О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 23.09.2022г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 11658 по описа за 2018г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 04.02.2022г. по делото съдът се е
произнесъл по предявените от К.Р.Б. против Р.Т., гражданин на Република Италия
обективно съединени осъдителни искове в условията на евентуалност. С него
главният иск по чл.92 ЗЗД е отхвърлен и частично уважени евентуалните по чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и по чл.72 ЗС.
Ищцата не е упражнила право на жалба против решението
в неговата отхвърлителна част.
В срока за обжалване на 21.03.2022г. ответникът е
подал въззивна жалба против решението в осъдителната
част. Поради нередовност с разпореждане от 23.03.2022г. са дадени указания за
представяне доказателства за внесена по сметка на САС държавна такса от
4592.35лв., които са изпълнени в предоставения срок с молба от 21.04.2022г.
След отстраняване на нередовността с разпореждане от
03.05.2022г. съдът е разпоредил връчване препис от жалбата на ищцата за отговор
с изпратено съобщение.
На 23.06.2022г. ищцата е подала молба, в която заявява
отказ от исковете на основание чл.233 ГПК и моли производството по делото да се
прекрати.
На същата дата е постъпила и молба от ответника, в
която заявява, че оттегля въззивната жалба с оглед
направения отказ от исковете. Сочи, че не претендира разноски от ищцата във
връзка с прекратяване на делото, но моли да му бъде възстановена внесената
държавна такса за обжалването.
Съгласно чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло
или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Отказът от иск е процесуално
действие на ищеца по десезиране на съда от
разрешаване на правния спор, което има за последица прекратяване на
производството. Това е възможно само докато делото е висящо, независимо в коя
инстанция. В случай, че е било постановено решение и изявлението е направено
преди влизането му в сила, то подлежи на обезсилване. Ако отказът от иск следва
по време влизане в сила на решението, той няма действие, защото вече е
формирана сила на пресъдено нещо.
Ищцата е направила изявлението за отказ от исковете
след постановяване на решението и в процеса по администриране на подадената от
ответника въззивна жалба преди нейното изпращане на
САС, поради което настоящият съд дължи произнасяне по обезсилването му и
прекратяване на делото /в този смисъл Определение № 505/17.07.2013г. по ч.т.д.№
2693/2013г. на ВКС, I т.о./.
След преценка данните по делото решението следва да се
обезсили по отношение евентуалните искове по чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и по чл.72
ЗС, включително и произнасянето по разноските, тъй като поради подадената въззивна жалба от ответника в тази част не е влязло в сила.
По отношение отхвърления главен иск по чл.92 ЗЗД ищцата не е подала въззивна жалба в законовия срок, доколкото само тя има
интерес от това, и постановеното решение
по него е влязло в сила на 15.03.2022г. Изявлението за отказ по чл.233 ГПК,
който обхваща и този иск, е направено по-късно-23.06.2022г., поради което не е
налице основание за обезсилване поради формираната сила на пресъдено
нещо в тази част.
Молбата на ответника за възстановяване на държавната
такса за въззивната жалба следва да се остави без
уважение. Към деня на внасянето й е била дължима и основанието за плащане не
отпада поради обстоятелството, че в резултат на последващия
отказ от исковете спорът не би могъл да се пренесе за разглеждане от въззивния съд. Платената такса не подлежи на връщане. Тя
съставлява разноски в производството, които ответникът има право да претендира
от ищцата на основание чл.78, ал.4 ГПК, каквото изявление не е направил.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
260461/04.02.2022г. по гр.д.№ 11658/2018г. по описа на СГС, I-1 състав, в частта, в която:
ОСЪЖДА Р.Т., гражданин на Република Италия, роден на ***г.,
ЛНЧ **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, да заплати на К.Р.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.240 ЗЗД сумата 77960 евро, представляваща главница
по договор за заем от 2010г., и сумата 4764.22 евро на основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 20.01.2018г.-31.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-31.08.2018г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен
размер 4 838 евро.
ОСЪЖДА Р.Т., гражданин на Република Италия, роден на ***г.,
ЛНЧ **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, да заплати на К.Р.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 67 860лв. на основание чл.72 ЗС, представляваща
извършени през 2012г. в недвижим имот в гр.София, ул.**************, ап.13
подобрения, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-31.08.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 50 000 евро.
ОСЪЖДА Р.Т., роден на ***г., с ЛНЧ **********, да
заплати на К.Р.Б., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78,
ал.1 ГПК от 16 664.90лв.
ОСЪЖДА К.Р.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Р.Т.,
роден на ***г., с ЛНЧ **********, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 20.59лв. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част поради отказ от
искове по чл.233 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба на Р.Т., роден на ***г.,
с ЛНЧ **********, за възстановяване на платена по подадена въззивна
жалба държавна такса от 4592.35лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: