№ 9685
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110109817 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по искова молба, подадена от А. С. А. с ЕГН **********, съдебен адрес
. (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат Е. В.. Ищецът
твърди, че е дългогодишен кмет на община Симитли, преизбиран пет пъти, и че се ползува с
добро име и уважение от страна на съгражданите си. Бил собственик на масивна къща в
град Симитли, която била съседна „на калкан“ с паянтова сграда на ответницата.
Прехвърлил къщата на сина си С. А., който решил през 2016 г. да преустрои партерния етаж
в аптека и медицински кабинет, да преустрои втория етаж и да надгради таванския етаж в
жилищен. За целта се снабдил с разрешение за строеж от главния архитект на община
Симитли, което влязло в сила на 15. 09. 2016 г., като обектът бил завършен с издаването на
удостоверение за въвеждане в експлоатация от 22. 12. 2016 г. През този период ответницата
започнала да подава всевъзможни несъстоятелни сигнали до различни институции, които
били персонално насочени срещу ищеца и сина му, за незаконно строителство и нарушаване
на строителни норми, разрушителни действия по отношение на нейния имот, злоупотреба
със служебно положение и т. н. Ищецът твърди, че всъщност всички административни
процедури и строително-монтажни работи са били осъществявани от сина му С. А. като
собственик и възложител, при това при спазване на изискванията на ЗУТ пред съответните
общински органи. При проверки от РДНСК – Благоевград и община Симитли не били
констатирани нарушения (с изключение на един неправилно разположен електрозахранващ
кабел, който бил преместен). Въпреки това ответницата продължила да твърди, че ищецът
злоупотребява с власт и служебно положение, във връзка с което Върховната
административна прокуратура разпоредила проверка на Благоевградската окръжна
прокуратура. През 2022 г. прокурор към Благоевградската окръжна прокуратура постановил
краен акт, според който липсва основание за намеса на прокуратурата по реда на надзора за
законност, нито са установени данни за нарушения или престъпления. От друга страна, през
същата година синът на ищеца подал сигнал до РДНСК – Благоевград, която възложила
проверка на администрацията на община Симитли и било установено, че незаконно
1
поставена отводнителна тръба на покрива на сградата на ответницата предизвиквала
изливане на дъждовна вода върху стената на неговия имот и вреди. Въз основа на
извършената проверка РДНСК – Благоевград издала предписания на ответницата да
отстрани в срок проблема, свързан с отводняването на покрива на нейния имот. Въпреки
това обаче ответницата отказала да изпълни предписанията и вместо това подала сигнал до
главния прокурор, омбудсмана, ДНСК, РДНСК – Благоевград и община Симитли. Този
сигнал съдържал редица неверни и опозоряващи ищеца твърдения, които уронили
репутацията му. Конкретните твърдения били следните: „продължаващи незаконни и
неправомерни разрушителни действия в имота ми с похвати на принуда от кмета на
община Симитли, който ползва правомощията си за лични и непристойни действия, с
които продължава да уврежда имота ми“, „Кметът на община Симитли действа от
името на институцията за лични цели“, „От описаното по-горе става ясно, че кметът на
община Симитли е пряко заинтересован по случая, предприема неправомерни действия,
които не целят решаването на създадения от него проблем, а унищожаване
собствеността ми, което вече може да се определи като престъпление, не само съгласно
българското законодателство, но и съгласно Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи“, както и „Предвид факта, че кметът е баща на
собственика на имота, съседен на моя, считам, че г-н А. е пристрастен и се възползва от
служебното си положение неправомерно“. Тези твърдения били доведени до знанието
служителите на ДНСК и община Симитли, РДНСК – Благоевград, служители в
деловодството на главния прокурор и омбудсмана, съответно прокурорът, който извършва
разпределение на сигналите във ВКП и/или ВАП. Вследствие на разгласените неверни и
позорящи твърдения тежко било засегнато доброто име на ищеца в обществото, била
унищожена репутацията му пред редица държавни органи, с чиито служители и
ръководители ищецът редовно контактува по служба. Освен това ищецът, който също
прочел сигнала, изпитал душевни болки и страдания, почувствал се огорчен и публично
унизен, претърпял негативна емоционална реакция, чувствал душевен дискомфорт, гняв и
възмущение, много негативни емоции и нерви довели до потиснатост, лошо настроение,
влошаване на политическата му кариера, която би могла да бъде съсипана от подобни
сигнали, дълбок и продължителен стрес, затворил се в себе си, станал неконтактен и не
могъл да изпълнява по обичайния начин служебните си задължения, като това емоционално
и психично състояние продължило и до момента на предявяването на иска в значителна
степен. Излага доводи, че са налице елементите на деликт. Иска от съда да осъди
ответницата да му заплати сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на подадения от нея сигнал, ведно със законовата лихва от
19. 04. 2022 г., датата на регистриране на сигнала в община Симитли, до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. К. М., ЕГН
**********, постоянен адрес . (ответница). Оспорва предявения иск като неоснователен.
Намира, че подаденият от нея сигнал е законоустановено средство за защита и за доказване
на истината. Излага подробни доводи, че разрешението за строеж от 2016 г. е било издадено
в нарушение на законовите изисквания. По застроителен план от 2003 г. двете сгради по
границата се разминават без обща стена, а след това било предприето ново застрояване,
което засегнало къщата й (североизточния й скат). Застрояването излизало извън границите
на поземления имот, навлизайки значително в съседния, нарушавайки границата на
уличната регулация. Твърди, че „калканна стена“ по смисъла на закона не би трябвало да
има отвори за прозорци. Твърди, че било прокарано незаконно от сина на ищеца по покрива
на къщата й електрическо трасе, с което застрашил имота й от пожар, и че синът на ищеца
отказал да го премахне, заявявайки „Я да видя как ще ме накараш да го премахна“,
визирайки защита от ищеца. През зимата на 2022 г. община Симитли издала на ответницата
предписание да премахне тръба за отводняване на покрива й, която се наложило да изгради
2
поради неправомерното „изрязване“ на стрехата й и променяването на наклоните за
отводняване, въпреки че разкриването и ремонтирането на покрив през зимата е абсурдно.
