав прецени като редовно изготВ. и протоколите за претърсвания и изземвания, всеки от които е и одобрен от съдия. Същите обаче не способстват за установяване на факти по делото. Въпросните действия са извършени в домовете на подс. М. и св. Н.Т., както и по отношение на автомобила на М.. Доколкото обаче, двамата са били свързани със случая и устаноВ. едва на следващия ден, липсва възможност да бъде направен извод, че иззетите им дрехи и вещи имат каквато и да било връзка с престъпното деяние, което не се установява и от извършените експертизи. Въпреки това, съдът намира за необходимо да посочи изрично, че липсата на установена връзка между дрехите и вещите на подс. М. с престъпното деяние, не опровергава по никакъв начин вече обсъдените обвинителни доказателства, които обосновават извода на съда за неговото участие в осъществяването на инкриминираното деяние.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и останалите приобщените писмени доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати същестВ. процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателстВ.я материал по делото. В хода на преценката на доказателстВ.те източници те бяха съпостаВ. както помежду си, така и със свидетелските показания и заключенията на експертизите, като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите относно стеклите се събития. Част от тях касаят личността на подс. М. и разкриват положителни характеристични данни за него, в каквато насока са и свидетелските показания на С. Д. и Ц.Ч.. С протокола за доброволно предаване /т.1, л.119 от ДП/ и писмото от МВР - Д„НС112“ /т.2, л.802 от  СП пред СГС, НО, 11 състав/ по делото са приобщени записите от видеокамерите в хотел  „Св. София“ и записите от подадените сигнали до спешен телефон 112. Приложената по делото медицинска документация от ВМА пък служи за изясняване в детайли на здравословното състояние на пострадалия Г.Д. и последиците за него от нанесения му от тримата подсъдими побой, като въпросните писмени материали стоят в основата на изготВ.те заключения на съдебно-психиатрична експертиза, комплексна съдебно-психиатрична – психологична експертиза и две съдебно-медицински експертизи относно пострадалия. Констатации за съдебното минало на подсъдимите съдът направи въз основа на наличните по делото, като писмени доказателства, справки за съдимост.

Принос за изясняване на фактическите положения по делото изиграха и редица от назначените, изготВ. и приети експертизи. Съществена роля за установяване на последиците от нанесения побой върху здравето на пострадалия имат изготВ.те по делото две съдебно-медицински експертизи - /т.1, л.103-105 и т.3, л.18-26/. Първата от двете експертизи /т.1, л.103-105/ е изготвена в самото начало на наказателното производство и установява травматичните увреждания, констатирани при пострадалия Д.. Втората - т.3, л.18-26 от ДП - е изготвена на по-късен етап, известно време след изписването на пострадалия от болницата. Същата се основава на всички налични по досъдебното производство материали, включително цялата документация за лечението на Г.Д., извършен при предходната медицинско изследване личен преглед от 11.11.2013 г., както и на личен преглед на пострадалия, извършен от вещите лица на 03.03.2014 г. Логично с оглед изложеното, втората по ред експертиза да се отличава с по-висока степен на подробност, като между заключенията по двете експертизи не са налице противоречия. Съгласно заключението по СМЕ от т.3, л.18-26 на ДП пострадалият е  получил тежки черепно-мозъчна и лицево-челюстна травми, изразяващи се в контузия на главата с подкожни хематоми и разкъсно-контузни рани на челото и контузия на главен мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и хигроми двустранно челно; двустранни периорбитални хематоми; контузия на носа с кръвотечение от него, счупване на страничната стена на горночелюстния синус вдясно и излив на кръв в горночелюстните синуси двустранно. Черепно-мозъчната травма е причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. Травмите на меките тъкани на главата и лицето, сами за себе си, са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установеното счупването на горночелюстния синус вдясно странично и на стената на дясна орбита са реализирани критериите на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст.

Екпертите са отразили, че след клинично обсъждане от специалисти във ВМА е решено, че с оглед вида на травмите пострадалият можел да остане на консервативно лечение и поведение по отношение на черепно-мозъчната травма, но в реанимационни условия, като от обстоятелствената част на експертиза и от поясненията на вещите лица пред съда се установява, че вследствие на получената черепно-мозъчна травма при него се е задълбочавало безсъзнателното състояние, като е изпаднал в кома. Г.Д. бил в условията на реанимация и в състояние, което е довеждало до т.нар. медикаментозна кома. Експертите уточняват, че за да се потисне възбудата на мозъчните обвивки, пациентът се привеждал в медикаментозна кома и това било част от лечението, която се спирала при стабилизиране на жизнените функции. От разпита на вещите лица става ясно, че на 16.11.2013 г. Д. бил в тежко общо състояние, като седацията била спряна, но той продължил да е неконтактен, движел ръце и крака спонтанно. Продължил е да бъде в режим на апаратна вентилация, т.е. комата била дълбока и се подавала изкуствена белодробна вентилация, хемодинамиката била нестабилна и се налагала интропна поддръжка с адреналин, норадреналин и други медикаменти. След спирането на седацията или медикаментозната кома пострадалият е продължил да бъде в коматозно състояние. При преглед на медицинската документация, експертите посочват, че Д. е излязъл от коматозното състояние на 04.01.2014 г. Вещите лица са категорични, че макар и да е установено, че при пострадалия е бил налице нелекуван вроден хипотиреоидизъм, в случая са налице обективни признаци за кома, предизвикана от черепно-мозъчната травма, която е доказана със съответните обективни и безспорни изследвания. Доказан бил и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, който е нараствал и е водил до потискане на съзнанието. На базата на клапен механизъм, въз основа на тази черепно-мозъчна травма при пострадалия са се развили хигроми.

