Решение по дело №215/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ /НТУ/ към АПИ, гр.София, против решение №42/13.02.2024г. по АНД №1240/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № BG 03032023/5800/Р8-238/23.08.2023г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на ответника по жалбата-В. Н. В., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че мястото на нарушението не е описано точно и конкретно, като представените снимки и доклад представляват годно доказателствено средство. Сочи се, че в ТОЛ декларацията е декларирано 2-осово ППС, докато заснетото такова е 4-осово. Иска се да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. Претендира се ю.к.възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на заплатеното такова адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответникът по касация не е взел становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като е налице съществено процесуално нарушение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срок, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на ВРС като краен резултат е правилно, но по различни от изложените от съда съображения.

Безспорно е, че на 03.03.2023г. около 16:51 часа на граничен контролно-пропускателен пункт „Калотина“ в направление излизане от територията на РБългария е пристигнало ППС с рег. №[рег. номер], вид : влекач, марка и модел В. Ф. 12 420, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от В. В..

След извършена проверка от страна на митнически служители е установено, че на 23.02.2023г. в 23:20 часа по път I – 1, отсечка км 23+ 485, на [населено място], превозното средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20201 на АПИ, че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Поради горните обстоятелства, свид.К. приела, че е налице нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, извършено от водача, като за констатираното нарушение съставила АУАН против нарушителя. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на същата дата, като е подписан от лицето с възражение, че нарушението не е по негова вина. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на водача е наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП. АНО е изяснил преди издаването му, че движението на ППС е отчетено в електронната система като нарушение, тъй като за ППС-то е била получена ТОЛ-декларация за сегмент с номер **********, но за двуосово ППС, докато превозното средство е 5-осово-влекач с 2 оси и прикачено ремарке с 3 оси. Посочено е, че съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика, респ.законния ползвател на ППС, но е изискана информация от законния ползвател за самоличността на лицето, управлявало ППС, като е представена такава, че това е именно лицето В. В..

С обжалваното решение съдът е отменил наказателното постановление по следните съображения: не е направено точно описание на мястото, където е извършено нарушението,вкл. не става ясно дали е на територията на община Видин; липса на доказателства за техническата изправност на техническото средство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси; неяснота относно заснетото ППС на снимковия материал; липса на събрани по надлежния ред доказателства, като всички тези съображения приел за съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните.

Въпреки , че като краен резултат решението е правилно , с оглед оплакванията в касационната жалба следва да бъде посочено, че съображенията на съда за отмяна на наказателното постановление са неправилни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства и изложените обстоятелства в акта и впоследствие в наказателното постановление след изясняване на относимите обстоятелства от АНО.

Както в акта, така и в наказателното постановление изрично е посочено мястото на нарушението-освен посочения километър е обозначено и населеното място-[населено място]. Не е спорно и че посоченото МПС е преминало на посоченото място, в посочения ден и час, като е установено, че за същото е подадена тол-декларация, но за двуосово ППС. За факта на преминаване на ППС са представени и надлежни доказателства. От контролен лист към квитанцията за платена такса се установява и теглото на всяка от осите на ППС. За теглото и обстоятелството, че ППС-то е 5-осово, е представил доказателства и самият жалбоподател- декларация от представлящия собственика на ППС„Стефи 90“ ООД-К. А., приложена към тристранния договор, сключен от собственика на ППС-то, за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние. Видно от договора, заплащането на тол-таксите на автомобила се извърша от доставчик на услуга въз основа на сключен тристранен договор.

При горните обстоятелства според настоящата инстанция безспорно се установява извършено нарушение-заплатена но-ниска такса от дължимата такава за процесното ППС, като са установени и денят, часът и мястото на нарушението.

Събрани са и доказателства, че водач на автомобила е бил именно В..

Не се установява обаче, че вмененото нарушение е извършено от водача.

Видно е, че заплащането се е извършвало от доставчик въз основа на сключен договор за доставка на услуга, като не се установява, че водачът е този, който е подал невярната тол-декларация.

Както сам е констатирал АНО, задължението за заплащане на такса е на собственика, респ. законния ползвател, какъвто в случая водачът на ППС не е. Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Задълженията на водача са разписани в чл. 139,ал.7 от ЗП, съобразно която разпоредба водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице, каквото обстоятелство се установява именно в случая.

Не е вменено и такова нарушение на водача. Обстоятелствата, установи и описани в акта и наказателното постановление, включително и посоченото като неизпълнено задължение-чл.10б,ал.3 от ЗП, съответстват на административно-наказателния състав на чл.179,ал.3б от ЗДвП. Съобразно същия, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Видно от горния административно-наказателен състав отговорността при невярно деклариране е на собственика, респ. законния ползвател.

В хода на административно-наказателното производство не е установено водачът да не е изпълнил съответни задължения за установяване на изминатото разстояние, която следва да е приложимата хипотеза в случая, за да му бъде ангажирана отговорността по посочения в НП административно-наказателен състав, нито актът и наказателното постановление съдържат обективни признаци на такова нарушение.

Предвид горното не е извършено вмененото нарушение от водача-ответника по касация, нито от обективна, нито от субективна страна, в каквато насока същият е възразил при предявяване на акта.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата са неоснователни. Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което решението на Районен съд-Видин, с което същото е отменено, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №42/13.02.2024г. по АНД №1240/2023г. по описа на Районен съд-Видин, с което е отменено Наказателно постановление № BG 03032023/5800/Р8-238/23.08.2023г. на Директора на НТУ към АПИ.

Решението не подлежи на обжалване.