Поддържа, че местната администрация преглеждала само формално подаваните от нея
сигнали и че единствената й надежда за обективното им разглеждане била да се обърне към
институциите в град София. Намира, че ищецът е следвало да постъпи достойно и
безпристрастно, като въз основа на адресирания до община Симитли сигнал да се
констатират отклоненията и да се отстранят направените грешки. Твърди, че обществено
известните личности са подложени на засилен интерес от гражданите и всяко тяхно Д.ие се
забелязва, съответно трябва да изповядват висок личен и обществен морал, да притежават
устойчиво поведение, да приемат с достойнство Д.ията си, да търпят критика. Отрича да е
използвала думата „корупция“. Обобщава, че подаването на сигнала до компетентните
органи срещу противоправните действия на ищеца в защита на правата и законните й
интереси е правомерно поведение – упражняване на конституционното й право да подава
жалби и сигнали до държавните органи. Иска от съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Страните взеха подробни становища по съществото на спора в хода на устните
състезания в последното открито съдебно заседание пред първостепенния съд, а освен това
представиха и подробни писмени защити.
След като съобрази твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни
изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер. След повдигането на препирня за подсъдност между Софийския
районен съд и Благоевградския районен съд беше постановено делото да бъде разгледано от
Софийския районен съд. Съответното определение № 456 от 17. 02. 2023 г. на 10-и състав на
Софийския апелативен съд по ч. гр. дело № 311 по описа му за 2023 г. е задължително.
Ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в подаването на
сигнал, съдържащ цитираните в проекта за доклад словесни изрази; че трети лица са
прочели тези словесни изрази; че словесните изрази са унизителни за честта или/и
достойнството на ищеца, че са позорни или че му приписват престъпление; че ищецът е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, чиято степен и интензивност
обуславя присъждането на обезщетение в размер на 10 000 лева; наличието на причинна
връзка между подаването на сигнала, от една страна, и неимуществените вреди, от друга.
Първостепенният съд проведе пълно, всестранно и обективно съдебно дирене, въз
основа на което приема за установено следната фактическа обстановка.
Ищецът, дългогодишен кмет на община Симитли, и ответницата, служителка в
РДНСК – София, са дългогодишни съседи в град Симитли. Ищецът бил собственик на
поземления имот и построената в него ., и изградената в него двуетажна жилищна сграда,
като впоследствие през 2006 г. заедно с М.А.К. и Н. С.а М. дарил на сина си С. А. А.,
народен представител от управляващото мнозинство, 2/6 идеални части от правото на
собственост върху този имот, а ответницата е един от съсобствениците на съседния УПИ Х-
206 и изградената в него паянтова жилищна сграда на адрес .. Двете сгради имали обща
калканна стена по протежение на регулационната линия между двата поземлени имота. Още
при изграждането на старата паянтова сграда, което станало преди 1957 г., на ответницата
част от стрехата на покрива й навлизала през границата на собствеността между двата
поземлени имота и дъждовната вода се оттичала в съседния имот. През 2013 г. синът на
ищеца купил още 2/6 идеални части от правото на собственост върху УПИ IX-207 и
3
изградената в него двуетажна жилищна сграда от Д. А.а А., след което през 2016 г. той
решил да предприеме строеж. За целта бил изготвен инвестиционен проект (с части
архитектура, конструктивна, енергийна ефективност, електрическа, ВиК и ПБЗ, каквото и да
означава това; инвестиционният проект е изготвен от архитект Татяна Огнянова Стоева, за
която е отбелязано, че има пълна проектантска правоспособност) и след издаването на виза
за изработване на инвестиционен проект № 27 от 11. 07. 2016 г. Инвестиционният проект
предвиждал балконът на втория жилищен етаж откъм улицата само да бъде остъклен.
Инвестиционният проект не предвиждал изграждането на прозорци към имота на
ответницата по калканната стена. Към инвестиционния проект нямало приложени нито
екзекутиви, нито заснемане на съществуващата сграда, нито таблица на постигнатите
устройствени показатели, нито количествено-стойностни сметки. Ответницата била
уведомена за инвестиционния проект през април 2016 г., като след това на 19. 04. 2016 г.
подала възражение във връзка с височината на сградата (завишена кота корниз) и прозорци
на стената към собствения й имот. От друга страна, на 03. 05. 2016 г. ответницата подписала
нотариално заверена декларация, че е съгласна синът на ищеца и други нейни съседи да
реализират тавански жилищен етаж в подпокривното пространство върху цялата площ на
етажа с дълбочина по целия калкан (15, 45 м, мерено по калкана), разположен на общата
регулационна линия, но при условие, че проектната височина на калкана да не надвишава
котата на стрехата 10, 00 м съгласно разпореденото в ЗУТ за нискоетажно застрояване и кота
на билото 12, 00 м (л. 120 от пр. пр. № 2601 по описа на Благоевградската окръжна
прокуратура за 2021 г.). Няма данни ответницата да се е съгласявала и с преустройството на
партерния етаж на съседната сграда. Инвестиционният план бил приет за съответстващ на
действуващия подробен устройствен план, одобрен със заповед № 24 от 13. 02. 1990 г.