В заключението по експертизата се уточнява, че на 07.01.2014г., без реанимационен проблем, Г.Д. е преведен в нервно-хирургична клиника, като след уточняване на необходимата му медикаментозна терапия и рехабилитационна програма, на 10.01.2014 г. е изписан с указания да продължи лечението. Поставена му е диагноза: „Мозъчна контузия - тежка степен. Посттравматична субарахноидна хеморагия. Контузия на главата. Фрактура на латералната /странична/ стена на дясна орбита и десния максиларен синус. Двустранен хемосинус максиларис /излив на кръв в горночелюстните синуси/. Придружаващо заболяване - първичен хипотиреоидизъм.“.

Експертите посочват, че получената от пострадалия черепно-мозъчна травма /контузия на главата и тежка контузия на главния мозък/, следва да се приеме като такава, разположена в жизненоважна област, тъй като е наранен жизненоважен орган - главният мозък. Вследствие на травмата пострадалият е изпаднал в кома, която се е задълбочавала след постъпването му в болницата, независимо от провеждащото се адекватно лечение. Последното било обективирано в клиничните прегледи и в проведените образни изследвания, като се доказало разширяване на кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и вторично образуване на хигроми. УстаноВ.те хигроми се образували от излив на ликвор в пространството под твърдата мозъчна обвивка през травматично увредената /разкъсана/ мека мозъчна обвивка. От създадения клапен механизъм ликворът не можел да се върне обратно, задържал се в субдуралното пространство, като при нарастването му упражнявал натиск върху мозъчната хемисферата, притискайки я в неразтягащата се черепна кухина. Развивал се и мозъчен оток, като прогнозата става неблагоприятна.

Отчитайки посочените данни, вещите лица констатират, че без провеждането в спешен порядък на висококвалифицирано реанимационно лечение и без последващата поддържаща терапия от получената травма с напредващи усложнения, неминуемо е щял да настъпи смъртен изход. Те са категорични, че само благодарение на оказаната на пострадалия спешна медицинска помощ е предотвратена пряката опасност за живота му, като независимо от адекватното лечение не е избегнато настъпването на посттравматични усложнения. В развитието си, последиците от тази травма, без поддържащо лечение, също можели да доведат до животозастрашаващо състояние с неблагоприятен изход.

При наличните данни за травмите, устаноВ. при Г.Д., в експертизата се приема, че те се дължат на действието на твърди тъпи предмети, като част от тях са нанесени със значителна травмираща сила. Увреждания можели да се обяснят с нанесен на пострадалия побой на 09.11.2013г. от множество отделни удари с юмруци, ритници и палка, каквито са и данните по делото.

В допълнение, съдът обърна внимание, че в обстоятелствената част на експертизата вещите са посочили, че при прегледа, извършен от тях близо четири месеца след процесната дата - на 03.03.2014 г., са установили пострадалия да заема принудително, активно положение в леглото. Същият не можел да отговаря адекватно на зададените му въпроси. Нуждаел се от непрекъснато обгрижване и не можел да става сам от легло. Имал незадръжка на урина. При смяна на памперси се оплаквал от силни болки в областта на опашната кост. В областта на шията имал сивкаворозов белег от трахеостома. На лява вежда - кос белег със сивкаворозов цвят и леко проминиране спрямо околната кожа 3 см. В областта на десен клепач, във външния ъгъл имал подобен белег - 3 см. При палпация се установила болка в областта на кръста, с набелязан оток в опашната област, като там се палпирала формация с хрущялна плътност. Експертите установили следния неврологичен статус: В съзнание. Брадипсихичен. Безинициативен. Неориентиран за време и място. Ориентиран за собствена личност. Без спомен за събитията преди, по време и след инцидента. Запълвал паметовите празнини с измислени събития - конфабулации. Влизането в словесен контакт било възможно, но само с елементарни думи и изрази, които произнасял с дизартричен говор. На зададените въпроси отговарял кратко, след дълъг размисъл. Изграждал само прости изречения. Изпълнявал само елементарни инструкции. При изследване на черепно-мозъчните нерви се установила централна лезия на лицев нерв вдясно и отчетлива латерализация - десностранна лекостепенна хемипареза, по-изразена за ръката и патологично ожиВ. сухожилно-надкостни рефлекси, двустранно, с разширени рефлексогенни зони. При проби за координация пострадалият бил с неустойчив прав стоеж на широка основа. Походката му била невъзможна самостоятелна, нестабилна, до няколко крачки с чужда помощ. Изправял се сам в леглото до седеж. Налице била хемихипестезия в дясна телесна половина, по органичен тип. Не контролирал тазови резервоари, поради което бил с памперс.

Във връзка с установеното, в заключението си вещите лица констатират, че както при изписването, така и към момента на извършеният от тях преглед /на 03.03.2014 г./, при пострадалия не е налице пълно възстановяване от получената черепно-мозъчна травма. Установен е остатъчен неврологичен дефицит - квадри-пирамиден синдром с десностранна хемипареза; дискоординционен синдром с челна атаксия; психо-органичен и тазово-резервоарен синдроми, като устаноВ.ят неврологичен дефицит безспорно бил във връзка с получените от пострадалия увреждания при инцидента. Пред съда експертите са категорични, че четири месеца след травмата те са установили наличие на неврологични усложнения, свързани с нея. От изяВ.те квадрипирамиден и дискоординационен /челна атаксия/ синдроми, било налице ограничаване силата и обема на движения на горните и долните крайници, с което се реализирали критериите на медико-биологичен признак трайно /за повече от 30 дни от травмата/ затруднение на движенията на горните и на долните крайници. При тези посттравматични усложнения било налице и трайно обездвижване, залежаване и затруднение в самообслужването, като било напълно възможно, независимо от лечението, да не настъпи подобрение и възстановяване на увредените функции. Сами за себе си, обуслоВ.те от травмата психо-органичен и тазово-резервоарен синдроми довели до реализиране на критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Поради изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че двете съдебно-медицински експертизи спомагат за изясняване на фактическата обстановка по делото, като безспорно са от значение както във връзка с повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 НК, така и във връзка с предяВ.я от пострадалия граждански иск. Именно с оглед последното, при обсъждането на СМЕ, съдът се спря не само на констатациите на експертите, относими към горепосочения престъпен състав, но и на тези от тях, който способстват за изясняване на въпроса за претърпените от Г.Д. неимущестВ. вреди, причинени вследствие на инкриминираното деяние. Следва да се отчете, че данните от СМЕ корелират логически със свидетелките показания относно състоянието на пострадалия, включително с тези на св. М.М. относно състоянието на Д. след болничното лечение - тя споделя, че той не говорел и падал докато ходел. Съдебният състав кредитира двете изготВ. медицински експертизи и ги взе предвид при формирането на вътрешното си убеждение относно релевантните по делото факти.

На следващо място, съдът отчете и съдържанието на съдебно-психиатричната експертиза за пострадалия, изготвена в хода на досъдебното производство, както и на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза за него, изготвена в хода на съдебното следствие. Видно от заключението на СПЕ /т.3, л.28-36 от ДП/ при Г.Д. се установява състояние след прекарана тежка черепно-мозъчна травма, довела до кома, след излизането от която се установяван неврологични и психически остатъчни явления. В същата насока са и изводите на вещите лица, изготвили КСППЕ. Те констатират липса на данни пострадалият да е изоставал в интелектуалното си развитие, в смисъла при него да бил налице вроден интелектуален дефицит - умствена изостаналост. Отчитат, че при Г.Д. е установен вроден хипотиреоидизъм, който е лекуван нередовно. От направеното изследване обаче, при него не се установяват тежки последствия върху интелектуалното развитие, каквито могат да се наблюдават при това състояние. Липсват данни за интелектуално увреждане.

В заключението по КСППЕ експертите изтъкват, че проведеното от тях изследване потвърждава, че при пострадалия Г.Д. са налице органично личностово разстройство и умерено изразен психоорганичен синдром, като тези две разстройства са последица от преживяната през месец ноември 2013 година тежка черепно-мозъчна травма с мозъчна контузия, която е довела до продължително коматозно състояние. Органичното разстройство на личността представлява значима промяна в емоционално-волевата сфера, която води до нарушаване в социалното функциониране, а психоорганичният синдром включва нарушения в когнитивните процеси и емоционална лабилност. И двете състояния се дължат на органично увреждане на централната нервна система. При пострадалия тези органични мозъчни увреждания са изразени в степен на тежест, която не уврежда базисните му психични годности. Те не се приравняват към разстройство на съзнанието, като няма и данни за придобит интелектуален дефицит - деменция.

Вещите лица считат, че Г.Д. притежава базисната психична годност да разбира и ръководи действията си и може да участва лично в наказателния процес и да упражнява правата си на пострадало лице с помощта на повереник. Относно годността му да дава свидетелски показания те отчитат, че за самия инцидент, при който след нанесения му побой е получена травма със загуба на съзнание - коматозно състояние, са налице разстройства във възприемането и възпроизвеждането на факти от действителността - т.нар. ретро и антероградна амнезия, които нарушават годността му за даване на свидетелски показания за този период.

Обсъдените експертни заключения съдът взе предвид както при преценката си относно възможността за евентуален разпит на пострадалия Г.Д. /на което даде отрицателен отговор/, така и при изследването на обстоятелствата от значение за гражданския иск и претендираните да са претърпени неимущестВ. вреди. Заключенията на тези експертизи са обосновани, изготВ. от лица с необходимите специални познания, а и кореспондират с част от констатациите по СМЕ, с оглед на което съдът не намери основание да се съмнява в тях, а им даде вяра и ги използва при формиране на фактическите и правни изводи делото.

Значение за изясняване на обстоятелства по делото имаха съдебно-психиатричните експертизи, касаещи психическото състояние на тримата подсъдими и на св. Н.Т. /т.3, л.49-58, л.60-69, л.71-80 и л.38-47/. Въз основа на тях се установи, че към момента на извършване на инкриминираното деяние И.Т., Д.М. и М.М. са могли да разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят. Тримата не страдат психически заболявания. В процесната вечер те и св. Н.Т. са били в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека до средна степен, без аменстичен характер. Във връзка с посоченото въпросните заключения послужиха за установяване на вменяемостта на тримата подсъдимите и свидетелската годност на Н.Т..

Съдебният състав подложи на преценка и заключенията на  изготВ.те и приети биологични експертизи / т.2, л.32-36, л.54-58, л.39-43, л.89-93, л.98-101, л.46-51, л.61-65, л.68-72, л.75-79 и л.82-86 от ДП/, които изследват приобщени по делото вещестВ. доказателства. От тези експертизи се установява наличие на човешка кръв в обтривките от ръцете на подс. Т., черВ.кавата материя от тротоара на мястото на престъплението /вкл. и кръвната група/, по дрехите и обувките на подсъдимите М. и Т.. Що се касае до биологическата експертиза, чийто предмет на изследване са вещи и дрехи, иззети домовете на подс. Д.М. и св. Н.Т. и от автомобила на М., съдът счита, че не би могла да се установи каквато и да било връзка на въпросните вещи с процесния случай и от тази гледна точка, тези експертизи не спомагат за изясняване на обстоятелства от значение по делото. Съдът се абстрахира от биологическо изследване, касаещо цилиндрично черно тяло с мека обвивка. По въпросната вещ се установява човешка кръв, а и генетичен материал от пострадалия. Същата е описана и фотографирана при изготвянето на протокола за оглед на тротоарното пространство и наличието ѝ на мястото корелира изцяло с обясненията на подс. М., според който неговата телескопична палка била с мека дръжка, като останалата част от палката също е установена на мястото. Въпросното цилиндрично черно тяло с мека обвивка обаче, не е било надлежно съхранено и не бе установено сред вещестВ.те доказателства при тяхното предявяване в хода на съдебното следствие, поради което съдът не взе предвид посочените данни във връзка с него при формиране на изводите си по делото.

Съвкупно с резултатите от биологичните експертизи, съдът прецени и заключението на ДНК експертизата, изготвена по делото. Посредством него се установява с изключително висока степен на вероятност, че кръвта от локвата на тротоара принадлежи на пострадалия; кръвта от обтривките на ръцете на подс. Т. е на самия него, както и кръвта от горнището му. Доказва се, че по панталоните и обувките на подсъдимите Т. и М. е налице генетичен материал на пострадалия Г.Д.. ДоказателстВ.ят резултат от съпоставката между биологичните и ДНК експертизата изиграха роля при обосноваването на извода на съда за участието на подсъдимите Т. и М. в осъществяване на инкриминираното деяние, в която връзка вече бяха изложени съображения. Съдебният състав категорично не възприе за основателни възраженията на защитата за липса на идентичност между приобщените като вещестВ. доказателства дрехи и изследваните при експертизите. Посочените от защитата различия представляват единствено такива в словесното описание на вещите, доколкото между тях е налице достатъчно сходство, от което е видно, че се касае за едни същи вещи, които обаче са били описани по различен начин.

Според заключението на видео-техническата експертиза, изследваща видеозаписите от хотел „Св.София“, не може да се идентифицира категорично лицето, което удряло по вратата на хотела по времето на инцидента. Вещите лица обаче, посочват, че лицето от записите имало външни белези, сходни с тези на подс. Д.М.. Необходимо е да се уточни, че при доброволното предаване на записите е отбелязано, че часът от същите е с един час напред от действителното време на направата им. Видно от експертизата, на записите е посочено време около 21:00 ч., което означава, че действително по вратата на хотела е блъскано около 20:00ч., в каквато насока са и свидетелските показания на А.Д. и Е.К.. С оглед на липсата на категоричност у заключението, същото не изигра ключова в доказателстВ.я анализ на съда, но предвид корелацията му с останалите материали по делото, съдът го включи в обсъждането си относно съпричастността на подс. М. към инкриминираното деяние, за чиято несъмнена установеност вече бяха изложени доводи.

Съдът кредитира и заключението на съдебно-техническа експертиза, при която са снети хартиен носител предостаВ.те на съда записи от спешен телефон 112. Резултатите от експертизата спомогнаха на съдебния състав при обсъждането на гласните доказателстВ. средства, като послужиха за утвърждаваща проверка на същите.

Въз основа на събраните и коментирани доказателстВ. източници, съдът преценява, че подсъдимият Д.И.М. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, тъй като на 09.11.2013г. в гр.София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил“ и ул. „*******в съучастие като извършител с И.С.Т. и М.П.М. направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в жизненоважна област – главата, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и е извършено по хулигански подбуди. Подобна е позицията на съда и по отношение на подсъдимия М.П.М., който е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, тъй като на 09.11.2013г. в гр.София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил“ и ул. „*******в съучастие като извършител с И.С.Т. и Д.И.М. направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в жизненоважна област – главата, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и е извършено по хулигански подбуди.

Подсъдимият И.С.Т. също е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, тъй като на 09.11.2013г. в гр.София, на ъгъла на ул. „Цар Самуил“ и ул. „*******в съучастие като извършител с М.П.М. и Д.И.М. направил опит умишлено да умъртви Г.Д.Д. чрез нанасяне на множество удари с ръце, крака и с телескопична палка в жизненоважна област – главата, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и е извършено по хулигански подбуди.

Непосредствен обект на престъплението по чл.115 НК са общестВ.те отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот и без които той не може да съществува. Убийството е противоправно лишаване от живот другиго. То е резултатно престъпление, като резултатът е настъпването на биологичната смърт на жертвата. Квалифицираният състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК предвижда по-тежко наказуем случай на убийство, когато деянието е извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди. Хулигански подбуди са налице, когато за действията на дееца липсва смислен повод и с тях той показва, че се смята за необвързан със социалните норми, демонстрирайки своето явно неуважение към обществото. В тези случаи с действията си деецът показва, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми за поведение и че стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такива мотиви се съди по това, че действията се извършват без смислена причина, което ги характеризира като открита демонстрация на незачитане на цялостно устаноВ.я ред.

В конкретния случай, от доказателствата по делото, мястото на нанесените удари /главата на пострадалия/, техният интензитет, броя на нападателите и използваните средства /юмруци, ритници и метална палка/ безспорно се доказва, че тримата подсъдими са искали да лишат пострадалия от живот. В тази връзка и заключението на съдебно-медицинската експертиза за Г.Д. сочи, че установената при него тежка мозъчна травма, причинена на жизнено важен орган е могла да му причини смърт, но до такава не се стигнало единствено благодарение на оказаната на пострадалия квалифицирана медицинска помощ.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и получените телесни увреждания при Г.Д., които са били несъвместими с живота. Възприетото заключение на съдебномедицинските експерти за механизма на причиняване на нараняванията категорично сочи, че нанесените удари с ръце, крака и метална палка по тялото на жертвата и то в областта на главата, където се намира главният мозък - жизненоважен орган, следва да се преценят като елемент от причинно-следстВ.я процес на деянието, довело до тежка черепно-мозъчна и лицево-челюстна травми, вследствие на които пострадалият е изпаднал в кома и била налице реална опасност за живота му. Без провеждане в спешен порядък на висококвалифицирано реанимационно лечение и без последваща поддържаща терапия от получената травма с напредващи усложнения неминуемо е щял да настъпи смъртен изход. Това обективира от своя страна осъществяването от обективна страна елементите от състава на престъплението по чл.115 НК.

Деянието на подсъдимите М., М. и Т. е било довършено, тъй като посредством нанасянето на множество удари в главата на Г.Д., те му причинили наранявания в област на тялото с жизнено важен орган, което само по себе си е било достатъчно да доведе до смъртта му. Инкриминираните наранявания на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимите. Те са реализирали докрай изпълнителното деяние, като са осъществили поведение, годно да доведе до смъртта на пострадалия, но общественоопасните последици, предвидени в закона, не са настъпили. Последният факт не се дължи на поведението на дейците, а е поставен изцяло извън волята им, като от данните по делото дори става ясно, че те са търсили саморазправа с лицата, опитващи се да окажат помощ на пострадалия. Следва да се отчете и установеното по експертен път, че единствено благодарение на оказаната на пострадалия спешна медицинска помощ е предотвратена пряката опасност за живота му, като независимо от адекватното лечение не е избегнато настъпването на множество посттравматични усложнения от физически и психически характер. Именно поради тези обстоятелства извършеното правилно е квалифицирано като опит, който е довършен.