Допустимата плътност на застрояване за имота според подробния устройствен план на град
Симитли била до 60 %.
При това положение главният архитект на община Симитли Д.З. издал разрешение за
строеж № 21 от 18. 08. 2016 г., според което на сина на ищеца се разрешавало да преустрои,
реконструира и промени предназначението на партерния етаж на двуетажната жилищна
сграда в аптека, медицински кабинет и обслужващо помещение (първи етап от изпълнение
на строежа) с навлизане в тротоара на улицата с 93 см, както и да преустрои, реконструира и
промени предназначението на втория жилищен етаж и подпокривен складов етаж в жилище
(втори етап от изпълнение на строежа) с височина до корниза на сградата 10 м. Било
разрешено да се застрои площ от общо 127, 77 кв. м. Няма данни разрешението за строеж да
е било съобщено на ответницата.
Строежът завършил през декември 2016 г., за което било издадено разрешение за
въвеждане в експлоатация № 10 от 22. 12. 2016 г. от Д.З., главния архитект на община
Симитли. При преустройството на партерния етаж стената откъм улицата била изнесена
съгласно одобрения проект с 93 см пред уличната регулация, като премереното от вещото
лице на място излизане пред фасадната плоскост на сградата на ниво цокъл било 100 см.
Преустроеният втори жилищен етаж се издигал значително по-високо от сградата на
ответницата, но при спазване на височината на кота корниз от 10 м. Балконът му откъм
улицата бил закрит, като вместо това да стане чрез остъкляването му, били изпълнени
плътни стени; освен това балконът също навлизал с 80 см пред уличната регулационна
линия. Калканната стена на втория жилищен етаж била преустроена във фасадна стена с
изолация и били изпълнени прозорци откъм имота на ответницата, каквито не били
предвидени по одобрения инвестиционен проект. През един от прозорците от втория етаж е
възможен достъп до покрива на сградата на ответницата, а през прозореца от първия етаж е
възможен достъп до дворното й място. Частта от стрехата на паянтовата постройка на
ответницата, която навлизала отвъд регулационната линия, противостояла на
преустройството на втория жилищен етаж на сградата на сина на ищеца. При това
положение тя била изрязана в рамките на доизградения с бетонови блокчета ограден зид, до
4
който е долепено допълващото застрояване в имота на сина на ищеца. При осъществяването
на строителството освен това част от керемидите по покрива на сградата на ответницата
били разместени. Било прокарано електрическо трасе от преустроения втори жилищен етаж
на сградата на сина на ищеца, което преминавало по покрива на сградата на ответницата.
Дъждовната вода започнала да се стича по изрязаната стряха към фасадната стена на
преустроения втори етаж на сградата на сина на ищеца. При съобразяване на всички
изпълнени сгради и постройки в имота на сина на ищеца, нанесени на ситуацията към
проекта, реализираната плътност на застрояване била повече от 60 %. При това положение
главният архитект на общината Д.З. удостоверил с разрешението за въвеждане в
експлоатация, че осъщественият от сина на ищеца строеж „е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, Разрешение за строеж № 21 / 18. 08. 2016 г.“.
Поради изрязването на стрехата на сградата на ответницата и прокарването на
електрическо трасе върху покрива й между отношенията между ответницата, от една страна,
и ищеца и сина му, от друга страна, се вгорчили. Така на 01. 07. 2021 г. ответницата подала
писмен сигнал до главния директор до ДНСК, до началника на РДНСК – Благоевград, „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД и до ищеца в качеството му на кмет на община Симитли за
предприемане на действия за премахването на незаконно изградено и опасно електрическо
трасе. РДНСК – Благоевград извършила проверка, в резултат на която изискала от
общинската администрация в срок от десет работни дни да осъществи съответна проверка,
която била от нейната компетентност. Местната администрация на община Симитли
премахнала електрическото трасе, което било удостоверено с писмо на ищеца в качеството
му на кмет на общината от 29. 10. 2021 г. (л. 85 от делото на Благоевградския районен съд).
Тогава синът на ищеца на свой ред подал сигнал до ДНСК относно незаконно монтирана
отводнителна тръба в най-ниската точка на покрива на сградата на ответницата, която
отвеждала дъждовната вода в поземления имот на сина на ищеца (върху покрива на сграда,
представляваща допълващо застрояване). ДНСК отново изпратила по компетентност
сигнала на общинската администрация, която извършила проверка. В резултат на проверката
на 28. 01. 2022 г. в качеството си на кмет на общината ищецът предписал на ответницата „да
предприеме действия по отстраняване незаконното отвеждане на Водите от покрива на
сградата си в чужд имот, като преработи така конструкцията на покрива си, че
дъждовните води от покрива да се отвеждат в имота, в който е изградена сградата“ в
20-дневен срок от получаването на писмото, като при неизпълнение на предписанията
предупредил ответницата, че щели да бъдат предприети „действия съгласно чл. 225а от
ЗУТ“, т.е. принудително отстраняване на незаконния строеж от общината. След това на 17.
03. 2022 г. комисия, оглавявана от главния архитект на общината Д.З., извършила проверка и
съставила констативен протокол, според който предписанията не са били изпълнени и не
били предприети действия по ремонтиране на покрива и тръбата; в самия констативен
протокол е отбелязано, че „В тази връзка Общинска администрация Симитли, ще образува
административна преписка, съгласно чл. 195 от ЗУТ за извършване на неотложен ремонт
на покрива на жилищната сграда, находяща се в УПИ Х-206, кв. 39 по плана на гр.