От субективна страна престъплението е извършено виновно при форма на вината алтернативен пряк умисъл. Подсъдимите М., М. и Т. са съзнавали обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаели са, че то е от естество да отнеме живота на пострадалия и отражението му върху действителността /общественоопасните последици/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Касае се за вменяеми пълнолетни субекти, който въпреки че са били в състояние на алкохолно опиване, са имали съответните възможности да изведат в съзнанието си коректни представи за последиците от противоправното си поведение - становище, застъпено и в съответните психиатрични изследвания. Съдът намира, че във волеви аспект дейците пряко са целели настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка следва да се съобрази обективно механизма на деянието. Множеството удари, част от които с висока травмираща сила, са били насочени в глава, към жизненоважна част от тялото на пострадалия. Освен това, като се съобразят броят на нападащите, силата и броят на ударите, а и използването на метална палка от подс. Т., то осъщестВ.те от подсъдимите действия неизбежно са годни да отнемат живота на жертвата и така с факта на извършването им е обективирано желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат. Следва да се отчете и че тримата са продължили побоя над пострадалия и след като той паднал на земята. Нараняванията са причинени по начин, безспорно годен да причини сериозни, включително и смъртоносни наранявания и настоящият състав намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимите разкрива пряка насоченост на умисъла, с който е осъществено.

Според съда е налице и изискуемата общност на умисъла, като М., М. и Т. са действали при т. нар. „алтернативен“ пряк умисъл за причиняването на телесна повреда или смърт. За тази разновидност на умисъла е характерна една неопределеност /алтернативност/ на представите на дееца, като той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска настъпването на който и да е от тях. Интелектуалните и волеви характеристики на алтернативния пряк умисъл за убийство се извеждат от обсъдените вече обективни характеристики на осъщественото от тримата подсъдими поведение. Приетото и прилагано в съдебната практика становище в този случай е, че независимо от наличието на известна степен на неопределеност в представите на дееца относно искания резултат - смърт или телесна повреда, дори при причиняване на по-лекия такъв по независими от него фактори, деецът следва да носи отговорност за опит към по-тежкия резултат. /В този смисъл са Решение № 24 от 05.05.1997 г. на ВКС по н. д. № 452/96 г., I н. о., Решение № 239 от 15.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 754/2012 г., III н. о. и Решение № 163 от 17.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 395/2016 г., III н. о./ Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват и възраженията за липса на умисъл или наличие на евентуален такъв.

Съдебният състав не се съгласи и с доводите на защитата, че опитът за убийство не е причинен по хулигански подбуди. Хулиганските подбуди, нормативно въздигнати като квалифициращо обстоятелство от субективна страна, в настоящия случай се доказват, според настоящата инстанция, от поведението и конкретните действия на подсъдимите. Наличието на хулигански движещи подбуди /мотиви/ изисква липсата на личен мотив, липсата на познанство между извършителя и пострадалия, липсата на видими поводи, свързани с личността на пострадалото лице. По делото е установена липсата на каквито е да е лични мотиви. Подсъдимите М., М. и Т. и пострадалия Д. не са имали лични отношения до момента на извършване на инкриминираното деяние. Съдът не прие за установено отправянето на обидни реплики от страна на пострадалия към подсъдимите. Единствено подс. М. излага подобни данни, но не твърди да е възприел лично такива реплики, а заявява, че същите са му споделени от подс. Т.. В същото време обаче, нито един от незаинтересованите свидетели-очевидци не споделя такава информация, като свидетелките Ад. Д. и Р. категорично отричат да са възприели реплики или провокативно поведение от страна на пострадалия. Ето защо, от конкретните действия на подсъдимите лица се установява наличието на хулигански подбуди за извършване на противоправното посегателство върху здравето на пострадалия, на цел да се демонстрира пренебрежение и незачитане на обществото и отделната личност, да изявят себе си над останалите хора и да погазят, при това грубо, устаноВ.те правила за общуване, зачитане на човешката личност, здраве и достойнство. Поведението и конкретните действия на М., М. и Т. по нанасяне на множество силни удари с ръце и крака /а за подсъдимия Т. и с метална палка/ в главата на Г.Д., безспорно сочат, че в съзнанието им е била оформена ясна представа, че засягайки по този начин телесния интегритет на пострадалия, на публично място, без да са налице лични отношения между тях и без да са били предизвикани, в присъствието и на други хора, нарушават по груб и безпардонен начин съществуващите в обществото правила за общоприето вежливо и зачитащо правата на другите общуване. Налице е проява на неуважение във висша степен и засягане с висок интензитет на личното достойнство на другия и на устаноВ.те в обществото порядки, закрилящи добрите нрави и телесната неприкосновеност на всеки негов член. Поведението на М., М. и Т. обуславя извод, че те са целели да причинят телесните увреждания, движени от хулигански подбуди, демонстрирайки по един недопустим за общоприетите в обществото порядки начин, своето чувство на превъзходство над останалите негови членове и себепоставяйки се над всички тях, провокативно показвайки, че могат да вършат каквото си пожелаят, независимо от нормите на обществото.