Симитли, собственост на Е. К. М.“ (л. 152 – 153 от прокурорската преписка). По-късно на
10. 05. 2022 г. ответницата подала уведомление с вх. номер 94-00-578 от 10. 05. 2022 г. до
ищеца в качеството му на кмет на общината, с което заявила, че ще извърши ремонт на
покривното покритие и конструкция в сградата си. Тя положила битумна изолация и отвела
дъждовната вода през втори улук.
Така се стигнало и до подаването на процесния сигнал на ответницата срещу ищеца,
в който се съдържал следните конкретни словесни изразни средства: „продължаващи
незаконни и неправомерни разрушителни действия в имота ми с похвати на принуда от
кмета на община Симитли, който ползва правомощията си за лични и непристойни
действия, с които продължава да уврежда имота ми“, „Кметът на община Симитли
действа от името на институцията за лични цели“, „От описаното по-горе става ясно, че
5
кметът на община Симитли е пряко заинтересован по случая, предприема неправомерни
действия, които не целят решаването на създадения от него проблем, а унищожаване
собствеността ми, което вече може да се определи като престъпление, не само съгласно
българското законодателство, но и съгласно Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи“, както и „Предвид факта, че кметът е баща на
собственика на имота, съседен на моя, считам, че г-н А. е пристрастен и се възползва от
служебното си положение неправомерно“. Сигналът бил получен в Информационния
център на Прокуратурата на 07. 03. 2022 г. Тогавашният главен прокурор Иван Гешев
положил върху него ръкописната резолюция „Р На г-жа Пиронева!“ на 09. 03. 2022 г.
Тогавашният заместник-главен прокурор Десислава Пиронева на свой ред препратила
сигнала на Върховната административна прокуратура. На 14. 03. 2022 г. Кр. А., прокурор
във Върховната административна прокуратура, препратил сигнала по компетентност на
Благоевградската окръжна прокуратура, при което прокурор Евгения Стоянова го
разпределила на случаен принцип на наблюдаващия прокурор Людмила Кехайова. На
следващо място, сигналът на ответницата бил получен и от омбудсмана, началника на
Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, началника на РДНСК – Благоевград и
самия ищец в качеството му на кмет на община Симитли. По този начин сигналът на
ответницата бил доведен до знанието на петима прокурори, двама началници от строителния
контрол и самия ищец.
Ищецът изпитвал чувство на потиснатост, дистрес и тревожност, в това число и след
научаването за подадения от ответницата сигнал срещу него. Тези отрицателни
преживявания били причинени както от процесния сигнал на ищцата, така и от отрицателни
медийни публикации относно ищеца. Вредоносният принос на процесния сигнал бил в
размер на 1/10, а на отрицателните медийни публикации – в размер на 9/10. Ищецът се
ползувал се е с добро име в професионалните среди.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд приема за установена въз основа на
събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали,
анализирани по следния начин. Първо, основно значение за възприетата от първостепенния
съд фактическа обстановка има експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза. То само по себе си, съчетано с данните от изслушването на вещото лице Б., е
колкото сложно и обемисто, толкова и полезно за изясняването на делото от фактическа
страна. Вещото лице го е изготвило след внимателна анализа на представените по делото
документи във връзка със строителството в поземления имот на сина на ищеца и
преустройството на построената в него двуетажна жилищна сграда и след посещаването на
двата имота и извършването на оглед, за което е приложило фотоалбум. Според заявеното от
вещото лице, тя практикува професията си в частна „фирма“ и не е работила нито в РДНСК
– София, където служи ответницата, нито в община Симитли и строителния контрол в град
Благоевград, чиято дейност би могла евентуално да бъде повлияна от ищеца, поради което
следва да се приеме, че изискването за неутралност на вещото лице е спазено. Единствената
част от подробното експертно заключение, за която вещото лице Б. не разполага с
необходимата професионална квалификация, е въпросът за пресичането на регулационната
линия между двата поземлени имота след преустройването на втория жилищен етаж на
сградата на сина на ищеца, тъй като не е геодезист. Поради съответствието на експертното
заключение с материалите по делото и обосноваността му първостепенният съд приема, че
трябва изцяло да възприеме данните от него. Не по-малко съществено значение за
изясняването на делото от фактическа страна имат събраните от първостепенния съд
писмени доказателства, сред които освен процесния сигнал на ответницата се открояват
одобреният инвестиционен проект, разрешението за строеж, другите сигнали и възражения
на ответницата и задължителните предписания на ищеца. Тук следва отново да бъде
отбелязано, че гражданският съд е обвързан от материалната доказателствена сила само на
удостоверените факти в официалните свидетелствуващи документи, не и от направените в
6
тези официални документи изводи на съответните длъжностни лица. Така гражданският съд
не е обвързан от извода на главния архитект на община Симитли, изразен в разрешението за
въвеждане в експлоатация, че строежът на сина на ищеца, кмет на същата община,
съответствувал на одобрения инвестиционен проект, както не е обвързан и от изводите на
прокурора за наличието или липсата на нарушения на законодателството в областта на
строителството и устройството на територията и съответно за това дали е бил осъществен
състав на деликт или не. Причината гражданският съд да не е обвързан от изводите на
длъжностните лица и другите органи на държавната и местна власт произтича от принципа
на правовата държава, важни гаранции за който са независимостта на съда и вземането на
решения от съда по вътрешно убеждение. Фактическите и правни изводи на други органи на
съдебната власт и на административни органи или/и държавни служители, подпомагащи
дейността им, не могат да бъдат натрапени на съда, в производството пред който се събират
непосредствено доказателства при условията на равнопоставеност и състезателност с редица
процесуални права, гарантиращи реалното осъществяване на защитата на всяка страна,
проверявани от три съдебни инстанции. Съдът е обвързан единствено от изводите на
горните съдебни инстанции, както и от влезлите сила съдебни решения и присъди за
установеното с тях съгласно чл. 297, чл. 299, чл. 300 и чл. 302 ГПК. Затова и с Тълкувателно
решение № 11 от 2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС беше прието, че
съдът не е обвързан от констатацията (извода) на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, която се извършва в резултат на едностранно несъстезателно охранително
производство. Полезни, макар и не в такава висока степен, бяха и част от събраните по
делото свидетелски показания. Съдът се доверява изцяло на показанията на свидетеля В.
К. М., кмет на община Гоце Делчев, който не е заинтересован от изхода на настоящото дело
и свидетелствува за доброто професионално име, с което ищецът се ползува в областта на
местното самоуправление, като показанията му възпроизвеждат негови непосредствени
впечатления. Те се подкрепят и от показанията на доведения от ответницата свидетел Д. И.
К., според които при комуникацията с ищеца във връзка с организирането на спортни
събития последният винаги е бил „много мил и професионално настроен“. Показанията на
този свидетел не бива да бъдат кредитирани в частта, според която ищецът по характер бил
избухлив, нервен и агресивен, защото в тази част свидетелят К. не възпроизвежда свои
непосредствени възприятия, а това, което му е било казано от други, неустановени лица. Във
връзка с доброто име на ищеца пред по-широката общественост, а не само в
професионалните среди, доведеният от ответницата свидетел П.С. С. изложи подробни и
конкретни показания за избухлив нрав и сбивания на ищеца, произтичащи според заявеното
от свидетеля от негови непосредствени възприятия, които описват ищеца в подчертано
отрицателна светлина. Съдът обаче не може да пренебрегне обстоятелството, че този
свидетел е политически съперник на ищеца, участвувал в предизборния щаб на друга местна
политическа организация, поради което показанията му трябва да бъдат преценявани
особено внимателно съгласно чл. 172 ГПК. Те противоречат на даденото от същия свидетел
интервю за в-к „Струма“, бр. 17 май 2021 г., в края на което същият свидетел славослови
кмета на община Симитли. Действително, свидетелят С. побърза да отрече да е давал
въпросното интервю и изложи доводи за ненадеждността на съдържанието на съответния
вестник като източник на информация. Но от приобщеното към доказателствените
материали интервю на л. 183 се установява, че материалът е подписан от журналист, а не е
анонимен, като липсват конкретни данни, които да наложат извод, че при публикуването му
са били нарушени правилата на журналистическата етика. Напротив, материалът е
придружен с фотоснимка на свидетеля С., което прави по-вероятен извода, че свидетелят
действително се е срещнал със журналиста и е провел разговор с него. Предвид
противоречието между показанията на свидетеля С. и данните от журналистическия
материал, а и съобразявайки заинтересоваността на този свидетел настоящото дело да бъде
разрешено във вреда на ищеца, негов политически съперник, първостепенният съд избира да
7
не се довери на свидетелските му показания. Показанията на доведения от ищцата свидетел
С.М.М. възпроизвеждат негови непосредствени впечатления и се подкрепят от събраните по
делото писмени документи, както и от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза и фотоснимките, поради което следва да бъдат изцяло кредитирани от съда –
разбира се, с изключение на фактическите и правни изводи, направени от свидетеля, защото
свидетелите дават показания само за възприетите от тях факти, а фактическите и правни
изводи въз основа на показанията за тези факти се правят от съда. Показанията на
последните свидетели Б.Г.Б. и П.А.М., доведени от ищеца, се отнасят до твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Те не могат да бъдат кредитирани в частта, според която
предполагаемите неимуществени вреди са били понесени вследствие тъкмо на сигнала,
подаден от ответницата, защото това съставлява самостоятелен фактически извод на самите
свидетели, който не обвързва съда. Техните показания не могат да бъдат кредитирани и в
частта, според която сигналът на ответницата е станал достояние на служителите в
общинската администрация, които си шушукали, и че довел до промяна на общественото
мнение в Симитли относно ищеца – тези обстоятелства свидетелите заявяват, че са
възприели от други неустановени лица. Що се отнася до самите неимуществени вреди,
твърдени от ищеца, от важно значение за тяхното установяване са както показанията на
свидетелите Б.Г.Б. и П.А.М., така и експертното заключение по съдебно-психологическата
експертиза. Действително, по искане на ответницата по делото бяха приобщени разпечатки
от публикации в т.нар. социални мрежи, на които ищецът е заснет в дружелюбна компания с
ведро и радостно изражение на лицето, а от тези и други фактически данни освен това се
установява, че той е продължил да излиза и да участва в организирането на различни
събития. Въпреки това първостепенният съд намира, че ищецът действително е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психични преживявания: дистрес,
потиснатост и тревожност. Това е така, защото както отбелязва вещото лице по съдебно-
психолическата експертиза при изслушването му в съответното открито съдебно заседание,
приложената психодиагностична методика (Минесотски многопрофилен личностен
въпросник) сочи на ниска скáла на лъжата във връзка със заявените от ищеца
неимуществени вреди, както и че макар ищецът да е обществена личност, той не е лишен от
емоции, които умее да прикрива пред обществото. От друга страна, съдът намира, че макар и
свидетелите Б. и М. прозорливо да са възприели прикритите от ищеца негативни емоции, те
съществено ги преувеличават. От данните от експертното заключение и изслушването на
вещото лице се установява, че макар и скáлите за депресия и психастения да са завишени, те
не достигат високи клинични изяви. Макар и според данните от теста на мнестичните
процеси и активно внимание „Лурия“ да се откроява тревожност и разстроени процеси на
активното внимание, по делото няма данни ищецът да е спрял да изпълнява задълженията си
на кмет на общината – няма каквито и да е данни на ищеца да се е наложило временно да
спре да изпълнява функциите си на кмет, както няма и каквито и да е данни дистресът,
потиснатостта и тревожността да са влошили изпълнението на правомощията му. Напротив,
има данни че ищецът е продължил да води активен социален живот и да участвува в редица
събития – както от представените разпечатки от публикации в медии и в т.нар. „социални“
мрежи, така и от показанията на свидетеля К.. Що се отнася до неимуществената вреда,
изразяваща се в артериална хипертония (повишено кръвно налягане) първостепенният съд
намира следното. За тази неимуществена вреда дават показания свидетелите Б. и М., но те
не са възприели непосредствено нито самия факт на измерването на кръвното налягане на
ищеца, нито други характерни за това заболяване признаци, а възпроизвеждат само
споделеното им от самия ищец. Експертното заключение по съдебно-психологичната
експертиза също само възпроизвежда споделеното от самия ищец, защото, както отбелязва