Във връзка с напраВ.те от защитата възражения за наличие на ксенофобски, а не хулигански подбуди, съдът отчита, че по делото действително са налице и данни, че действията на подсъдимите са били мотивирани и от ненавист и омраза спрямо чужденци, като в такава насока са съдържашите се данни в показанията на Ад. Д. и Д. Г., касаещи репликите на подсъдимите, както и изясненият повод за тяхното нахлуване в хостел „В.“. Според настоящата инстанция, обаче, хулиганските и ксенофобските подбуди не са в отношение на алтернативност и в конкретния случай безспорно се установя, че поведението на подсъдимите е било мотивирано от подбуди и от двата посочени типа. Упражнявайки изключителното си правомощие да повдига обвинение пред съда, прокуратурата е квалифицирала деянието на М., М. и Т. единствено като такова, извършено по хулигански подбуди и в тази връзка, доколкото такива подбуди действително се установяват, съдът ги призна за виновни в рамките на повдигнатото им обвинение. Наличието и на ксенофобски подбуди, обаче, съдебният състав отчете като отегчаващо отговорността им обстоятелство, доколкото същото в случая не е съставомерно по конкретното обвинение, в което са включени единствено хулиганските подбуди.

Както в момента, така и към датата на извършване на деянието, за престъпление по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 /петнадесет/ до 20 /двадесет/ години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.  

При индивидуализацията на наказателната отговорност, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими чистото им съдебно минало, факта, че това престъпно поведение е инцидентно в живота им, сравнително младата им възраст, изминалия период от време от извършване на деянието, както и данните, че за настъпването на престъпния резултат е допринесло и още едно лице, чиято самоличност не е безспорно установена.

Като отегчаващи обстоятелства по отношение и на тримата подсъдими съдът прецени изключително високата степен на обществена опасност на деянието, множеството травматични увреждания, причинени на пострадалия, бруталността и настойчивостта в техните действия, осъществяването на нападението срещу само лице и наличието и на ксенофобски подбуди, мотивирали поведението им /редом с хулиганските такива/. От значение за индивидуализацията на наказанията е и обстоятелството, че престъплението е останало недовършено по независещи от тримата подсъдими причини.

Отделно от посоченото, съдът прецени и самостоятелно наличните по отношение на подс. М. смекчаващи обстоятелства - добрите характеристични данни за него, семейното му положение и трудовата и образователната му ангажираност. По отношение на подс. М. също бе отчетена трудовата му ангажираност.

Като отделни отегчаващи обстоятелства, единствено по отношение на подс. Т., съдът взе предвид използването от страна на същия на метална палка по време на побоя.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че адекватното и съобразено с посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказание спрямо подсъдимия Д.М. е лишаване от свобода за срок от 16 /шестнадесет/ години.

Видно от всичко изложено, по отношение на подсъдимия М.М. са налице най-много смекчаващи обстоятелства, но с оглед и на отегчаващите такива, съдебният състав прецени, че следва да му определи наказание при условията на чл.54 НК. С оглед изложеното, на М. бе определено наказание по-ниско от тези на другите двама подсъдими и в законово фиксирания минимален размер за извършеното престъпление - лишаване от свобода за срок от 15 /петнадесет/ години.  

С оглед наличните допълнителни отегчаващи обстоятелства по отношение на И.Т. на същият бе определено наказание лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/ години.

Според настоящата инстанция, определените наказания в размер, близък до законовия минимум за извършеното престъпление, съответстват на обществената опасност на осъщественото деяние и на целите, визирани в нормата на чл.36 НК. С тях в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимите, като наред с това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще се даде възможност на М., М. и Т. да се поправят и превъзпитат, без да бъдат демотивирани от едно ненужно тежко наказание.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода.

Съдът, на основание чл.59 НК, приспадна, при изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“, времето, през което спрямо подсъдимите са изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“.