вещото лице, по делото „няма предоставена медицинска документация относно прегледи и
предписана мадикаментозна терапия на подекспертния от специалист. Анамнестичните
данни са по сведения на подекспертния и са субективни“. След като няма предоставена
8
документация, то и съдът не би могъл да приеме за установен твърдения от ищеца
„профилактичен преглед“, при който е била установена артериална хипертония 170/100 Hg
без симптоми на неразположение. Както уместно изтъква процесуалният представител на
ответницата, вещото лице е психолог, а не лекар. То не би могло да установи дали
действително ищецът страда или е страдал от заболяването артериална хипертония, за което
се изискват специални знания из областта на медицината. Тук вещото лице само
възпроизвежда съобщените й от самия ищец оплаквания. Макар и както вече да беше
обсъдено ищецът да е дал достоверни сведения на вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза съобразно данните от съответния психологичен тест, това не
изключва възможността самият ищец, който не е лекар (няма доказателства да е бил
преглеждан от лекар) да е допуснал грешка, самодиагностицирайки се с повишено кръвно
налягане. Макар и 63-годишен, ищецът спортува активно (рита мач) и не е с наднормено
тегло. При това положение съдът не може да приеме за установено при условията на пълно и
главно доказване, че той е страдал от твърдяната артериална хипертония. Спрямо него
следва да се приложат неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да се
приеме, че ищецът всъщност не е страдал от артериална хипертония. Съгласно
формулираната от ищеца задача вещото лице по съдебно-психологическата експертиза освен
това е изследвало наличието на причинна връзка между неимуществените вреди и
подаването на процесния сигнал от ответницата. От една страна, според писменото
заключение е налице пряка причинна връзка между подаването на процесния сигнал и
дистресът, тревожността и потиснатостта на ищеца. От друга страна, при изслушването на
вещото лице беше изтъкнато, че негативните медийни публикации относно ищеца също
съставляват сходен стресогенен фактор. По делото бяха приобщени разпечатки от общо
шест медийни публикации (л. 57 и сл. от гр. дело 9817 по описа за 2023 г.), съдържанието на
които е дори по-критично към ищеца от процесния сигнал. В тези медийни публикации се
възпроизвеждат сигнали срещу ищеца, с които той бива обвиняван в две сбивания, агитация
в полза на сина му през време на парламентарните избори, упражняване на принуда
(„държи с компромат“) спрямо високопоставен полицейски служител, че бил свързан с
предполагаемата организирана престъпна група „СИК“, както и че отправял заплахи към
футболни клубове във връзка с изборите за председател на Българския футболен съюз. Тук
следва да бъде отбелязано, че настоящото дело има за предмет да изследва верността само
на процесния сигнал, подаден от ответницата. То няма за предмет да изследва верността на
въпросните медийни публикации и дали те са резултат от добросъвестни журналистически
разследвания, съобразени с изискванията професионалната етика. Верни или неверни обаче,
тези отрицателни медийни публикации също са допринесли за настъпването на доказаните
неимуществени вреди, претърпени от ищеца. За да прецени какъв е вредоносният принос на
процесния сигнал, от една страна, и на обсъдените отрицателни медийни публикации, от
друга, настоящият съдебен състав държи сметка за броя на въпросните медийни
публикации, тяхното съдържание, както и обстоятелството, че те са били разгласени на
много повече хора в сравнение с процесния сигнал, който се доказва да е бил доведен до
знанието само на седмина души без да бъде броен самият ищец и хората, на които той само
споделил за него. На последно място, във връзка с неимуществената вреда, изразяваща се в
накърняването на доброто име на ищеца в обществото (неговата репутация)
първостепенният съд намира следното. Във връзка с установяването на обстоятелството
дали ищецът се е ползувал с добро име в обществото и дали то е било накърнено са
показанията на свидетелите М. и К. (както и тези на свидетеля С., които обаче по
изложените вече съображения не следва да бъдат кредитирани в нито една част), писмото от
Общинската избирателна комисия – Симитли (л. 179 – 180) и разпечатките от медийни
публикации. Доброто име (репутацията) може да бъде определено още като общественото
мнение за даден човек. Това обществено мнение се формира спонтанно въз основа на
разпространяваната в обществото информация. За разлика от съдебните производства, в
9
които фактите се доказват по установения законов ред, съдържащ редица гаранции за
достоверността на събраната информация и нейната проверка, при формирането на
общественото мнение няма подобни предварително очертани критерии и гаранции за
достоверността на разпространяваната информация, която може да се изразява в
непотвърдени слухове. Затова и репутацията на даден човек в обществото, била тя
положителна или отрицателна, в редица случаи не отговаря на действителността. В
разглеждания случай писмото от Общинската избирателна комисия – Симитли установява,
че ищецът е бил избран и многократно преизбиран за кмет на съответната община с брой
гласували в негова полза от 4 195 до 5 903. По начало изборът на даден кандидат за кмет в
рамките на общината е израз на одобрението на гласоподавателите на неговите
политически, професионални и други личностни качества. Изборът обаче се прави с
мнозинство от гласувалите. По делото не бяха представени данни за общия брой на
жителите на общината, които са имали право да гласуват. Възможно е значителен брой от
жителите на общината да не са гласували. При това положение и доколкото по делото не са
представени данни какъв е бил общият брой на жителите на общината, навършили 18-
годишна възраст и включени в избирателните списъци, то не би могло да се приеме за
установено по несъмнен начин, че мнозинството от жителите на общината действително
одобрява политическите, професионалните и личностните качества на ищеца. Прочее, дори
и да можеше да се приеме, че повечето жители на общината са упражнили правото си на
глас в полза на ищеца, според разбирането на настоящия съдебен състав поради
особеностите на нашите обществено-политически условия това не налага сигурен извод, че
избраният кандидат се ползува с положителна репутация в обществото. В този ред на мисли
настоящият съдебен състав държи сметка също така, че колкото по-продължително един
човек упражнява публични функции, толкова повече ерозира общественото доверие в него.
Що се отнася до широкото обществено мнение за ищеца извън община Симитли,
приобщените медийни публикации налагат извода, че то е противоречиво и по-скоро
отрицателно. Тук отново следва да бъде отбелязано, че достоверността както на медийните
публикации, така и на формираното въз основа на тях обществено мнение, е повече от
съмнителна. От друга страна обаче, в рамките на по-тесния професионален кръг на
общинските администрации и организаторите на събития, както личи от показанията на
свидетелите М. и К. (последните в кредитираната от съда част), ищецът се ползува с
установено по несъмнен начин и въз основа на достоверна информация добро име
(положително мнение на професионалната общност). Поради тези съображения
първостепенният съд приема за установено, че ищецът се ползува с добро име само в
професионалните среди, но не се ползува с добро име пред най-широката общественост и не
е установено при условията на пълно и главно доказване да се ползува с добро име пред
общността на община Симитли. Затова и следва да се приеме, че подаденият от ответницата
сигнал е накърнил доброто име на ищеца само в професионалните среди (пред съответната
окръжна прокуратура и съответната регионална дирекция за строителен контрол).
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Съгласно чл. 45 от Конституцията всеки има правото да подава жалби до държавните
органи, съответно според чл. 56, ал. 1 от Конституцията всеки има право на защита, когато
са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Колкото и да са важни тези
конституционни права, те все пак не са абсолютни. В рамките на едно демократично
общество те търпят пропорционални ограничения, основното сред които произтича от
чуждите права и законни интереси. Правото да бъдат подавани жалби до държавните
органи не следва да бъде упражнявано във вреда другиму, накърнявайки чуждата чест,
лично достойнство и добро име, признати с чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Но и
неприкосновеността на личността с присъщите й чест, лично достойнство и добро име не би
могла сама по себе си априорно да изключи възможността срещу тази личност да бъдат
10
подавани жалби и сигнали и тя да бъде подлагана на проверки от компетентните органи,
които са били сезирани в защита на правата на граждани. Неприкосновеността на личността
не е равнозначна на имунитет. Тук следва да бъде отчитано също така, че хората, натоварени
с осъществяването на властнически правомощия (т.нар. „публични личности“), макар и
също да обладават признато и защитено право на чест, лично достойнство и добро име,
следва да търпят относително по-интензивно навлизане в личната им сфера в сравнение с
обикновените хора, които не осъществяват такива правомощия – пар. 132 от мотивите към
решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Delfi AS v. Estonia“ и
цитираните в него решения по делата „Prager and Oberschlick v. Austria“, „Bladet Tromsø and
Stensaas v. Norway“, „Castells v. Spain“, „Incal v. Turkey“ и „Tammer v. Estonia“.
Ограничението на правото на подаване на жалби в защита на правата и законните
интереси на даден гражданин произтича от текста на чл. 57, ал. 2 от Конституцията,
съобразно който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други. За да е налице злоупотреба с право трябва
от обективна страна правото да е упражнено не в защита на признатия от закона легитимен
правен интерес на неговия носител, а в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал.
2 ЗЗД) и признатите от закона чужди права и легитимни правни интереси. От субективна
страна е необходимо деецът да е действувал умишлено – да е съзнавал, че подадената до
държавните органи жалба съдържа неверни, опозоряващи и обидни фактически твърдения,
изводи и оценъчни съждения, и същевременно да е искал или допускал накърняването на
честта, достойнството и доброто име на другия. Само в такъв случай може да се приеме, че е
налице противоправно поведение, което да осъществява състава на престъпленията обида
(чл. 146 НК) и клевета (чл. 147 НК), съответно общия състав на гражданския деликт (чл. 45,
ал. 1 ЗЗД). „Злоупотреба с право /противоправно поведение/ е налице, когато искането не е
отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а
когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да
навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес“ – решение № 245 от 5.11.2014
г. на ВКС по гр. дело № 1734/2014 г., III г. о., казано най-кратко и най-ясно. В сходен смисъл
са и решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. дело № 92/2009 г., III г. о., решение № 758
от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1243/2009 г., IV г. о., и решение № 53 от 4.04.2018 г. на
ВКС по гр. дело № 1913/2017 г., III г. о.
Според възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка по настоящото
дело, по което беше изготвено експертно заключение по съдебно-техническа експертиза,
синът на ищеца е извършил строеж в нарушение на някои от изискванията на вещното право
и законодателството в областта на устройството на територията и строителството, а самият
ищец също е допуснал едно самостоятелно нарушение. По-точно нарушените изисквания са
следните. Първо, били са изпълнени прозорци на общата калканна стена в противоречие с
одобрения инвестиционен проект. Второ, одобреният инвестиционен проект нарушава
изискването на чл. 142, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 75, ал. 1 ЗУТ, защото предвижда партерния
етаж (в частта, преустроена като аптека), да навлиза с 93 см навътре в улицата. А съгласно
чл. 87 от Наредба от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони (Наредбата) пред външната линия на застрояване,
когато тя съвпада с уличната регулационна линия, се допускат входни стъпала до 15 см и
цокли до 5 см. Освен това изпълнението на строителството в тази част също така
противоречи и на самия одобрен в нарушение на нормативните изисквания проект, защото
излиза пред фасадната плоскост с общо 100 см, а не с предвидените по проекта 93 см. Трето,
дори и да се приеме, че закриването на балкона при преустройството на втория жилищен
етаж е в рамките на допустимото съгласно чл. 87 от Наредбата пред уличната регулационна
линия (предполагайки, че продължава да става въпрос именно за балкон, а не за еркер, и
предвид широчината на улицата), то все пак е изпълнено в противоречие с одобрения
проект. Това е така, защото одобреният инвестиционен проект предвижда закриването на
11
балкона да се осъществи чрез остъкляването му, а вещото лице е констатирало изпълнението
на плътни стени. Четвърто, плътността на застрояването на имота на сина на ищеца в
противоречие както с одобрения инвестиционен план, така и с подробния устройствен план
за град Симитли, е над 60 %. Пето, не е била изготвена и представена екзекутивна
документация, както изисква чл. 175, ал. 1 ЗУТ, макар и да са били налице несъответствия
между извършеното строителство и одобрения инвестиционен проект. Съответно главният
архитект на общината е издал разрешение за въвеждането в експлоатация на строежа
въпреки че е била налице пречката по чл. 178, ал. 3, т. 1 ЗУТ. Шесто, при изрязването на
стрехата на покрива на сградата на ответницата е бил нарушен законоустановеният ред за
разрешаването на спорове, свързани с право на собственост върху недвижими имоти.
Сградата на ответницата е търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал. 1 от Преходните
разпоредби към ЗУТ. По настоящото дело не беше установено по несъмнен начин дали тази
нейна стреха е преминавала границата на собствеността между двата поземлени имота. Но
дори и да се приеме, че стрехата е навлизала в нарушение на закона в пространствените
предели на правото на собственост на сина на ищеца върху неговия поземлен имот, синът на
ищеца не може едностранно да възложи на трети лица да отстранят тази стреха. Той е
трябвало или да получи съгласието на ответницата и другите собственици на съседната
сграда, или при липсата на тяхното съгласие на потърси защита на правото си на
собственост по законоустановения съдебен ред – например чрез предявяването на
положителен установителен иск за собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или/и осъдителен иск
по чл. 109 ЗС. Гражданският съд трябва да се въздържи от обсъждане дали с отклоняването
от този ред е бил осъществен състав на престъпление. Седмо, при издаването на
предписанието от 28. 01. 2022 г. за отстраняването на отвеждането на водите от покрива на
сградата на ответницата, ищецът е нарушил законодателството в областта на установяването
и предотвратяването на конфликта на интереси. Ищецът има качеството на лице, заемащо
публична длъжност, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 32 от Закона за противодействие на корупцията
(ЗПК). Той не е могъл да представлява общината при положение, че така даденото
предписание е в частния интерес на сина му – чл. 73 във връзка с чл. 70 и чл. 71 ЗПК.
Първостепенният съд не установява по категоричен и несъмнен начин данни за други
нарушения на законодателството във връзка с извършеното от сина на ищеца строителство.
Дори и така очертаните седем нарушения обаче, последното от които извършено лично от
самия ищец, са достатъчни, за да обусловят, че при подаването на процесния сигнал
ответницата не е злоупотребила с правото си на подаване на жалби до държавните органи по
чл. 45 от Конституцията. Щом като тя не е злоупотребила с правото си, то поведението й е
правомерно. Тя е подала сигнала в защита на свои права и легитимни интереси, а не с
единствената цел да накърни честта, достойнството и доброто име на ищеца в
професионалните среди. Вследствие на процесния сигнал ищецът действително е претърпял
част от твърдените неимуществени вреди, но въпреки това не е налице началната
материалноправна предпоставка за ангажирането на деликтната отговорност на ответницата.
Излишно е тогава да бъдат обсъждани и останалите материалноправни предпоставки на
предявения иск. Поради изложените съображения предявеният иск трябва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ответницата
сторените от нея деловодни разноски. Те се изразяват в уговореното и реално заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, както и заплатеният депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в размер на общо 1 546
лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца А. С. А. с ЕГН **********, съдебен адрес ., предявен срещу
ответницата Е. К. М., ЕГН **********, постоянен адрес ., за присъждането на сумата в
размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на неверен и опозоряващ сигнал, адресиран до главния прокурор, омбудсмана,
началника на Главната дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, началника на РДНСК –
Благоевград и до кмета на община Симитли, получен в администрацията на община
Симитли на 19. 04. 2022 г.
ОСЪЖДА ищеца А. С. А. с ЕГН **********, съдебен адрес ., да заплати в полза на
ответницата Е. К. М., ЕГН **********, постоянен адрес ., сумата в размер на 3 546 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Електронни преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13