По отношение на предяВ.я и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Г.Д., настоящият състав е на следното становище:

Искът е с правно основание чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите, ведно с чл.52 от същия закон касателно гражданскоправното искане за присъждане на обезщетение за неимущестВ. вреди от деянието, предмет на обвинението. Същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес поради своевременното му подаване от лице, което твърди да е пострадало по смисъла на чл.74 НПК и което притежава процесуалноправните възможности за конституиране в процеса като граждански ищец. С оглед съставомерността на деянието по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, съдът счете, че са доказани общите предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД - вреда, противоправно поведение /нарушен е запретът на нормата на чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 НК, вр. чл.45 ЗЗД/, причинна връзка /увреждането на защитените от закона общестВ. отношения е в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимите Д.М., М.М. и И.Т./ и вина, която, както беше изяснено по-горе, е във формата на пряк умисъл. Налице са основания за ангажиране гражданската отговорност на тримата подсъдими доколкото Г.Д. е претърпял неимущестВ. вреди от извършеното престъпно деяние, явяващи се деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди като негова последица, предвид на което и искът е основателен.

По отношение размера на приетия граждански иск и при съблюдаване принципа на справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД, съдът прие, че адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало причинените на пострадалия неимущестВ. вреди в случая възлиза на сумата от 200 000  /двеста хиляди/ лева - пълния предявен размер, т.е. гражданският иск на пострадалия Д. не се явява прекомерен. Обезщетението в определения размер напълно съответства на изискването за справедливост, заложено в чл.52 ЗЗД. Съгласно указанията, дадени в Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постаноВ. по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт морални вреди е необходимо да се съобразят характерът и тежестта на накърняване на чуждите права, причинените уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на засягането, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“. В конкретния случай, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимущестВ. вреди съдът отчете множеството изпитани от пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му редица травматични увреждания, при които са реализирани няколко отделни медико-биологични характеристики, подробно посочени от съда при обсъждането на заключенията на съдебно-медицинските експертизи, касаещи пострадалия. Освен това, по делото се установя, че вследствие на действията на подсъдимите Г.Д. е бил в коматозно състояние в продължение на близо два месеца, като животът му е бил в сериозна опасност. Отчетени бяха и множеството посттравматични усложнения, устаноВ. по експертен път, които влошили главоломно качеството на живот на пострадалия в продължение на месеци /включително и след приключване на болничното лечение/ и го лишили от възможността да се грижи сам за своите битови и физиологични потребности. Последното също бе подробно обсъдено в контекста на съдебно-медицинските експертизи. Освен това, според експертите, е налице и реална възможност независимо от лечението да не настъпи подобрение и възстановяване на увредените функции, т.е. да остане постоянен негативен ефект върху качеството на живот на пострадалия, който към настоящия момент е на 34 години.  Преценени бяха и остатъчните у Д. унижение, страх и други негативни емоции, които са били силно изразени в продължение на месеци след инцидента и ще бъдат част от живота му за дълго време. Освен това, посредством КСППЕ се установиха качествено-негативни изменения в психиката на пострадалия, вследствие на понесената от него тежка черепно-мозъчно травма, а именно - „органично личностово разстройство“ и „умерено изразен психоорганичен синдром“, които вече бяха описани при обсъждане на посочената експертиза. Същите водят до нарушаване в социалното функциониране и в когнитивните процеси и до емоционална лабилност. Взе се предвид и че се касае за млад човек /на 29г. към момента на осъществяване на деянието/, който е упражнявал трудова дейност според възможностите си. Той е живеел на семейни начала със свидетелката М.М., като двамата отглеждали нейно дете. Видно и от нейните показания, поведението на Г.Д. се променило осезаемо след процесния случай.

Според настоящия съд присъдената по-горе сума на конституирания в качеството на граждански ищец Г.Д. е достатъчна и годна да репарира причиненият му с инкриминираното поведение на подсъдимите вредоносен резултат и да го възмезди за извършеното спрямо него неправомерно посегателство върху телесната му неприкосновеност.

Акцесорната материално-правна претенция /по чл.86 ЗЗД/ на гражданския ищец за присъждане законната лихва върху присъдените по-горе суми за репарация на претърпените от него имущестВ. и неимущестВ. вреди от датата на увреждането /09.11.2013г./ до окончателното изплащане на сумите също е основателна. Деликвентите - в случаят подсъдимите Д.М., М.М. и И.Т. - са в забава, считано от датата на извършване на деянието, дало основание за ангажиране на гражданската им отговорност за непозволено увреждане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят равни части от напраВ.те по делото разноски – съответно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд в размер на 1260.97 лв. и в полза на Държавата в размер на 1892.65 лева, както и по 15.00 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи. Д.И.М., М.П.М. и И.С.Т. бяха осъдени да заплатят  и солидарно държавна такса в размер на 8000.00 лева върху уважения размер на гражданския иск.

Така мотивиран съдът постанови своята присъда.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

   ЧЛЕН-СЪДИЯ: